РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1160
гр. Пловдив, 06 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 226 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „Новитрон“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.Е.Д., чрез пълномощника си адвокат С.Н.,*** да бъде осъден да заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по АНД № 1983/2019 г. по описа на Районен съд (РС)
гр. Пловдив, както и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд (АдмС) –
Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 145/01.02.2019 г., издадено от Заместник кмет „Транспорт“
в Община Пловдив. Претендират се и направените разноски по настоящото
дело.
Ответникът счита иска за неоснователност и моли
същият да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, се иска размерът на
претендираното обезщетение да бъде намален. Подробни съображения излага в
писмен отговор на исковата молба, постъпил с вх. № 4241/04.03.2020 г. по описа
на съда. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски съразмерно уважената част от иска. Направено и
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено по
настоящото дело.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение, че
исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „Новитрон“ ЕООД е издадено НП № 145/01.02.2019 г., от Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с който на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на
чл. 11, ал. 4, вр. ал. 2 от Наредба за
осигуряване на обществения ред на Община Пловдив (НООРОП).
Посоченото НП е
обжалвано от „Новитрон“ ЕООД пред Районен съд (РС)
- Пловдив, за което е
образувано АНД № 1983 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1801/07.10.2019 г.,
с което процесното НП е потвърдено. Последното (решение на РС - Пловдив) е обжалвано от
страна на дружеството пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 61/10.01.2020 г. постановено по КАНД № 3363/2019 г. е
отменил решението на РС – Пловдив и НП.
Пред двете
съдебни инстанции „Новитрон“ ЕООД е представлявано
от адвокат С.Н., съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, представени пред РС- Пловдив (приложени
на лист 4 и лист 13 по АНД № 1983 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив), Договор за правна
защита и съдействие, представен пред Административен съд Пловдив (приложен на
лист 12 по адм.д. № 3363 по описа за 2019 г. на АдмС-Пловдив). От съдържанието на цитираните договори се установява, че дружеството е
заплатило в брой уговореното в договора пред РС - Пловдив адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, както и уговореното в договора пред АдмС -
Пловдив адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. Последното съдебно заседание (с.з.) пред РС – Пловдив е
проведено на 27.09.2019 г., а съдебното заседание по КАНД № 3363/2019 г. пред
Административен съд - Пловдив е проведено на 12.12.2019
г., т.е след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от
03.12.2019 г.
Пред настоящата съдебна инстанция е представен и трети договор за правна
защита и съдействие (лист 10 по адм. дело № 226/2020 г. по описа на съда), за
процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
След
анализа на изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от
правна страна:
I. Относно претендираното обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 700 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 1983/2019 г. по описа на РС - Пловдив:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване,
също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по
реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният
от ищеца иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди в размер на 700 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 1983/2019 г. по описа на РС - Пловдив, се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 145/01.02.2019 г., издадено от Заместник
кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, е отменено по съответния ред (с
Решение № 61/10.01.2020 г., постановено по КАНД № 3363/2019 г. по описа на АдмС
- Пловдив, влязло в законна сила на 10.01.2020 г.).
От материалите по приложените АНД
№ 1983 по описа за 2019 г. на ПРС, ведно с КАНД № 3363/2019 г. по описа на АдмС – Пловдив, и
според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № 145/01.02.2019 г., е издадено в нарушение на
закона и като такъв се явява незаконосъобразен. Решението на съда (№ 61/10.01.2020 г.) е влязло в законна сила на 10.01.2020 г., т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи,
че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален
ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е
неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който
да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена
адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в
патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото
незаконосъобразно НП/ЕФ, тъй като същият е упражнил законното си право да
ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито
ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените
разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита
да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт
(НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка
изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., сега
отменена, но действала към процесния период).
В случая с
процесното НП на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000
лв., за което адвокатското възнаграждение определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в приложимите редакции, възлиза на 580
лв. Тук обаче следва да се съобрази, че по делото пред Районен съд Пловдив са
проведени четири съдебни заседания, което означава, че към сумата в размер на
580 лв. следва да се прибавят още 200 лв. на основание чл. 7, ал. 8 от същата
наредба (сега
отменена, но действала към процесния период), според която при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.
Следователно общият размер на адвокатското възнаграждение по АНД № 1983/2019 г.
по описа на РС – Пловдив, изчислено по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
възлиза на 780 лв.
Това от своя страна обосновава
договаряне дори на по-висок размер на адвокатско възнаграждение, от договорения
между страните (700
лв.), който очевидно е
под минимално определения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид
работа.
Ето защо, в процесния случай уговореният
и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в
размер на 700 лв., следва да се определи като съразмерен и съответстващ на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди в размер на 700 лв. Казано с други думи, разглежданият иск е
доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
II. Относно претендираното обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение
по КАНД № 3363/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив:
Искът срещу
Община Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500
лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3363/2019
г. по описа на Административен съд – Пловдив, се явява процесуално недопустим
за разглеждане. Съображенията в тази насока са следните:
Отговорността за
разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на
другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е
постановен съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е
уредена от него, като фактическия състав, от който се поражда, включва:
неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото
по повод този спор и съдебно решение в полза на претендиращия разноските
субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не
е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи
на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по
висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за
заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е
санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
Както вече бе
казано, съдебното заседание по КАНД № 3363/2019 г. пред Административен съд -
Пловдив е проведено на 12.12.2019 г., т.е след
приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ДВ, бр.
94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в
чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3,
4 и 5 със следното съдържание:
"(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ."
Следователно,
считано от 03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна, създава ред
за реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който
страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва
възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е
настоящият случай.
В
административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК.
Според ал. 1 на цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се
постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките
на процеса е извършил плащания (разноски), да установи техния размер и разбира
се, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в
производството, по което те са направени, а именно по КАНД № 3363/2019 г. г. –
нещо което в случая не е сторено от страна на дружеството. Както вече бе
казано, този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез предявяване на иск по
реда на ЗОДОВ.
Крайният извод на
съда е, че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените
от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на
основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за недопустимост на
обсъждания иск, което налага същият да бъдат оставен без разглеждане, а
производството по делото - прекратено.
В този смисъл е и практиката на
Върховен административен съд на Република България: Определение № 6449 от
01.06.2020 г. по адм. дело № 3608/2020 г., Трето отделение; Определение № 9745
от 25.06.2019 г. по адм. дело № 7245/2019 г., Трето отделение; Определение №
9311 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 6115/2019 г., Трето отделение; Определение
№ 6686 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 3931/2019 г., Трето отделение;
Определение № 3734 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 2540/2019 г., Първо
отделение; Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2019 г., III
о., Решение № 636 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2018 г., III о.; Определение
№ 712 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 15653/2018 г., Четвърто отделение;
Определение № 15622 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 13710/2018 г., Трето
отделение; Решение № 15391 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 8925/2018 г., Трето
отделение; Определение № 10927 от 18.09.2018 г. по адм. дело № 11043/2018 г., Четвърто
отделение.
III. Относно разноските:
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 200 лв. – 25 държавна такса
и 175 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковата молба.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 144 АПК, в съответствие с изхода на
спора. Според настоящия съдебен състав, с оглед обстоятелството, че делото не
се отличава с фактическата и правна сложност, юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, а изчислено по съразмерност възлиза на 41,66 лв. и именно тази сума следва да бъде присъдена на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, да заплати на „Новитрон“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Е.Д., обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в размер на 700 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред
на Наказателно постановление № 145/01.02.2019 г., издадено от Заместник кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване по АНД № 1983/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд, разноски за договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Новитрон“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Е.Д., иск, Община
Пловдив да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3363/2019 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление №
145/01.02.2019 г., издадено от Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА Община Пловдив, да заплати на „Новитрон“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя З.Е.Д., сумата в размер на 200 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част и държавна такса.
ОСЪЖДА „Новитрон“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.Е.Д., да заплати на Община Пловдив сумата в
размер на 41,66 лв., представляваща
съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.
Решението, в частта, с която исковата молба се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: