№ 53
гр. Харманли, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ НП №22-0271-
000778/12.08.2022 г., издадено от ВПД началник на РУ Харманли при
ОДМВР Хасково, с което на Г. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес
гр.Симеоновград, ул. **** за нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за движение
по пътищата му е наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП
административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в
административно-наказателното производство,като се излагат доводи в тази
насока. При съставянето на АУАН актосъставителят е допуснал съществени
нарушения, които водят до незаконосъобразност и на издаденото въз основа
на него НП само на това основание. Оспорва АУАН, като сочи, че същият не
съдържа необходимите реквизити, предписани императивно в чл.42 ЗАНН
към неговото съдържание. Актът е съставен от некомпетентен орган, като са
нарушени всички административно-процесуални правила при съставяне и
връчване на акта. Нарушението не е констатирано по предвидения в закона
ред. Актът за установяване на административно нарушение е необоснован, не
са налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и не са
налице признаците и изпълнителното деяние по посочените разпоредби на
закона, като е налице противоречие между описаното нарушение, приетото
като нарушение и посочената разпоредба, по която е квалифицирано, като
1
дадената квалификация е неточна, неправилна и непълна. Оспорва се
истинността на констатациите в АУАН.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения,тъй като липсват императивно посочените в чл.57 от
ЗАНН реквизити. НП е необосновано, не са изложени всички обстоятелства
от значение за дадената квалификация и всички съставомерни признаци от
обективна и субективна страна. Деянието не е констатирано по надлежния
ред и в съответствие с посочените разпоредби. Също така се сочи, че
неправилно е приложен законът, като дадената квалификация е неточна,
неправилна, непълна и противоречива. НП е издадено от некомпетентен
орган. На следващо място жалбоподателят сочи, че отговорностат е погасена
по давност, а така също, че са нарушени разпоредбите на чл. 27 и чл.28
ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, като се претендират и разноските по
делото.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя, чрез защитника си
адв. Д. А. от АК – Хасквово потдържа жалбата по изложените аргументи в
нея.
Административно-наказващият орган /АНО/ не се представлява и не
изпраща представител, който да изложи становище по депозираната жалба.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 23.07.2022г. в 19.15 часа в гр. Симеоновград, на ул. **** на
паркинга пред стадион „ Христо Батев” Г. Т. Т., жалбоподател управлява лек
автомобил „ Мерцедес” с рег. № *** собственост на С.Ж. Т.а с ЕГН
**********, като не използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие на неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като
подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, превърта задвижващите
колела на автомобила и преднамерено го изважда извън контрол, е извършил:
1) водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари,с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП. АУАН е съставен
по докладна записка №271р-19286/2022 г. от 24.07.2022 г. от мл. експерт Ц.
Г., снето писмено обяснение от свидетел очевидец и диск със запис на
видеонаблюдение.
Нарушението било установено от свид. Ц. Б. Г. и свид. И. Н. И.,
които са очевидци на нарушението. Пред погледа на двамата свидетели
управлявания от жалбоподателя Г. Т. Т., лек автомобил „Мерцедес” с рег. №
*** собственост на С.Ж. Т.а с ЕГН **********, използвал пътя за цели
различни от целите за които е предназначено превозното средство - за превоз
на хора и товари, а именно подавал рязко газ и повишавайки оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила и
2
преднамерено го изважда извън контрол. Автомобила е управляван от
жалбоподателя в момента, в който бил възприет от двамата свидетели и
самоличността на нарушителя е установена. АУАН №778 серия АД бл.
№057166 от 24.07.2022 г. е съставен на 24.07.2022г. в Полицейския участък в
гр. Симеоновград при РУ - Харманли от свид. И. Г. К., на длъжност
„командир на отделение” група „Охранителна полиция” в РУ Харманли в
присъствието на жалбоподателя, водача на лек автомобил „ Мерцедес” с рег.
№ ***, свид. Ц. Б. Г. и свид. И. Н. И. за извършено административно
нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП. При предявяване на акта на нарушителя
последният е вписал: нямам възражения.
Възражения не били направени и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка било издадено на 12.08.2022г. атакуваното наказателно
постановление, в което НП обстоятелствата на нарушението с дадена му
правна квалификация по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП били изложени по същия
начин като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свид. И. Г. К., на длъжност
„командир на отделение” група „ Охранителна полиция” в РУ
Харманли,свид. Ц. Б. Г. и свид. И. Н. И. и писмените доказателства по
делото. Съдът кредитира като обективни показанията на св. И. К., свид. Ц. Б.
Г. и свид. И. Н. И., доколкото същите се ценят за последователни, логични,
кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по делото,
неоспорени от останалите ползвани като годни гласни и писмени
доказателства. Свидетелите Ц. Б. Г., на длъжност младши полицейски
инспектор и свид. И. Н. И. възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
свид. И. К. и свид. Ц. Б. Г. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители в ПУ в гр. Симеоновград при
РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост
и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
3
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната датата е
подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, като превъртал
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извеждал извън
контрол, форсирайки двигателя, и с тези си действия създавал опасност за
останалите участници в движението.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се
оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си,
поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С
такива надлежни и годни писмени доказателствени средства се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът стига до
следните правни изводи:
В случая актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42,
т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени
процесуалните права на жалбоподателя. Същите съдържат описание на
нарушението по чл. 104б т. 2 във връзка с чл. 175а ал. 1 предл. трето от ЗДвП,
за което са наложени и предвидените в чл. 175а ал. 1 предл. трето от
ЗДвП кумулативни административни наказания.
Съгласно разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари.
По отношение на съставения АУАН, съдът счита същият за годно
писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чийто
констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподателя
доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността
на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. По силата на
въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция, процесният АУАН №778
серия АД бл.№057166 от 24.07.2022 г. се ползва с формална доказателствена
4
сила в административнонаказателното производство до доказване на
противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са
опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на
съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил
съставен в присъствието на Г. Т. Т. и надлежно връчен на жалбоподателя,
който собственоръчно е вписал, че няма възражения по изложените в него
фактически и правни основания.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на
административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно
нарушението, по време начин и място, както и обстоятелствата, при които е
извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Наказателно постановление
съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
приложените към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на министър Б.Р. и
писмо с вх.№9701/14.12.2022 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, като в
заповедта са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, а в писмото са посочени заеманите длъжности от
астосъставителя И. Г. Н. е командир на отделение в ПУ – Симеоновград при
РУ – Харманли и към 24.07.2022г. е заемал същата длъжност, а издателя на
НП П.Д.П. е назначен на длъжността ВПД началник на РУ – Харманли и към
12.08.2022г. е заемал същата длъжност. Съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г на министър Б.Р., същите са упълномощени за издаване
съответно на АУАН и НП.
АУАН е съставен въз основа на докладна записка от 24.07.2022г. от
свид. Ц. Б. Г., очевидец. Подобен подход не е в противоречие с правилата по
ЗАНН като в случая е необходимо да се отбележи, че докладната записка е
изготвена от очевидец на нарушението, а актът е съставен в тримесечния срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От приложената по преписката докладна записка с
рег. №271р- 19286/2022 г. от 24.07.2022 г. от мл.експерт Ц. Г. съдържаща
предложение за съставяне на АУАН е видно, че същата е адресирана до
Началника на РУ-Харманли, като на 29.07.2022г. последният му е възложил
проверка и доклад. В тази връзка не е необходима изрична санкция върху
докладната записка на ръководителя на полицейския участък.
Основното възражение на жалбоподателя е, че е нарушена
разпоредбата на чл.42,т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН досежно мястото
на извършеното нарушение. Съгласно чл. 13, ал. от НПК съдът е длъжен в
пределите на своята компетентност да вземе мерки за разкрИ.е на
обективната истина.Съгласно чл. 107, ал.2 от НПК, приложима с оглед на
препращана норма на чл. 84 от ЗАНН съдът събира доказателства по
5
направени искания на страните, а по свой почин когато това се налага за
разкрИ.е на обективната истина. В изпълнение на посочените разпоредби
съдът събра писмени доказателства, а именно: писмо с вх.№848/25.01.2023 г
от Община Симеоновград, ведно със заверени преписи на скица от ПУП за ул.
„Св. И. Рилски” гр. Симеоновград, до края на населеното място, в частта на
двата поземлени имота с идентификатори 47278.670.2509 и 47278.670.2510 -
граничещи с ПИ 47278.500.1076, и разпечатки от кадастрална карта на гр.
Симеоновград за поземлени имоти 47278.0.540, 47278.500.1076;
47278.670.2509 и 47278.670.2510,справка с вх.№9443/07.12.2022г. от Община
Симеоновград. В последното е посочено, че за стадион „Христо Ботев” в гр.
Симеоновград е отреден ПИ 47278.0.540 и се намира извън строителните
граници на града. Има обособено пространство,което се ползва за паркинг,
обслужващ стадиона и попада в обхвата на ПИ 47278.500.1076 за който се
сочи, че не е част от ул. „И. Рилски”. Настоящият състав намира, че мястото
на извършване на нарушението е достатъчно ясно конкретизирано - на
паркинг пред стадион „Христо Ботев” в гр.Симеоновград.Фактът, дали
стадиона се намира в регулация или извън строителните граници на гр.
Симеоновград е ирелевантно за предмета на доказване очертан от нормата на
чл.84 от ЗАНН,вр. чл.102 от НПК. От друга страна макар и да е допусната
неточност с посочването на улицата „ Свети И. Рилски”, мястото в АУАН и
НП е посочено конкретно, на паркинга на стадион „ Христо Ботев”. С
посочената неточност не може да се приеме липса на място на нарушение
съгласно чл.42,т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, водещо до нарушаване
на правата на нарушителя, тъй като не е от категорията на абсолютните
нарушения, съгласно ТР №2/2002г. по т.д.№2/2002г. на ОСНК водещи винаги
до нарушаване правото.
Безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.
104Б т. 2 от ЗДВП. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства –
показанията на свид. И. Г. К., на длъжност „командир на отделение” група „
Охранителна полиция” в РУ Харманли, свид. Ц. Б. Г. и свид. И. Н. И.
извършването на нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП от страна на
жалбоподателя Г. Т. Т. е категорично и безспорно доказано. От позицията си
на очевидци, възприели непосредствено действията на жалбоподателя
свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания
от Г. Т. Т. на лекия автомобил, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите
на двигателя, като превърта задвижващите колела на автомобила и
преднамерено го извежда извън контрол, форсирайки двигателя, като с тези
си действия създава опасност за гражданите и за паркираните автомобили на
паркинга пред стадион „ Христо Ботев” в гр. Симеоновград. Показанията на
тези свидетели-очевидци са последователни, логични, изчерпателни и
безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно
досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото
производство, при липса на оборващи ги доказателства.
6
Макар и да липсва легално определение на термина "дрифт", именно
като техника на шофиране съществува дефиниция на този термин, а тя е: -
Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда
дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез
"презавИ.е", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По
време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено
под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие
с висока обществена опасност. По делото не са представени доказателства,
които да опровергаят установените факти и обстоятелства чрез събраните
писмени и гласни доказателства.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат
съда към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната
дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е
участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено
ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари,
въпреки забраната за това. Още по-укоримо е и обстоятелството, че
действията са извършени на паркинг с около 10 паркирани автомобили и е
застрашил живота на гражданин, който е отивал да изхвърля боклук. С
неговото деяние, като подава рязко газ,повишава оборотите на двигателя,
превърта задвижващите колела и преднамерено го извежда извън контрол,
при наличието на около 10 броя паркирани леки автомобили и граждани,
прави поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения
които водят автомобила до т. н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя
ползва пътя отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на
хора, и наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още
по-укоримо. Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му
правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението
всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за
ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се
подвежда под административна отговорност. Правилно според съда
административно – наказващият орган е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДВП,
предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП административни
наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
месеца, каквито са и наложени на Г. Т. Т..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение
твърдението, че нарушението не е извършено на мястото посочено в АУАН и
че е извършено на паркинг. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 1
от ДР на ЗДвП, "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
7
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци.
Предвид горното, "път" по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е
"пътна лента" (§ 6, т. 2 от ДП на ЗДвП), "платно за движение" (§ 6, т. 7 от ДП
на ЗДвП) и т. н., а всяко едно място, което е предназначено или дори само
обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. В случая
нарушението е извършено на паркинга пред стадион „Христо Ботев” , който
паркинг безспорно е предназначен или обикновено ползван за движение на
превозни средства, поради което разкрива белезите на "път" по смисъла на
ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП сочи, че отворени за
обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са
еднакви за всички участници в движението. Ноторно известно е на съда, че
паркингът пред стадион „ Христо Ботев” гр. Симеоновград е отворен за
обществено ползване от всички граждани.
Настоящата инстанция счита, че с наложените с постановлението
административни наказания ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Отделно от това, размерите на наложените наказания са фиксирани
в чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, поради което не подлежат на промяна.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и
когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен
случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се
приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които
се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един
конкретен случай. Настоящият състав приема, че "маловажен случай" ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
8
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме
наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с
поведението си Т. създал реални предпоставки да изгуби управлението над
автомобила и да предизвика ПТП.
Процесното нарушение е извършено на паркинга пълен с паркирани
превозни средства и гражданин, който е изхвърлял боклук. По делото са
налице данни с извършеното деяние жалбоподателят е застрашил паркирани
автомобили и граждани. Освен това става въпрос за млад водач, по
отношение на който има данни за допуснати преди процесната дата други
нарушения на правилата за движението по пътищата.
Поради изложеното самото процесно нарушение не се характеризира
с ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид,
няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложението
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение, по начин на
извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса
на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид,
поради което не са налице условията за квалифицирането му като "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния казус не се дължи присъждането на разноски на
административнонаказващият орган, поради липса на искане и писмени
доказателства установяващи такива.
По изложените съображения, съдът потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9, вр. чл. 58д,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 22-0271-
000778/12.08.2022г., издадено от ВПД началник на РУ Харманли при ОДМВР
Хасково, с което на Г. Т. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.Симеоновград, ул.
**** за нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за движение по пътищата му е
наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП административно
наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10