Р Е
Ш Е Н
И Е № 340
гр. Стара Загора, 11.11.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка
Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 288 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на
ОД на МВР Стара Загора против Решение №338 от
10.07.2020г., постановено по АНД №492/2020г. на Районен съд Стара Загора, в
частта, с която е отменена т.2 от обжалваното Наказателно постановление №
19-1228-003025/12.12.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Стара Загора, с което на Х.С.Ч. са наложени следните наказания: на основание
чл.185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 200лв. за
извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Решението се оспорва само в частта, с
която санкционния акт е отменен по отношение на второто вменено нарушение. В
жалбата са изложени оплаквания за
постановяване на оспорената част от решението в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се съображения, че неправилно районният
съд е приел, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и
описанието на обстоятелствата, при които е извършено. Моли
се съда да отмени решението на районния съд в оспорената част и да
потвърди издаденото наказателно
постановление по отношение на второто вменено нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
ответника.
Ответникът
по касация Х.С.Ч. ***, редовно и своевременно призован, лично се явява в
съдебно заседание и заявява, че поддържа подаденото от него писмено възражение,
с което оспорва подадената касационна жалба като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Х.С.Ч. против Наказателно
постановление №19-1228-003025 от 12.12.2019г. на Началник група
към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия GA №126853/01.11.2019г.
на Ч. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Х.Ч. на 01.11.2019г.,
в 11:35 часа, в Община Стара Загора, по път I-ви клас №5, км.225, в посока юг, управлява
собствения си лек автомобил Ауди А4, рег.№ ***, като при движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя (десен завой) и състоянието му (мокра и
хлъзгава пътна настилка) водачът губи контрол над управлявания лек автомобил,
отклонява се вляво по посоката си на движение и се блъска в метална еластична
предпазна ограда-мантинела, като реализира ПТП с материални щети по МПС и
мантинелата. С посоченото деяние се сочат за нарушени разпоредбите на чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Стара Загора е отменил издаденото наказателно
постановление. Прието е, че административнонаказателното обвинение по т.1 от санкционния
акт е фактически необосновано и опорочава наказателното постановление в тази му
част до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му по т.1. По
отношение на нарушението по т.2 от санкционния акт са изложени съображения, че е
налице несъответствие между описанието на нарушението и описанието на
обстоятелствата, при които то е било извършено, което е довело до неяснота на
административнонаказателното обвинение, възпрепятстващо жалбоподателя от
възможността да го разбере в неговата цялост и пълнота, за да организира
адекватно защитата си. В тази връзка е посочено, че според фактическата
обстановка, изложена от административнонаказващия орган, скоростта, с която се
е движил автомобила не е била съобразена с релефа на пътя (десен завой) и
състоянието му (мокра и хлъзгава настилка), като според описанието на
нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, скоростта не е била съобразена не само с
тях (с релефа и състоянието на пътя), но и с атмосферните условия, условията на
видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, без да са
изложени съставомерни факти, обуславящи подобен извод. С оглед на тези
съображения е прието, че е налице несъответствие между описанието на
нарушението по т.2 от санкционния акт и описанието на обстоятелствата, при
които то е извършено, което е довело до неяснота на административнонаказателното
обвинение в тази му част, което е възпрепятствало жалбоподателя да го разбере в
неговата цялост и пълнота. С тези доводи районният съд е отменил санкционния
акт на формално основание, без да разглежда спора по същество.
Решението на Районен съд Стара Загора не е обжалвано по
отношение на отмяната на наказателното постановление, с което на ответника по
касация е наложена санкция на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.20, ал.1 от ЗДвП (т.1) и в тази му част е влязло в законна сила, поради
което не подлежи на касационен контрол.
В
останалата си част решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.
С т.2 от
съставения АУАН срещу Х.Ч. от правна страна е повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Според
АУАН от фактическа страна обвинението се изразява в причиняване на ПТП при
движение с несъобразена скорост с релефа на пътя – десен завой и състоянието му
– мокра и хлъзгава пътна настилка, като по идентичен начин нарушението е
описано и в обстоятелствената част на санкционния акт. С това са изпълнени
императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е
налице пълно съответствие между отразеното в акта и съставеното въз основа на
него наказателно постановление. На водача е вменено и същият е санкциониран за
нарушение, което се изразява в несъобразяване на скоростта с релефа на пътя –
десен завой и състоянието му – мокра и хлъзгава пътна настилка. Други фактори,
с които Ч. не е съобразил скоростта на движение не са посочени, а изводите на
районния съд за противното са неправилни. Действително практика е в издаваните
от органите на Пътна полиция наказателни постановления след изложението на обстоятелствената
част да се изписва словесното съдържание на нормата, предписваща правилото за
поведение към водачите, както е направено и в разглеждания случай. Такова
изискване към административнонаказващия орган при съставяне на санкционния акт
законът не поставя, поради което то не е елемент от задължителното съдържание
на санкционния акт. Но изписването на цялото или на част от словесно съдържание
на нарушената правна норма, след посочване на конкретните обстоятелства при
които е извършено нарушението, не може да се приеме за съществен порок при
издаване на наказателното постановление, обуславящ отмяната му само на това
основание. Както вече беше посочено в случая тези обстоятелства са несъобразяване
от водача на скоростта на движение на автомобила с релефа на пътя – десен завой
и състоянието му – мокра и хлъзгава пътна настилка. Дали тези обстоятелства
съответстват на събрания по делото доказателствен материал е въпрос, свързан с
обосноваността на санкционния акт, който следва да бъде обсъден при разглеждане
на спора по същество.
В обжалваното
решение на районния съд липсват мотиви по същество и това води до невъзможност
за касационната инстанция да извърши проверка на оспорения съдебен акт относно
съответствието му с материалния закон, поради което винаги представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на
решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.) в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
При прилагането на чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред
касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на
делото.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 338/10.07.2020г., постановено по АНД № 492/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната
част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд при съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.