Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260857
гр.Бургас, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 316
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Й.Я. *** със съдебен адрес *** против
наказателно постановление № 11-01-447/11.01.2021г., издадено от Директор на Агенция
за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 32, ал. 1, т.
1 вр. чл. 35, ал. 1 Закон за държавната финансова инспекция вр. чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. пар. 2 от Закона за публичните финанси на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 200 лева.
С
жалбата се твърди, че е налице разминаване между обстоятелствената част на
наказателното постановление, където било описано нарушение на чл. 126 ЗПФ,
извършено от кмета на Община Созопол и диспозитива на НП, съгласно който се налагало наказание на
лицето Т.Й.Я.. Посоченото било съществено процесуално нарушение, още повече с
оглед на обстоятелството, че в процесния период финансовата 2019г. община
Созопол била представлявана от още три лица. Намира, че АНО е следвало да
изясни фактите. Не било посочено за какви други дейности е изразходвана сумата
в размер на 268235,45 лева като единствено било посочено, че е извън обхвата на
чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Налице било нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не била посочена дата на извършване на нарушението и на коя дата са
отклонени средствата. С оглед непосочването на точния момент на
разходването/отклоняването на средствата, още повече, че Община Созопол била представлявана
от различни кметова не можело да се установи кое е виновното за приписваното
административно нарушение лице. Обжалваното НП противоречало на разпоредбите на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а АУАН на чл. 42, ал. 1, т. 2,3,4,5. На следващо
място счита, че АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Неправилно АНО не взел предвид за какво са изразходвани сумите като съгласно
чл. 8 ЗАНН не било налице административно нарушение, тъй като средствата били
изразходвани за заплащане на заплати за общинските служители, социални дейности
и мероприятия и плащания към държавния бюджет за осигуровки. Налице било още едно основание за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН – сумата в размер на 268325,45 лева на фона на
постъпилите средства в размер на 3884039 лева от такси битови отпадъци през 2019г. била незначителна. Моли да се
отмени горепосоченото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., поддържа жалбата,
моли за отмяна на НП като излага подробни съображения. Претендира разноски.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление, излага подробни бележки. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.01.2021
г., а жалбата е депозирана в Община Созопол на 20.01.2021г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество съдът намира следното:
Със
заповед ФК – 10 - 279/20.02.2020 г. на
Директора на АДФИ на ДФИ, ИРМ Бургас била възложена финансова инспекция на
Община Созопол като в т. 1 било предвидено извършване на проверка за
законосъобразност и документална обоснованост относно спазването на
нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната
дейност във връзка със събирането и разходването на приходите по Параграф
27-07 такса битови отпадъци, попадащи в
обхвата на чл. 66 от ЗМДТ, включително и наличие или липса на преходен остатък
за периода от 01.01.2007 г. до
31.10.2019 г. С допълнителна Заповед ФК-10-1121/05.08.2020 на Директор на
Агенция за държавна финансова инспекция бил изменен срока на задачата и
периодът е установен от 01.01.2007г. – 31.12.2019г.
При проверката за 2019 г. се установило, че Община Созопол в периода от 2019 г. се е
управлявала, както следва:
П.В.Р. – отстранен на 16.04.2019 г.
К.П.С. – И.Д. кмет от 22.04.2019 г. до 20.10.2019 г.
П. С.Ч. – ВРИД кмет от 20.10.2019 г. до 06.11.2019 г.
Т.Й.Я. – считано от 6.11.2019 г.
При проверка за 2019 г. се установило, че към 31.12.2019 г, Т.Я., в качеството си на
кмет, е променил предназначението на средствата постъпили в Община Созопол от
такса за битови отпадъци и предназначени за финансиране на дейностите по чл.66, ал. 1 от ЗМДТ общо в
размер на 268 235,45 лева. През 2019 година, тези средства били разплатени
в дейности извън обхвата на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, като посочените средства, не
са налични в неусвоените средства в преходния остатък към 31.12.2019 г. на
средствата от такса за битови отпадъци.
В резултат от проверката на Т.Я. на Длъжност Кмет на
13.08.2020г. бил съставен АУАН, който му бил връчен лично.
Депозирано е възражение от Т.Я., с което сочи за какво са
били отклонени средствата.
С АУАН е прието, че при финансовата инспекция на Община
Созопол се установило, че план-сметка за определяне разходите за чистота за
2019 г. е одобрена с решение № 1277, Протокол № 46/ 21.12.2018 г. на Общински
съвет - Созопол, като утвърдените разходи за дейности по чл.66, ал.1 на ЗМДТ са
в размер на 5 400 000 лева. Финансирането на тези дейности следвало да се
извърши с постъпления от такса битови отпадъци - 3 600 000 лв. и с 1 800 000
лв. преходен остатък от 2018 година.
Разпределеният по бюджета на общината за 2019 г. преходен
остатък на средства от такси битови отпадъци от 2018 г. бил 584 261 лв.
Посочените в план-сметката плащания за отчисления по ЗУО
са планирани по бюджета в Раздел V „Операции с финансови активи и пасиви“, §§
93-36 „Друго финансиране - операции с пасиви (+/-)“ с знак а плащанията за ДДС,
в Раздел I „Приходи, помощи и дарения“, §§ 37-01 „Внесен ДДС (-)“. В разходната
част на бюджета, функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално
стопанство и опазване на околната среда“ били планирани 2 368 000 лв. за дейност
623 „Чистота“ и 1 680 167 лв. за дейност 627„Управление на дейностите по
отпадъците“. Посочените разходи в общ размер на 4 048 167 лв. са планирани по
§§ 01-00 „Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни
правоотношения“, §§ 02- 00 „Други възнаграждения и плащания за персонала“, §§
05-00 „Задължителни осигурителни вноски от работодатели“, §§ 10-00 „Издръжка“ и
по §§ 52-00 „Придобиване на дълготрайни материални активи“, дейност 627.
Съгласно чл.140, ал.1 на ЗПФ, кметът на общината изготвил
годишния отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет. Бил
изготвен отчет за касово изпълнение на бюджета на Община Созопол за 2019г. и
същият е представен в МФ на 18.02.2020 г., заедно с декларации от 30.01.2020 г.
от кмета Т.Я. и главния счетоводител Николай Господинов и справка за
неусвоените средства от обща изравнителна субсидия и други трансфери за местни
дейности, такса за битови отпадъци, туристически данък и концесии, налични по
сметки на общината към 31.12.2019 година.
Отразените в отчета за касово изпълнение на бюджета на
Община Созопол за 2019 г. приходи от такси битови отпадъци (§§ 27-07) били в
размер на 3 299 778 лева, а отчетените плащания за дейности по чл.66, ал.1 на ЗМДТ възлизат на 3 107 825 лева, съответно 2 346 783 лв. за дейност 623
„Чистота“ и 761 042 лв. за дейност 627„Управление на дейностите по отпадъците“.
Установило се, че като оператор на регионалното депо
Община Созопол е отчела за 2019 г. разходи за дейността му в размер на 761 042
лева. През същата година били депонирани 25 823,720 тона отпадъци, включително
от другите членове на РСУО: Община Приморско 6 587,660 тона и Община Царево 7
054,440 тона. С решение от 22.01.2019 г. на общото събрание на РСУО, Протокол №
13 била определена цена за третиране на тон отпадък, постъпил в РСУО от 20
лв./тон. През 2019 г. община Царево не извършва претоварване на отпадъка си на
„Претоварна станция - Китен“, като Община Приморско и Община Царево депонират
отделно ТБО в РДНО-Созопол. Депонираните отпадъци в РДНО от общините Приморско
и Царево представлявали 53 % от общия депониран отпадък. Дължимите от общините
възстановими разходи за 2019 г. били в размер на 272 842 лв., в т.ч. 131 753,20
лв. от Община Приморско и 141 088,80 лв. от Община Царево. Ежемесечно от Община
Созопол били издавани фактури за „депониране на отпадъци в РДНО“ за
възстановимите разходи за РДНО от Община Приморско и Община Царево, изчислени
на база депонирания отпадък от всяка община в РДНО по приетата цена за преки
разходи 20 лв./тон. През 2019 г. били издадени фактури /за депонирания отпадък
от м. декември 2018 г. до м. ноември 2019 г./ на обща стойност 273 465,60 лв.
без начислено ДДС, съответно: Община Приморско - 12 бр. фактури на стойност 132
250,80 лв. и Община Царево - 13 бр. фактури на стойност 141 214,80 лв. Сумите
по тях били осчетоводени като вземанията от клиенти по сметка 41103, код 448090
„Депониране на отпадъци“ и в увеличение на приходите по сметка 7110 „Приходи от
продажби на услуги“. През 2019 г. постъпили средства в размер на 154 572 лв.,
включително по фактури от предходната година, съответно от Община Приморско -
104 336,80 лв. /последно постъпилите средства са по фактура за м. май 2019 г./
и от Община Царево - 50 235,20 лв., /последно постъпилите средства са по фактура
за м. юни 2019 г./.
Постъпилите през 2019 г. средства в размер на 154 572 лв.
били отразени на касова основа по §§ 24-04 „Нетни приходи от продажби на
услуги, стоки и продукция”.
Било видно, че извършените разходи за дейността на
регионалното депо изцяло са разплатени със средства от такса битови отпадъци и
отчетени в разходите за дейност 627 „Управление на дейностите по отпадъците“ на
Община Созопол. Повече от 50% от тях не били за дейности по чл.66 на ЗМДТ на
Община Созопол, а се отнасяли за такива на другите членове на РСУО - общините
Приморско и Царево. Възстановяването на тези суми не било приход на Община
Созопол, а разход по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на ЗПФ. Съгласно цитираната
разпоредба „паричните постъпления, представляващи възстановяване на разходи, се
третират като негативен разход“. Такъв подход на отчитане бил посочен и в
дадените от МФ указания относно прилагането на Националните счетоводни
стандарти от бюджетните предприятия. Според т.7.14 от писмо ДДС № 20 от
14.12.2004 г. „в случаите на възстановени касови разходи (включително и от
минали години), сумите се отразявали в намаление на съответния разходен
подпараграф от ЕБК ( посочва се със знак “минус”) и съответния код на дейност,
по който първоначално са били отчетени изплатените суми.
С чл.163 на ЗПФ било въведено изискването бюджетните
организации да осъществяват счетоводството си съгласно изискванията на Закона
за счетоводството, на този закон, както и на основата на стандартите,
сметкоплана и указанията по чл164 от ЗПФ. Указанията, относно отчитане на
извършването на разходи от бюджетна организация чрез други бюджетни организации
и лица се съдържали в раздел IX на писмо на МФ ДДС № 08/16.09.2014 г. С т.53 на
указанието било регламентирано, че в случаите на възстановяване на разходи
следва да се прилага принципът на текущо начисляване, като не се допуска
компенсиране на вземания със задължения - б.з) на Приложението към същото
указание. При отчитане на възстановимите от общините Приморско и Царево
разходи, посочените изисквания не са спазени.
Възстановяването на средствата от такса битови отпадъци
не променяло техния целеви характер, като те следвало да се разходват или да
останат като преходен остатък за същите дейности. В резултат на неправилното
отчитане на възстановими разходи в размер на 154 572 лв. като собствени приходи
от продажба на услуги ( постъпления, които не са целеви) е променено
предназначението, тези средства и същите са разходвани за дейности, различни от
посочените в чл. 66 на ЗМДТ. В отчета за касовото изпълнение на бюджета на
Община Созопол към 31.12.2019 г. е посочен завишен размер на разходите за
дейност 627 „Управление на дейностите по отпадъците“, съответно е намален
размера на преходния остатък от средствата за такса битови отпадъци.
Бюджетът за 2020 г. бил приет от Общински съвет - Созопол
с Решение № 62, Протокол № 5 от 12.02.2020 г. на база Докладна записка №
66/23.01.2020 г. от кмета Т.Я.. В приетия бюджет посочените 3 567 840 лева били
разпределени за отделни функции и дейности, включително 102 133 лева за дейност
„Чистота“. При постъпили 3 884 039 лв. от такси битови отпадъци (3 299 778 лв.
приходи и 584 261 лв. преходен остатък от 2018 г.) през 2019 г. били извършени
плащания за дейности по чл.66, ал.1 на ЗМДТ в размер на 3 513 670,55 лева.
Разликата от 370 368,45 лв. представлявала размера на следващият се към
31.12.2019 г. преходен остатък на средства от такса за битови отпадъци.
В изготвения отчет за касово изпълнение на бюджета на
Община Созопол за 2019 г. били посочени неусвоени средства наличности по сметки
на общината към 31.12.2019 г. в размер на 3 518 003 лв. От тях 651 006 лв. - от
местни дейности, в т.ч. 102 133 лв. неусвоени средства от такса за битови
отпадъци. При следващ се към 31.12.2019 г. преходен остатък на средства от
такса за битови отпадъци в размер на 370 368,45 лв. е отчетен такъв в размер на
102 133 лв. Разликата между следващите се и наличните средства от такса за
битови отпадъци / следващият се и отчетения преходен остатък бил в размер на
268 235,45 лв. Тези средства били разходвани за дейности, извън обхвата на чл.
66, ал. 1 от ЗМДТ и към 31.12.2019 г. не били налични по банкова сметка ***ен
остатък. Същите били ползвани за финансиране на други дейности и съобразно
чл.126 на ЗПФ в края на годината е следвало да бъдат възстановени / отчетени
като неусвоени средства (преходен остатък на средства) от такса битови
отпадъци.
Било видно, че към 31.12.2019 г. е променено
предназначението на паричните средства в размер- 268 235,45 лв., постъпили в
Община Созопол от такса за битови отпадъци, отговорен за което бил Т.Я. ***,
орган на изпълнителната власт и първостепенен разпоредител с бюджет, съгласно
чл. 11, ал. 3 от ЗПФ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление като АНО е възприел фактите, описани в АУАН и е приел, че е
налице нарушение на чл. 126 ЗПФ и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35,
ал. 1 ЗДФИ е наложена глоба на Т.Й.Я., 48 годишен, ЕГН **********, адрес ***
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно
вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
а АУАН от лице по чл. 35 ЗДФИ. Спазен е срока за издаване на НП по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, а АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Съдът обаче намира,
че при издаването на АУАН и на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице.
На първо място според съдебния състав е нарушена
разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН при издаване на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съгласно които трябва да е налице точно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП се излагат пространни
съображения за установеното от извършената проверка като в крайна сметка липсва
ясно описание на соченото нарушение. Разпитания в съдебно заседание
актосъствител посочи, че нарушението се
изразява в това, че в края на годината е променено предназначението на
средствата постъпили в Община Созопол от такса за битови отпадъци и
предназначени за финансиране на
дейностите по чл.66, ал. 1 от ЗМДТ общо в размер на 268 235,45 лева
и през 2019 година, тези средства са разплатени в дейности извън обхвата на чл.
66, ал.1 от ЗМДТ, като посочените средства, не са налични в неусвоените
средства в преходния остатък към 31.12.2019 г. на средствата от такса за битови
отпадъци. Точното описание на нарушението и подвеждането му под съответната
правна норма следва да се извърши още в АУАН, за да може привлеченото към
отговорност лице да се защити и да ангажира доказателства. Ясното описание на
нарушението още в АУАН е гаранция за наказаното лице, че ще може да разбере за
какво нарушение е привлечен да отговаря и да организира защитата си, а от друга
страна ще даде възможност на съда да прецени законосъобразността на наложената
санкция. Неспазването на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
и 6 водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което
представляват съществени процесуални нарушения.
В АУАН и НП е посочено, че в резултат на неправилно
отчитане на невъзстановими разходи като собствени приходи от продажба на услуги
е променено предназначението, тези средства са изразходвани за дейности
различни от посочените в чл. 66 ЗМДТ. В отчета за касово изпълнение на бюджета
на Община Созопол към 31.12.2019г. е посочен завишен размер на разходите за
дейност 627 „Управление на дейността по отпадъците“, съответно е намален
размера на предходния остатък от средствата
за такса битови отпадъци. Изложеното насочва към нарушение, различно от това
по чл. 126 ЗПФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗПФ временно свободните средства по
бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по
бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава
своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените
им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините
фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на
средствата в края на годината.
Не се споделя възражението, че не е посочена конкретна
дата на нарушението. Актосъставителят при разпита си посочи, а и е предвидено в
НП, че сумата 268235,45 лева към
31.12.2019г. не е налична по банковата сметка
на общината и не са отчетени като преходен остатък като именно това се
твърди да е и датата на нарушението, установено от АНО при подаване на отчета
за касово изпълнение на бюджета на 18.02.2020г. в МФ.
Съдебният състав споделя възражението, че не е без
значение обстоятелството за какво са били изразходвани средствата или пък се твърди,
че е налице неправилно осчетоводяване, съгласно обстоятелствената част на НП.
Това е от съществено значение, с оглед защитата на санкционираното лице, което
е лишено от възможността да ангажира доказателства. Съществено е посочването за
какво са използвани средствата, за да се направи преценка дали тази дейност
всъщност не попадат в обхвата на чл. 66 ЗМДТ. На следващо място липсата на
посочване за какво точно са били изразходвани средствата препятства
възможността да се извърши обективна преценка за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
По мнение на този състав неправилно е санкционирано
физическото лице Т.Я. без да се посочва длъжностното качество. Административнонаказателното
производство е водено срещу кмета на Община Созопол, който в това си качество е
първостепенен разпоредител с бюджет съгласно чл. 11, ал. 3 ЗПФ, като променил
предназначението на 268235,45 лева, които към 31.12.2019г. не са налични по
банковата сметка на общината и не са
отчетени като преходен остатък. От диспозитива на НП, обаче е видно, че
административното наказание е наложено на физическото лице Т.Й.Я. без да е
посочено неговото длъжностно качество. Като физическо лице той не е субект на
задължението по чл. 126 от ЗПФ. Съгласно разпоредбата на
чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ при упражняването на инспекционна дейност по този
закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански
договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се
наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Изрично санкционната
норма предвижда, че отговорността се носи от съответното длъжностно лице, в
това негово качество, а не от физическото лице, поради което не може да носи
административнонаказателна отговорност на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Установено е
противоречие между обстоятелствената част на НП, където се сочи нарушението, че
е извършено от кмета на Община Созопол и диспозитива на санкционния акт,
съгласно който се налага административно наказание на физическото лице Т.Й.Я.. Горепосочената
нередовност на НП не може да бъде отстранена дори и деянието да е безспорно
установено и да няма съмнение относно самоличността и качеството на нарушителя,
тъй като при осъществяване на репресивната функция на държавата спрямо
задължените лица, АНО е задължен да посочи точно и ясно в НП конкретния
нарушител, който е адресат на съответната санкция и изрично санкционната норма.
С издаването на процесното наказателно постановление, с противоречиво съдържание
между диспозитив и мотиви, наказващият орган „отговаря“ по противоречив начин
на въпросите кой е извършител на административното нарушение и кое лице следва
да понесе административнонаказателна отговорност /така Решение № 355 от 2.10.2018 г. на АдмС - Перник
по к. а. н. д. № 444/2018 г.; Решение №
336 от 20.09.2018 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 420/2018 г./.
По
тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само жалбоподателят, който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение като е представил доказателство за платен адвокатски хонорар в размер на 360 лева с включен ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Съгласно пар. 2а за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая възнаграждението е с дължимия ДДС, същото е в минималния установен с наредбата размер, поради което възражението за прекомерност не е основателно и следва да се остави без уважение като на жалбоподателя се присъдят разноски в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 11-01-447/11.01.2021г., издадено от Директор на
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 32,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 Закон за държавната финансова инспекция вр. чл.
53, ал. 1 ЗАНН вр. пар. 2 от ДР на Закона за публичните финанси на Т.Й.Я. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА
Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на Т.Й.Я. ЕГН ********** сумата
в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О.Ж.М.