№ 614
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. А. М. против решение от 10.05.2021г.
по гр.д. № 1454/2020г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта, в която е отхвърлен
предявения главен осъдителен иск против Гаранционен фонд София – предпочетен ответник
за заплащане на обезщетение на осн. чл. 288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на противоправно поведение на неидентифициран водач и автомобил
в размер на 26 000лв, ведно със законната лиха от подаване на исковата молба.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон. Поддържат се доводи, че са налице всички предпоствки за
ангажиране отговорността на предпочетения ответник ГФ, като неправилни в тази връзка
били изводите на съда, че е идентифициран деликвента Б. Д. М., както и автомобила модел
Инфинити, модел КХ 70, рег. ********, с който е причинено ПТП. Подобен извод
противоречал на влязлата в сила присъда, с която водачът бил признат за невиновен по
повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна повреда на две лица, поради
нарушение същите правила за движение. Твърди се още, че решението е в противоречие с
чл.300 ГПК, който задължава гражданския съд да зачете влязлата в сила присъда относно
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Иска се отмяна на решението в
частта, в която е отхвърлен иска против предпочетения ответник и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи иска по чл.288, ал.1, т.1 КЗ в
1
претендирания размер.
В срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Гаранционен фонд София,
с който се поддържат възражения против оплакванията. Поддържа се, че ГФ изплаща
обезщетения на увредени лица, когато ПТП са настъпили в определени хипотези, и че в
случая не е осъществен фактическия състав на чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм/, защото от всички
събрани доказателства ставало ясно, че виновният за ПТП водач е Б. М., който има
сключена застраховка по риска гражданска отговорност с ЗК „Армеец“. От писмените
доказателства по делото и от изводите на КСМАТЕ следвало, че ПТП е настъпило поради
нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. Инфинити, движел се превишена
скорост над 140 км/ч и предприел маневра, свързана с навлизане в платното за движение на
л.а. Опел Астра –следователно пътното произшествие не било предизвикано от неустановен
водач. Поддържа се още, че размерът на претендираното обезщетение по чл.52 ЗЗД е
прекомерен и не отговаря на действително търпените вреди, респ. на обществено-
икономическите условия на живот, евентуално че е налице принос на пострадалия по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, защото е допринесъл за настъпване на увреждането, като е пътувал без
поставен предпазен колан.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК настоящата инстанция констатира,
че съдебно решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. В отхвърлителната си
част по евентуалния иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Пред първата инстанция са предявени в условията на евентуалност осъдителни искове
против Гаранционен фонд София – предпочетен ответник за заплащане на обезщетение на
осн. чл. 288, ал.1, т.1 КЗ отм. за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
противоправно поведение на неидентифициран вода и автомобил в размер на 26 000лв,
ведно със законната лиха от подаване на исковата молба, и против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД – евентуален ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от пътно произшествие, настъпило вследствие на
противоправно поведение на водача на автомобил, застрахован по риска гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Като правопораждащи факти в исковата молба ищецът е поддържал получените
вследствие на пътен инцидент на 26.09.2014г увреждания на здравето в резултат на
противоправното поведение на водач на неустановен автомобил при описан в исковата
молба механизъм – неправилна маневра, изразяваща се в навлизане в пътната лента, в която
правомерно се е движел автомобила, в който е пътник и загуба на управление от водача
именно в резултат на съприкосновението. За пътния инцидент бил съставен констативен
протокол и в хода на разследването установен водачът на автомобила Б. М. и му било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал.3 НК вр. чл.342 ал.1 НК, но с влязло в
сила решение по НАХД № 543/2015г. на РС Ихтиман е бил оправдан по повдигнатото
2
обвинение и признат за невиновен за реализиране на пътното произшествие. Решаващият
състав приел, че няма категорични данни относно идентичността на причинилия пътния
инцидент автомобил. Поради това се счита, че пътното произшествие е причинено от
неустановен автомобил и водач и с това се изпълва състава на чл.288, ал.1 т.1 КЗ /отм./,
евентуално ако се отхвърли иска против предпочетения ответник, се твърди, че пътният
инцидент е настъпил в резултат на самокатастрофиране на автомобила, поради
противоправното поведение неговия водач, с което се обосновава отговорността на
застрахователля по риска гражданска отговорност.
В срока ответникът Гаранционен фонд София е оспорил предявения срещу него иск с
възражения, че вина за ПТП има водачът на автомобил Инфинити, модел КХ 70, рег.
********, МПС Б. М., поради това не се изпълва състава на чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм/,
евентуално че обезщетението е прекомерно по размер, и че пострадалият има принос за
настъпване на вредите, тъй като е пътувал без предпазен колан.
Ответникът по евентуалния иск ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД е оспорил
иска с възражение, че няма основание да се ангажира отговорността му за компенсация на
вреди, тъй като водачът на лек автомобил „Опел Астра“ не е виновен за настъпване на ПТП,
евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без поставен
предпазен колан.
От фактическа страна не е спорно и се установява от събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, че 26.09.2014г е настъпил пътен инцидент, при който
пострадал ищеца като пътник в лек автомобил Опел Астра рег. № ********, управляван от
водача Н. Г. Т. по АМ Тракия. При наближаване на 46 км- в бизост до отклонението за
Ихтиман л.а. бил застигнат от неустановен автомобил, движещ се в същата пътна лента,
който ударил с предната си дясна част л.а. Опел в задна лява част, вследствие на което
последният е завртял, отклонил се вдясно и се ударил в предпазна еластична ограда и спрял
окончателно вдясно от платното. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол и
в хода на разследването установен водачът на л.а. Инфинити Б. Д. М., на когото било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал.3 НК вр. чл.342 ал.1 НК, но с влязло в
сила решение по НАХД № 543/2015г. на РС Ихтиман бил оправдан по повдигнатото
обвинение и признат за невиновен за реализиране на пътното произшествие, като
решаващият състав приел, че няма категорични данни относно идентичността на
причинилия пътния инцидент автомобил.
От изслушаната комплексна САТМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните телесни увреждания – повърхностни наранявания, изразяващи се в
охлузване в лявата слепоочна област на главата и малка разкъсно-контузна рана на малкия
пръст на лявата ръка. Няма данни за настъпили усложнения. Вещото лице медик е
достигнало до констатации, че ищецът е получил най-леката степен на травма на мозъка-
мозъчно сътресение, който извод се обосновава с липсата на неврологична симптоматика
при приемането на ищеца в болница, както и на такава по време на престоя в лечебното
заведение, включително и при провеждане на специализирано образно изследване.
3
Нормалният възстановителен период е от две до три седмици при спазване на необходимите
препоръки за режим и поведение при липса на други медицински документи за временна
нетрудоспособност. Според експертизата от травмата на лявата слепоочна област може да се
съди, че ищецът е седял на задната седалка, която е била оборудвана с предпазен колан, и че
е бил без поставен такъв. Вещото лице инж.П. е установил следния механизъм на ПТП –
л.а.Опел Астра непосредствено преди настъпилото произшествие се е движел в направление
от гр.Пловдив към гр.София равномерно и със скорост от 110км/ч., когато на същото
място и посока със скорост в порядъка на 150км/ч се е движел друг автомобил Инфинити и
поради недостатъчно странично разстояние между двата автомобила е настъпил
приплъзващ удар. Автомобил Инфинити при своето движение е ударил с предна дясна част,
намиращия се пред него автомобил Опел в неговата задна лява част, при което е нарушил
неговото устойчиво движение, вследствие на което автомобил Опел е пресякъл аварийната
лента и навлизъл в банкета, където е излетял поради наличието на денивелация. Според
вещото лице липсват технически причини за настъпване на ПТП, като причината е от
обективен характер и се касае за недопускане на осъществяването на контакт между
автомобилите чрез навлизането на автомобил Инфинити в коридора на движение на л.а.
Опел, чиято загуба на устойчиво праволинейно движение е именно в следствие на
осъществен контакт между предна дясна част на автомобила Инфинити със задна лява част
на автомобил Опел. Категорично е изключен вариант за самокатастрофиране на л.а. Опел.
Според изводите на експертизата получените от ищеца травми биха настъпили и при
поставен предпазен колан.
Комплексната експертиза е била оспорена в частта относно изводите, че ищецът е бил
без поставен предпазен колан и относно възстановителния период на лечение.
Повторната САТМЕ на вещите лица И. и –съдебен лекар и инж.Т. потвърждава
изводите, че спрямо лек автомобил Опел Астра е бил реализиран удар в задната му лява
част от друг автомобил, което е довело до преобръщането му. Различни са изводите по
отношение на следващия спорен въпрос, че ищецът е бил без поставен предпазен колан,
които се обосновават с липсата на специфични наранявания от коланната лента, каквито би
следвало да има при този механизъм и скорост на движение. От обясненията на вещите лица
в съдебно заседание обаче става ясно, че този извод е по-скоро хипотетичен, защото
медицинската документация не е достатъчно пълна, за да се изключи със сигурност
наличието на травми /като охлузвания и натъртвания/, които са типични за коланната лента,
а от там и изводът на експертите да е категоричен.
От показанията на свидетелката К. – П. се установява, че тя е шофирала л.а.Опел
Астра, в който на задната седалка се е возел ищеца. Пътували от гр.Пловдив в посока
гр.София по АМ Тракия. Наближавайки гр.Ихтиман погледнала в огледалото за обратно
виждане и за секунди видяла бял джип, който връхлетял към колата. Последвал удар и
управляваният от нея автомобил започнал да се върти около оста си, след което се ударил
в манитеналата. Изпаднала в шок и когато се събудила, видяла, че са паднали в някакво
дере, ищецът бил в безсъзнание. Няма спомен дали той е бил с поставен предпазен колан в
4
автомобила.
От показанията на свидетелката М. М. - съпруга на ищеца, чийто показания следва
да се ценят при условията на чл.172 ГПК в частта, в която кореспондират с изводите на
медицинските заключения, се установява, че на 26.09.2014г. съпругът й се връщал от
командировка от гр.Пловдив и на АМ Тракия колата, в която пътувал била ударена от
преминаващ покрай тях автомобил. Видяла съпруга си същия ден в болницата, бил много
уплашен.В период от четири дни бил на стационарно лечение и 24дни в болнични след
изписването. Имал силно главоболие, виело му се свят, не можел дълго време да гледа
телевизия.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.288, ал.1 т.1 КЗ /отм./ спрямо
предпочетения ответник с мотивите, че не се установява фактическия състав за реализиране
отговорността на ГФ, тъй като МПС причинило инцидента е било идентифицирано, а също
и неговият водач, който факт се изянявал от събраните в хода на разследването
доказателства, както и че за увреждащия автомобил имало валидно сключена застраховка по
риска гражданска отговорност.
Тези изводи не се споделят от въззивния състав, по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо
за изброените обстоятелства и тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието – относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е задължителна за гражданския съд
относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение
/в този смисъл е налице формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – решение по
т.д. № 3945/2013 г., решение по т.д. № 211/2011 г., ІІ т.о. и други/. От събраните пред
първата инстанция доказателства се установява, че с влязла в сила оправдателна присъда е
отречено извършителството на деянието от подсъдимия Б. М., управлявал въпросния
автомобил Инфинити, по повдигнатото срещу него обвинение по чл. чл. 343, ал.3 НК вр.
чл.342 ал.1 НК за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда поради
нарушение на правилата за движение – управление с несъобразена скорост и извършване на
маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без пропускане на движещото се по
нея ППС и осигуряване на достатъчно странично разстояние /чл. чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП; чл.25,
ал.2 ЗДвП; чл.42, ал.1, т. ЗДвП/. Следователно констатациите на наказателния съд,
направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда, отричащи извършването на
деянието –елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на лицето Б.М., участвал в качеството на подсъдим в наказателното
производство, са задължителни за гражданския съд. Като е приел обратното, че
непозволеното увреждане е извършено от конкретно посоченото и установено в хода на
разследването лице, респ. че автомобилът е идентифициран, решаващият съд е нарушил
разпоредбата на чл.300 ГПК, задължаваща го да зачете изброените по-горе обстоятелства,
включени във фактическия състав на престъплението, за което има оправдателна присъда.
По същество са налице предпоставките на чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, защото всички
5
събрани по делото доказателства недвусмислено установяват, че процесният пътен инцидент
е настъпил при участието и в резултат на противоправното поведение на друг водач, който
в нарушение на правилата за движение /чл.20, ал.1, чл.25, ал.2 ЗДвП; чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП/ е
управлявал с несъобразена скорост и извършил маневра, свързана с навлизане в съседна
пътна лента, без пропускане на движещото се по нея ППС и осигуряване на достатъчно
странично разстояние. Категорични са заключенията на вещите лица- автоексперти,
направени въз основа на всички приложени доказателсва от досъдебното производство, че
именно неосигуреното достатъчно странично разстояние от водач на друг автомобил е
причината за настъпилия приплъзващ удар – лек автомобил Опел е ударен в задна лява част,
и че загубата на устойчиво движение от неговия водач се дължи на осъществен контакт с
друго ППС, с което е отречен вариант за самокатастрофиране. Те се подкрепят и от
показанията на св.К.-П., която е управлявала л.а. Опел и както е посочила за части от
секундата бял джип „буквално ги е връхлетял“, кореспондиращи напълно с изводите на
вещите лица.
Безспорно е и че в в пряка причинна връзка с пътния инцидент ищецът е търпял
вреди, изразяващи се в болки и неудобства от причинените му травми. От заключението на
вещите лица –медици и показанията на свидетелите се установява, че ищецът е получил
освен най-леката степен на травма на мозъка- мозъчно сътресение, който извод се
обосновава с липсата на неврологична симптоматика при приемането на ищеца в болница,
както и на такава по време на престоя в лечебното заведение. Нормалният възстановителен
период е от две до три седмици според експертизата, приблизително с посочената от
свидетелката продължителност около 20дни, през които ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност. През този период пострадалиятт е имал главоболие и
световъртеж, търпял всички обичайни неудобства, но няма данни за настъпили други
усложнения от неврологичен характер. Съобразявайки естеството на травмите и конкретно
на полученото мозъчно сътресение, което поставя временно в опасност живота на
пострадалия, но също сравнително краткия възстановителен период и липсата на данни за
каквито и да било усложнения, така също обществено-икономическите условия към
релевантния момент /2014г/, настоящият състав приема, че обезщетение от 10 000лв се явява
справедлива компенсация по см. на чл.52 ЗЗД.
Неоснователно се явява възражението на ответника ГФ за принос на пострадалия по
чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпване на вредите. Константна по този въпрос е практиката на ВКС,
че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която
е направила възражение за съпричиняване. В случая не се достига до такъв извод от
събраните по делото доказаетелства – според първата експертиза и с поставен предпазен
колан пострадалият би получил същите травми. Макар и оспорена тази констатация не се
опровергава от повторната комплексна експертиза, която обосновава заключението си в
обратна насока с липсата на мекотъканни увреждания, които обичайно са характерни
/типични/ за коланната лента, но самите вещи лица не са категорични по този въпрос поради
непълнотата на медицинската документация.
6
В обобщение, поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му част, в която е отхвърлен главния иск против ГФ с правно основание чл.288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от 10 000лв ще подлежи на отмяна и вместо това ще се
постанови ново по същество, с което в полза на ищеца се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 11.05.2018г. В останалата отхвърлителна част за разликата между
признатата за дължима и претендирана сума от 26 000лв по иска срещу ГФ София с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ решението ще подлежи на потвърждаване. В
отхвърлителната си част по евентуалния иск с пр. осн. чл. чл.226 ал.1 КЗ /отм./ решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По въпроса за разноските.
При този изход на спора ще следва да се измени решението в частта за разноските,
които ще са дължими на ищеца по правилата на чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената
част на иска. Ищецът е претендирал и доказал разноски в размер на 4140лв, съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК, от които му се следват такива в размер на 1592,30лв и
същите ще се възложат в тежест на ответника ГФ София. При този изход на спора
принципно се следват разноски и на ответника ГФ съразмерно на отхвърлената част на иска,
но първоинстанционният съд не е присъдил такива и този пропуск не е отстранен по реда на
чл.248 ГПК.
Пред въззивната инстанция ще се следват разноски съобразно на обжалвания
материален интерес – на ищеца 703,85лв при доказани разноски от 1830лв, които ще се
възложат в тежест на ответника ГФ София.
Ответникът ГФ София ще има право на разноски съразмерно на отхвърлената част на
иска. Последният е претендирал ю.к. възнаграждение, което съдът определя в размер на
300лв, от които до размер от 184,62лв ще се присъдят в тежест на ищеца.
С оглед на изложеното, САС
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.05.2021г. по гр.д. № 1454/2020г. на Софийски градски съд, I-22
състав в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения от М. А. М. ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.София, р-н Слатина, ул.Кадемлия № 1, ет.1 главен осъдителен иск
против Гаранционен фонд София за заплащане на обезщетение на осн. чл. 288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ за неимуществени вреди за сумата от 10 000лв, представляваща разликата между
установения за дължим и претендирания размер от 26 000лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
7
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, гр.София, ул. Граф Игнатиев, № 2 да
заплати на М. А. М. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, р-н Слатина,
ул.Кадемлия № 1, ет.1 сумата от 10 000лв, представляваща обезщетение на осн. чл. 288, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на 26.09.2014г.,
настъпило по вина на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 11.05.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2021г. по гр.д. № 1454/2020г. на Софийски градски
съд, I-22 състав в останалата му обжалвана отхвърлителна част по иска с пр. осн. чл.288 ал.1
т.1 КЗ /отм./
Осъжда Гаранционен фонд София да заплати на М. А. М. сумите : 1592,30лв,
представляващи разноски пред първата инстанция и 703,85лв – разноски пред въззивната
инстанция.
Осъжда М. А. М. да заплати на Гаранционен фонд София сумата от 184,62лв,
представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
В отхвърлителната му част по отношение на иска с пр. осн. чл.226 ал.1 КЗ /отм/
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД решението е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8