РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Попово, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100442 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. Т., ж.к. „Р.”, № *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния си представител: адв. Г. Ц., член на АК -
Т., със служебен адрес: гр. П., пл. „Т. м.” №*, тел.: ***, срещу: КООПЕРАТИВНО
СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., обл. Т., бул. „Б.” № **.
В исковата молба се твърди, че през 2013 г. ищецът сключил договор за
поръчителство по договор за заем № 1468/04.09.2013 г., сключен между ответното
сдружение и главния длъжник И. Хр.. Поради лични отношения и уверения от длъжника, че
заемът е погасен, ищецът не е проследявал развитието на задължението.
През февруари 2025 г. получил съобщение от ДСИ за наложен запор върху трудовото
му възнаграждение, въз основа на изпълнителен лист № ***г., издаден по Заповед за
изпълнение №***г. по ЧГД № 320/2017г. по описа на PC - Попово, по силата на който
ищецът следвало да заплати на кредитора Кооперативно сдружение „Популярна
бизнесасоциация - Попово” сумата от 3168,94 лв., представляваща задължение по Договор
за заем № ...г., както и сумата от 231,38 лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело през
2019 г., прекратено на 24.09.2021 г. поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът
поддържа, че последното изпълнително действие е през 2019 г., поради което от тогава е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Новото изпълнително дело
било образувано едва през 2025 г., т.e. след изтичане на давността, което обуславяlo правния
му интерес от предявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което предявената претенция да бъде уважена, като бъде признато за установено, че ищецът
не дължи на Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация - Попово”, следните
суми: 1800,00 лв. - главница, ведно със законната лихва, която към момента на налагане на
запора (12.05.2025г.) е в размер на 5132,47 лв.; неолихвяема сума, в размер на 1600,32 лв.;
такси и разноски по изпълнението - 55,00 лв.; разноски в полза на PC - П., в размер на
707,02 лв., за които е издаден изпълнителен лист № 377/26.09.2018г. по ЧГД № 320/2017г. по
описа на PC - П. и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20253520400019
по описа на ДСИ Пл. П. при PC - П., като погасени по давност.
1
В едномесечния срок ответникът е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът потвърждава фактическите данни, изложени в исковата молба, относно
издадения изпълнителен лист по ЧГД № 320/2017 г., образуването на изп. дело № 1/2019 г.,
прекратено през септември 2021 г., и последващо образуване през 2025 г. на ново изп. дело
№ 19/2025 г., по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Основната теза на ответника е, че погасителната давност е била прекъсната с
извършено изпълнително действие, независимо от настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС
Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. Г. Н., редовно призован, се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Г. Ц. от АК – Търговище. Процесуалният представител
поддържа изцяло исковата молба на изложените в нея основания и моли за постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна – Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация –
Попово“, редовно призована, се представлява от адв. Ц. Х., надлежно упълномощена.
Процесуалният представител на ответник оспорва иска като неоснователен, поддържа
депозирания писмен отговор и моли за постановяване на решение, с което искът бъде
отхвърлен. Излага доводи, че не е изтекъл погасителният давностен срок, като се позовава
на постановките на ТР №*** г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които давността се прекъсва от
всяко извършено изпълнително действие, включително и по дело с настъпила перемция.
Моли за присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 439, ал. 2, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 110 ЗЗД:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е
наличие на правен интерес от завеждането му.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Принципно
систематичното място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване
сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект,
който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е.
неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за
допустимост на отрицателния установителен иск.
В случая с предявения отрицателен установителен иск ищецът Н. Г. Н., в качеството
му на длъжник по изпълнителен лист №377/26.09.2018 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №327/05.05.2017 г. по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – Попово,
оспорва вземането на Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – Попово“, за
което е образувано изп. дело №20253520400019 по описа на ДСИ при Районен съд – Попово.
Ищецът поддържа, че това вземане е погасено по давност, тъй като последното
изпълнително действие по предходното изп. дело №20193520400001, образувано въз основа
на същия изпълнителен титул, е извършено през 2019 г., а делото е прекратено на 24.09.2021
г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на
две години. Ново изпълнително дело е образувано едва през 2025 г., тоест след изтичането
на повече от пет години от последното изпълнително действие.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, отрицателен установителен иск срещу вземането,
предмет на изпълнителния лист, може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта
за изпълнение – а именно настъпила в хода на изпълнителното производство погасителна
давност, предявеният от него иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява, че вземането,
обективирано в изпълнителния лист, произтича от договор за заем №1468/04.09.2013 г.,
сключен между главния длъжник И. Д. Хр. и кредитора КС „Популярна бизнесасоциация –
П.“, по който ищецът Н. Г. Н. е поръчител. Въз основа на подадено от кредитора заявление
по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П., приключило
с издаване на заповед за изпълнение и последващ изпълнителен лист.
След прекратяване на първото изпълнително дело през 2021 г. и до образуване на
новото през 2025 г. не са установени предприети от взискателя действия по принудително
изпълнение, които да прекъснат давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
На 05.05.2017 г. заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П. срещу Н. Г.
Н. – в качеството му на поръчител по Договор за заем №******* г., сключен между главния
длъжник и кредитора Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – П.“.
Съгласно издадената заповед длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от
3168,94 лв., представляваща задължение по договора за заем, от които 1800,00 лв. –
главница, 1368,94 лв. – лихви за периода 04.09.2013 г. – 25.04.2017 г., ведно с неустойка от
35,01% годишно върху главницата, считано от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 231,38 лв. разноски по заповедното производство.
Заповедта е влязла в сила, тъй като не е била оспорена в законоустановения срок по
реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. Въз основа на нея съдът е издал Изпълнителен лист №*** г., по
който е образувано изпълнително дело №20193520400001 по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – П..
Ответникът Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – П.“ се
легитимира като кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател по издадения
Изпълнителен лист №*** г., издаден по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П..
Не е спорно между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по заявлението на същия кредитор,
и че ищецът е бил редовно уведомен за образуваното изпълнително производство.
Ищецът – длъжник твърди, че задължението му към взискателя е погасено по
давност, тъй като срещу него не са били предприемани действия по принудително
изпълнение в продължение на повече от пет години, считано от последното валидно
изпълнително действие, извършено през 2019 г. по изп. дело №20193520400001 на ДСИ при
Районен съд – П..
Същото е било прекратено на 24.09.2021 г. поради настъпила перемпция по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, след което ново изпълнително дело е образувано едва през 2025 г., въз основа
на същия изпълнителен титул.
Поради това ищецът поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като между
последното предприето изпълнително действие и образуването на новото изпълнително дело
е изтекъл петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД, без той да е бил прекъснат чрез извършване на
действия по изпълнение.
От доказателствата по делото се установява, че до ищеца е изпратена покана за
доброволно изпълнение от 04.01.2019 г., с която е уведомен за дължимите суми по
изпълнителния лист. В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е
извършил справки в НАП относно наличието на трудови правоотношения и имуществени
права на длъжника. След това обаче по делото не са били предприемани други действия,
поради което с постановление от 24.09.2021 г. изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя за срок, по-дълъг от две
години.
Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, през 2025 г. е било
образувано ново изпълнително дело №20253520400019, по което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца.
Общото правило е, че давностния срок започва да тече от влизане в сила на
съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая не е
постановено такова, тъй като не е бил предявен от ищеца иск по чл. 422 ал.1 ГПК, а е
налице вземане, установено със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, е прието,
3
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва
с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, като съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Тъй като не е предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК от ответника, вземането става
изискуемо от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, когато давността се
прекъсва и започва да тече нова петгодишна давност за главницата и разноските.
Съгласно мотивите на посоченото ТР, погасителната давност в изпълнителния
процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според даденото в ТР №2/2013г на ВКС тълкуване, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона (ex lege), без да е необходимо изрично постановление на
съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване има декларативен характер, като
само удостоверява вече настъпилото по право прекратяване на делото поради бездействие на
взискателя.
В конкретния случай не се спори между страните, че първоначално образуваното
изпълнително дело №20193520400001 по описа на ДСИ при Районен съд – Попово е било
прекратено с постановление от 24.09.2021 г. именно на това основание – поради липса на
искани или извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за срок, по-дълъг от
две години.
При прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, но такова, както вече се посочи липсва.
В резултат на изложеното, настоящият състав приема, че по отношение на ищеца не
са били предприемани изпълнителни действия, които да имат за последица прекъсване на
погасителната давност, като следва да се отбележи, че само по себе си образуването на
изпълнително дело №20193520400001 по описа на ДСИ при РС – П. не представлява
действие по изпълнението и не прекъсва давността.
Понеже по настоящото дело не е приложено ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен
съд – П., съдът не може да определи датата на която заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила и приема, че това е станало най-късно на датата на която е издаден
изпълнителния лист /26.09.2018г./ От този момент е започнал да тече петгодишния
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който към датата на образуване на новото изпълнително дело
№20253520400019 през 2025 г. вече е бил изтекъл и правото на принудително събиране на
вземането е погасено по давност.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че ефектът на погасителната давност
настъпва от момента на изтичане на законоустановения срок, а не от момента на позоваване
от страна на длъжника.
С изтичането на погасителния срок по чл. 110 ЗЗД се погасява самото притезателно
право на кредитора да иска принудително удовлетворяване, като последицата настъпва по
право. От този момент нататък кредиторът вече не може валидно да упражни правото си
чрез способите на принудителното изпълнение, тъй като то е трансформирано в естествено
задължение, изпълнението на което зависи изцяло от волята на длъжника и не подлежи на
изпълнение по принудителен ред.
Следователно, позоваването на давността от длъжника има ретроактивно действие,
4
доколкото съдът само констатира настъпилото по силата на закона погасяване на дълга. В
този смисъл е трайната практика на ВКС по приложението на института на погасителната
давност, според която съдът дължи преценка за изтекла давност само ако длъжникът се е
позовал на нея, но правните последици възникват от момента на изтичането на срока, а не
от този на позоваването.
Ето защо, исковата претенция се явява основателна, при което следва да бъде изцяло
уважена.
От приложената по делото Запорно съобщение с изх. № ***г., изпратено от ДСИ, се
установява, че задълженията на ищеца по процесното изпълнително дело №20193520400001
по описа на ДСИ при РС – П. са в размер на 1800,00 лв. - главница, лихва, която към
момента на налагане на запора (12.05.2025г.) е в размер на 5132,47 лв.; неолихвяема сума, в
размер на 1600,32 лв.; такси и разноски по изпълнението - 55,00 лв. и разноски в полза на
PC - Попово, в размер на 707,02 лв.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 7
от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 от ГПК. От
гореизложеното следва, че длъжникът не дължи разноски по изпълнението при представяне
на влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, което пък от своя страна води до извода, че
същият няма правен интерес от предявяването на такъв иск.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 439 ГПК е допустим и
основателен единствено по отношение на сумата от 1800,00 лв. - главница, ведно със
законната лихва, която към момента на налагане на запора (12.05.2025г.) е в размер на
5132,47 лв. и неолихвяема сума, в размер на 1600,32 лв., а относно сумите за такси и
разноски по изпълнението в размер на 55,00 лв. и разноски в полза на PC - П., в размер на
707,02 лв., доколкото не подлежат на установяване по реда на ГПК, тези искови претенции
следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.
По разноските:
По делото ищецът е направил разноски в размер платени 372.00 лв. за държавна
такса при реално дължими 371.79 лв. и 1230.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцовата страна се дължат направените в
исковия процес разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции в
размер на 1470.47.
Неоснователно е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
платеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.), при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв.; В случая при материален интерес от 9 294.81 лв. минималното възнаграждение е 1
229.48 лв., като заплатеното от ищеца такова е 1230.00 лв., т.е. с 0,52 лв. над минималното и
не би могло да се приеме за прекомерно.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, които в случая възлизат на 66.41 лв.
Така, по компенсация между насрещните вземания на страните за разноски, ищецът
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1404.06 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. „Р.“ №***, действащ чрез пълномощника си адв. Г. Ц. И.
от АК – Т., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., пл. „***“ №***, че НЕ ДЪЛЖИ на
Кооперативно сдружение „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ №**, представлявано от
председателя Х. Ц. Ц., следните суми, по Изпълнителен лист №377/26.09.2018 г., издаден по
ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П. а именно 1800.00 лв. /хиляда и
5
осемстотин лева/ – главница по Договор за заем №1468/04.09.2013 г., ведно със законната
лихва, към момента на налагане на запора (12.05.2025г.) в размер на 5132.47 лв. /пет хиляди
сто тридесет и два лева и четиридесет и седем лева стотинки/ и неолихвяема сума, в
размер на 1600.32 лв. /хиляда и шестстотин лева и тридесет и две стотинки/, поради
ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ДАВНОСТ на основание чл. 110 от ЗЗД, във
връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите претенции за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. Търговище, ж.к. „Р.“ №**, ет.*, ап.*, действащ чрез пълномощника си адв. Г. Ц. И. от
АК – Т., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., пл. „***, че НЕ ДЪЛЖИ на Кооперативно
сдружение „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „.“ №**, представлявано от председателя Х. Ц.
Ц. за СУМАТА от 55.00 лв. /петдесет и пет лева/ - такси и разноски по изпълнението и за
СУМАТА от на 707.02 лв. /седемстотин и два лева/ разноски в полза на PC – П. като
НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ
– ПОПОВО“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
представлявано от председателя Х. Ц. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ж.к. „Р.“ №**, ет.*, ап.*, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Г. Ц. И. от АК – Т., със съдебен адрес: гр. П., пл. „Т.“ №**, сумата от
1 404.06 лв. /хиляда четиристотин и четири лева и шест стотинки/ – представляваща
направени деловодни разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции и
по компенсация между насрещните вземания на страните за разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6