№ 1075
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №17154/23.10.2023г., постановено по гр.д. №7317/2023г. по
описа на СРС, 167 състав, е осъден ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД
да заплати на ищцата Р. П. Г. на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.493, ал.1,
т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД следните суми: 14 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобства, страх и физически дискомфорт, претърпени от Р. П. Г. вследствие
на настъпило ПТП на 20.02.2019г. на трамвайна спирка в близост до спирка
№0343, находяща се в гр. София, на бул. „Никола Вапцаров“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата; 20 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за рентгеново
изследване на 03.03.2019г. Осъден е ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД да заплати на адв. Я. В. С. сумата от 1994,40 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Осъден е ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД да
заплати на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от
1
1510,80 лева – разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Х.И., срещу решението в частта относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева
до присъдения размер от 14000 лева. В жалбата се поддържа, че в обжалваната
част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Счита, че присъденият размер на обезщетението е
прекомерно завишен с оглед характера на действително претърпените вреди,
обстоятелствата при настъпване на увреждането, здравословното състояние на
ищцата към настоящия момент, обществените критерии за справедливост и
трайната съдебна практика. От събраните по делото доказателства се
установявали ниска степен на увреждане и търпени от ищцата вреди за
непродължителен период от време, както и възстановяване към настоящия
момент. Това обуславяло определянето на значително по-нисък размер на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Поради изложеното
моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което претенцията за неимуществени вреди да бъде отхвърлена за
разликата над сумата от 7000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Р. П. Г., чрез пълномощника адв. Я. С., с който се заявява
становище за неоснователност на жалбата. Вследствие на инцидента ищцата
претърпяла травматични и психични увреждания, изразяващи се в силен
емоционален шок, фрактура на втори пръст на ляво стъпало, закрито,
деформация в зоната на метатарзална кост и контузия на стъпалото – оточно,
пунктиформени рани по горната страна на ходилото, силно психологично
разстройство, промени на постравматична стресова симптоматика вследствие
на преживяното стресово събитие, касаеща нарушаване на съня – бодърстване,
известна емоционална отчужденост, внезапно оживяване на травматичното
събитие, тревожно-депресивни оплаквания и склонност да се избягват
стимули. Ищцата не посещавала учебни занятия за два месеца, като
последици от уврежданията били болки в областта на счупването при
физическо натоварване и смяна на времето, необходимост да носи равни
обувки, дискомфорт и изтръпване на пръста при натиск в областта на
счупването. Поради изложеното моли за потвърждаване на решението в
обжалваната от ответника част.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд
към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството,
че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от районния съд
фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
20.02.2019г., като спорът между страните пред настоящата инстанция е за
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
3
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Критериите за определяне на размера на
обезщетението са видът, обемът и интензивността на причинените
неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението.
Оплакването на ответника относно размера на обезщетението по
критериите по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира за неоснователно.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни
такива, и заключението на приетата СМЕ сочат, че определената от
първоинстанционния съд сума от 14000 лв. се явява адекватна на установените
травматични увреждания, възстановителния период, възрастта на ищцата,
както и обстоятелството, че не може да се конкретизира срок за изчезване на
субективните оплаквания на ищцата в зоната на счупването – болки,
изтръпване при смяна на времето, при натоварване, при неудобни обувки.
Предвид на всички обсъдени по делото в тяхната съвкупност доказателства
следва да се приеме за установено, че ПТП е имало негативен ефект върху
физическото и психическото състояние на ищцата, която е преживяла болки и
страдания, дискомфорт и неудобства по време на възстановителния период от
около 2 месеца, вследствие на увреждането, както и страх и притеснения.
Освен това от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че ищцата не е могла да посещава училище за период от два
месеца, не е можела да спортува, че търпи допълнителен емоционален
дискомфорт от факта, че не може да носи обувки с висок ток и отворени
обувки, както и, че и към момента изпитва болки, дискомфорт и страх при
използване на градски транспорт, като всички тези ограничения, предвид
младата възраст обуславят по-висок размер на обезщетението.
Преценявайки тежестта на претърпените от ищцата вследствие на ПТП
увреждания, техният интензитет, периода на възстановяване и факта, че
съгласно кредитираното заключение на СМЕ не може да се конкретизира срок
4
за изчезване на субективните оплаквания на ищцата в зоната на увреждането,
и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика,
намира, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и
страдания следва да бъде определен в размер на сумата от 14 000 лв.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Я. С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищцата Р. П. Г. за въззивното производство в размер на 480 лева с
включен ДДС. При определяне на размера на възнаграждението, съдът взема
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, доколкото
спорът между страните е само относно присъдения размер на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди, обстоятелството, че във въззивното
производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което не са
събирани нови доказателства.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17154/23.10.2023г., постановено по гр.д.
№7317/2023г. по описа на СРС, 167 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Я. В. С. сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на въззиваемата
страна Р. П. Г. безплатна правна помощ за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6