№ 3350
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110105990 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *****, чрез процесуалния й представител –
адв. Д. С., срещу О.В., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 8000 лв., представляваща частична
претенция от цялата в размер на 20000 лв., съставляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от причинени
травматични увреждания, настъпили в резултат от попадането на 05.08.2021 г.
на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната алея в гр. Варна, поради лошо
стопанисване на обекти от О.В., които увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, трайно затруднение в
движението на два долни крайника, респективно емоционални и
психологически последици вследствие контузия на гръдния кош, ожулвания в
областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната
глезенна става и счупване на основата на пета предстъпална кост на левия
крак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата В. Н. С. излага, че на 05.08.2021 г. към
20:30 часа се разхождала заедно със семейството си по Крайбрежната алея в
гр. Варна. Вървели по тротоара, когато в близост до Трета буна и заведение
Wave Park, кракът й попаднал в дупка. Изпитала непоносима болка, от която
загубила съзнание. Когато дошла в съзнание, болката била толкова жестока,
че не помнела нищо. Близките й я транспортирали до Спешен център при
МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където била приета по спешност и й били
1
проведени клинични прегледи, образни изследвания, съответно поставени
гипсови имобилизации на двата крака. От прегледите било установено:
контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно
счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета
предстъпална кост на левия крак. След прегледите и двата й крака били
имобилизирани с гипс от глезените до коленете и изписана за домашно
лечение.
На 12.08.2021 г. в издадения амбулаторен лист било отразено, че са
поставени гипсови имобилизации, като основната диагноза е счупване на
външен /латерален/ малеолус на десен глезен и счупване на метатарзална
кости на лявото ходило. Проведени били изследвания – рентгенография на
глезенна става и рентгенография на стъпало и пръсти. Назначена й била
терапия, която включвала продължаване на имобилизациите за общо 30 дни.
Твърди, че по лекарско предписание й било назначено лечение в
домашни условия за около три месеца. Настъпили усложнения както по
отношение на нормалното й придвижване, така и относно личното й
самостоятелно обслужване, вкл. лична хигиена, хранене и др. През целия
период на лечение било абсолютно невъзможно да се обслужва сама, което
довело до срив в психическото й състояние. Изпитвала срам и неудобство от
вида си, както и страхове, като инцидентът отключил посттравматичен стрес,
изразяващ се в страх да стои сама, прикована за леглото, както и
натрапчивите мисли за невъзможността да се справя с ангажиментите в
ежедневието си. Наложило се близките и роднините й да ползват отпуски,
вкл. неплатени такива, за да я гледат и обслужват. Всички домакински
задължения паднали върху децата и близките й – готвене, пране, пазаруване,
чистене. Изпаднала в дълбока депресия, с апатия, че не е в състояние да
помага в домакинството и да изпълнява елементарни задължения. Била
психически изнервена от състоянието, в което се намирала, страдала от
безсъние. Децата, племенницата и мъжът й я къпели, обличали, сменяли
памперси, подлоги и т. н., което чувствала като безкрайно унижение.
Поддържа, че възстановяването й още не е приключило, като болките,
страданията и неудобствата от тежката травма продължават и до днес. На
този етап все още изпитва страх да излиза сама. Поради силните болки, които
изпитва, се налага все още да приема силни обезболяващи.
Твърди, че поддържането на процесния участък от пътя, на който се е
случил инцидентът, е задължение на О.В., която следва да носи отговорност
за действията, респективно бездействията на лицата, на които е възложила
осъществяването на дейността по поддържане на инфраструктурата.
Излага, че с решение № 2974/06.10.2022 г. по гр. д. № 2003/2022 г. по
описа на ВРС, VIII състав, потвърдено с решение № 105/01.02.2023 г. по възз.
гр. д. № 2505/2022 г. по описа на ВОС, ответната община е осъдена да й
заплати сумата 12000 лв., частичен иск от целия в размер на 20000 лв. за
претърпените от нея вследствие на процесния инцидент неимуществени
вреди. С настоящия иск моли претенцията в размер на 8000 лв.,
представляваща разликата над вече присъдените й 12000 лв. до 20000 лв., да
бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
О.В., чрез процесуалния му представител – юрк. П.П. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва размера на
претендираното обезщетение и моли искът да бъде отхвърлен като
2
неоснователен и недоказан за претендирания пълен размер на предявения
първоначален частичен иск, а в условията на евентуалност, моли размерът на
обезщетението да бъде намален. Поддържа, че при произнасянето по
първоначално заявения частичен иск съдът обстойно е изследвал всички
събрани доказателства по подлежащите на доказване факти, като е определил
размера на обезщетението, съответстващо изцяло на претърпените вреди, като
присъденият размер от 12000 лв. съответства напълно на преживените
страдания, като тази сума се явява напълно заместваща настъпилите вреди.
Счита, че е определено равностойно обезщетение, съответстващо в пълен
размер на всички претърпени вреди. Претендирането на допълнителни такива
е неоснователно, като размерът на поисканото обезщетение е неоправдано
висок. Посочва, че обезщетението за неимуществени вреди трябва в най-
пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване, а присъждането на цялата поискана сума би
представлявало именно неоснователно обогатяване за ищцата, имайки
предвид характера и степента на уврежданията. Моли за произнасяне на съда
в този смисъл. Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
ищцата се представлява от адв. Б.С., редовно преупълномощена от адв. Д. С.,
която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. В
предоставения срок адв. С. представя писмена защита.
Ответната страна депозира нарочна молба по хода на делото, чрез
процесуалния си представител юрк. П.П, в която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В
условията на евентуалност моли размерът на претендираното обезщетение да
бъде намален значително поради прекомерност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на така предявеният иск ищцата при условията на
пълно и главно доказване в процеса следва да установи, че на посочената дата
05.08.2021 г. е настъпил твърденият инцидент на Крайбрежната алея в гр.
Варна, в резултат на който са настъпили твърдените травматични увреждания
на нейното здраве, причинили й съответните болки и страдания в
претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че претърпените от нея неимуществени
вреди са причинени в резултат от бездействието на служители на ответника –
неизпълнение на задълженията за поддържане на инфраструктурата.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с решение №
2974/06.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2003/2022 г. по описа на ВРС, VIII
състав, потвърдено с решение № 105/01.02.2023 г., постановено по възз. гр. д.
№ 2505/2022 г. по описа на ВОС, О.В. е осъдена да заплати на ищцата В. Н. С.
сумата 12000 лв., частичен иск от целия в размер на 20000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
страдания, стрес, тревожност, затруднено самообслужване и страх от непълно
3
възстановяване – всички свързани с получените: контузия на гръден кош,
двуглезенно счупване на латерален малеолус на десния глезен и счупване на
метатарзална кост на левия глезен и ожулване на ляво и дясно коляно,
наложили гипсови имобилизации на двата крака – всички от които причинени
в резултат на настъпило на 05.08.2021 г. пропадане на крака й в дупка на
тротоар на Крайбрежната алея в гр. Варна, поради лошо стопанисване на
тротоара от О.В., ведно със законната лихва върху главницата 12000 лв.,
считано от настъпване на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Не е спорно по делото, а и от представените с исковата молба
медицински документи и по-специално медицинско удостоверение №
838/2021 г. се установява, че в резултат на настъпилия на 05.08.2021 г.
инцидент ищцата е получила травматични увреждания – контузия на гръдния
кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта
на дясната глезенна става, счупване на основата на пета предстъпална кост,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Двуглезенното счупване в областта на дясната глезенна става е обусловило
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 3 месеца. Счупването на пета предстъпална кост на лявото стъпало е
определило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период от около 1.5 месеца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетеля Й.С. Н., племенница на ищцата, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК.
Съгласно показанията на посочения свидетел, на 05.08.2021 г. леля й
/ищцата в производството/ претърпяла инцидент на Крайбрежната алея в
Морската градина – паднала в дупка. Единият й крак особено рязко се надул.
Изпитвала силни, непоносими болки и затова решили да я заведат в
болницата. В Спешното, казали, че най-вероятно има счупване на единия
крак. Направили й снимка и й гипсирали крака. През това време другият крак
също започнал да я боли. За втори път я пратили на рентген и излязла от
болницата с два гипсирани крака. Трудно я прибрали вкъщи, тъй като не били
подготвени за такова нещо. Започнало да я боли нещо в гърдите и не могла да
става. Освен, че краката й били обездвижени, тя и нагоре не могла да се
повдигне дори да пие вода. Болката в гърдите продължила доста дълго време.
В първите дни не можела да осъзнае какво се е случило, но в последствие
започнала да изпада в едно депресивно състояние, защото всичко се вършело
в леглото. Пиела вода със сламка, храната й трябвало да бъде по-течна.
Ходела по малка и голяма нужда също в леглото, за което й поставяли
памперси. Около 40 дни само лежала в леглото, след което трябвало да отиде
на ортопед, като предвид теглото й и тежестта на гипса това се случило много
трудно. Свидетелката се грижела за нея през цялото време. Ищцата се
затворила в себе си, плачела, притеснявала се, страхувала се дали ще може да
се оправи и да проходи. След около 40 дни свалили гипса, но всичко било
много атрофирало – кожата й била като на змия, лющела се, кракът бил много
подут и голям. Наели човек, който да извършва рехабилитацията в дома й,
тъй като не могла да ходи сама до мястото, където следвало да се провежда
дължимата й по Здравна каса безплатна рехабилитация. Минали над две
седмици, преди да може да стъпи на краката си. Не смеела да ползва
патерици. След 20 и повече дни, когато все пак решила да ги ползва, трябвало
4
да има двама души до нея, за да се реши. Психически не била сигурна дали
ще може да стъпи. Изпитвала страх да не падне отново. Бавно, постепенно,
след месеци започнала да се чувства по-спокойна и започнала да излиза до
стълбите пред апартамента, с придружител, за да бъде сигурна, че ако
залитне, някой ще я хване. Според свидетелката, болките й продължават и
сега. Не може да ходи надалече. Движенията са й вкъщи и до магазина. Някой
път се разхожда и до парка, защото има диабет и не трябва да се заседява.
Обяснява, че диабетът й е доста тежък и е от години, като количеството
инсулин, което й се бие, не е малко. Повече от година ищцата ходела като
„патка“. От самото счупване при лека умора започва да я наболява. В момента
не ходи на дълго разстояние. Трябва да е място, което познава, за да знае
откъде да мине или да има пейка, за да може да седне да си почине. Не ходи
на непознати места. Страхува се да се качи дори на едно малко столче, за да
си избърше огледалото. Моли за помощ, за да си сложи пердетата, да си
измие прозорците, да си нареди рафтчетата вкъщи. Посочва, че ищцата е
ходила на психолог заради психичното си състояние. Иска да живее
пълноценно, но се страхува от това да не се повтори. Според свидетелката, тя
не може да преживее все още това, което й се е случило.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2019 г., постановено по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане
на иска за останалата част от вземането.
В този смисъл, както правилно посочва и ответника в отговора на
исковата молба, предвид и постановеното влязло в сила решение по
предходно воденото между страните гр. д. № 2003/2022 г. по описа на ВРС,
VIII състав, следва да се приеме, че в случая са установени със сила на
пресъдено нещо всички материални предпоставки за ангажиране на
обезпечително-гаранционната отговорност на общината, съответно за
основателност на така предявения иск.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки
конкретен случай.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно
какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на инцидента от 05.08.2021 г.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото
увреждане на здравето на ищеца – контузия на гръдния кош, ожулвания в
областта на двете колена, двуглезенно счупване в областта на дясната
глезенна става, счупване на основата на пета предстъпална кост на лявото
стъпало, като двуглезенното счупване в областта на дясната глезенна става е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
5
период от около 3 месеца, а счупването на пета предстъпална кост на лявото
стъпало е определило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период от около 1.5 месеца; необходимия период за
възстановяване – около 3 месеца за най-сериозната травма; възрастта на
пострадалата /65 г. към момента на настъпване на инцидента/; проведеното
лечение с гипсова имобилизация /няма данни да е било нужно оперативно
лечение/; фактът, че към настоящия момент физическото състояние на
ищцата е възстановено /няма данни за някакви дефицити в движението на
двата долни крайника/; интензитетът на претърпените болки и страдания,
съобразявайки и наличното заболяване на ищцата – диабет; съответно
отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и личния
живот на пострадалата – изпадането й в депресия в началните месеци от
възстановителния период, чувството на неудобство да разчита на близките си,
които са я обслужвали в периода на възстановяване, ограничените й социални
контакти, страхът да не се повтори отново падането, съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинените на В. Н. С. неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 16000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Всяко друго обезщетение над така определеното съдът приема, че
излиза извън принципа за възмездяване в най-пълна степен на реално
претърпените от пострадалата неимуществени вреди и е предпоставка за
неоснователно обогатяване на лицето, което съдът не следва да допуска.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящото
производство не могат да се ползват събраните доказателства за
претърпените от ищцата болки и страдания в предходно воденото между
страните гр. д. № 2003/2022 г. по описа на ВРС, VIII състав, в това число и
заключението по приетата СМЕ.
По делото единствено са ангажирани показанията на свидетелката Й.
Н., която действително е заинтересована от изхода на делото, поради което
съдът не приема за безспорно установено, че именно процесният инцидент е
причината ищцата да не желае да ходи на далечни разстояния. Още повече и
предвид относително напредналата й възраст и общото й здравословно
състояние – същата е с тежък диабет от години, нещо, което самата
свидетелка Н. посочи. Всичко това също обуславя защо движенията на
ищцата са ограничени до по-кратки разстояния. Недоказани са и твърденията,
че в резултат на инцидента ищцата е изгубила съзнание.
Ето защо и като съобрази, че в полза на ищцата вече е присъдено
обезщетение в размер на 12000 лв. /неточно в исковата молба е посочено, че
искът е бил уважен за 8000 лв., което обаче е съобразено в доклада по делото
като очевидна фактическа грешка/, съдът приема, че настоящата частична
искова претенция е основателна до размера на допълнително претендираните
4000 лв. За разликата над тази сума до претендираните 8000 лв., частичен иск
от целия в размер на 20000 лв., искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД така определеното
обезщетение за неимуществени вреди се дължи, ведно със законната лихва от
момента на увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, поради което претенцията на ищцата в този смисъл е основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
6
разпределена по следния начин:
Ищцата представя доказателства за внесена държавна такса – 320 лв. С
оглед крайния резултат по делото, съдът приема, че в нейна полза следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 160 лв., съразмерно с уважената част
от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищцата е представлявана от адв. Д. С.. Изрично в
представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2023 г. е
посочено, че адвокатската помощ се оказва безплатно, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, предвид обстоятелството, че В. Н. С. се явява „материално
затруднено лице“ по смисъла на цитираната разпоредба. Минималното
възнаграждение, дължимо в производството, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 800 лв. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид
посоченото, съдът приема, че сумата 400 лв., представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск,
следва да бъде присъдена в полза на адв. Д. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответната страна също претендира разноски. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва
да е в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съобразно изхода на спора и размера на
отхвърлената част от предявения иск, съдът намира, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ******, да заплати на В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, *****, сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
частична претенция от цялата в размер на 20000 лв., съставляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
страдания от причинени травматични увреждания, настъпили в резултат от
попадането на 05.08.2021 г. на крака й в дупка на тротоар на Крайбрежната
алея в гр. Варна, поради лошо стопанисване на обекти от О.В., които
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, трайно затруднение в движението на два долни крайника,
респективно емоционални и психологически последици вследствие контузия
на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно счупване
в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета
предстъпална кост на левия крак, ведно със законната лихва върху
дължимото обезщетение в размер на 4000 лв., считано от датата на
увреждането – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
7
4000 лв. до претендираните 8000 лв., частичен иск от целия в размер на
20000 лв.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ******, да заплати на В. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, *****, сумата 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски /платена държавна такса/, съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ******, да заплати на адв. Д. С., Адвокатска колегия – гр. Варна,
със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Доспат” № 3, ет. 3, ат. 5, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказване на правна защита и съдействие на ищцата В. Н. С., ЕГН **********,
съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, да
заплати на О.В., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ******, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8