Решение по дело №11/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20212230200011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е     260097

 

гр. Сливен, 12.03. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав,  в публично заседание на  петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:                               

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

          при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД 11 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.Д.Г. срещу НП 2519° от 03.07.2020 г. на Началник  сектор ОП при РУ МВР – Сливен, с което на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД му е наложено административно наказания ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 6 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

          В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник – адв. М.К.  иска НП да бъде отменено.

          В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител.  

          Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

          На 05.06.2020 г. около 21.20 ч. в  с. Блатец, на изхода за с. Жельо войвода  жалбоподателят бил спрян от служители на РУ МВР – Сливен. При извършена проверка на документи за самоличност жалбоподателят не могъл да представи никакъв документ за самоличност.   

За извършеното деяния на жалбоподателят бил съставен АУАН № 503343/05.06.2020 г., с който било квалифицирано като нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В АУАН е описано, че нарушителя отказва да подпише акта, а като свид. на отказа е вписан същия свид. посочен като очевидец на нарушението.

 

          На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП 2519° от 03.07.2020г.

          Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № 503343/05.06.2020 г., НП 2519° от 03.07.2020 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел.  

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.

АУАН  не е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и не съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с.з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-наказателното производство е допуснато незаконосъобразно и неправилно приложение на материалния закон.  Административно наказващия орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на нарушителя са доказани, нещо, което не е вярно. В с.з. бяха разпитани актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН. От техните показания не се установи, че действително жалбоподателя на 05.06.2020 г. около 21.20 ч. в  с. Блатец, на изхода за с. Жельо войвода, при извършена проверка от служители на РУ МВР – Сливен не могъл да представи документ за самоличност.  В случая актосъставителя си спомня за извършената проверка а свид. Р. не си спомня нищо. Самия жалбопод. в жалбата твърди, че не е спиран за проверка и, че написаното в акта не е вярно. В случая съда няма как да провери, кое от твърденията е вярно, това на жалбоподателя или това на актосъставителя. Вярно е, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, но в случая съставянето на АУАН е опорочено, т.к. едно и също лице е вписано и като очевидец на нарушението и като свид. на отказа на нарушителя да подпише акта. Отделно от това този свидетел въобще не се сеща нито за нарушителя, нито за процедурата  по съставяне на АУАН и отказа за подписването му. В казуса съда е изправен пред ситуация, при която има срещуположни твърдения на две лица- жалбоподател и актосъставител, като и двамата не ангажират доказателства относно твърденията си. Ако съдът даде вяра на едните твърдения без убедителни доказателства би нарушил основни принципи в правото- разкриване на обективната истина по делото и непосредственост, което означава решението да се основава на доказателствата приобщени по делото.

        От друга страна даже и да се приеме, че има извършено нарушение то е класически пример за маловажност на извършеното деяние. За да е деянието маловажен случай следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото.  

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

С оглед на гореизложеното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ НП 2519° от 03.07.2020 г. на Началник  сектор ОП при РУ МВР – Сливен, с което на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***,  съдебен адрес:*** - чрез адв. М.К., му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.   

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.      

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: