№ 2250
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330203648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С. В. срещу Наказателно постановление № 22-1030-002950/18.05.2022 г.,
издадено от Й.П.М. – *** в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В останалата си част, в която
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения при описанието на вмененото му деяние,
изразяващи се в противоречие в приетия час на извършване на нарушението.
Твърди още направеното описание да е и неясно поради използвани
множество съкращения, които да правят текста трудно разбираем и това да е
ограничило правото му на защита. Взема становище да е приложена
неправилна правна квалификация на деянието в обжалваната част от НП.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
1
редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С. В., с
пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 52640/28.06.2022 г.
взема становище производството по издаване на наказателното
постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му счита за категорично доказани. Поддържа в АУАН и в
наказателното постановление да е направено ясно и недвусмислено описание
на нарушението. Сочи деянието да е съставомерно поради отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и последвалото
неявяване за вземане на кръвна проба. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Д. П., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 30.05.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
02.06.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в обжалваната си част по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.04.2022 г. в град Пловдив, на ул. „Бранислав Велешки“ до блок 144
жалбоподателят П. Д. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.
№ ***, когато бил спрян за проверка от Г.Д.М. и С.И.Н. – ***. При
извършването на проверката полицейските служители установили, че
жалбоподателят П. не носил и не представил свидетелството за регистрация
на МПС, свидетелството си за управление на моторно превозно средство и
контролния талон към него. Двамата полицейски служители решили да
извършат и проверка за установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на водача, поради което потърсили съдействие от сектор „Пътна
полиция“. За оказване на съдействие от ОДЧ бил изпратен свидетелят П. И.
П. – ***. Свидетелят П. се явил в сградата на Пето РУ при ОДМВР –
Пловдив, където поканил жалбоподателя П. да бъде изпробван с Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0177 за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта му, като в около 00:10 ч. на 10.04.2022 г.
жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка. Тогава свид.
П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
2
бл. № 631951 против жалбоподателя П., в негово присъствие и в
присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка, като същият бил принтиран в 00:20 часа на
10.04.2022 г.
Свидетелят П. съставил и Талон за изследване с бл. № 088793, в който
било указано на водача, че може да се яви в срок до 45 минути от връчването
му в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско изследване. Екземпляр от
талона бил връчен на жалбоподателя в 00:45 часа на 10.04.2022 г. До
изтичането на определения в талона за изследване срок той не се явил в
лечебното заведение и не дал кръвна проба.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. П. И. П.. От тях се установяват
две групи релевантни за делото обстоятелства – случилите се събития и
поведението на водача в хода на проверката за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и по съставянето на акта за
установяване на нарушението. В тази връзка от свидетелските показания на
първо място се изяснява, че в сградата на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив свид.
П. е поканил жалбоподателя П. да бъде изпробван с техническо средство
Дрегер Алкотест, но последният е отказал да му бъде извършена такава
проба. Изяснява се още, че е съставен и връчен талон за изследване, с който
жалбоподателят е насочен към лечебно заведение, в което да даде биологични
проби за медицинско изследване. От показанията на свид. П. се установява,
че на място той е разяснил на жалбоподателя последиците от отказа да му
бъде извършена такава проверка. С доверие се ползват от съда показанията на
свид. П. и в частта им относно съставянето на АУАН. Свидетелят пояснява,
че вписаният час от 00:20 часа на 10.04.2022 г. отбелязва момента на
съставянето на акта, чието съдържание в случая е принтирано от машина, т.
нар. служебен таблет. Показанията на свид. П. са проверени по делото и
изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Показанията са
последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят
възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. По тези
съображения свидетелските показания изцяло получават вяра от съда.
От талон за изследване № 088793, съставен от свид. П. И. П., се изяснява,
че екземпляр от талона е връчен на жалбоподателя П. в 00:45 часа на
10.04.2022 г., като му е предоставен срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив за вземане на кръвна проба за медицинско
изследване.
3
От писмо с вх. № 56985/12.07.2022 г. от изпълнителния директор на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 9 от делото) се установява, че
жалбоподателят П. не е преминавал за преглед през лечебното заведение на
дата 10.04.2022 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване
на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя П. Д. П. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на
10.10.2018 г., валидно до 18.09.2023 г. и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения съдът намира за неоснователни. На първо място възразява се да
липсва пълно и ясно описание на нарушението в АУАН поради твърдяното от
жалбоподателя използване на множество съкращения на думи, които да са
извършени при неспазване на граматическите правила и това да създава
неяснота в съдържанието на целия текст. При служебно дължимата проверка
за редовност както на АУАН, така и на наказателното постановление съдът не
констатира да е допуснат такъв порок. В акта нарушението е описано по
следния начин:
„гр. Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ до бл. 144 управлява личен лек
автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ***, като в 00:10 ч. на
10.04.2022 г. в сградата на 05 РУ Пловдив водачът отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен номер ARNA-0177“.
Съдът намира, че съдържанието на цитирания текст е достатъчно ясно и
не създава твърдяната невъзможност за нарушителя да разбере за какво свое
поведение му е съставен актът, а оттам и не е ограничена възможността му да
организира защитата си. Именно в тази част от съдържанието на акта се
4
описани конкретните фактически твърдения на актосъставителя относно
всеки признак от състава на административното нарушение – време, място,
начин на извършване и автор, който е посочен в уводната част на акта като
водач на процесния автомобил.
Възражението на жалбоподателя не е насочено срещу коментирания
текст, който всъщност представлява описанието на нарушението в АУАН.
Видно от съдържанието на жалбата, неясното описание, което твърди
жалбоподателят, е отнесено към друг текст, вписан в АУАН след частта: „ с
което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП“. Действително след
посочване на правната квалификация в бланката на акта е възпроизведено и
съдържанието на самата разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при
изписването на законовия текст са използвани съкращения. Неправилно обаче
в жалбата се твърди, че преписването на разпоредбата представлява описание
на нарушението. Описанието на нарушението включва индивидуализираните
по време, място и начин на извършване конкретни факти от обективната
действителност, които са подведени под признаците от състава на
административното нарушение, описани с общи и абстрактни правни
понятия. Текстът, срещу чиято нередовност се възразява с жалбата, не
представлява описание на нарушението, а възпроизвеждане на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е и съдебната практика - така
Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2535 от 17.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2350/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в която е
прието, че „записаното в акта и наказателното постановление съставлява
възпроизвеждане на посочената като нарушена разпоредба и е посочено след
описание на вмененото нарушение“. Настоящият състав споделя изложените
от касационната инстанция доводи, че съдържанието, възпроизвеждащо
законовия текст на нарушената правна норма, не е част от описанието на
нарушението и че то е направено единствено в интерес и за улеснение на
нарушителя. Същевременно реквизитите на съдържанието на АУАН съгласно
чл. 42, ал. 1 от ЗАНН не включват изискване за възпроизвеждане на цялото
съдържание на приетата за нарушена правна норма. В този смисъл дори и
изписаният със съкращения текст на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да
е бил неясен за жалбоподателя, това не представлява нарушение на
процесуална норма относно задължителното съдържание на АУАН, а засяга
един допълнителен реквизит, който е вписан единствено за улеснение на
нарушителя. Пълният текст на разпоредбата, без всякакви съкращения, е
изписан и в бланката на талона за изследване, който също е връчен на
жалбоподателя едновременно с АУАН. По гореизложените съображения
съдът приема, че в случая нито е допуснато процесуално нарушение, нито е
ограничено правото на защита на жалбоподателя, поради което възражението
е неоснователно.
На следващо място твърди се в жалбата да е допуснато съществено
процесуално нарушение поради липса на надлежна правна квалификация на
5
деянието по т. 1 от наказателното постановление. Съдът намира и това
възражение за неоснователно. Така формулирано, то изначално е негодно да
обоснове основание за отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7,
т. 1 от ЗАНН с решението си съдът може да измени акта по чл. 58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Следователно възражението, в случай че бъде намерено за основателно от
съда, би могло да има за резултат изменение на наказателното постановление
и преквалифициране на изпълнителното деяние в съответствие и със
задължителните указания по приложението на процесуалния закон с т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС
от I и II колегия на ВАС. В процесния случай обаче съдът приема, че не са
налице основания да преквалифицира изпълнителното деяние, описано в т. 1
от наказателното постановление, тъй като то правилно е подведено под
съответната на установените факти правна квалификация по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Посочената норма съдържа едновременно хипотеза на
административно нарушение с дължимото от дееца материалноправно
поведение, както и санкция в случай на виновно неизпълнение. В този смисъл
е трайната и последователна практика на касационната инстанция - така
Решение № 859 от 26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 523/2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1700 от 09.10.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1691/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 787 от 16.05.2017 г. по к.а.н.д. № 710/2017 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к.а.н.д.
№ 1018/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1098 от 14.06.2022 г. по к.а.н.д. № 808/2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална спрямо общото
правило по чл. 6, т. 2 от ЗДвП и изключва неговото приложение. Нормата по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда конкретна пътна ситуация, която изцяло
кореспондира с установените по делото факти. Същевременно не е налице и
хипотеза на класически отказ за изпълнение на разпореждане на контролен
орган, което поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 6, т. 2 от ЗДвП. В случая е налице осуетяване от жалбоподателя на
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му, което се дължи на
едновременния отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и
неизпълнението на предписанието за установяване на концентрацията на
алкохол чрез избрания от него в талона за изследване начин – чрез
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване. Следователно сам по себе си отказът да се изпълни
разпореждането на контролния орган за изпробване с техническо средство не
би бил основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е
установена по някой от останалите нормативно предвидени начини – чрез
6
изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
По тези съображения съдът приема, че квалифицирайки фактите по т. 1
от наказателното постановление като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е дал надлежна правна квалификация,
съответна на извършеното от жалбоподателя деяние, а разгледаното
възражение е неоснователно.
Не е довело до съществено нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и разминаването в съставения АУАН относно часа на
деянието. На първо място тази нередовност на акта е изцяло отстранена по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление
и в последното надлежно е определен и конкретният час на извършване на
нарушението. От показанията на свид. П. се установява причината за
допуснатата нередовност, като свидетелят изяснява, че деянието, изразено в
отказа на водача от изпробването му по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е
осъществено в 00:10 часа, а в 00:20 часа готовият АУАН е разпечатан от
служебния таблет на актосъставителя с попълненото му съдържание и е
предявен на жалбоподателя. Свидетелят изяснява, че поради тази причина в
уводната част на акта е генериран записът 00:20 ч. на 10.04.2022 г.
Единствено в частта, съдържаща описанието на нарушението, която е
въведена с израза: „при следните обстоятелства:“ фигурира описание на
конкретното съставомерно поведение – отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNA-
0177, и тези обстоятелства са отнесени към 00:10 часа на 10.04.2022 г. За
деяние, извършено на същите дата и час, са наложени и административните
наказания с НП.
При преценката за значението на нередовността в акта за
законосъобразността на последващите действия в процеса по издаване на
обжалваното наказателно постановление следва да се отчете и че посочването
на конкретен час не е необходим реквизит на съдържанието нито на АУАН,
нито на наказателното постановление. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57 ал. 1
т. 5 от ЗАНН в акта и в постановлението следва да бъдат посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, но редовността на тези актове не
изисква вписване на конкретен час. Когато точният час на извършване на
нарушението е необходим и задължителен реквизит, това е изрично
предвидено в съответната законова норма – така например чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП относно реквизитите на електронния фиш. Съдебната практика трайно е
приела и че при повдигането на обвинение за извършено престъпление, което
е деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност, за
охраняване на правото на защита и възможността за адекватно участие на
обвиняемия в процеса не е необходимо обвинението да бъде конкретизирано
до определен час от денонощието. Не е оправдано да се поставят завишени
изисквания към описанието на нарушението в АУАН спрямо акта, с който се
повдига наказателно обвинение. В заключение се налага извод, че след като
7
нередовността в АУАН засяга незадължителен и несъществен реквизит, то тя
може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което е сторено в
настоящото производство.
На така констатираната нередовност в акта не следва да бъде признат
характер на съществено процесуално нарушение и тъй като не е довела до
ограничаване или реално затрудняване пред упражняването на правото на
защита, нито препятства възможността за съдебен контрол и за установяване
на обективната истина по делото. Разминаването в часовете в АУАН не
обхваща несъвместими части от денонощието, при което да възникне
неяснота или съмнение у жалбоподателя за кое деяние се води процесът.
Напротив, същият се е защитавал активно, като заявява, че признава да е
управлявал автомобила и че не обжалва наказателното постановление за
нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП. Съдът приема, че се касае за изцяло
техническа греша, която е отстранена без да е нарушено правото на защита.
Жалбоподателят се опитва да придаде на тази грешка неследващи се правни
последици по съществено опорочаване на АУАН и на наказателното
постановление, който довод не се възприема от съда.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен
начин, че жалбоподателят П. е извършил административното нарушение, за
което е наказан с обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да използва,
но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията. В
противен случай същият следва да бъде санкциониран на основание чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две
форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят П. е отказал да
8
му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта
на проверката не е постигната по друг начин – чрез вземане на проба за
химическо лабораторно изследване за установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Тази му деятелност правилно е квалифицирана като
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно
единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни
проявни форми - така Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д. №
2105/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2340 от
12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149 от
17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив. В
настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление ясно е
посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя,
поради което той своевременно е запознат с фактите, срещу които трябва да
се защитава, и е обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в
пълен обем правото си на защита.
От обективна страна по делото по категоричен начин се доказват
времето и мястото на извършване на нарушението – на 10.04.2022 г. около
00:10 часа в гр. Пловдив, на ул. „Бранислав Велешки“ до бл. 144. Доказано е и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя П., като същият изрично
признава в съдебно заседание обстоятелството, че е управлявал лекия
автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. № ***, когато е спрян за проверка и след
това е поканен за изпробване с техническо средство Дрегер Алкотест.
Следователно той е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и се явява годен субект на нарушението.
Изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на
жалбоподателя, който при поканата от страна на свид. П. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. За извършването на пробата с Дрегер Алкотест е
необходимо проверяваният да окаже съдействие, което в случая
жалбоподателят П. не е сторил. Вместо това той съзнателно е отказал да му
бъде извършена проверка с техническото средство. От приетата като писмено
доказателство справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се установява, че целта
на проверката не е постигната и по друг начин, тъй като жалбоподателят не се
е явил в определеното в талона за изследване лечебно заведение и не е дал
кръвна проба за медицинско изследване. Като не е използвал никоя от
предоставените му опции за установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта му по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, жалбоподателят П. от обективна страна е
9
извършил съставомерно деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е
формално и с осъществяването на изпълнителното деяние е било довършено,
без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят П. е съзнавал, че към момента на
спирането му за проверка от полицейските служители е управлявал моторно
превозно средство, следователно в съзнанието му е бил отразен фактът, че е
водач по смисъла на ЗДвП. На следващо място жалбоподателят е съзнавал, че
свид. П., имайки правомощия по служба да извършва контрол за спазване на
правилата за движение, го е поканил да бъде изпробван с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Формирал е
съзнание и за това, че с отказа си е препятствал извършването на проверката и
изпробването с техническо средство. Следователно в съзнанието си
жалбоподателят П. е формирал представа относно проявлението в
обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението,
но въпреки това е осъществил деянието си, като по този начин са били
увредени защитаваните обществени отношения.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказват никакви
обстоятелства, които да определят, че конкретното съставомерно поведение
на жалбоподателя П. разкрива по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид. Напротив, касае се
за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния
интензитет за този вид административни нарушения.
Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца. Отказът от извършването на проверка е за установяване употребата и
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, поради което относима е
именно хипотезата на предложение първо по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както
беше изяснено, последната разпоредбата представлява едновременно състав
на административно нарушение и санкционна норма за налагане на
предвиденото при неизпълнение наказание (така Решение № 787 от
16.05.2017 г. по к.а.н.д. № 710/2017 г. на Административен съд – Пловдив).
Видът и размерът на приложимите наказания са определени от законодателя
във фиксиран размер. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено с
посочването на размера на наказанието лишаване от права в месеци вместо в
години, както е в санкционната норма, тъй като се касае за еднакви периоди
от време, чиято продължителност е описана по ясен и непораждащ съмнение
начин (така Решение № 2408 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2462/2016 г. на
Административен съд – Пловдив). Правилно административнонаказващият
орган е наложил освен имущественото наказание „глоба“ и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права, като доказано е по делото от
10
справката за нарушител/водач, че жалбоподателят П. е придобил правото, от
чието упражняване е лишен с наказателното постановление – да управлява
моторно превозно средство.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. Следователно разноски не следва да се присъждат в полза на никоя
от страните по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-002950 от
18.05.2022 г., издадено от Й.П.М. – Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на П. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11