№ 1129
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Н. К. Н., чрез адв. С. П. и адв. Р. Ж. въззивна
жалба срещу Решение № 1065/14.04.2022 г. постановено по гр.д. № 8402/21 по описа на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно
евентуално предявени искове както следва: срещу П. К. К. и А. П. К. за обявяване на
основание чл. 40 от ЗЗД недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., с район на действие ВРС,
сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му П. К. К. и А.
П. К., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място, находящ се в с.
Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в
кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на
представлявания, както и в условията на евентуалност иск на основание чл. 284 ал.2 вр. 79
от ЗЗД за осъждане на ответника П. К. К. да заплати на ищеца сумата от 6000 лева,
представляваща получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник на
продавача по посочения договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че продажбата на имот
на цена, над три пъти по - ниска от пазарната оценка и три пъти по - висока от данъчната му
оценка, не е основание да се приеме, че ответникът при упражняване на учредената му
представителна власт, е увредил интересите на представлявания. Счита, че вредата за
имуществото му произтича от обстоятелството, че в него не постъпват еквивалентните
парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила. Разликата е
толкова съществена, че налага извода за злоупотреба от представителя с учредения мандат.
На следващо място страната оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е
установено общото намерение на страните по сделката за увреждане. Позовавайки се на
съдебна практика на Върховен касационен съд, сочи, че косвено доказателство за такова
споразумение във вреда на упълномощителя е наличието на близки родствени връзки между
1
пълномощника и третото лице.
Относно втория иск, предявен при условията на евентуалност, въззивникът сочи, че
П. К. К. работи в заложна къща, като срещите между него и упълномощителя са се състояли
на работното му място. И двамата свидетели присъствали на приемане на пари от Н., на
предаване на документи посочили, че са разбрали от К., че той купува имот за дъщеря си.
Излага още, че тъй като нито описаната сума отговаря на продажната цена по нотариалния
акт, нито от самото съдържание на разписката може да се направи извода за основанието на
което е дадена същата. С оглед гореизложеното отправя искане за отмяна на решението и
уважаване на исковете, с оглед предявяването им в условията на евентуалност. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. К. К. и А. П. К., чрез адв.
Н. Д., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение, като въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите изразяват
становище, че твърдението, че заплатената цена е над три път по-ниска от реалната не е
достатъчно основание за уважаване на исковата претенция. От събраните гласни и писмени
доказателства ставало ясно, че ищецът сам е потърсил ответника К. с цел продажба на
собствения му имот. Продажната цена помежду им е била договорена още преди изготвяне
на нотариалното пълномощно, като при срещата помежду им на 09.09.2020г. К. предал на Н.
капаро в размер на 1000 лева. На същата дата последния предоставил нотариално заверено
пълномощно в полза на ответника К., с което го упълномощил да прехвърли имота на свое
име или на името на трето лице по своя преценка. Остатъкът от продажната цена била
предадена на ищеца на 22.10.2020 г. в присъствието на свидетел, за което била издадена и
приложената по делото разписка. Впоследствие К. решил да не прехвърля имота на свое
име, а на своята дъщеря като сделката била сключена едва на 16.12.2020 г., т.е. два месеца
след заплащане на цената в полза на упълномощителя. Последният пък предявил исковете
едва шест месеца след сключваването на сделката. В същото време въззиваемите сочат, че
липсвали каквито и да е данни пълномощникът да е действал във вреда на на
упълномощителя, тъй като го е правил със съзнанието, че отношенията им са отдавна
уредени. Родствената връзка между страните по разпоредителната сделка не била
достатъчна да се приеме, че е налице споразумение между ответниците за увреждане на
интересите на ищеца. Твърдения за такова дори не били изложени в исковата молба.
По отношение на евентуалния иск въззиваемият К. сочи, че в нотариалния акт е
записано, че продажната цена е изплатена на продавача преди неговото изготвяне.
Посоченото обстоятелство се установявало и от приложената по делото разписка, като
разликата от 200 лева в стойността се дължала на обстоятелството, че с оглед учредената
представителна власт пълномощникът е предпочел да посочи по-ниска цена с оглед
заплащането на по-малко нотариални такси по сделката. Оспорва твърдението, че сумата от
6000 лева е предоставена като заем в полза на въззивника, като счита, че същото не се
подкрепя от доказателства по делото. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на разноски в производството.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът излага, че имотът
му е бил отнет чрез измама, поради което иска сделката да бъде обявена за нищожна и
същият да му бъде върнат.
В пледоарията си по същество процесуалният представител на въззиваемия изразява
становище, че доверителят му е действал добросъвестно, както и че пълномощното е било
издадено няколко месеца преди продажбата, следователно ако упълномощителят е имал
оплаквания, че е бил измамен, е можел да оттегли представителната му власт.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по предявени
от Н. К. Н., чрез процесуален представител Р. Ж., срещу П. К. К., и А. П. К. обективно и
2
субективно съединени евентуални искове, в следната последователност: 1.) иск с правно
основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване недействителността на договор за покупко- продажба,
обективиран в НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., с район на
действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му
П. К. К. и А. П. К., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот – дворно място,
находящ се в с. Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м, съставляващ
парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на
представлявания, както и 2.) иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
ответника П. К. К. да заплати на ищеца сумата от 6000лева, представляваща получена от
него продажна цена в качеството му на пълномощник, въз основа на упълномощителна
сделка обективирана в пълномощно рег. № 8774/09.09.2020г. и рег. № 8774/09.09.2020г., на
нотариус, рег. № 549 на НК с район на действие РС- Варна и въз основа на която е сключен
договор за покупко- продажба по нот.акт № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда[1]11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага твърдения, че на 09.09.2020г. е учредил на ответника П. К.
представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на подписите и на съдържанието
с рег.№№8774 и 8775 на нотариус В.Г., рег.№549, с район на действие ВРС, за неограничено
разпореждане, вкл. и покупко – продажба, на цена и при условия по негова преценка, от
името на ищеца и за негова сметка, на собствения му недвижим имот, предмет на исковата
претенция. На 16.12.2020г. първият ответник продал на своята дъщеря А. К. процесния имот
за сумата от 6000 лева, която последната изплатила изцяло в брой на продавача – П. К.,
преди подписване на НА. Договорът за покупко-продажба бил обективиран в НА № 26, том
VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус В.Г., рег.№549, с район на действие ВРС.
Твърди се, че пълномощникът по договора се е договорил с купувача във вреда на
представлявания, тъй като имотът е продаден при неизгодни условия, на цена в пъти по–
ниска от реалната му пазарна стойност и на лице, в близка родствена връзка с
упълномощения – негова дъщеря. По изложените съображения отправя искане процесната
сделката да бъде прогласена за недействителна спрямо него. На следващо място сочи, че не
е получил цената по сделката в размер на 6000лева, която не му била предадена и към
момента на завеждане на исковата претенция, поради което в условията на евентуалност
иска предаване на сумата. Претендира и присъждане на разноски.
С подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответниците П. и А. К.и,
чрез адв. Н. Д. исковете се оспорват, като неоснователни. Излагат се твърдения, че през
м.септември 2020г., ищецът отишъл при ответника К. и му заявил, че желае да продаде
имота си. Поискал 8000 лева, като впоследствие и след извършен оглед страните се
постигнали съгласие за цена от 6200 лева. На 09.09.2020г. ищецът сам предоставил на
ответника нотариално заверено пълномощно, с което го упълномощил да продаде
собствения му имот на лице и при условия по негова преценка. Към пълномощното били
представени и необходимите декларации за продажба на имота. Ответникът предал на
ищеца сумата от 1000 лева, а впоследствие уговорили и предаването на остатъка до
уговорената цена. През м. септември ответникът подал заявление за скица и данъчна оценка.
На 22.10.2021г. ответникът предал на ищеца и остатъка от продажната цена, като сделката
следвало да бъде изповядана пред нотариус на по – късен етап. На тази среща между
страните присъствало и друго лице, познат на ответника. Сочи, че при предаване на сумата,
ищецът собственоръчно подписал разписказа това, че е получил сумата от 6200 лева от него.
Впоследствие ответникът решил да не прехвърля имота на свое име, а на дъщеря си, която
искала да построи сграда в имота, поради което му платила заплатената от него сума. Сочи,
че в НА сумата е закръглена на 6000 лева, с цел заплащане на по – ниски такси по сделката.
Оспорва да е договарял във вреда на представлявания, тъй като ищецът е получил продажна
цена, за която двамата се били споразумели. Моли за отхвърляне на исковата претенция в
цялост и присъждане на разноски.
Предявеният главен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 40 от
3
ЗЗД, която предпоставя неговата основателност от установяването в условията на главно и
пълно доказване на следните правопораждащи факта: валидно учредена представителна
власт, по силата на която е сключен договор във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, респективно тяхната
недобросъвестност. Преценката както за наличие на увреждане интересите на
представлявания, така и за наличието на субективната предпоставка - недобросъвестност
едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента
на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания.
Учредяването на представителна власт в полза на първия ответник се установява от
приложеното по делото пълномощно от 09.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите и
на съдържанието с рег. № 8774 и № 8775/09.09.2020 г., извършена от нотариус В.Г., рег. №
549, с район на действия ВРС, с което Н. К. Н. е упълномощил П. К. К. да се разпорежда
както намери за добре, без ограничения и по негова преценка, включително да продава,
дарява, заменя, ипотекира и др. при цена и при условия на сделките по негова преценка,
като договаря от името на упълномощителя и за негова сметка със собствения на Н. К. Н.
недвижим имот, както и да приема плащане на капаро в брой или по банков път.
Видно от представената разписка от 22.10.2020г., Н. Н. е получил от П. К. сумата от
6200 лева.
От приложения по делото нотариален акт № 26/16.12.2020г., том 7, рег. № 12352,
дело № 1082 от 2020г., П. К., като пълномощник на Н. К. Н., по силата на горецитираното
пълномощно, е продал на А. П. К. правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 31334.501.269, находящ се в с. Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с
площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, при уговорена
продажна цена от 6000 лева.
За установяване пазарната стойност на процесния имот по делото е проведена
съдебно – оценителна експертиза. От заключението на която, кредитирано от съда
обективно и компетентно дадено, се установява, че към датата на разпоредителната сделка –
16.12.2020г., справедливата пазарна стойност на процесния имот е в размер на 22 642 лева.
От съпоставката между стойността на продадения недвижим имот и цената на
сключения между пълномощника и купувача договор за покупко-продажба е видно, че
последната е над три и половина пъти по-ниска от тази, която продавачът е можел да получи
при продажбата на имота си при актуалните към датата на сделката средни пазарни цени.
Самото понятие пазарна стойност дефинира цената на продажба на имуществото при
обичайна сделка между равнопоставени пазарни участници към датата на оценяване при
конкретните пазарни условия, респективно цената, която добрият стопанин следва да се
стреми минимално да договори при реализиране на актива на свободния пазар.
Задължението на пълномощника да се действа в интерес на упълномощителя е
принцип в института на доброволното представителство. Представляващият, дори да е
получил най-широки пълномощия и право да договаря със себе си или с неограничен кръг
лица, при условия каквито намери за добре, това не го освобождава от задължението да
действа в интерес на доверителя си с грижата на добър стопанин при договаряне на цената,
ориентир за която следва да бъде средната пазарна цена. Предоставената с пълномощното
свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде
ощетен, а като такава - за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение № 212 от
21.02.2019 г. по гр. д. № 4268 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр. отд., Решение № 439 от 20.03.2012 г.
по гр. д. № 23 / 2011 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отд. и други.
Посоченото обективно, съществено разминаване между справедливата пазарна и
договорената от пълномощника цена обуславя единствения възможен извод, че последният
не е действал с дължимата грижа на добрия стопанин в интерес на упълномощителят, с
което му е причинил вреда, изразяваща се в получаването на над 3.5 пъти по-ниска цена от
4
тази, която е можел да реализира имуществото на свободния пазар – 6 000 лева, вместо
22 642 лева. Съобразно приетото в пункт 2 от мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. фактическият състав на недействителността по чл.
40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително,
обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, което в
настоящият случай се установява безпротиворечиво.
Наред с установената обективна предпоставка на главния иск, основателността му е
предпоставена и от наличието на субективния елемент, предвиден в разпоредбата на чл. 40
от ЗЗД, а именно „споразумяване“ между представителя и насрещната страна. В цитираното
тълкувателно решение се приеме задължително тълкуване в смисъл, че същото е
обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият
елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е
субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност – те, и
двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания.
Недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което
упълномощителят, позоваващ се на нея следва да я установи.В производството по иска за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да
установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това
намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът с третото лице - обяснимо е представлявания да не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на
сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане.
Косвени доказателства за такова споразумяване могат да са близки родствени връзки
между пълномощника и третото лице, в която връзка законът (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или
заинтересованост (чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал.
1, т. 2 ГПК), или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на
пълномощника и всички други конкретните обстоятелства, касаещи конкретните
правоотношения.
Между страните няма спор, а изрично се признава в отговора на искова молба, че
двамата ответници П. К. и А. К. са баща и дъщеря, поради което попадат в кръга от лицата
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Посоченото косвено доказателство, ценено съвкупно с всички
обстоятелства, при които е сключена конкретната сделка налагат извод за наличието на
споразумяване по смисъла на чл. 40 от ЗЗД за увреждане на упълномощителя.
Правнорелевантните факти, които обосновават посочения извод са свързани с начина,
мястото и условията, при които е учредена представителна власт на пълномощника.
Конкретните обстоятелства, при които е сключена учредителната сделка се
установяват от разпита на свидетелите Ю. К. и Ив.З., като съдът кредитира, като
непосредствени, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалия
доказателствен материал. Гласните доказателствени средства са допустими, доколкото
между страните не е налице спор относно получаването на сумата от 6200 лева от
упълномощителя преди сключването на изпълнителната сделка по договора за поръчка,
предаването на която е и е видно от представения по делото писмен документ – разписка от
22.10.2020 г. Предвид изложеното за установяване на основанието на извършеното плащане,
обстоятелствата и условията, при което то е извършено е допустимо събирането на гласни
доказателствени средства.
От показанията на свид. К. се установява, че на 09.09.2020г. е присъствал на разговор
между Н. и П., при който Н. е дал на П. документи – скици за имот и др., а последният му е
предал сумата от 1000 лева за покупката на земя. Имотът бил закупен за дъщерята на П.,
както и че последният е платил на Н. за него общо 6200 лева.
Видно от събраните чрез разпита на свид. Захариев гласни доказателства е, че около
5
22-23.10.2022г. е посетил заложна къща „Леон“, където работи П., за да му поиска заем.
Наложило се да изчака, тъй като преди него П. провеждал разговор с Н., при който предал
на последния парична сума. Н. я преброил и казал, че са точно 5 200 лева, след което
разписал някаква бележка. След разплащането, П. заявил на свидетелят, че не разполага с
повече пари, поради което не е могъл да му предостави искания заем. Захариев допълва
изложеното, като заявява, че впоследствие разбрал, че сумата е предадена на Н. за
закупуване на имот за дъщерята на П..
От анализа на свидетелските показания, ценени съвкупно с приложената по делото
разписка от 22.10.2020 г. се установява наличието на правоотношения между ищеца Н. Н. и
първия ответник П. К., които не са обхванати от процесната упълномощителна сделка и
възникналия въз основа на нея договор за поръчка и същите не са включени в предмета на
правния спор, поради което съдът не следва да им дава правна квалификация, както и да се
произнася по тяхната действителност и законосъобразност. Посочената доказателства
съвкупност обаче е от съществено значение за установяването на конкретните условия и
договорки, при които е учредена представителната власт, моментът и начинът, по който е
изплатена покупната цена и кога е взето решението за придобиване на имота от дъщерята на
пълномощникът.
На първо място следва да се посочи, че пълномощникът е учредил представителната
власт на К. да се разпорежда с имота му с който, както и на каквато цена намери за добре в
заложна къща, където по занятие се осъществява дейност по предоставяне на парични заеми
при условие на предоставяне на обезпечение. Заплатената в полза упълномощителя сума в
общ размер на 6 200 лева, съгласно представена разписка от 22.10.2020 г., е предоставена на
две вноски – на датата на съставяне на пълномощното 09.09.2020 г. ответникът е предал на
ищеца 1000 лева, а на датата на подписване на разписката – още 5 200 лева. По посочения
начин ответникът К. в отговора си на исковата молба и в хода на целия процес,
включително пред въззивна инстанция, твърди, че е заплатил изцяло уговорената покупна
цена на имота, като по този начин счита, че страните уредили финансовите си отношения.
Изразеното от страната разбиране противоречи на характера на упълномощителната сделка,
спецификите на договора за поръчка и конкретните договорености между страните, видни от
съдържанието на пълномощното и действията, които страната е приела да изпълни по
възлагане на упълномощителя.
Между страните по договора за поръчка, сключен с приемане на изпълнението на
посочените в него правни и фактически действия, не се установява да е постигнато съгласие
ответникът да придобие правото на собственост върху имота, още по-малко за конкретно
определена сума в размер на 6 200 лева. Дали с учредяването на неограничена
представителна власт за разпореждане с имота от името и за сметка на упълномощителя,
пълномощникът е възприемал, че заобикаляйки законоустановените изисквания,
включително за форма на договора, е придобил собствеността върху недвижим имот е
правноирелевантно. От съществено значение обаче за решаващите изводи на въззивния
състав е обстоятелството, че с посочените изявления въззиваемият К. имплицитно признава,
че още при приемане на поръчката е считал себе си за собственик на имота, респективно се е
чувствал свободен да се разпорежда с него както намери за добре, без да съблюдава
интересите на упълномощителя и то срещу цена с 3.5 пъти по-ниска пазарната. В същото
време обаче, с приемането на изпълнение на поръчката пълномощникът се е съгласил да
изпълни възложените фактически и правни действия при описаните в писменото
пълномощно, със заверено съдържание и подпис на упълномощителят условия, като от този
момент за него е възникнало задължение да съблюдава интересите на последния.
В отговора на исковата си молба той заявява, че е възнамерявал да прехвърли правото
на собственост от името и за сметка на упълномощителя в своя полза, но дъщеря му
проявила интерес да го закупи на предварително определената и заплатена преди близо два
месеца цена, която съпоставена с действителната пазарна стойност на имота се явява
значително занижена. В посочения смисъл са и показанията на двамата свидетели, които
единодушно заявяват, че са разбрали, че след предаване на сумата от 6 200 лева на Н. Н.,
6
дъщерята на П. К. проявила интерес към него и го закупила. Гореизложеното обуславя
извода, че вторият ответник К. е била запозната със занижения размер на покупната цена,
при определянето на която не е отчетен интересът на упълномощителя и не е съобразена
справедливата пазарна стойност на имота. Изключително изгодните условия, които са във
вреда на упълномощителя са обусловили интереса към към него. Липсват каквито да е
доказателства за заплащане на посочената в нотариалния акт цена за придобиване на
правото на собственост от правоприемникът по договора към упълномощителя,
респективно и към неговия праводател.
С оглед всичко гореизложено се установява, че изпълнителната сделка за покупко-
продажба на имота е извършена между свързани лица, по отношение на които е налице
заинтересованост от постигане на възможно най-изгодни условия за правоприемника за
сметка на интересите на упълномощителя, и на предварително определена явно занижена
цена. Същата не е договорена свободно между страните по сделката с оглед актуалните
пазарни условия, а неколкократното редуцираният и размер е в разрез със същите. В
допълнение следва да се посочи, че заплащането на цената по договора за продажба, като
твърденията на ответниците и събраните по тяхна инициатива доказателства установяват
единствено предаване на суми в общ размер на 6200 лева от пълномощника към
упълномощителя на вноски съответно три и два месеца преди датата на неговото
сключване. Всички тези косвени доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност
обосновават еднозначния и безпротиворечив извод, че упълномощеното лице и купувачът
по процесния договор са били недобросъвестни и са съзнавали, че договорът е неизгоден и е
в разрез с интересите на упълномощителя, като въпреки това с неговото сключване при
установената занижена цена са се споразумели във вреда на последния.
Предвид установяването на законоустановените предпоставки за основателност на
главния иск по чл. 40 от ЗЗД, същият следва да бъде уважен, като процесният договор за
покупко-продажба бъде прогласен за недействителен по отношение на ищеца. С оглед
гореизложеното не е осъществила вътрешно процесуалната предпоставка за произнасяне по
евентуалния иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, който поради това не подлежи на разглеждане по
същество.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева за настоящата
инстанция за заплатена държавна такса, както и 800 лева за производството пред ВРС, от
които 700 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева държавна такса.
Съобразно цената на главния иск дължимата по него държавна такса за въззивно
обжалване на решението по него възлиза на 87.55 лева, докато въззивникът е заплатил само
25 лева от тях, като не е внесъл дължимата държавна такса и за евентуалния иск, която е на
стойност 120 лева. Доколкото администриращият съд не е събрал в цялост дължимата
държавна такса при администриране на жалбата, и с оглед изхода на спора задължението за
заплащането на държавните такси, за които жалбоподателят е останал задължен следва на
основание чл. 77 от ГПК да бъде изпълнено от въззиваемите страни. Сумата от 120 лева
бъде възложена изцяло в тежест на въззиваемия в настоящото производство П. К., който е
единствен ответник по предявения в условията на евентуалност иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1065/14.04.2022 г. постановено по гр.д. № 8402/21
по описа на ВРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 от ЗЗД за недействителен по отношение на Н. К.
Н., ЕГН **********, с адрес ********** по предявения от него иск срещу П. К. К.,
ЕГН********** и А. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес г************* договор за
7
покупко-продажба, обективиран в НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на
нотариус В.Г., с район на действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на
продавач чрез пълномощника му П. К. К. и А. П. К., в качеството й на купувач, с предмет
недвижим имот – дворно място, находящ се в с. Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с
площ от 720кв.м, съставляващ парцел №II-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне
от пълномощника във вреда на представлявания.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН********** и А. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес
г************* да заплатят на Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес ********** сумата от
825 /осемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща извършените в съдебното
производство пред двете съдебни инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, П. К. К., ЕГН********** и А. П. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес г************* да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 62.55 /шестдесет и два лева
и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство по делото в частта относно главния иск, за която въззиваемите са останали
задължени с оглед неговия изход.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, П. К. К., ЕГН********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 120
/сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство по делото в частта относно евентуалния иск, за която въззиваемият е останал
задължен с оглед неговия изход.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8