Р Е Ш Е Н И Е
№ 261220/13.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и *състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5688 по описа на Варненски
районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от
К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени искове както следва:
- срещу Г. Б.Д., ЕГН: **********, с адрес
***, , с искане до съда да постанови решение, с което,
да прогласи нищожността на
брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с Акт № *, т. *, в
частта по т. 4, с която Д. К.Д. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Г.Б.Д.
собствената си 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор № *по КККР на гр.
Варна, с адрес *, с площ от 77.12 кв. м., ведно с избено помещение № *, с площ от
8.39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави;
- срещу Г.Н.М. – Е., ЕГН: **********
и Л.Б.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, с искане до съда да постанови решение,
с което да осъди
ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/ 4 ид.
ч. от недвижим имот с идентификатор № *по КККР на гр.
Варна, с адрес *, с площ от 77.12 кв. м., ведно с избено помещение № *, с площ
от 8.39 кв. м.
В
исковата молба се излага, че страните са съсобственици на процесния имот, при
квоти от по 1/ 4 ид.ч. Ищецът и първата ответница са
наследници по закон на лицето Д. К.Д.,***, починал на 04.09.20* год. Приживе, с
брачен договор от * год. последния
прехвърля безвъзмездно на Г.Д. 1/ 2 ид. ч. от процесния имот. С последваща
сделка от 17.12.2013 год. Д. дарява на сина си – Б.Е.,***, починал на
07.03.2018 год. процесния
имот. С влязло в сила решение е прието за установено по отношение на Д. и Е.,
че ищецът е собственик на 1/ 4 ид. ч.
от процесния имот и са осъдени да му предадат владението. Излага
се, че дарението с брачния договор е направено по настояване на дареното лице,
с оглед влиянието, което е имала върху него поради грижите, които полагала,
поради влошеното здравословно състояние на Д.Д.. Мотивът за дарението е
лишаване на ищеца от бъдещи наследствени права върху имота. Твърди се
още, че приживе отношенията между баща и син са изострени поради намесата и под
давлението на Г.Д..
Ответниците
– Г.Н.М. – Е. и Л.Б.Е., депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за
недопустимост на ревандикационния иск, а също и неоснователност на иска за нищожност на брачния
договор. Излагат, че Д.и Г. Д.са имали хармонични отношения, грижили са се един
за друг. Възразяват срещу твърденията за добри отношения между ищеца и неговия баща, като сочат че
първият винаги е имал негативно и враждебно отношение спрямо баща си, двамата
са имали непрестанни конфликти и спорове. Ищецът е настройван в негативна посока срещу баща си от
своята майка, изразявал е открито че Д.Д. не е негов баща и не го приема за
такъв. Въпреки това, ищецът е приел дарението от баща си на имот, съседен на
процесния. Оспорват, като не отговарящи на действителното фактическо положение,
и твърденията за настояване на Д., съпругът и да дари на нейни низходящи
процесния имот, а също и че последният е страдал от прогресивна съдова
деменция. Същевременно, възразяват срещу допустимостта на ревандикационния иск
поради пълен идентитет между предмета на спора на настоящото дело и по гр. д. №
13979/ 20* год. на ВРС.
Отправят искане за отхвърляне на иска
за нищожност, прекратяване на производството по ревандикационния иск и за
присъждане на разноски.
Ответникът
– Г. Б.Д., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат
съображения за недопустимост на ревандикационния иск, а също и неоснователност
на иска за нищожност на брачния договор, като излага доводи, идентични с наведените от другите двама ответници. Допълнително сочи, че с подписване на атакувания брачен договор е поела морални
задължения към съпруга си, изразяващи се в полагане грижи, поддържане на
нормални отношения в семейството и спокойно ежедневие. Възразява срещу
твърденията за намеса от нейна страна в отношенията между ищеца и съпруга и,
като дори е подпомагала изграждането и поддържането на тази връзка. Отправя
искане за отхвърляне на иска
за нищожност, прекратяване на производството по ревандикационния иск и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното на л. 69
удостоверение Д. К.Д. и Г.Б.Д. сключват граждански брак на 03.1*88 г.
Видно от приложеното към исковата
молба удостоверение, законни наследници на Д. К.Д.,***, починал на 03.09.20*
год. са Г.Б.Д. (съпруга от втори брак) и К.Д.Д. (син на починалия).
Видно от приложеното към исковата
молба удостоверение, законни наследници на Б.Л.Е.,***, починал на 07.03.2018
год. са Г.Н.М. – Е. (съпруга) и Л.Б.Е. (син на починалия).
Представен е договор за групов строеж, с нот. заверка рег. №*048/ 25.08.1994г., сключен между Д.
К.Д., З. З. К.и А. З. С.– от една страна и „Т.”ООД – от друга, по силата на
който изпълнителят се е задължил да извърши на свой риск, със свои материали и
средства строителство съгласно одобрения архитектурен проект на жилищна сграда
в имот с адм. адрес *, като страните са уговорили разпределение на
самостоятелните обекти в жилищата сграда след изграждането й. В договора е
посочено, че освен като съсобственици възложителите Д. К.Д. и З. З. К.участват
и в качеството си на носители на правото на строеж върху посочения парцел,
отстъпено им от Община Варна като съсобственик със
Заповед №1267/29.06.1994г. на Кмета на Община.
Със заявление по реда на чл. 56 ал. 3 ЗТСУ (отм.) с нотариална
заверка на подписите рег. № *от *г, вписано в книгите по вписванията с акт №*, т. *,
вх.рег. №*от *г., подадено до Кметство „Одесос” при
Общински съвет – Варна, служба ТСУ с вх. № 0004365/ *г., съсобствениците на парцел №*, кв. *, с адм. адрес * изразяват съгласието си за взаимно учредяване на право на строеж,
по силата на което всеки от тях да придобие изключително право на собственост
върху подробно описани самостоятелни обекти в сградата, като за Д. К.Д. са
отредени три обекта, сред които Апартамент №*, разположен на *етаж, със
застроена площ 77.12 кв.м., заедно с изба № * с полезна площ от 8.39 кв.м. и 3.8752% ид.ч. от общите части на сградата.
С
договор за дарение, обектвиран в № *, том **, дело № **г от 17.02.1997 г., Д.
К.Д. прехвърля на К.Д.Д. недвижим имот - апартамент № *на *етаж в сграда на *, *
подрайон по плана на гр. Варна, целия на застроена площ от 94.53 кв. м., ведно
с прилежащото избено помещение № 17, на площ от 10.23 кв. м., както и ведно с
4.8450% ид. ч. от общите части в сградата, при граници на жилището: ап. № * и стълбище, с договор за
дарение. Дарителят запазва пожизнено вещно право на ползване върху имота.
С брачен договор от * г., с нот. заверка рег. №* на нотариус О. Ш.,
с рег. № *на НК, вписан в АВ с акт
№*/ *г., Д. К.Д. и Г.Б.Д. избират режим на разделност на
имуществата, придобити по време на брака, като съпругът е прехвърля безвъзмездно на съпругата
собствената си придобита в СИО ½ ид.ч. от
следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варненска, в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с
административен адрес *, aп. №**с площ 77.12 кв.м., състоящ се от: кухня, хол,
спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *.*, *.*, под обекта: *.*, *.*, над обекта: *.*, ведно
с избено помещение № *, с площ 8.39 кв.м., при граници: маза на ап. *, ул. *,
стълбище до мазата, избен коридор, както и 3.8752% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.
С договор за дарение,
обективиран в НА №*г., на
нотариус О. Ш., с рег. №* на НК, Г.Б.Д. прехвйрля на Б.Л.Е. гореописания имот, придобит чрез строителство
и брачен договор, като прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване
върху имота.
Въз основа
на депозирана от Д. К.Д. искова молба, на 20.12.2010 год. по описа на Районен
съд – гр. Варна, е образувано гр. д. № 20172, с предмет – разваляне на договора
за зарение от 17.02.1997 г. Производстовото е прекратено въз основа на
Определение от 02.04.2011 г.
През 2012
г. с писмо, озаглавено „Нотариална покана” наследодателя уведомил ищеца, че
последния пребивавал в дарения нему апартамент № * без съгласието на титуляра на правото на
ползване, определил му месечен наем в размер на 400 лв. занапред, дължим на
всяко първо число от съответния месец и поискал да му бъде заплатен наем в
размер на 14 400 лв. за периода от м. март 2009 г. до м. март 2012 г.,
който следвало да бъде изплатен до 30 април 2012 г. чрез пощенски запис.
Получаването на последното от ищеца се потвърждава от показанията на свидетеля Д..
Приобщена
на л. 78 от делото е епикриза, издадена от МБАЛ „*“ ЕАД – Варна. Видно от същата, Д. К.Д. е постъпил
за лечение в болничното заведение на 22.08.20* г., с диагноза „съдова
деменция“. Починал е на 03.09.20* г. Анамнезата е снета по данни на близките
му. Данните са за промяна в поведението от преди две – три години, започнал да
забравя, а през последните няколко месеца поведението му е неадекватно, не
разбира какво му се говори.
За изясняване на спора от
фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите В. Х., Г.Д., Я. Я..
В показанията си свидетеля Х.излага,
че е бивша съпруга на Д.Д. и майка на ищеца. При развода ищеца е на три години.
Двамата се местят да живеят в гр. *. Описва
отношенията между ищеца и баща му и семейството му като близки и хармонични,
гостували са си често, включително и след брака му с Г.Д.. Считано от 1997 г.
ищецът живее в гр. Варна, в апартамент, дарен от баща му. Твърди, че през 2010
г., ответницата Г.Д. провокира скандал, при който заявява на свидетелката, че
трябва да вземе сина си, няма място при тях и няма да получи нищо от баща си.
Споделя още, че е чувала от съседки, че Г.Д. е заявявала, че ще направи всичко
възможно, за да отнеме всичко на К..
В показанията си свидетеля Д.
излага, че считано от е съпруга на ищеца. Към този момент съпрузите Д.и Г. Д.са
живеели в апартамента на майката на Г.Д., поради необходимостта да полагат
грижи за нея. Ответницата и е споделяла, че когато тя е на работа, грижи за
майка и полага Д., в т. ч. хранене, смяна на памперси. Към този момент К. и Д.са
се виждали само през почивните дни. Описва отношенията баща – син като
хармонични, основани на уважение и приемственост. Д.проявявал и много добро и
топло отношение към своя внук. От 2008 год. се местят отново в процесното
жилище. След това отношенията баща – син се променят. Независимо от отправените
от ответницата упреци и обиди, К. винаги премълчава, от уважение към баща си. Свидетелката
описва събития, при които бащата на ищеца е правил изявления, че и другото му
жилище е за К.. Няколко години по – късно, отправя до сина си нотариална покана
за заплащане на месечен наем от 400.00 лв., завел е и дело за разваляне на дарението.
Друг повод за конфликт е изявление на ищеца, че „баща му от *“ му е дал нещо. По
– късно Д.Д. продава свой гараж, преди това предоставен за ползване на ищеца,
като с парите от продажбата подпомага лечението на сина на съпругата си. Споделя
за изявления на Д.Д. към сина му за намерението си да не му оставя нищо, да го
даде на чужди хора, защото не е му е син и не го интересува изобщо. През
годините, К. винаги е предлагал на баща си помощ, но последния е отказвал. Свидетелката
твърди още, че след скандал между Г. и Д.Даскалови, последният е откаран в
болница, на място е дошла и полиция. По време на престоя на Д.Д. в болницата, Б.,
покойният син на ответницата, е заявил на свидетелката и ищеца, че процесния
апартамент е вече негов, трябва да изведат баща си, защото е заплаха за майка
му. Междувременно, Д.Д. умира в болницата.
В показанията си свидетеля Я.
излага, че е племенник на Г.Д. (син на нейния брат). Помни Г.и Д.Д.от 80- те
години. В началото на брака, семейството е живяло в къщата, собственост на
родителите на Г.. Описва отношенията между двойката са сплотени и хармонични.
Гореустановената фактическа обстановка, налага следните
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД и чл. 108, ал. 1 ЗС.
Хипотезата на нищожност на
дарение е налице, когато то или мотивът, единствено поради който то е на
правено, са противни на добрите нрави.
Съобразно правилата на чл. *4, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи факта, че единствения мотив на дарението е противен на добрите
нрави; правото си на собственост на ¼ ид. ч. от имота и че ответниците владеят същата.
В тежест на ответниците
е да установят мотива за извършване на дарението от страна на
наследодателя и отношенията между страните и общия наследодател.
Дарението е
дефинирано в чл. 225, ал. 1 ЗЗД, като договор, с който едната страна – дарител
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на другата страна – дарения, която го
приема.
На основание чл.
226, ал. 3 ЗЗД е нищожно и дарението, когато то или мотивът, единствено поради
който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.
Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани
норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо
сключеният договор да породи съответните правни последици.
„Добрите нрави“ не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи,
на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване.
Дарението е едностранна
сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е.
неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването
на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да
се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение.
Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на
закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е обичайната цел на
сделката като при дарение това е да се прехвърли
собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като
мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ
на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно
основание на тази сделка.
В настоящата хипотеза, в
тежест на ищеца е да установи, в условия на пълно и главно доказване, че
дарението на процесния имот в полза на ответницата Д. е извършено, не като като
акт на щедрост, а с единствения мотив да бъде увреден ищеца, поради което то е
извършено в противоречие с добрите нрави.
В настоящата хипотеза, страните по дарствената
сделка са съпрузи, като бракът им е продължил почти двадесет и седем години,
през който период е изграден и процесното жилище. Извод относно хармоничността
в отношенията между двамата по време на съвместното им съжителство се обосновава, не само от
показанията на свидетеля Я. (ценени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
заинтересоваността на лицето от изхода на спора), но и от данните изнесени от
свидетелката Д.. От същите се установява, че наследодателят на страните, макар
вече на преклонна възраст, приема да се премести в жилището на своята тъща,
където заедно със съпругата си да полагат грижи за нея. Последното е свързано с
определен дискомфорт и действия, които не са особено приятни. Последното сочи
за сплотеност и желание за подкрепа. Абсолютно нормално и житейски логично е
желанието на Д. да обезпечи и осигури жената,
споделяла живота му почти три десетилетия, като преди това (през 1997 г.) е
изпълнил и бащия си дълг спрямо ищеца. Касае се действие, което се предценява
от съда като израз на признателност и уважение, към съпругата.
При формиране на тези
изводи, показанията на свидетелките Х.и Д., не са съобразени, в частта относно
причината за влошаване на отношенията баща – син, а също и за отношенията между
съпрузите Г. и Д.Д.,
с оглед правилото на чл. 172 ГПК. До колкото се касае за отношения в семейството,
участниците в събитията не са широк кръг от лица, а
хипотезите, предполагащи документално удостоверяване са много редки. Така,
участниците в описаните от двете свидетелки събития са или те самите, или са страните по делото, или вече са
починали. При това
положение, факти и обстоятелства, за които
липсват други доказателства, не следва да се приемат за установени, само въз
основа на изнесените от свидетелките данни, до колкото и двете лица са пряко
заинтересовани от изхода на спора, което поставя под съмнение тяхната
безпристрастност.
Безспорно, предприетите
от Д.Д. действия по предявяване на иск относно разваляне на дарението към ищеца
и отправяне на нотариална покана за заплащане на наем, сочат на влошаване на
отношенията баща – син към 2010 г. Последното само по себе си, не обуславя
извод за провокиране на конфликта от съпругата му за
осъществяване на аморални цели. Епизодични конфликти между съпрузи са често
срещани, още повече при съжителство, продължило 27 години.
На следващо място, сами по себе
си, данните от епикризата не са в състояние да обусловят извод за заболяване
при Д.Д., към момента на осъществяване на дарствения акт, водещо до неразбиране
свойството и значението на постъпките му. Документът е съставен приблизително
две години след сделката, като същият отразява здравословното състояние на
лицето при постъпване в болничното заведение и при провеждане на лечението.
В предвид естеството на
отношения българските семейства, причината за конфликтите се корени в
отношенията между членовете (включително и от разширен кръг), натрупани през
годините, които обикновено ескалират по определен повод, обикновено
незначителен.
Дарственият акт не е
противозаконен, нито укорим като несъвместим с добрите нрави, поради което не е
нищожен, а
предявеният иск за обявяване нищожността на
договор за дарение от * год. като
накърняващ добрите нрави, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Предвид приетата
неоснователност на иска за
нищожност на договора за
дарение от * г., неоснователен е и ревандикационния иск. Този извод се налага, до колкото
уважаването
на иск по чл. 108 ЗС предполага,
установяване от страна на ищеца, че е собственик на имота, предмет на спора, че същия се намира във владение
или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.
С оглед възприетите мотиви
относно валидността на дарствената сделка, в случая от страна на ищцата не е доказано, че е собственик
на 1/ 4 ид. ч .имота към момента на предявяване на
иска. Не е налице първата от трите кумулативни предпоставки за уважаване на
предявения иск, поради което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 108 ЗС.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, в полза на всеки от ответниците следва да се присъдят и
извършените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В предвид въведеното възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, след съобразяване цената на исковете,
фактическата и правна сложност на делото, предприетите от страните процесуални
действия, се налага извода в полза на всяка от ответниците следва да се присъди
сумата от по *00.00 лв. Редуцирането е обусловено от обстоятелството, че
първата ответница (Г.Д.) не е страна по ревандикационния иск, а втората – по
иска за нищожност на дарението. Адвокатско възнаграждение за защита по искове,
по които конкретното лице не е страна не следва да се присъжда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Г. Б.Д., ЕГН: **********, с адрес
*** иск за
прогласяване нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с
Акт № *, т. *, в частта по т. 4, в частта с която Д. К.Д., ЕГН: ********** прехвърля безвъзмездно на Г.Б.Д. собствената си
1/ 4 ид. ч. от недвижим имот
с идентификатор № *по КККР на гр. Варна, с адрес *, с площ от 77.12 кв. м.,
ведно с избено помещение № *, с площ от 8.39 кв. м., поради противоречие с
добрите нрави, на
основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. к чл. 26, ал. 1,
предложение трето ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Г.Н.М. – Е., ЕГН: ********** и Л.Б.Е.,
ЕГН: **********, двамата с адрес *** иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху 1/ 4 ид. ч.
от недвижим имот с идентификатор № *по КККР на гр. Варна, с адрес *, с площ от
77.12 кв. м., ведно с избено помещение № *, с площ от 8.39 кв. м., на основание
чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Г. Б.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата
от *00.00 (две хиляди триста и тредесет) лева, представляваща извършени
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Г.Н.М. – Е., ЕГН: **********,***
от *00.00 (две хиляди триста и тредесет) лева, представляваща извършени
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: