№ 284
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева
Административно наказателно дело № 20222230200794 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв.Т. Я. от АК-Шумен, надлежно упълномощена от преди.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юриск.С.К., надлежно упълномощена от преди.
Адв.Я.: Получих становището по доказателствените искания. Да се даде
ход на делото.
Юриск.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното дирене.
Съдът констатира, че по делото е постъпило становище по
доказателствените искания на жалбоподателя вх.№ СД-02-04-1225/23.01.2023
г. по описа на СлРС от процесуалния представител на въззиваемата страна с
приложени към него писмени доказателства.
Адв.Я.: До настоящия момент съдът не се е произнесъл по направените
доказателствени искания с доказателствено искане № 2 и № 3. Моля да бъде
1
прието нашето становище с приложените към него доказателства. По
направените в него доказателствени искания е взето становище от
процесуалния представител на въззиваемата страна. Поддържам
доказателствени искания № 2 и № 3, както и исканията в нашето становище
по пункт 2, както и държим на разпита на свидетеля по акта. Нямам други
доказателствени искания.
Юриск.К.: Моля да се приеме становището ни, в което съм направила
възражения по отношение на тяхното становище, които поддържам. Нямам
други доказателствени искания. По отношение на доказателствени искания №
2 и № 3 съм взела становище. По отношение на разпита на свидетеля оставям
на Вас преценката.
Съдът намира направените доказателствени искания от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на
доказателствено искане № 2, доказателствено искане № 3 (находящи се на
л.71-79 от делото) и доказателствено искане по пункт 2 от становището,
находящо се на л.102-103 от делото, за допустими, но неоснователни. Съдът
намира, че за изясняване фактическата обстановка по делото не е необходим
разпит на свидетеля по акта.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмено становище с вх.№ 19610/29.11.2022 г. по описа на СлРС
от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, ведно с приложените
към него заверени копия на документи (л.101-116 от делото), както и
постъпилото становище по доказателствените искания на жалбоподателя вх.
№ СД-02-04-1225/23.01.2023 г. по описа на СлРС от процесуалния
представител на въззиваемата страна с приложени към него писмени
доказателства (л.120-127 от делото).
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.10.2022 г., с което е допуснал
до разпит свидетеля М. Д..
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свид.М. Ж. Д..
2
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на процесуалния
представител на жалбоподателя по доказателствено искане № 2,
доказателствено искане № 3 и доказателствено искане по пункт 2 от
становището.
Адв.Я.: Няма да соча други доказателства. Моля да се приеме
актуалният ми списък на разноските с приложените към него доказателства за
направените разноски.
Съдът ВРЪЧИ на юриск.К. екземпляр от списъка на разноските, както и
ДАДЕ възможност да се запознае с приложените към него писмени
доказателства.
Юриск.К.: Запознах се. По отношение на направените куриерски
разходи, възразявам за тяхното приемане и възразявам на искането, което е
направил колегата. Считам, че те са неоснователни.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото списък на
разноските от процесуалния представител на жалбоподателя с приложени към
него заверени копия от писмени доказателства за направени разходи.
Адв.Я.: Няма да соча други доказателства.
Юриск.К.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Адв.Я.: Делото има своята специфика от гледна точка на това, че
самото то има фактическа и правна сложност, както и от друга страна това са
нови закони, които тепърва уреждат обществени отношения във връзка със
създадената нова уредба за таксуване при преминаване по платена пътна
3
мрежа с т.нар. такса за изминато разстояние или тол такса. В тази връзка
действително тези производства, които са по АУАН, са по-близките познати
до този момент във връзка с това, че правилата по тях са изрично регулирани
със ЗАНН. Още с жалбата сме релевирали довод за незаконосъобразност на
издаденото НП поради нарушени изисквания на процедурата по самото
провеждане на административно-наказателното производство. Видно е от
самия АУАН, че в същия за свидетел е вписано лицето М. Ж. Д. без да е
уточнено в самия акт свидетел на какво точно е това лице. В тази връзка
административно-наказателното производство е образувано въз основа на
сочено за установено административно нарушение в условия на отсъствие и
на нарушител, и на наказващ орган, и по данни от електронна система за
събиране на пътни такси. При това положение, първо от самия акт е видно, че
е вписан само един свидетел, и второ, изрично искам да насоча вниманието на
съда към самия текст на молбата, която е входирана пред РС-Сливен и която е
приобщена към материалите по делото с резолюция от м.август 2022 г.
Молбата е много добре прецизирана от гледна точка на самата терминология,
която е ползвана от свидетеля и той изрично е изявил, че той не е участник в
съставянето на АУАН, нито в констатиране на нарушението и няма представа
за вида и обстоятелствата около него, а е свидетел единствено и само на
връчването на съставения акт. Само по себе си това изрично волеизявление на
лицето, което ние изрично поискахме да бъде разпитано като свидетел,
съпоставено със самото съдържание на АУАН, сочи първо, че не е спазено
изискването за двама свидетели при съставяне на акта и отделно от това дори
вписаният един такъв в акта не може да бъде ценен като свидетел при
съставянето. В тази връзка, това е достатъчно формално основание за отмяна
на самото НП поради нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Отделно от това, видно е че в АУАН, в описание на нарушението се сочи
единствено, че за процесната дата не е платена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Вече в НП се съдържат данни за, и освен това
и за липсваща тол декларация. В процеса на настоящото съдебно
производство процесуалният представител на противната страна поддържа
тезата, че това е нарушение на задълженията за установяване на действително
изминато разстояние, в какъвто смисъл е приложена и санкционната норма
на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В този смисъл искам да обърна внимание на това,
само по себе си това е противоречие между описанието на нарушението,
4
което е по акта, и самото НП, тъй като едва за първи път с НП се въвеждат
обстоятелства, които не са доведени до знанието на нарушителя при
съставяне на самия акт и това препятства правото му на защита – всъщност
ние срещу какво всъщност се защитаваме, дали срещу нарушение, което се
сочи, че се състои в дължима, но неплатена такса или в нарушение, което е
неизпълнение на задължение за действително изминато разстояние, което от
своя страна би могло да бъде обективно да се реализира в незакупена,
липсваща маршрутна карта или в някакъв аспект неизпълнение на
задължения при електронно събиране на пътните такси, но чрез доставчик на
такава услуга по наредбата, която е по Закона за пътищата. В тази връзка още
със самата жалба съм оспорила материалната компетентност на митническия
орган, който е издал самото НП. В тази връзка се позовавам на Определение
№ 12999/21.10.2020 г. по адм.д.№ 9480/2020 г. на Върховния
Административен съд, с което ясно е даден отговор на въпроса по
тълкуването на закона в кои случаи компетентни да издават актове и да
установяват административни нарушения с издаване на акт са митническите
органи. В този случай, при описани фактически обстоятелства за неплатена
тол такса, които попълват фактическия състав на нарушение, наказуемо със
санкционната норма не на чл.179, ал.3а от ЗДвП, а на чл.179, ал.3б от същия
закон, изначално образуваното административно-наказателно производство е
опорочено. В тази връзка е видно, че има противоречие както между
описаната обстоятелствена част в акта и НП, така и със посочената
санкционна норма, по която е наложено наказанието. И понеже това е чисто
процедурен въпрос на този етап, с възможността на съда да преквалифицира
деянието ако прецени, че е налице изобщо административно нарушение, като
приложи закон за същото еднакво по вид и размер или по-леко наказание, в
случая нарушение за неплатена тол такса по разпоредбата на чл.179, ал.3б се
наказва с глоба не в размер на 1800 лева, а в размер на 2500 лева. Това са ми
съображенията по отношение на порочността от формална гледна точка на
проведеното административно-наказателно производство. Извън това, още с
жалбата беше оспорена годността на доказателствата, с които
административно-наказващият орган е приел наличие на деяние, което да
бъде квалифицирано като административно нарушение. В тази връзка ЗДвП
създава в условия на презумптивна доказателствена стойност на издадените
доклади и справки от електронната система за събиране на пътни такси. Тук
5
още в самото начало в предмета на делото спорът е разширен с това, че ние
оспорваме наличието на правна рамка, която да установява правилата за
издаването и съхранението на докладите и на електронните фишове, които
правила по силата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП са били вменени за приемане на
УС на АПИ с изискуемото се нарочно решение за това. Нашата теза е, че с
разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП тези правила по своята същност
представляват административен нормативен акт по смисъла на чл.75 от АПК,
който обаче липсва. И всъщност остава висящо и неясно правна рамка, в
която да се съдържат правила за установения ред, по който в случая някой
може да бъде сниман и следен във изключението на хипотезата на чл.32, ал.2
от Конституцията, според която такова изключение се допуска освен в
предвидените в закона случаи. Така ние не можем да разберем по какъв начин
и въз основа на какви точно правила би следвало да бъдат създавани тези
доклади под формата на статични изображения снимки или динамични
изображения видеозаписи, въз основа на които се провежда самото
административно-наказателно производство и в конкретика в този случай да
можем да преценим всички ние, включително съда и евентуално и
инстанциите по реда на инстанционния контрол дали в този конкретен случай
са спазени правилата за създаване на тези снимки, които са част от
доказателствения материал по делото. Също така сме лишени от правото си
да се запознаем с каква апаратура всъщност, и как функционира тази
апаратура, са създадени тези доклади. Също така за да можем да преценим
дали в конкретния случай тази апаратура е била технически изправна, годна и
дали е отговаряла на изискванията същата за да бъде направен категоричният
извод, че доказателствената стойност на тези снимки не е компрометирана. В
тази връзка, казано с думи прости, по делото има едни снимки, които за нас
всички незнайно как са се появили, как са създадени, от каква апаратура и по
какъв ред е станало това. Моето впечатление е, че по тези дела, с АПИ, до
този момент представят едно тяхно становище, в което обясняват как
функционира апаратурата и в частност контролните устройства, с които са
засечени тези нарушения. Това, обаче, е тяхна интерпретация на нещо, което
ние не виждаме. И в крайна сметка в тези производства ние дори не сме
равнопоставени като страни, а доказателствената тежест е изцяло върху
административно-наказващия орган. Така, съгласете се, че е логично, че
някак въз основа на едни снимки, които съдържат данни за дата, час, които са
6
измерими величини и които ние оспорваме, няма как нито да си организираме
правото на защита, нито как да приемем, че просто защото те казват, че е
станало така, както те казват, затова има нарушение. В тази връзка
становището на противната страна е, че всъщност правилата, по които са
създадени докладите, се съдържат в техническото задание за изграждане на
информационна система. Тук, обаче, това задание се отнася до
информационна система за съдействие между органите на АПИ, Агенция
„Митница“ и МВР. Дори да приемем, обаче, че това техническо задание има
характера на правила, които не попълват изискванията на административен
нормативен акт, защото то не е обнародвано, то тогава същото това
техническо задание съдържа изисквания тези доклади да бъдат подписани с
цифров подпис, а видно е от представените снимки по делото, че те не
съдържат такъв. Оттам нататък самата им доказателствена стойност също
считам, че следва да бъде прието, че е компрометирана. По отношение на
това, че те твърдят вече в съдебна фаза, че устройството, с което е установено
нарушението, се намира в посочения от тях сегмент, който не фигурира в
детайлните справки, които те представят. Това, което ние представихме, е
същото по часове за съответната дата, то е видно, че по тези справки има
платен тол за сегмент, който е посочен като наименование Зимница, участък
от този сегмент като Зимница, но прави впечатление, че номера на
сегментите, за които има платена тол такса за участъците в този цял участък
Зимница, по справката, която ние представяме и която те представят, цифрово
се разминават със списъка на сегментите, за които се дължи такава такса, или
казано вече, те твърдят, че в 19,20 часа на процесната дата няма платена тол
такса, разширяват обхвата на твърдението си с допълнително твърдение, че
липсва тол декларация, но в същото време по делото вече са налични
доказателства, че за участъка Зимница във времеви период, близък до този,
който те твърдят, пак в участък Зимница в 19,30-19,33 са платени сегменти и
има тол декларация. Значи остава неясно първо кое е конкретното място на
нарушението, то е описано като отсечка в акта и в НП, като отсечка, но
всъщност е точен километър на път, който е посочен в двата документа. Това
не е отсечка, това е точен километър по определен път. Видно е, обаче, че
липсва информация дали това е в посока нарастващ или намаляващ
километър и в тази връзка се получава една неяснота нито къде се намира
това устройство, точно в кой сегмент, на кой километър, защото в АУАН и в
7
НП мястото на нарушението се разминава с около 400 м от мястото, на което
е прието, че процесната стационарна контролна точка е изградена, с
представения по делото протокол за изграждане и установяване годността на
стационарната контролна точка. Има по делото приет протокол, който
предоставя информация за точното място, на което се намира контролното
устройство, а именно стационарната контролна точка, с която да е установено
процесното нарушение. Това, обаче, виждаме че не съвпада нито с мястото на
нарушението така, както е посочено като път с километър, нито имаме
информация тази стационарна контролна точка какъв е обхватът й, в който
може да установява каквито и да са данни, в какъв обхват действа това
устройство. Тук получаваме около 400 м разлика между посочените
стойности, които са доведени до знанието на жалбоподателя като част от
фактическия състав на нарушението, като място на нарушение и
несъответствието, което се получава с местонахождението на стационарната
контролна точка, там където те всъщност са приели, че на конкретния път се
намира тя. При това положение аз считам, че само на това основание по
делото остава недоказано това, че доказателствата, които са представили за
нарушение, са генерирани по начин, който да е в обхвата на действие на
устройството. И не на последно място, законът вменява с разпоредбата на
чл.139 от ЗДвП задължение на водача при ползване на платената пътна
мрежа, които са в едната алинея задължения, свързани с плащането на
дължимата тол такса и в другата алинея – други задължения, които са
свързани с неизпълнение на задълженията за установяване на действително
изминато разстояние, като обаче законът допуска изключението, освен ако
тези задължения са изпълнени от трето лице. В тази връзка считам, че е
налице и материална незаконосъобразност, тъй като по делото са представени
и приети доказателства и не е спорно между страните, че дружеството
собственик на ППС, което дружество е и работодател на водача, всъщност
изпълнява задълженията като ползвател на платената пътна мрежа по смисъла
на разпоредбите на наредбата към Закона за пътищата и на Закона за
пътищата, които дефинират понятието ползвател на платената пътна мрежа, а
именно лицето, което е фактически ползвател на същата, като тези
дефиниции за ползвател на платената пътна мрежа копират дадените
дефиниции в приложимото европейско законодателство, което е
транспонирано с наредбата към Закона за пътищата, като в тази връзка
8
подробно са развити доводи в доказателствено искане № 3. Значи имаме един
собственик на ППС, това е едно юридическо дружество, то е фактически
ползвател на платената пътна мрежа. В изпълнение на задълженията си по
Закона за пътищата и наредбата към същия закон, това юридическо лице
изпълнява задълженията си така, както му е вменен закона. Именно в
изпълнение на тези задължения в настоящия случай е налице хипотезата на
изключението, при което водачът, който винаги е физическо лице, не
изпълнява тези задължения, защото те се изпълняват посредством електронно
събиране на пътни такси. За да има нарушение, за да има хипотеза на
обективно нарушение в такава ситуация, то първо трябва да е ясно дали в
конкретното ППС е монтирано устройство УСП, дефиниция за което е дадена
в Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата или е монтирано
бордово устройство, пак за което е дадена дефиниция в Закона за пътищата,
които са двете технически възможности да се изпълняват задълженията по
закона и наредбата, по чл.13 и 14 от наредбата, за т.нар. опосредено или
пряко събиране на таксите, тъй като двата вида устройства дават възможност
за т.нар. пряко или опосредено събиране на таксите. Значи за да има
нарушение, което да може да бъде вменено на водач физическо лице, то
трябва по някакъв начин да са установени и доказани конкретни негови
действия или бездействия, с които в случая устройството да е било
изключено, в смисъл самият водач по някакъв начин да е компрометирал
предаването на данните, за да няма предаване на данни. Оттам нататък при
събиране на таксата чрез електронно събиране, то платец на услугата е
дружеството, а не водачът, и в положение, че сме във виновна отговорност на
физическото лице, а не в обективна отговорност на юридическото лице, и в
двете хипотези трябва да са налице фактически обстоятелства, които да са
част от описанието на нарушението, които в конкретния случай да дават
яснота от фактическата му страна с какви свои действия или бездействия
жалбоподателят е извършил виновно нарушение на каквато и да е законова
разпоредба. В тази връзка аз считам, че първо производството е проведено от
некомпетентен орган като начало на производството с издаване на АУАН.
Второ, считам че са налице процесуалните нарушения по чл.40 от ЗАНН.
Трето, налице е несъответствие между обстоятелствената част при описание
на нарушението и приложените санкционни норми. Считам, че в описание на
нарушението липсват релевантни факти от фактическата страна на
9
фактическия състав на което и да е деяние, квалифицирано като
административно нарушение. Считам, че е налице материална
незаконосъобразност както поради това, че в случая не е налице хипотеза, при
която жалбоподателят да бъде привлечен към отговорност, както и считам, че
е налице материална незаконосъобразност по отношение на приложената
санкционна норма. В тази връзка моля да бъде постановено решение, с което
обжалваното НП да бъде отменено в неговата цялост, както и да бъдат
присъдени в пълния им размер направените деловодни разноски. Видно е, че
адвокатското възнаграждение е към минималния размер. По делото е видно,
че са проведени повече от две съдебни заседания, вече за всяко трето
заседание, следващо след второто, се дължи по 250 лева за явяване за всяко
следващо съдебно заседание. Моля да ни бъдат присъдени разноските в пълен
размер.
Юриск.К.: Моля да оставите жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана. Моля да потвърдите изцяло обжалваното НП като
законосъобразно и правилно. Моля да приемете в днешното съдебно
заседание писмено становище, в което съм изложила подробно аргументите
си, както и съдебна практика, като предоставям екземпляр от същото и на
адв.Я.. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ДАДЕ възможност на адв.Я. да се запознае с представеното
писмено становище.
Адв.Я.: Получих екземпляр от становището. Възразявам по същото,
изложих устно съображенията си.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14,33 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10