Р Е Ш Е Н И Е № 260097
гр. Сливен, 12.03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 11 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Д.Г. срещу НП № 2519° от 03.07.2020 г. на
Началник сектор ОП при РУ МВР – Сливен,
с което на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД му е наложено административно наказания
ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 6 от ЗДвП. Иска НП да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя
пълномощник – адв. М.К. иска НП да бъде
отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща
представител.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
05.06.2020 г. около 21.20 ч. в с. Блатец,
на изхода за с. Жельо войвода жалбоподателят
бил спрян от служители на РУ МВР – Сливен. При извършена проверка на документи
за самоличност жалбоподателят не могъл да представи никакъв документ за
самоличност.
За извършеното деяния на
жалбоподателят бил съставен АУАН № 503343/05.06.2020 г., с който било квалифицирано
като нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В АУАН е описано, че нарушителя отказва да
подпише акта, а като свид. на отказа е вписан същия свид. посочен като очевидец
на нарушението.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 2519° от 03.07.2020г.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № 503343/05.06.2020 г.,
НП № 2519° от 03.07.2020 г., кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител и свидетел.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е основателна.
АУАН не е съставен при спазване изискванията на чл.
40 и следващите от ЗАНН и не съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити.
Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ
орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при
спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с.з., а НП съдържа всички
изброени от Закона реквизити. В административно-наказателното производство е
допуснато незаконосъобразно и неправилно приложение на материалния закон. Административно наказващия орган след като е
преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода,
че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани, нещо, което не е вярно. В с.з. бяха разпитани
актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН. От техните показания не се
установи, че действително жалбоподателя на 05.06.2020 г. около 21.20 ч. в с. Блатец, на изхода за с. Жельо войвода, при
извършена проверка от служители на РУ МВР – Сливен не могъл да представи документ
за самоличност. В случая актосъставителя
си спомня за извършената проверка а свид. Р. не си спомня нищо. Самия жалбопод.
в жалбата твърди, че не е спиран за проверка и, че написаното в акта не е
вярно. В случая съда няма как да провери, кое от твърденията е вярно, това на
жалбоподателя или това на актосъставителя. Вярно е, че АУАН има доказателствена
сила до доказване на противното, но в случая съставянето на АУАН е опорочено,
т.к. едно и също лице е вписано и като очевидец на нарушението и като свид. на
отказа на нарушителя да подпише акта. Отделно от това този свидетел въобще не
се сеща нито за нарушителя, нито за процедурата
по съставяне на АУАН и отказа за подписването му. В казуса съда е
изправен пред ситуация, при която има срещуположни твърдения на две лица-
жалбоподател и актосъставител, като и двамата не ангажират доказателства
относно твърденията си. Ако съдът даде вяра на едните твърдения без убедителни
доказателства би нарушил основни принципи в правото- разкриване на обективната
истина по делото и непосредственост, което означава решението да се основава на
доказателствата приобщени по делото.
От друга
страна даже и да се приеме, че има извършено нарушение то е класически пример
за маловажност на извършеното деяние. За
да е деянието маловажен случай следва от него
да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена
опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато
степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много
ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е
строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да
се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато
съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да
бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК,
постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа
на ВКС.
С оглед на гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 2519° от 03.07.2020 г. на Началник
сектор ОП при РУ МВР – Сливен, с което на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - чрез адв. М.К., му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: