Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.06.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 568 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.213
ал.1 от Кодекса за застраховането(отм.) - към момента чл.410 ал.1 от Кодекса за
застраховането(КЗ).
ИЩЕЦЪТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че на 05.06.2015г. в
гр.Димитровград, на ул.“Неофит Бозвели” № 4, било реализирано произшествие, при
което МПС - марка „Опел Астра” с peг.№ Х ****, собственост на ОД „Полиция”
гр.Хасково и управлявано от Г.Г.Г., попада в несигнализирано препятствие на
пътното платно - ВиК шахта, вследствие на което получава увреждане(спукан
картер).
Според представения
протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължали на несигнализирано препятствие на пътното платно - ВиК шахта.
По отношение на това
превозно средство била сключена застраховка “Автокаско” в ЗД „БУЛ ИНС” АД със
застрахователна полица № А1315000000010157964, валидна към момента на
събитието. В компанията била заведена щета под № 15013535000112, като след
направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 357.84 лв.
На основание чл.213 ал.1
от КЗ и чл.19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, след изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на увредения срещу
причинителя на вредите. С уведомително писмо ищецът поканил ответника да
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. До момента на предявяване
на исковата молба обаче претендираната сума не била изплатена, поради което за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на претенциите му по съдебен
ред.
C оглед на така
изложеното, същият моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 372.84 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба
до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – „ВИК“ ООД гр.Димитровград,
в законоустановения
едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен, съответно го оспорва изцяло по
основание и размер. Посочва, че не били налице условията, предвидени в чл.213
ал.1 от КЗ, за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Оспорва и
описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Заявява,
че причина за настъпване на произшествието е било пропадане на пътното платно -
асфалта около шахтата, което довело до това, че шахтата останала на опасна
височина с изпъкнал на пътното платно капак. Тоест, че произшествието не било
реализирано, като застрахованият автомобил попаднал във ВиК шахта поради
липсващ, повреден или изместен капак, а вследствие на попадане на автомобила в
пропадналата пътна настилка около уличната шахта и удряне на ходовата част на
колата в тази шахта. Следователно вредите за ищеца не били резултат от
неподдържането на канализационната мрежа и в частност на шахтата, а от
неподдържането на пътя в изправно състояние чрез допускане пропадане на пътната
настилка около тази шахта.
Ако се докажело, че причина за настъпване на вредата била неизправност на
самата шахта поради липсващ или повреден капак или друга подобна причина, се
оспорва, че въпросната шахта е собственост на ответното дружество и че същото
носи отговорност за нейното поддържане или обезопасяване.
На основание чл.7 ал.1 т.7 от ЗМСМА мрежите и съоръженията на
канализационната система, които обслужват територията на съответната община,
били нейна собственост. Следователно посочената ВиК шахта била собственост на
Община Димитровград. Това се потвърждавало и от чл.19 ал.1 т.4 б.”б” от Закона
за водите, където било постановено, че съответните общини са собственици на
уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии
и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината. Освен това ул.“Неофит Бозвели“,
намирайки се на територията на гр.Димитровград, представлявала общински път и
била собственост на Община Димитровград. Изграждането, ремонтът и поддържането
на общинския път било задължение на съответната община, като поддържането на пътя
било дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. Съгласно § 1 т.3 от ДП на ЗП пътни съоръжения били и водоотвеждащите
устройства, каквото представлявала и въпросната шахта.
Съгласно чл.167 ал.1 от ЗДвП стопанинът на пътя го поддържал в изправно
състояние, сигнализирал незабавно препятствията по него и ги отстранявал във
възможно най-кратък срок. На основание чл.167 ал.2 т.1 от ЗДвП служби за
контрол, определени от кметовете на общините, контролирали в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на
правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за
движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации,
монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Според § 1 т.19 от ДР на
ППЗДвП, „препятствие на пътя“ било нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП собственикът
на пътя бил длъжен да сигнализира със съответните пътни или светлинни знаци
препятствието по пътя. Ето защо задължение на службите за контрол, определени
от кмета на общината, било да осъществяват надзор за изправността и
безопасността на пътя, както и да констатират и обезопасят процесната шахта.
В тази връзка ответникът твърди, че липсва пасивна материалноправна
легитимация по отношение на ответното дружество, поради което същото не носело
отговорност по предявения иск. Ответното дружеството не било собственик и не
стопанисвало общинския път, на който се осъществило ПТП и съответно нямало
задължение, нито правомощия да осъществява надзор за безопасност на пътя и да
сигнализира препятствията по него.
С оглед на така изложеното ответникът моли съдът да постанови решение, с
което да остави без уважение като неоснователен и недоказан предявеният иск.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщения към доказателствения
материал по делото Протокол за ПТП № 1329711/05.06.2015г. е, че на посочената дата в
гр.Димитровград, на
ул.“Неофит Бозвели“ № 4 е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН Х ****, собственост на Областна
дирекция „Полиция“ гр.Хасково, управляван от Г.Г.Г., по време на движение е попаднал в несигнализирано
препятствие на пътя – ВиК шахта с пропадане. Съгласно удостовереното в
протокола вследствие на ПТП-то на моторното превозно средство били нанесени материални щети, а именно спукан картер. Протоколът е съставен от мл.автоконтрольор в РУП
– Димитровград – П.Д., след
съответно извършена проверка на мястото на произшествието.
Не се спори от страните
по делото, че по силата на Застрахователна полица № А1315000000010157964 със срок на
застрахователното покритие от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., включващ датата на пътно-транспортното
произшествие – 05.06.2015г., ищцовото
дружество е имало качеството
на застраховател
по застраховка „Автокаско“ с предмет
увредения автомобил.
В тази връзка с
оглед депозирано на 08.06.2015г. уведомление
за щета на МПС – спукан картер, по цитираната застрахователна полица от
страна на собственика на автомобила, е образувана щета №
15013535000112/08.06.2015г. С Ликвидационен акт по щетата е определено за изплащане застрахователно
обезщетение за констатираните по лекия автомобил увреждания в размер на 357.84
лева, като същото е изплатено на 12.09.2015г.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза, видно от чието заключение е, че уличните шахти
не фигурират в активите на „ВиК“ ООД и съответно не са отбелязани в
счетоводните баланси на дружеството.
По делото бе назначена и
авто-техническа експертиза, в чието заключение се посочва, че пътната настилка
около процесната шахта е пропаднала, при което металният корпус с капака на
шахтата остават на височина около 160 мм. над околната пътна настилка. По
отношение механизма на пътно-транспортното произшествие вещото лице посочва, че
при тръгване предната част на картера на автомобила опира в металния корпус на
шахтата, при което картерът се спуква, а маслото изтича на земята. Стойността
на ремонта на процесния автомобил възлизала на 357.84 лева и била идентична със
стойността по представената по делото фактура. Вещото лице посочва още, че по
ул.“Неофит Бозвели“ има седем броя ВиК шахти. Ремонт на пътната настилка около
шахтите бил извършен преди много време. Асфалтът бил остарял, имал неравности и
пропадания до 10 – 12 см., които или не били отстранени при асфалтирането, или
се появили по-късно след асфалтирането.
При МПС с просвет под 150 мм. или при по-малко налягане в гумите бил възможен
контакт на автомобила с метална шахта и последствия, подобни на процесното ПТП.
Доколкото от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свид.П.Д., съставил процесния протокол за
ПТП, не бяха установени относими към делото факти, съдът намира за безпредметно
тяхното обсъждане.
Така възприетата фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Предявеният иск в настоящото
производство иск е с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ(отм.) - към момента
чл.410 ал.1 от действащия Кодекс на застраховането, които текстове предвиждат,
че че с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени по неговото определяне срещу причинителя на вредата или
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД,
или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.
Тоест, за да възникне отговорността на
ответника по отношение на ищеца-застраховател, в настоящото производство бе необходимо да бъде установено
наличието на следните
предпоставки: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно
събитие, което да съставлява покрит риск по застрахователния договор, изплащане
на обезщетение и наличие на основание за встъпване по смисъла на цитираните текстове, както и установяване на вредата - причинител, размер, механизъм.
В тази връзка в хода на настоящото производство, на
първо място, следваше да бъде установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и изплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия,
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. По
отношение на тези факти по делото не се спори и от събраните писмени
доказателства безспорно бе установено, че по силата на договор за имуществена
застраховка „Автокаско“ на лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН Х ****, собственост на Областна дирекция „Полиция“ гр.Хасково, във връзка с
настъпило на 05.06.2015г. в
гр.Димитровград на ул.“Неофит
Бозвели“ пътно-транспортно произшествие е било
определено за изплащане и съответно изплатено обезщетение за имуществени вреди на автомобила в размер на 357.84 лева. Установен бе и механизмът на процесното ПТП, както и
вида и размера на причинените вреди, а именно - спукан картер, чийто ремонт,
според вещото лице, възлиза на сума, идентична с изплатеното обезщетение.
Увреждането, видно от заключението на авто-техническата експертиза, е настъпило
вследствие на пропадането на пътната настилка около шахта, находяща се на ул.“Неофит
Бозвели“ в гр.Димитровград, при преминаването през която предната част на картера
на автомобила опира в металния корпус на шахтата, при което картерът се спуква.
По този повод и с оглед
оспорването на надлежната пасивна материално-правна легитимация на ответника по
делото следва да бъде отбелязано, че безспорно процесната шахта се намира на територията на гр.Димитровград – в
обхвата на улица, общинска собственост (ул.Неофит Бозвели“). В тази връзка следва да се има предвид, че
общинските пътища, в това число всички пречиствателни съоръжения
и шахти, представляват публична общинска
собственост съгласно чл.8 ал.3 вр. чл.5 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост, имоти
и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а
съгласно чл.31 от Закона за пътищата,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Тоест в случая ремонтът и обезопасяването на
шахтите в обхвата на ул.“Неофит Бозвели“ и пътната настилка около
тях е било задължение на Община Димитровград, а не на ответното дружество. Действително съществуването на водопроводните
шахти е технически необходимо за осъществяването на дейността на ответното дружество,
като в тях се
монтират както водомерите, така и спирателните кранове, които служат за спиране
на водоподаването при ремонти, аварии и други мероприятия. Собствеността на
шахтата обаче
е на собственика на
имота(пътя), а не на ВиК
дружеството, стопанисващо водопреносната мрежа. Още повече, че в случая не става въпрос за
увреждане от подземно
съоръжение като част от канализационната система на града, а за пропаднала пътна
настилка около шахта,
което пропадане е предизвикало
удара и
съответно увреждането.
В този
смисъл съдът намира, че ищецът, чиято бе доказателствената тежест да установи
основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество, не стори това в
хода на производството, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от
372.84 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето
му, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на производството
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника произтеклите от делото разноски в размер на 450
лева,
включващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и 150 лева – внесен депозит за
вещи лица. Доколкото уговореното адвокатско възнагрлаждение е в минималния предвиден
размер, неоснователно се явява възражението за прекомерност на същото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представляван от С.П.и К.К., срещу „В и К” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Димитровград ул.”Захари Зограф” № 36, представляван от П.Я.А.–
управител, иск за сума в размер на 372.84
лв.(триста седемдесет и два лева и 84 ст.) – платено застрахователно обезщетение и разноски по определянето му
по Застрахователна
полица № А1315000000010157964
във връзка с настъпило на 05.06.2015г. в гр.Димитровград пътно-транспортно произшествие и
констатирани материални щети на лек автомобил „Опел Астра“ с peг.№ X ****,
собственост на Областна дирекция „Полиция“ гр.Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представляван от С.П.и К.К., да заплати на „В и К” ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.”Захари Зограф” №
36, представляван от П.Я.А.– управител,произтеклите от делото разноски в размер на 450(четиристотин и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС
– Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: