Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 състав, в открито заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4589 по описа на състава за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм/вр. с §22 от ПЗР на КЗ и с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А.Д.Г. и Р.А.Г.
поддържат твърдение, че притежават лек автомобил „БМВ“ модел „530 D“ с рег.№ ********, произведен през 2014г., бял на цвят, с шаси № WBA5D12090D287163
и номер на двигателя N57D30A3393879. Собствеността върху автомобила била придобита от двамата ищци в режим на
СИО, по силата на сключения на 17.07.2015г. договор за покупко-продажба с
продавача П.А.П.. Посоченият лек автомобил се използвал както от ищеца А.Г.,
така и третото за спора лице П. П., в качеството му на упълномощено лице с
нотариално заверено пълномощно да управлява автомобила и да представлява
упълномощителя пред трети лица във връзка с правоотношения произтичащи от същия
автомобил. Ищците твърдят, че П. П. сключил с З. „У.“ АД договор за имуществена
застраховка "Автокаско" за процесния автомобил, с покритие за периода от 21.07.2015г. до 20.07.2016г. със
застрахователно покритие от 105 000 лева. На 18.12.2015 г. в гр. София застрахованият
автомобил бил противозаконно отнет от владението на пълномощника П. П., докато
бил паркиран пред жилищна сграда. В рамките на предвидените в застрахователния
договор срокове, за отнемането на автомобила били надлежно уведомени както
застрахователя З. „У.“ АД, така и органите на МВР, но въпреки предприетите
действия по издирване - нито автомобилът бил открит, нито извършителя на
деянието бил установен. В изпълнение на застрахователния договор, ищците представили
пред него всички необходими документи за настъпване на събитието, претендирайки
изплащането на застрахователно обезщетение, но ответникът неоснователно отказал
да изпълни договорното си задължение, като чрез писмо от 21.03.2016г. изрично
заявил, че няма да удовлетвори искането. Като основен довод за своя отказ -ответникът
изтъкнал обстоятелството, че договорът за застраховка бил недействителен,
поради липса на застрахователен интерес: понеже според застрахователя, застрахованият
автомобил не бил собственост на ищците при сключване на застраховката, а в
действителност принадлежал на трето лице - дружество със седалище в Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия. В качеството на лизингодател, действителният
собственик на автомобила го отдал на лизинг, а лизингополучателят в последствие неправомерно сключил сделка за прехвърляне на
собствеността, каквото той самият не притежавал - на трето лице, което се
оказало праводателя на ищците. Тъй като придобили движимата вещ от
несобственик, ищците също не могли да придобият собствеността. Независимо от
изложеното, за да мотивира отказа за плащане на застрахователно обезщетение - ответното
застрахователно дружество се позовало на т.6.8. от Общите условия на
застрахователния договор, поддържайки неоснователно тезата, че застрахования
лек автомобил бил обект на престъпление. В действителност, органите на
досъдебното производство опровергали това твърдение и издали официален
удостоверителен документ, че не са налице данни за водено разследване с такъв
предмет. При изложените фактически твърдения, ищците претендират за осъждане на
ответника да им заплати уговорената застрахователна сума за настъпване на риска
противозаконно отнемане на МПС по имуществена застраховка „Автокаско“ клауза
„А“ на процесния автомобил, в размер на сумата от 105 000 лева, да им
заплати сумата от 24 519, 78 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
дължимата сума на застрахователното обезщетение, изчислена за периода считано
от датата на противозаконното отнемане на автомобила - на 18.12.2015г. до
датата на предявяването на иска на 04.04.2018г. (съгласно уточнителни молби от
04.05.2018г. и 18.10.2018г.) и да им заплати законната лихва върху сумата на
дължимото застрахователно обезщетение, считано от деня следващ предявяването на
иска 05.04.2018г. до окончателното плащане. С оглед очаквания от ищците благоприятен
изход от съдебния процес – те претендиран за осъждане на ответника да им
заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника З. "У." АД, както по основание,
така и по размер. В изразеното пред съда становище, ответникът релевира два
независими довода, мотивиращи тезата за недължимост на претендираното
застрахователно обезщетение:
На първо
място, ответникът релевира довод за недействителност на застрахователния
договор за имуществено застраховане „Автокаско“ за процесния лек автомобил,
като последица от липсата на застрахователен интерес за сключването му от
страна на ищците - в съответствие с
чл.195, ал.1 от КЗ (отм.) – доколкото те не притежавали собствеността върху автомобила при сключване
на застрахователния договор. В тази насока, ответникът поддържа тезата, че процесният
лек автомобил бил отдаден на лизинг от „Alphabet (GB)
Limited“
на „Manj Construction Limited“ – но при липса на уговорка, че вещта преминава в собственост на
лизингополучателя. Нарушавайки изричната договорна забрана за прехвърляне на
собствеността – на 10.06.2015г. лизингополучателят сключил с лицето П. П. договор
за продажба на автомобила без този договор да може да породи вещноправни
последици за купувача. Тъй като П. П. фактически не могъл да придобие
собствеността върху автомобила, то сключения между него и ищците последващ договор
за покупко-продажба от 17.07.2015г. също не породил правни последици и ищците
не придобили собствеността върху автомобила, който застраховали. При това,
според ответника, ищците не били легитимирани да се позовават на разпоредбата
на чл.78 от ЗС доколкото за сключване на прехвърлителната сделка с предмет
лекия автомобил била установена форма за действителност. На второ място, ответникът релевира доводи, за правомерен
отказ да изплати претендираното застрахователно обезщетение, поради клаузата на
т.6.8 от приложимите Общи условия на застрахователния договор, доколкото при
сключването на застраховката - автомобилът бил обект на престъпление обсебване
от лизингополучателят „Manj Construction
Limited“.
При
условията на евентуалност, ако съдът прецени за неоснователни посочените по-
горе възражения, ответникът оспорва и размера на исковата претенция, като
твърди, че е налице правния институт на надзастраховане на процесния автомобил и
в този случай, дори да се приеме, че
застрахователното обезщетение е дължимо, то застрахователят дължи и може да
бъде осъден да заплати само действителната стойност на застрахования лек
автомобил, изчислена към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ответникат
оспорва и основателността на претенцията за заплащане на мораторна и законна
лихва, тъй като отрича да е изпадал в забава за заплащане на недължимо
застрахователно обезщетение. По изложените съображения, ответникът моли за
отхвърляне на исковете и претендира за присъждане на разноските, които са
направени в настоящото производство.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетата като
доказателство Застрахователна полица № 15054110035 от 21.07.2015г., която е издадена
от ответното застрахователно дружество, установява твърдението на ищците, относно
сключването на договор за имуществена застраховка "Автокаско " за процесния лек автомобил„БМВ“ модел „530 D“
с рег.№ ********, произведен през 2014г., бял на цвят, с
шаси № WBA5D12090D287163 и номер на
двигателя N57D30A3393879. Застраховката
е сключена с покритие за периода от
21.07.2015г. до 20.07.2016г. с уговорена застрахователна стойност на автомобила
от 105 000 лева.
В представения
по делото екземпляр от застрахователна полица /на стр.21 от делото/ са обективирани
подписи на застрахования и на представител на застрахователя. Между страните в
процеса няма спор нито, че уговорения размер на
застрахователната премия е платен, нито относно приложимостта на
приетите като доказателства „Общи условия
за застраховка КАСКО на моторни превозни средства- приети с решение на
Управителния съвет на З. „У.“ АД от 13.05.2013г., влизащи в сила от 22.03.2013г“
/стр. 83-90 от делото/.
Идентифициращите
белези на застрахования автомобил в съдържанието на застрахователната полица съвпадат
с тези, които са посочени в приетия като доказателство „Договор за покупко- продажба на МПС“ от 17.07.2015г. /на стр. 9 от
делото/, от чието съдържание може да се установи без съмнение, че е сключен
между ищеца А.Д.Г., в качеството на купувачи и третото за спора лице П.А.П.,
в качеството на продавач на лек автомобил „БМВ“ модел „530 D“
с рег.№ ********, произведен през 2014г., с шаси № WBA5D12090D287163
и номер на двигателя N57D30A3393879, който при пораджаба е бил регистриран в КАТ със свидетелство за
регистрация на МПС № *********.
Страните не спорят и приетото като доказателство удостоверение за сключен
граждански брак между ищците А.Д.Г. и Р.А.Г. /на
стр.13-14 от делото/мотивира извода, че процесният автомобил е придобит в режим
на съпружеска имуществена общност помежду им.
Съдържанието на прието като доказателство Постановление от 12.02.2016г. на
прокурор при СРП по досъдебно производство № 3382-ЗМК-3381/2015г. по описа на
08 РУ на СДВР, пр.пр. № 52266/2015г. по описа на СРП /на стр. 11-12 от делото/
установява, че с него е било спряно образуваното досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, който в периода между 16 и 18 декември 2015г. е отнел
противозаконно от владението на П.А.П. паркирания в гр. София лек автомобил „БМВ“
модел „530 D“ с рег.№ ********, собственост на А. Д.Г..
Спирането е мотивирано с фактическия извод, че извършителят на деянието и
автомобила не са били открити.
Същото обстоятелство може да се установи и посредством съдържанието на
приетите като доказателства удостоверителни документи /на стр. 18 и 19 от
делото/, които установяват факта на противозаконното отнемане на
застрахования лек автомобил, както и факта, че органите на МВР са били уведомени
за фактите, описани в самото удостоверение и са предприели действия по
установяване на местонахождението на застрахования лек автомобил и на
извършителя на деянието, но тези действия не са дали обективен положителен резултат.
Съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. № 52266/2015г от
16.08.2017г. на СРП /на стр.15 от делото/мотивира извода, че процесният лек
автомобил „БМВ“ модел „530 D“ с рег.№ ********, с шаси № WBA5D12090D287163 и номер на двигателя N57D30A3393879 не е предмет на разследване от друго досъдебно производство.
Приетите като доказателства Уведомително писмо по застраховка „Каско“ на
МПС /стр. 17 от делото/, писмо на З. „У.“ АД до ищеца/стр.16 от
делото/мотивират твърдението на ищеца за това, че е претендирал от ответника
изплащане на застрахователно обезщетение, чието изплащане е било изрично отказано
с мотиви, които съвпадат с релевираните пред настоящия съд възражения на
ответника – за липса на застрахователен интерес и за клаузата на т.6.8 от ОУ.
Като доказателства от страна на ответника са представени /на стр. 37 до 43
от делото и стр. 65-82 от делото/заверени от процесуалния представител на
ответника, адв. Т.преписи от документи, изготвени на английски език, с превод
на български език. Споменатите документи съдът не кредитира - тъй като счита,
че на основание чл. 183 от ГПК – те следва да бъдат изключени от доказателствата. Този извод на настоящия съд е
категоричен, доколкото ответникът, който представи документите, не изпълни изрично
вмененото му от съда процесуално задължение: да представи същите документи в оригинал, а не
само със заверка по чл. 32 от ЗАдв.
Съдът изиска изрично да бъде представян самият оригинал и съдейства на
ответника по всички обективно възможни начини – за да може да бъде изпълнено
това задължение, поради факта че между страните в процеса
съществува принципен спор относно самото съществуване на документа, а според
трайната
практика на
ВКС на РБ - в хипотезата на чл. 183 ГПК - заместването
на оригинала на документа, с официално заверен от процесуалния представител официален препис по чл. 32 от
ЗАдв, а не с
изготвен по реда на чл. 591 ГПК официален препис, е
възможно единствено,
ако няма спор относно съществуването на документа в правния мир/ напр. Решение
№ 173 от 03.05.2012г. по гр.д. № 668/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение №
225 от 07.01.2019 т. По гр.д. № 567/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и мн. др./
Действително, процесните документи на чужд език са заверени с оригинала,
чрез подписа на процесуални представител на ответника – адвокат К.Т., съгласно
изискванията на чл. 32 от ЗАдв. Извършилият заверката адвокат е лице
упражняващо адвокатска професия и следователно е компетентно по реда на чл. 32
от ЗА, но в конкретният случай съдът не би могъл да игнорира някой специфични
особености на процесните документи, които са били заверени: На първо място,
следва да се отчита, че тези документи имат първообраз на чужд език, докато логическото и систематическо
тълкуване на разпоредбата на чл. 32 от ЗАдв. насочва към приложно поле - само
относно документи, които са изготвени на български език, който е официалния
език, използван от „..съда и органите на досъдебното производство,
както и пред всички други органи “/цит./ На второ място, споменатите документи носят белезите на частни диспозитивни
документи, които не са изготвени от държавен орган следователно тяхната
автентичност трудно би могла да бъде проверена. На последно място – в хода на
съдебното дирене не се установява, доколко документите са съобразени с
действието на съответната правна система /прецедентно право/, която е приложима
по мястото на издаването им /арг. от чл. 178, ал.1 от ГПК/.
При споменатите по- горе правни изводи, относно представените от отевтника документи
на чужд език, които съдът изключва от доказателствета по делото - заключението
на изслушаната съдебно- графическа експертиза не следва да бъде обсъждано по
същество.
На съда е
известно съдържанието на публично оповестените Общи условия за застраховка на
МПС („Каско”) които установяват съдържанието на застрахователните
правоотношения, които са възникнали при тяхното действие, вкл. правата и
задълженията на всяка от страните.
Заключението на
изслушаната съдебна авто-техническа експертиза (в.л. Х.И.) сочи, че пазарната стойност
на процесния застрахован автомобил, към момента на сключване на
застрахователния договор (полица) е в размер на сумата от 84 513 лева.
Според
преценката на вещото лице, действителната
средна пазарна стойност на процесния
застрахован автомобил, към момента на противозаконното му отнемане, възлиза на
75 989 лева.
В самото
експертно заключение, както и при изслушването на експертизата в открито
съдебно заседание – вещото лице изразява мотивирано становище, че има данни
процесният лек автомобил да е бил от модел с десен волан, поради което, според
вещото лице - дйствителната му пазарна стойност на територията на Р. България,
към момента на противозаконното отнемане на автомобила би следвало да се редуцира
с 10 % тоест - да бъде изчислена в размер на сумата от 68 390
лева.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ
/отм./.
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 208, ал.1 от КЗ /отм/ – ответникът, в качество
на застраховател по имуществена застраховка - дължи на ищеца изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от противозаконно
отнемане на застрахованото имущество. Разпоредбата на чл.208 и следващи от
отменения КЗ намира приложения за разрешаването на спора, поради приложното
поле на §22 от ПЗР на КЗ и доколкото застрахователното правоотношение, което е
основанието на повдигнатия спор е възникнало преди 01.01.2016г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че
между ответника и ищците в действителност е било постигнато съгласие за
сключването на застрахователен договор. По силата на постигнатото съгласие,
ответника е приел да застрахова процесния лек автомобил, така - както е
индивидуализиран по вид, марка, модел, със застрахователна стойност и срок на
застрахователно покритие, както са посочени в застрахователната полица, което е
била приета като доказателство по делото. Правното действие на договора за
застраховка е регулирано от императивните разпоредби на закона (в конкретния
случай – на действащия към момента на сключване на договора и отменен към
момента на предявяването на иска Кодекс за застраховането), както и от
съдържанието на Общите условия, които са били приети от страните без възражения
или резерви, при сключването на полицата.
Съдът категорично не споделя наведения от процесуалния
представител на ответника довод, за недействителност на застрахователния
договор, поради липса на правен интерес от сключването да този договор -
доколкото ищците не били действителните собственици на застрахованото МПС.
Тъй като застрахованият автомобил е бил регистриран в
КАТ, а ищците установиха надлежно юридическия факт, от който произтичат правата
им върху застрахования автомобил /а следователно и правния им интерес да
сключат имуществена застраховка за него/ - съдът счита, че в конкретния случай
е възникнало действително застрахователно правоотношение по застрахователния
договор, при което, според Общите условия на застрахователния договор -
противозаконното отнемане на застрахованото МПС осъществява покрит
застрахователен риск. Изключените от доказателствения материал по делото
документи, които бяха представени от ответника, не следва да бъдат обсъждани,
нито кредитирани.
Събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, са напълно достатъчни за да мотивират извода на настоящия съд,
че от страна на ищците са били изпълнени добросъвестно, своевременно и точно
всички произтичащи от Общите условия на застраховката задължения на
застрахования – да уведоми своевременно застрахователя и компетентните органи
на МВР за настъпването на застрахователното събитие, както и да предостави
всички изискани документи, съдействайки добросъвестно за установяване на
събитието и за действителния размер на вредите.
Бездействието на ответника – да изплати застрахователно
обезщетение – в конкретния случай е напълно необосновано, тъй като няма данни
да са налице предпоставките на т. 6.8 от ОУ за отказ да бъде изплатено
застрахователно обезщетение. В тази насока ще трябва да се отбележи, че
ответникът никак не успя да установи твърдението си, че при сключване на
застраховката, процесното МПС е било обект на престъпление. От своя страна,
ищците опровергаха косвено същото твърдение, посредством предоставения им от
СРП удостоверителен документ, който бе приет като доказателство по делото.
По отношение размера на платимото застрахователно
обезщетение, съдът съобрази, че заключението на съдебната авто- техническа
експертиза сочи по- ниска действителната пазарна стойност на застрахованото
имущество към момента на сключване на застрахователния договор, в сравнение с
посочената в застрахователната полица.
Определеният по- висок размер на застрахователната сума,
в сравнение с действителната стойност на автомобила е известен като т.нар. „над
застраховане“. Фактът, че по взаимно съгласие на застрахователя и застрахования
е определена по висока от действителната стойност на застрахованото имущество не
освобождава застрахователя от задължението му - да изплати застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка - но го задължава да изплати
обезщетение само в рамките на действителната пазарна стойност на застрахованото
имущество. В конкретния
случай, действителната стойност на застрахования лек автомобил, считано към
датата на настъпване на застрахователното събитие и като се отчита спецификата
на модела с т.нар. конструктивна особеност „десен волан“ възлиза на 68 390 лева (изчислената от вещото
лице действителна пазарна стойност, към момента на противозаконното отнемане, в
размер на 75 989 лева, която е намалена с 10 %).
По тези съображения, съдът счита, че ответникът дължи
изплащането на уговореното застрахователно обезщетение - до размер на посочената
сума от 68 390 лева и доколкото към момента на приключване на съдебното дирене
– не е представил доказателства за изпълнение на задължението си – той следва
да бъде осъден да заплати посоченото застрахователно обезщетение.
По тези съображения, предявени иск следва да бъде уважен до
размер на сумата от 68390 лева и да
бъде отхвърлен – само в частта за разликата над посочената сума и до пълния
претендиран размер от 105 000 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В мотивите на настоящото решение, които бяха изложени по-
горе, съдът вече прие, че ответникът дължи на ищеца изплащането на сумата от 68390
лева.
С оглед представените
от страна на ищците доказателства и като взе предвид клаузата на т.12.24 от
приложимите към застрахователния договор Общи условия – настоящият състав на
съда намира, че именно на 21.03.2016г. е изтекъл предвидения в Общите условия
на застраховката срок, предвиден като краен срок за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС. Изводът за изпадането на застрахователя в забава,
при това именно на 21.03.2016г. според настоящият съд произтича от самото
съдържание на приетото като доказателство писмо на З. „У.“
АД, което е адресирано до ищеца /стр.16 от делото/. Именно на 21.03.2016г. застрахователят се е произнесъл с изричен
отказ да изплати на ищците дължимото застрахователно обезщетение , разглеждайки
всички необходими и предоставени му от ищците документи.
Претенцията на
ищците към застрахователя - за изплащане на мораторна лихва, считано от по ранна дата т.е. от датата на
настъпване на самото застрахователно събитие се явява по същество напълно
необосновано, по аргумент от противното на вече споменатата клауза на т.12.24
от приложимите към застрахователния договор Общи условия. Изпадането на
застрахователя в забава в момент, който предшества датата на постановяване на
изричния писмен отказ от 21.03.2016г. не беше установено.
По изложените
съображения - в хипотезата на чл. 162 от ГПК и прилагайки собствени
математически изчисления с помощта на електронен калкулатор – настоящият състав
на съда достигна до извода, че размерът на дължимата от ответника мораторна
лихва върху главница от 68390 лева, която е изчислена за периода от
21.03.2016г. до датата на предявяването на иска на 04.04.2018г., възлиза общо на
14 154, 87 лева.
По тези съображения, предявени иск за присъждане на
мораторна лихва, следва да бъде уважен до размер на сумата от 14 154, 87 лева за периода от
21.03.2016г. до датата на предявяването на иска на 04.04.2018г. и да бъде
отхвърлен- в частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран
размер от 24 519, 78 лева и за частта от периода от 18.12.2015г. до 21.03.2016г.
По
отношение на претенцията за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода
на спора, както ищците, така и ответника по принцип имат право да получат направените
разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, в
частта за сумата над 6 000 лева, съдът приема за основателно - като отчита
естеството и броя на процесуалните действия, които бяха извършени от ищците,
чрез процесуалния и представител в хода на делото, както и размерите на
минималните адвокатски възнаграждение в НМРАВ.
С оглед изхода
на делото и предвид съдържанието на представения от ищците списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, както и с оглед представените доказателства за извършени от ищците
съдебни разноски - съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците общо сумата от 7 155 лева,
включително и разноски за хонорар на процесуален представител.
С оглед изхода
на делото и предвид съдържанието на представения от ответника списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, както и с оглед представените доказателства за извършени от ответника
съдебни разноски - съдът приема, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника общо сумата от 2430 лева,
включително и разноски за хонорар на процесуален представител.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „У.” АД с ЕИК ******* със седалище ***, да заплати общо
на А.Д.Г. с ЕГН ********** и на Р.А.Г. с ЕГН ********** и двамата със съдебен
адресат – адв. Д.К.,***, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм/ – сумата от 68390 лева /шестдесет
и осем хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско“ на лек
автомобил „БМВ“ модел „530 D“ с рег.№ ********, с
шаси № WBA5D12090D287163 и с номер на
двигателя N57D30A3393879, заедно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 05.04.2018г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск в частта – за разликата
над посочената сума и до пълния претендиран размер от 105 000 лева.
ОСЪЖДА З. „У.” АД с
ЕИК ******* със седалище ***, да заплати общо на А.Д.Г. с ЕГН ********** и на Р.А.Г.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. Д.К.,***, на основание чл. 86 от ЗЗД –сумата от 14154, 87 лева /
четиринадесет хиляди сто петдесет и четири лева и 87 ст./, представляваща
мораторната лихва върху сумата от 68390 лева, изчислена за периода от датата на
неоснователния отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – на 21.03.2016г.
до датата на предявяването на иска на 04.04.2018г. , като отхвърля предявения
иск в частта – за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер
от от 24 519, 78 лева и за периода от 18.12.2015г. до
21.03.2016г.
ОСЪЖДА З. „У.” АД с ЕИК ******* със седалище ***, да заплати общо
на А.Д.Г. с ЕГН ********** и на Р.А.Г. с ЕГН ********** и двамата със съдебен
адресат – адв. Д.К.,***, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 7155 лева /седем хиляди сто и
петдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото в Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.Д.Г. с ЕГН ********** и Р.А.Г. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адресат – адв. Д.К.,***, да заплатят общо на З. „У.” АД с ЕИК *******
със седалище ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 2340 лева /две хиляди триста
и четиридесет лева, представляваща разноски по делото в Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: