РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Перник, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500098 по описа за 2022 година
С Решение № 31 от 13.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3780 по описа на Районен съд
Перник за 2021 г. изцяло са отхвърлени исковете с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, предявени от М. З. П., с ЕГН: ********** от ***, срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че
не дължи на ответника сумата 1530.30 лв. представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 284.58 лв. - мораторна лихва
за периода 08.07.2014 г. – 23.05.2017 г., както и сумата 86.30 лв. – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 3623 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. и
образувано изп.д. № 674/2018 г. на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС ***.
С решението Районният съд е осъдил М.П. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД
направените разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М. З. П., в която
се развиват съображения за неговата неправилност, поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и съдебната практика, в нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че неправилно Районния съд е
приел, че задължението на ищцата не е погасено, считайки че в конкретния случай е
1
приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Поддържа, че давността е изтекла с изтичане на
предвидения в чл. 111, б. „В“ от ЗЗД тригодишен давностен срок. Твърди, че изпълнителни
действия извършени по перемирано дело не са в състояние да прекъснат давността. Моли
при уважаване на жалбата да й бъдат присъдени направените пред двете инстанции
разноски.
В законоустановения срок въззиваемото дружество не е депозирало отговор. С писмена
молба от 25.01.2022 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението. Претендира разноски във въззивното производство.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд Перник, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за 1530.30 лв. представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
сумата 284.58 лв. - мораторна лихва за периода 08.07.2014 г. – 23.05.2017 г., както и сумата
86.30 лв. – разноски, за които в полза на „Топлофикация Перник” АД срещу М. З. П. е
издаден изпълнителен лист от 05.09.2017 г. по гр. д. № 3623 по описа на Районен съд
Перник за 2017 г., след влязла в сила Заповед за изпълнение № 2991 от 20.06.2017 г. Въз
основа на същите по молба на „Топлофикация Перник” АД от 26.03.2018 г. е образувано
изп. дело № 674/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, в която взискателят е поискал
прилагане на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК – запор банкови
сметки. С Разпореждане от 30.03.2018 г. на ЧСИ Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М.П.. На 14.01.2021 г. е подадена молба от „Топлофикация Перник” АД
с искане да бъде извършена справка в БНБ за наличието на открити банкови сметки на
името на длъжника и в случай, че бъдат открити такива да бъде наложен запор. След тази
дата до датата на подаване на исковата молба – 15.07.2021 г. не са извършвани други
изпълнителни действия.
С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. По
принцип предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
2
са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, затова
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от следващия ден след
налагане на запора по горе цитираното изп. дело – 31.03.2018 г. От приложеното изп. дело се
установява, че в продължение на 2 години, считано от 31.03.2018 г. от взискателя не са
поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т. 10 от цитираното ТР №
2/25.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (няма такъв характер проучването
на имущественото състояние на длъжника, както и поканата за доброволно изпълнение).
Съгласно утвърдилата се практика на ВКС от последната година направеното на 14.01.2021
г. искане за налагане на запор по вече перемираното изпълнително дело, прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече
погасителната давност по отношение на процесните вземания. Прекратяването на
изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът
приема, че новата давност е започнала да тече от последното предприето валидно действие
по принудително изпълнение. В случая последното валидно изпълнително действие,
извършено по образуваното изпълнително дело, е искането да бъде извършена справка в
БНБ за наличието на открити банкови сметки на името на длъжника и в случай, че бъдат
открити такива да бъде наложен запор. В този смисъл е и установеното в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОСГТК на ВКС, задължително за
прилагане в практиката на съдилищата. От този момент започва да тече нов давностен срок.
Настоящият въззивен съдебен състав приема, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна давност. Влязлата в
сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се
преклудират. Липсата на подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение води
като следствие до преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, както и до недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор,
каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
3
При съобразяване на датата на последното действие, годно да прекъсне давността, а именно
14.01.2021 г., както към датата на подаване на исковата молба –15.07.2021 г., така и към
приключване на съдебното дирене, не е изтекъл петгодишният давностен срок.
Въз основа на гореизложеното следва извод, че 5 годишния давностен срок за вземанията не
е изтекъл, поради което предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на Районен съд Перник, като краен
резултат, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото жалбоподателят М. З. П. следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото дружество сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31 от 13.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3780 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА М. З. П., с ЕГН: ********** от ***, със съдебен адрес ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4