№ 114
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100848 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът Д. ИВ. Д. твърди , че с ответницата ПЛ. Д. Д. по време на брака
си са сключили с „Райфайзенбанк/България“ ЕАД на 04.09.2020 г. договор за жилищен
кредит № 2007312784366840 в изпълнение на който банката е предоставила на първия в
договорното му качество на кредитополучател паричен заем в размер на 90 000 лева с
краен срок на погасяване – 05.09.2040 г. и с цел финансиране на покупка от двамата на
недвижими имоти , като втората е поела договорното качество на солидарен съдлъжник
по смисъла на чл.121 ЗЗД. Средствата на отпуснатия банков заем са вложени в
придобиването на правото на собственост върху жилище и гараж по силата на договори
за покупко- продажба от 10.09.2020 г. оформени с нотариални актове с № 23 и № 24 , том
5, рег. № 5405 и 5406, н.д. № 412 и № 412/2021 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК
под № 582, с район на действие ВТРС. От средата на м. октомври 2020 г. двамата са във
фактическа раздяла и с влязло в сила на 17.03.2021 г. решение по гр.д. № 3064/2020 г. на
ВТРС е прекратен брака им с развод. След раздялата единствено той е изплащал вноските
по кредита и на 15.10.2021 г. е погасил целия остатъчен дълг предсрочно , като общият
размер на платеното възлиза на 92 717,24 лева/ главница, лихви и застрахователна
премия/.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение с което да
осъди ответницата да му заплати сумата 46 358,62 лева, представляваща половината от
общия размер на платеното от него на банката в изпълнение на договора за кредит , заедно
със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата , както и присъждане на направените по производството разноски.
Ответницата чрез пълномощника си адвокат М Д. от АК Сливен оспорва
предявения иск и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан с възражения ,
основани на обстоятелствата :
а/ част от вноските по договора за банков жилищен кредит са погасени по
време на съжителството на бившите съпрузи за времето от 04.09.2020 г. до датата на
1
влизане в сила на решението за развод ;
б/по устна уговорка с нея ищецът се е съгласил / което съгласие е
подкрепено с изявление в този смисъл, съдържащо се в молбата за развод/, че плащането
на погасителните вноски по кредита ще поеме само той ;
в/ при сключването на делбената спогодба на 03.11.2021 г. по гр.д. №
933/2021 г. на ВТРС е премълчал , че е погасил изцяло задълженията по договора за банков
жилищен кредит, което е проява на негово неморално поведение при положение, че след
влизане в сила на определението , с което е утвърдена спогодбата е едноличен титуляр на
правото на собственост ;
г/ предсрочното погасяване е направено без знанието й .
Претендира присъждане на направените по производството разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.
127, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 СК.
Всички изложени по горе факти – предмет на наведените в исковата молба
твърдения, са безспорни и установени по смисъла на чл.154 от ГПК чрез събраните
писмени доказателства и обясненията на ответницата /с характер на изрично и
подразбираемо признание / , дадени в съдебно заседание , поради което е ненужно
описателното им повторение тук.
Сключеният договор за банков жилищен кредит е юридически факт , поставящ
ответницата в облигационното положение на съдлъжник към банката, т.е. на лице поело
собствено задължение да отговаря солидарно с ищеца- кредитополучател за
изпълнението на всички произхождащи от същия изискуеми парични задължения, т.е.
дължи заедно и наред с него погасяването им в своята единна предметна цялост по вид и
в пълен размер, както като последица на ситуация, при която е преустановено редовното
им изпълнение/ забава / от кредитополучателя , така и ако по свой почин банката поиска
изпълнение от нея във всеки един момент - чл.121, чл.122, ал.1, ал.2, чл.123, ал.1 от ЗЗД,
чл.8.1 на договора.
В случая пасивната й солидарност е възникнала, освен по силата на изричното
указание за поемането й , съдържащо се в текста/ клаузата/ на чл. 5 на договора делото/-
чл.121, пр.2-ро ЗЗД, така и по силата на закона / без да е нужно да се уговаря / съгласно
повелението му за нейното възникване , уредено с нормата на чл. 304 ТЗ / във връзка с чл.
1, ал.1, т.7 , чл.286, ал.2 ТЗ/ и с нормата на чл. 32, ал.2 СК , като приложимостта на
последната за разглеждания случай не е предмет на спор . Уговореното целево използване
на отпуснатите на кредит в заем парични средства/ предназначението им/ : за финансиране
на част от цената за покупката на жилище и гараж/ чл.1.2.1 на договора / е факт , явяващ
се трудно оборим логически показател със значимостта на доказателство , че житейската
причина, поради която ищецът и ответницата, имащи тогава качеството на съпрузи са
поискали да сключат и са сключили договора като основание за поетата солидарност, среща
пълно съвместителство с хипотезата на посочената в предходното изречение правна норма
, т.е. съвпада с постигането на тази цел като израз на тяхно действително намерение / воля/
, която е да придобият общо правото на собственост върху имотите за задоволяване на
семейни нужди , както се е случило – чл.21, ал.1 СК. В противен случай не би било
разбираемо от гледна точка на логиката , защо ако целта на получаването на средствата и
2
намерението за използването им, нямат нищо общо със записаното в договорния документ
предназначение за използване и реалното им използване, доколкото второто е несъмнено и
безспорно , каквото се твърди , ответницата участва като страна –съдлъжник по договора
за кредит и впоследствие като купувач по двата договора за продажба?
Нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД урежда като правна последица на юридическия факт
на удовлетворяване вземането на кредитора чрез плащане , направено от който и да било от
солидарните длъжници, платеното да се понесе поравно между всички във вътрешните им
отношения , освен ако от тях не следва друго.
Установено е правило за равна по оборимо предположение задлъжнялост помежду
им / а не разбира се спрямо кредитора/. Това предположение почива на онова , което
обикновено , обичайно и най често става в живота/ нормално е да става/ , а то е, че
насрещните ползи от солидарно поетото задължение би трябвало да се разпределят поравно
или да се въплътят в някакво общо облагодетелстване / неизмеримо в математически
стойности/ на всички, поели го/ предполага се да е така/. Всеки солидарен длъжник,
изпълнил задължението в повече от частта , която му се припада във вътрешните му
отношения с другите, притежава облигационното регресно право да иска от неучаствалите в
изпълнението или от участвалите в по-малко от тяхната припадаща им се част, да му
възстановят/ заплатят / разликата в повече, която е платил- чл. 127, ал.2, изр.1-во ЗЗД. Това
право – частно проявление на принципа за недопустимост за неоснователното обогатяване/
чл.59 ЗЗД/ принадлежи и на всеки солидарно задължен бивш съпруг спрямо другия
солидарно задължен бивш съпруг или на солидарно задължен съпруг , който се намира
във фактическа раздяла с другия солидарно задължен , изключваща всякакъв съвместен
принос , общи грижи и разходи. Това е така по аргумент от нормите на чл. 32, ал.1, чл.51,
ал.1, изр.2-ро СК и защото кодексът не изключва с някакво специално правило
приложението на общото правило на чл.127, ал.2, изр.1-во ЗЗД.
Ако регресното право се превърне в претенция , защитима по съдебен ред, на
оспорващия го бивш съпруг – ответник, с цел да се избегне не неговото , а
неоснователното обогатяване на ищеца, ще му се наложи да обори законното
предположение за равна задлъжнялост като твърди и докаже конкретни обстоятелства /
чл.131, ал.2, т.5, чл.154, ал.1 ГПК/, недвусмислено показващи, че насрещните ползи от
солидарно поетото задължение са отишли изцяло или в повече при втория , без с тях да са
задоволени или в много по- малък обем са задоволени семейни нужди . Това на практика
означава да докаже , че сумата не е използвана според уговореното й предназначение,
защото или семейните нужди не са съществували или дори да са съществували са останали
изцяло незадоволени или пък са задоволени в обем, значително по-малък от този , в който
щяха да бъдат задоволени , ако тя бе целево използвана както трябва.
В този случай ответницата не навежда и по делото не се установяват
никакви конкретни обстоятелства в посочения смисъл. Единственото й възражение ,
почиващо на твърдение на обстоятелство , което по начало , ако би съществувало , щеше
да има решаващо значение за правораздавателния резултат, е това за уговорка с ищеца той
да поеме погасяването на задълженията по кредита. Щеше да има , защото тя би
попаднала в хипотезата „ доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници“ на нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД/ под“друго“ може да бъде и пълно
освобождаване на неплатилия съдлъжник от задължението да му възстанови на платилия
на кредитора половината от платеното , тъй-като нормата е диспозитивна, т.е. не
ограничава повелително свободата на уговарянето- чл.9 ЗЗД /. Твърдението обаче е
голословно , т.е. не е подкрепено с нито едно доказателство , поради което съдът няма
друга възможност освен да приеме обстоятелството за неустановено и възражението за
неоснователно. Няма участие на ответницата в изплащане на вноски по кредита за
3
времето от първата падежна дата до датата на която е прекратен с развод брака на страните/
съжителството им като съпрузи е било преустановено/ , нито имат каквото и да било
правно значение за основанието и размера на претенцията обстоятелствата, че при
сключването на делбената спогодба на 03.11.2021 г. по гр.д. № 933/2021 г. на ВТРС
ищецът е премълчал , че е погасил изцяло задълженията по договора за банков жилищен
кредит и че предсрочното погасяване е направено без нейно знание .
По изложените съображения предявеният иск подлежи на положителна санкция в
своята цялост.
Съдът присъжда поисканото обезщетение за забава в размер на законната лихва до
окончателното изплащане на сумата от деня в който ответницата е получила преписа на
исковата молба/ 10.11.2021 г./ . Това разрешение следва от положението , че преди
завеждане на делото ищецът нито твърди , нито доказва , че е отправил покана до нея за
доброволно удовлетворяване на претенцията . Тъй- като така наречената „законна лихва“ е
размер на обезщетение, дължимо на кредитора при забава в изпълнението на парично
задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД и при този вид вземане , законът не урежда ден или срок за
изпълнение след неговото възникване и изискуемост, за изпадането в забава на длъжника е
необходима покана от първия – чл. 84, ал.2 ЗЗД. Функция на такава изпълнява исковата
молба.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата дължи на
ищеца сумата 3 758,05 лева , представляваща направени по производството разноски /
внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнагрждение / и следва да бъде осъдена
да му я заплати , тъй-като същият е упражнил правото си на разноски.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 ЗЗД П.Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати
на Д. ИВ. Д. , с ЕГН: ********** сумата 46 358,62/ четиридесет и шест хиляди и триста
петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки / лева , представляваща половината
от общия размер на солидарно поети от двамата задължения към
„РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София- 92 717,24 лева / главница, лихви и
премия по застраховка „Живот“ /, произтичащи от договор за предоставяне на
жилищен кредит № 2007312784366840/04.09.2020 г. , погасен изцяло предсрочно от
втория на 15.10.2021 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума , считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на
Д. ИВ. Д. , с ЕГН: ********** сумата 3 758,05 лева, представляваща направени по
производството разноски
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4