№ 11663
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110156629 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на „С.С“ ООД- в несъстоятелност, да
заплати на М. К. К. сумата от 1300.00 лева, представляваща брутно трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2019г. до 15.02.2020г. по силата на сключен
между страните трудов договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 17.10.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, да предаде на М. К. К. трудовата му книжка с вписани данни, свързани с
прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение, както и да му
заплати сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени му в
резултат от незаконното задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 01.04.2020г. до 16.10.2022г.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор, като след месец февруари същото било прекратено
от служителя поради неплащане на следващото му се трудово възнаграждение за периода от
15.12.2019г. до 15.02.2020г. Поддържа, че и след едностранното прекратяване на трудовия
договор от служителя не му било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение, не
му била върната трудовата книжка, която предал на работодателя при постъпване на работа,
поради което в настоящия процес претендира осъждане на ответното дружество да изпълни
посочените задължения, както и да му заплати обезщетение за вредите от незаконното
задържане на трудовата книжка. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 25.07.2023г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
връчени на адресата. В проведеното на 13.03.2024г. открито съдебно заседание
1
процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото и
процесуалното поведение на ответника, преценено по реда на чл. 161 ГПК, може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 226, ал.
2 КТ да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1000.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за настоящото производство, за
който по делото са представени доказателства, че е реално заплатен.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 182.00 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на предявените искове.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 350, ал. 1 КТ и чл. 226,
ал. 2 КТ „С.С“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК ..................., да заплати на М. К. К., ЕГН
**********, сумата от 1300.00 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение,
дължимо за периода от 15.12.2019г. до 15.02.2020г. по силата на сключен между страните
трудов договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 17.10.2022г., до окончателно изплащане на задължението, да
предаде на М. К. К. трудовата му книжка с вписани данни, свързани с прекратяване на
съществувалото между страните трудово правоотношение, както и да му заплати сумата от
1000.00 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени му в резултат от
незаконното задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 01.04.2020г. до 16.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.С“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК
..................., да заплати на М. К. К., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева,
представляваща адвокатски хонорар за настоящото производство.
ОСЪЖДА „С.С“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК ..................., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 182.00 лева, представляваща държавна такса,
дължима за разглеждане на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3