Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 16.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 13595/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20230242 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 75160/2020
г. по описа на СРС, 40 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Б.Е., ЕГН : **********
дължи на „Т.С.“, ЕИК:********сумата от 985, 59 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, „*********, с
аб. № 238400, за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г., и сумата от 54, 92
лв., цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва върху главниците от 16.01.2018 г. до
окончателното плащане, сумата от 16, 49 лв. - лихва за забава,
дължима за периода 16.09.2015 г. - 05.01.2018 г. върху главницата за ТЕ в
периода 28.06.2016 г. - 30.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3162/2018 г. по описа на 40 с-в СРС.
С решението исковете
са отхвърлени до пълните
предявени размери за топлинна енергия до размер 1 215, 21 лв. и
за периода 01.05.2014 г. - 31.12.2014 г., а за иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия - за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 221, 86 лв., като изцяло е отхвърлен иска за
лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 9, 85
лв. за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и
заповедното производства.
Недоволен от решението в частта, в която са уважени
исковете са установяване на задължения за главници и лихви, е останал ответника
Б.Б.Е., който го оспорва, чрез особения си
представител. Излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно постановено в тази част. Поддържа, че е недопустимо, защото
съдът се е произнесъл свръхпетитум или по незаявена претенция, като в исковата
молба липсват твърдения за претенция за ТЕ за БГВ, а е заявена само цена на
реално доставена ТЕ. По същество се излагат и съображения, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
събраните доказателства. По делото не са представени категорични доказателства,
че страните са обвързани в облигационна връзка в периода, както и че ответникът
е собственик или ползвател на имота в процесния период. Ищецът не е освободен
от задължението да докаже посочените обстоятелства пълно и главно. Сочи, че не
се установява потребителят да е обвързан от ОУ на дружеството за доставка на
ТЕ. При постановяване на решението не е съобразено, че е оспорена процедурата
по надлежно извършване дяловото разпределение на ТЕ, както и че е нарушена
процедурата по отчет на уредите, извършен от ФДР. Излага съображения, свързани
с годишното отчитане на уредите за дялово разпределение. Сочи още, че липсват
данни за връчване на изравнителните сметки, по които потребителят не е имал
възможност да направи възражения, а съдът е приложил неправилно нормите в ОУ на
ищеца, като неоснователно е приел, че потребителят е изпаднал в забава.
Оспорват се определените от съда лихви, като се поддържа, че съдът не е направил
проверка за неравноправни клаузи или нищожност на договора при ОУ, като поради
нищожност на отделните клаузи на договора той е изцяло нищожен. По тези и
допълнителни съображения моли да се
отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“
ЕАД, не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 15.12.2021
г. ищецът оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената от ответника част е
законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и практиката на
съдилищата. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователно в жалбата се
поддържа, че съдът се е произнесъл по незаявена претенция, доколкото тя е общо
заявена за периода, включително за ТЕ за БГВ, която не съставлява отделен иск,
както поддържа представителя на ответника.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба настоящият състав приема, че в съответствие със
събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани
от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Следва да се посочи, че
сСъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените
норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В случая договорното отношение
между страните е възникнало
от качеството на ответника на собственик на процесния имот, което се
установява от приетия пред СРС нот. акт № 35, т. ІІ, рег. № 1018, дело № 232 от 28.10.1998 г. Освен това ответникът е
подал и заявление - декларация от 19.11.1998 г. за откриване партида на имота
на негово име, което обстоятелство свидетелства за изразена воля от негова
страна за сключване на договор за доставка на ТЕ за имота. Тези обстоятелства
не се опровергават в хода на процеса. Предвид изложеното изцяло неоснователно е
възражението, че е не е проведено доказване на качеството на ответника на
потребител на ТЕ в периода.
На следващо
място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила
приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на
дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото
разпределение за периода. Представените от третото лице помагач документи за
главен отчет на уредите за 2015 г. и 2016 г. съдържат подпис на потребителя.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба, съдът констатира, че от заключението на
съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото,
както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на
общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка
на ищеца. Вещото лице
е констатирало, че за периода отоплението във входа е изключено, като е начислявана ТЕ само за БГВ за
периода, на база показанията на два водомера за топла вода в имота. Поради
неосигурен достъп за отчет на уредите, през периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017
г. е начислявана сума за ТЕ на база 1 потребите, на основание Наредба № 16- 334/2007 г. Според
експертизата ТЕ за
отопление на имота и за сградна инсталация не
е начислявана.
В
заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия,
начислена за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г. е в размер от общо
1 295, 46 лв.
Основателно
СРС е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част от
вземанията с изтичане
на 3 - годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР
№ 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били
вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението -
16.01.2018 г. Съобразен с материалния закон е извода на съда, че погасени
по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 16.01.2015 г.
Предвид
изложеното обоснован е извода на съда, че искът за установяване на задължения
по главница за потребена топлоенергия е основателен за сумата от 985, 59 лв.
и за периода м. 01.2015 г. - м. 04.2017 г.
Към
стойността на задължението за неплатена топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга дялово разпределение, чиято
стойност съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза се равнява на
сумата от 54, 92 лв. По
отношение сумата за дялово разпределение, освен изложеното от СРС, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че според чл. 139, ал. 2 ЗЕ
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани
в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил
договор при ОУ с ФДР „Т.с.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно ОУ на ищеца, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както
сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец. Въззивният съд споделя извода, че по
делото е установено извършването на дялово разпределение
на
ТЕ от ФДР,
за което се дължат суми, установени по размер от приетите пред СРС
доказателства.
По претенциите за
установяване на задължения за лихви за забава върху главното вземане за ТЕ, по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
Предвид жалбата на ответника само в уважената част от
претенцията за лихва въззивният състав споделя изводите на СРС, че за
периода след м. 06.2016 г. относно забавата на длъжника намира приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ - 2016 г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията,
неплатени в посочения срок.
Следователно, съгласно ОУ от 2016 г. изпадането в забава е обвързано с конкретен срок за изпълнение - 45 дни
след изтичане на периода, за които се отнасят съответните месечни задължения. Основателно
СРС е определил задълженията за лихви за забава върху останалите непогасени вземания за
топлинна енергия в размер на 16, 49 лв. за периода 16.09.2015 г. – 05.01.2018
г. по реда на чл. 162 ГПК. Настоящият
състав не намира основание за промяна в изводите му.
В заключение и по изложените до момента съображения,
решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните по
делото доказателства и следва да се потвърди в оспорените части. Този извод се
отнася и до присъдените в тежест на ответника разноски.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ищеца. Настоящият състав не присъжда разноски за
юрисконсултско възнаграждение на ищеца, като приема, че в негова полза не е
осъществявано процесуално представителство във въззивното производство.
В полза не ищеца следва да
се присъди само депозита за особен представител на ответника в размер на 100
лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20230242
от 20.10.2020 г. по гр. д. № 75160/2020 г. по описа на СРС, 40 с - в, в
частите, в които е признато за установено,
по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Б.Е., ЕГН : ********** дължи на „Т.С.“, ЕИК:********сумата от
985, 59 лв. - цена на топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, „*********, с аб. № 238400, за
периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата от 54, 92 лв. - цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху
главниците от 16.01.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 16, 49 лв., представляваща лихва
за забава за периода 16.09.2015 г. - 05.01.2018 г. върху главницата
за ТЕ в периода 28.06.2016 г. - 30.04.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3162/2018 г. по описа на 40 с-в СРС и ответникът
е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА Б.Б.Е., ЕГН : **********, с адрес на особен представител : гр.
София, ул. *********, чрез адв. Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********с адрес *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, депозита за особен
представител на ответника пред СГС в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.