Р Е Ш Е Н И Е
№ 128/27.1.2020г.
гр.в., 24.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
5046 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „М.К.Е.К.Б.“ЕООД чрез адв. Д.И.
против НП № 100031/01.10.2019 г. на Зам. кмета на Община -в., с което на основание чл. 86 ал.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община – в. /Наредбата/ на юридическото лице е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
В депозираната жалба се сочи, че в НП не е индивидуализиран субекта на
административно-наказателна отговорност, съотв. не са
посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, а именно – вида на
отпадъка и неговото количество. Излага се становище, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 б.а. от ЗАНН, във вр. с чл. 9 ал.2 от НК. Твърди се, че наложената санкция
нарушава принципа на пропорционалност. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. И., която
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата доводи. Сочи се, че
в Община-в. е депозирана молба от дружеството-жалбоподател за осигуряване на
допълнително контейнери, която не е уважена до датата на установяване на
деянието, което е в причинна връзка с констатирания резултат. Сочи се, че еднократният акт на намиране
на опаковки в контейнера респ. препълняне на последния не е достатъчно
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
уведомена изпраща представител – юк н., която оспорва
жалбата. В заседание по същество излага становище, че в НП е индивидуализиран
субекта на извършеното нарушение , мястото на осъществяването му, и е дадено
надлежно описание на същото в т.ч. досежно вида на
отпадъците и съдовете за отпадъци. Твърди се, че посочването на конкретното количество отпадъци, с които е
осъществено нарушението не е необходимо с оглед установяване съставомерността на деянието. Счита, че нормата на чл. 28
от ЗАНН е неприложима в конкретния
случай.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.06.2019 г. , около 10.00 ч. е
извършена проверка от служители в Дирекция „УСКОР“ при Община-в. – св. Н.Н. и св. Е.С. в търговски обект – магазин „М.“, находящ се в гр. в., кв.В.В. , на
ул. „А. М.“ № *, стопанисван от „М.К.Е.К.Б.“ЕООД. В хода на проверката е
констатирано, че на територията на обекта, зад сградата на търговската част,
където достъпът на автомобили е ограничен, са разположени контейнери,
използвани от Магазин М.-в., съгласно подадена декларация по чл. 19 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община в., предназначени за общ битов отпадък. Констатирано е,
че в същите се изхвърлят отпадъци от опаковки – хартия, найлон и пластмаса. При
така установените факти, св. Н. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за
нарушение на чл. 21 т.2 от Наредбата, въз основа на който е ангажирана
административно-наказателната му
отговорност на „М.К.Е.К.Б.“ЕООД.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
НП № 100031/01.10.2019 г. е издадено от компетентен
орган – зам. Кмета на Община – в., съгласно Заповед № 2384 от 18.06.2019 г. на зам.кмета на Община-в. и чл.
12 от Наредбата.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално- правни норми.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че в АУАН и НП е противоречиво посочен
субекта на извършване на нарушението. От обстоятелствената част на двата акта е
видно, че територията на Магазин М.– в. е посочена като място на извършване на
нарушението, а дружеството-жалбоподател – като субект осъществил деянието. В
тази връзка, посочването на лицето, представляващо дружеството е предназначено
да индивидуализира в достатъчна степен субекта на нарушението.
Съдът намира, че НП и АУАН съдържат факти, с които в достатъчна степен,
ясно и недвусмислено е описано и осъщественото деяние, като со
посочени вида на контейнерите, както и вида на отпадъците, които са се намирали
в тези контейнери в нарушение на закона. Доколкото количеството на отпадъците
не влияе върху съставомерността на деянието, липсата
на данни в тази насока не се явява съществено процесуално нарушение.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
В хода на съдебното производство от събраните
доказателства се установи безспорно, че процесните
контейнери, са предназначени за битови отпадъци, същите са възложени за
ползване на дружеството-жалбоподател по Наредбата за управление на отпадъците
на територията на Община-в. , с оглед обслужване дейността на магазин М. – в. и
в същите са се намирали отпадъци от опаковки в нарушение на чл. 21 т.2 от
Наредбата.
От
показанията на разпитаните служители при Община – в. и от приложения към преписката снимков материал, се установява
фактът, че наличните в контейнерите отпадъци от опаковки не са били единични, поради което е неприложима нормата
на чл. 28 от ЗАНН.
Наведените
в жалбата доводи, че дружеството-жалбоподател е инструктирало служителите си
относно вида на отпадъците, с които следва да се пълнят процесните
контейнери е ирелевантно, доколкото отговорността на
юридическите лица е безвиновна такава и се ангажира и
когато служители на същите, реализират с виновното си поведение противоправния резултат.
Ирелевантни за спора са и наведените твърдения, че не
оказано съдействие от Община –в. за снабдяване на магазин Метро с допълнителен
брой контейнери, доколкото отговорността на дружеството е ангажирана за
резултат, който не е в причинна връзка с липсата на по-голям брой съдове за
смет, а за изхвърлянето в същите на отпадъци, които нямат битов характер.
Като взе
предвид, че административното наказание е наложено в минималния, предвиден в
закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на санкцията.
Поради изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 100031/01.10.2019 г. на Зам.
кмета на Община-в., с което на „М.К.е.К.Б.“ЕООД на основание чл. 86 ал.1 от
Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община – в. /Наредбата/ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: