ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 975
гр. Бургас , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл. и е образувано по частна жалба на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с ЕИК: 12356430 със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив,ул.“Христо Данов“№37, чрез юрисконсулт Станислава Георгиева
Пенелова , срещу определение № 260315/27.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 190/2021г.
по описа на РС-Карнобат, с което съдът е отхвърлил искането на заявителя ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 75 лева,
извършени в заповедното производство , обезсилил е издадената по делото Заповед за
изпълнение по чл.41 ГПК и е прекратил производството по делото.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение, като изтъкнатите в жалбата доводи касаят само дължимостта на
извършени в заповедното производство разноски от заявителя, за които КРС е счел, че не
следва да се издава изпълнителен лист в полза на заявителя по делото.Моли се отмяна на
обжалваното определение и постановяване издаването на изпълнителен лист за разноските
в заповедното производство.
Частната жалба е предявена в срок от процесуално-легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна такса, с оглед
на което съдът намира същата за допустима.
При разглеждане по същество на частната жалба съдът намира същата за
1
неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство по чл.410 ГПК е инициирано от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД срещу С. С. Т. от ***, с искане за издаване на заповед за
изпълнение за парично вземане в размер на 103,11 лева, представляващо стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 25.07.2019г. до 22.09.2019г. по партидата на
С.Т. с кл.№ *** за обект на потребление : ***, ЕТН ***, както и 13,37 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 22.09.2019г. до 31.01.2021г., без
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от предявяване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
КРС служебно е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на С.Т.,
установяваща такива в ***, след което е постановил Заповед № 260119/04.02.2021г., с която
е уважил изцяло заявлението за претендираните парични суми и е присъдил разноски в общ
размер от 75 лева, от които 25 лева заплатена д.т. и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
При извършване на процедурата по връчване и уведомяване с така издадената
заповед на длъжника Т. от удостоверяването, извършено от връчителя към КРС се
установява, че лицето Т. не живее на нито един от адресите/ постоянен и настоящ такъв / в
***;всеки от имотите е необитаем и адресата Т. е извън страната.
КРС е извършил служебни справки за наличие на актуални трудови договори на
длъжника, регистрирани в НАП, като такива не са установени/ вж. писмо изх.№
11.03.352/31.03.2021г./; установено е и че Т. няма сключени договори за ползване на услуги
от мобилната мрежа на Виваком, на Теленор и на А1.
С Разпореждане от 20.04.2021г., връчено на дружеството –заявител на 18.06.2021г.,
е указано , че на основание чл. 415,ал.1 ГПК същият следва да предяви иск за
претендираното вземане в едномесечен срок от връчване на разпореждането, за което в
същия срок и представи доказателства по делото за предявяването му; указани са и
последиците при непредявяване на такъв. Срокът за изпълнение указанията на съда е
изтекъл съгл. чл. 60,ал.6 ГПК на 19.07.2021г./ т.к. 18.07. 2021г. е неделен почивен ден,като
по делото не е депозирана молба с предявен от заявителя иск по чл.422 ГПк срещу длъжника
Т..
Видно е обаче, че в едномесечния срок по чл.415,ал.1 ГПК- в случая на
13.07.2021г., дружеството чрез юрисконсулт Румяна Сулева-Чернаева, с нарочна молба е
заявило по делото , че длъжникът Т. след образуване на делото на 23.04.2021г. заплатила
претендираните от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД главница и лихви, като останали
неплатени разноските по делото в размер на 75 лева, за които с молбата се иска издаване на
изпълнителен лист .
2
На 27.07.2021г. КРС е постановил обжалваното определение, в което е приел, че
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се обезсили и заповедното производство-
се прекрати, поради непредставяне на доказателства от заявителя за предявяване на
установителния иск по чл.422 ГПК за паричните вземания,предмет на заповедта. Районният
съд е анализирал молбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД от 13.07.2021г.- за
издаване на изпълнителен лист за съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лева, като е
намерил същата за неоснователна.
Съображенията на КРС за това са, че Заповедта по чл.410 ГПК била връчена на
длъжника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК, с оглед на което за същият липсвала възможност да
направи възражения по същата заповед . КРС цитира текста на т.10 от ТР№4/2014г. на
ОСГКТ ВКС по т.д.№ 4/2013г., според който при получено от кредитора изпълнение на
вземането след издаването на заповедта и при предявяване на възражение от длъжника,
заявителят можел да поиска издаване на изпълнителен лист само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане. В случая обаче КРС намира, че
липсват каквито и да било доказателства за извършеното плащане от длъжника, кога и от
кого същото е извършено .
Настоящият съдебен състав споделя окончателните правни изводи на
първоинстанционния съд,към които на основание чл.272 ГГПК препраща, като с оглед
доводите в частната жалба намира за необходимо да допълни същите със следните
съображения:
Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на
заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на
заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.Извършването на разноски в заповедното
производство се доказва с надлежни документи , установяващи както момента на
извършването им, така и техния размер, тъй като тези обстоятелства са от значение за
присъждането им със Заповедта за изпълнение .
В случай,че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при т.н. фингирано
връчване/ по реда на чл.47,ал.5 ГПК вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК /, а кредиторът твърди, че е
получил изпълнение на вземането от длъжника , но не и на разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението,кредиторът следва надлежно да
установи пред съда, с представяне на писмени доказателства за това, кога е получил
изпълнението. Този категоричен извод се налага предвид обстоятелството, че преценката за
извършените,респ. дължимите в заповедното производство разноски, се подчинява на
общите правила на ГПК за присъждане на разноски, респ.- приложение нормата на
чл.78,ал.2 ГПК, която изисква съдът да констатира дали ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на делото. В случая както пред първоинстанционния съд, така и с
частната жалба, с която съдът е сезиран, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не
представя писмени доказателства за това, че след издаване на Заповедта за изпълнение
3
длъжникът е извършил плащане на паричното си задължение, поради което съдът намира за
недоказано твърдението на кредитора, че е извършено плащане от длъжника в периода след
издаване на заповедта за изпълнение, респ.- че такива разноски се дължат от длъжника на
кредитора и за тях следва да се издаде изпълнителен лист.
По тези съображения частната жалба срещу обжалваното определение в частта, с
която е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист за разноските по ч.гр.д.№
190/2021г. по описа на РС-Карнобат, е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.Частната жалба е неоснователна и в частта, с която се обжалва определението за
обезсилване на издадената по ч.гр.д.№ 190/2021г. на КРС заповед за изпълнение и
производството по делото е прекратено.Това е така, тъй като при непредставяне на
доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК в указания едномесечен срок, изтекъл
в случая на 18.07.2021г., правилно КРС е приложил разпоредбата на чл. 415,ал.5 ГПК ,
изискваща обезсилване на издадената Заповед и прекратяване на производството по делото.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260315/27.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 190/2021г.
по описа на РС-Карнобат.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4