Р Е Ш Е Н И Е № 260038
ПЛОВДИВ 08.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа докладваното
от Съдията Чакалова т.д. 954 по описа за 2019 година и констатира следното:
Предявени
са обективно съединени искове от „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ 56, ет.2, офис 265, със съдебен адрес:*** – адв.Д.
против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Хр. Г.
Данов“ 37 с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.31, ал.5 ЗЕВИ и
чл.86 ЗЗД; чл.17, ал.1 ГПК и от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
********* против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* с правна
квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.94 ЗЕ и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“
ЕООД твърди, че експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kW, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 20,
масив 017, по КВС на с. Дуванлии, местността „Юртлука“, община Калояново,
област Пловдив. В качеството си на производител на електроенергия е сключил с
ответника Договор № 1018/12.02.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия,
като чл.5, ал.1 от договора предвижда произведената активна енергия да се
изкупува от ответника по определени от КЕВР преференциални цени. Страните
уговарят в чл.5, ал.7 от договора ответникът да заплаща стойността на
електроенергията въз основа на представена от ищеца фактура до десет работни
дни от получаването и, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електроенергия. При сключване на договора преференциалната
цена на електроенергията е 567.41 лв. С Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. КЕВ -
т.2.14 е приета преференциалната цена от 567.41 лв да важи за произведена
електроенергия до 1 188kWh, а над тази стойност да се
изкупува на по – ниски цени. Това решение е отменено от ВАС при обжалване и
според установената практика отмяната има обратно действие, като се счита, че
решението не е съществувало. За исковия период, докато решението е обжалвано и
се е прилагало, ответникът е изкупувал произведената от ищеца електроенергия
съобразно цените, съгласувани в него, в резултат на което за продадената
електроенергия над 1 188kWh на годишна база ответникът не
плаща по преференциална цена. Ищецът счита, че в резултат на отмяна на т.2.14
на Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. КЕВР преференциалната цена от 567.41 лв се
дължи за цялото количество произведена през годината електроенергия, поради
което претендира разликата до тази стойност както следва:
-за ноември 2016г. –
3904.67лв,
-за декември 2016г. – 4133.44
лв,
-за септември 2017г. – 2414.02
лв,
-за октомври 2017г. – 6206.37
лв,
-за ноември 2017г. – 3069.53
лв,
-за декември 2017г. – 3597.97
лв,
-за септември 2018г. – 745 лв,
-за октомври 2018г. – 5838.40
лв,
-за ноември 2018г. – 2466.65
лв,
-за декември 2018г. – 2947.77
лв;
-за септември 2019г. – 3802.20
лв.
Счита, че заплащането на
цената е забавено, поради което върху главницата търси обезщетение за забава в
размер на 6 106.37 лв общо, разпределено по следния начин:
-за м.11.2016 г. - сумата 1130.19 лв върху
главница от 3904.67 лв за периода 01.01.2017 г. - 08.11.2019 г.
-за м.12.2016 г. - сумата 1160.80 лв върху
главница от 4133.44 лв за периода 01.02.2017 г. - 08.11.2019 г.
-за м.09.2017 г. - сумата 0.45 лв върху главница
от 2.22 лв за периода 01.11.2017 г. - 08.11.2019 г.
-за м.09.2017 г. - сумата 494.42 лв върху
главница от 2411.80 лв за периода 01.11.2017 г. - 08.11.2019 г.
-за м.10.2017 г. - сумата 1220.57 лв върху
главница от 6206.37 лв за периода 01.12.2017 г. - 08.11.2019 г.
-за м.11.2017 г. - сумата 577.25 лв върху
главница от 3069.53 лв за периода 01.01.2018 г. - 08.11.2019 г.
-за м.12.2017 г. - сумата 645.65 лв върху
главница от 3597.97 лв за периода 01.02.2018 г. - 08.11.2019 г.
-за м.09.2018 г. - сумата 77.19 лв върху главница
от 745 лв за периода 01.11.2018 г. - 08.11.2019 г.
-за м.10.2018 г. - сумата 556.27 лв върху
главница от 5838.40 лв за периода 01.12.2018 г. - 08.11.2019 г.
-за м.11.2018 г. - сумата 213.78 лв върху
главница от 2466.65 лв за периода 01.01.2019 г. - 08.11.2019 г.
-за м.12.2018 г. - сумата 21.35 лв върху главница
от 2947.77 лв за периода 01.02.2019 г. - 07.11.2019 г.
-за м.09.2019 г. - сумата 3.42 лв върху главница
от 1540.14 лв за периода 01.11.2019 г. - 08.11.2019 г.
-за м.09.2019 г. - сумата 5.03 лв върху главница
от 2262.06 лв за периода 01.11.2019 г. - 08.11.2019 г.
Уточнява, че приетото след
това от КЕВР Решение № СП – 2 от 06.03.2019г., с което се определят нови
условия за плащане на преференциалните цени, е нищожно, за което излага
аргументи.
Иска се, ако Съдът не възприеме аргументите за
нищожност на административния акт, да го приеме за незаконосъобразен, като
постановен при липса на мотиви.
Счита, че с отмяна в резултат
на обжалване пред Съда на Решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с обратна
сила отпада основанието, на което ответникът заплаща преференциална цена само
за определеното в решението нетно специфично производство. Възразява, че нетно специфично производство не може да се
определя от всеки, като счита, че това е само от компетентността на КЕВР, която
се произнася с решение, като се обосновава с разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ и
§17 от ПЗР на ЗИДЗЕ. При липса на валидно решение на КЕВР за нетното специфично
производство, цялото количество произведена електроенергия подлежи на
изкупуване по преференциалните цени, както е било в отношението между страните
до приемане на отмененото решение от 2015 г.
Иска от Съда да постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата от 39 126.01 лв,
представляваща остатък от цена на произведена и продадена електроенергия по
силата на сключен между тях Договор № 1018/12.02.2013 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за периода
01.11.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно обезщетение за забава върху сумата от
39 126.01 лв от подаването на исковата молба - 08.11.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 6106.37 лв, представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 39 126.01
лв за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД оспорва
исковете със следните аргументи:
Твърди, че с Решение № СП – 2/06.03.2019 г. на
КЕВР, считано от 31.07.2015 г., са определени нетно специфично производство и
преференциални цени за електроцентрали от типа на процесната, както следва:
1 188kWh нетно специфично производство и преференциалната цена от 567.41 лв за
това количество нетно специфично производство.
Възразява, че за исковия период е изкупувал от ищеца електроенергия само
в периода ноември и декември 2016 г., от 01.09.2017 г. до 16.09.2017 г., от
01.09.2018 г. до 19.09.2018 г. и от 01.09.2019 г. до 11.09.2019 г. / посочен от
него като Първи период/, периодите 17.09.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.09.2018 г.
– 31.12.2018 г. и 20.09.2019 г. – 30.09.2019 г. – посочва като Втори период,
като в този период ищецът е продавал електроенергия на трети лица – търговци на
електроенергия, възползвайки се от възможността, дадена от разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗЕВИ и от това обстоятелство прави извод, че договорът не е
действал и ответникът не е имал задължение да изкупува произведената от ищеца електроенергия.
Възразява, че следва да изкупува електроенергията на ищеца по преференциални
цени само до размера на нетно специфично производство на основание чл.31, ал.5,
т.1 и т.2 ЗЕВИ, а над този размер – по цени на излишък. Основанията за това са,
че нетното специфично производство се прилага за обекта на ищеца дори и след
отмяна на решението на КЕВР; изплатените на ищеца суми са въз основа сключения
между тях договор, а не Решение СП – 1/2015 г.; след отмяна на решението на
КЕВР от 2015 г. е прието ново през 2019 г., което урежда отношенията им,
считано от 31.07.2015 г. Претендира разноски.
Предявен е и обратен иск от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********:
Ищецът твърди, че по силата на сключения с „НЕК“
ЕАД Договор 19ИЕ-КС94ЗЕ01 му продава електроенергията, която изкупува от
производителите от възобновяеми източници, на цената, на която я изкупува, на
основание чл.31, ал.11 ЗЕВИ. В резултат на това изкупената от ищеца
електроенергия за първия период по цени на излишък е продадена на „НЕК“ ЕАД на
тези цени. При уважаване на исковете за суми за цени в по – големи размери, се
поражда за него основание да претендира разликата от своя купувач. Твърди, че
за продадените за периода количества електроенергия е издал фактури с начислено
ДДС и на основание чл.11 от договора му се дължи неустойка за забавено плащане,
която претендира.
Иска да се осъди ответникът по обратния иск, при
уважаване на исковете на ищеца, да му заплати:
-сумата 4685.60 лв, представляваща разлика между
стойността на количеството електроенергия, произведена от ФЕЦ „Солар Инвест
Трейдинг – 20“ – Дуванлии за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2016 г., изчислена
по приложимата по отношение на обекта преференциална цена и стойността на
същото количество, изчислена по цена за излишък, която сума (за излишък) реално
е заплатена от „НЕК“ ЕАД на основание чл.94 ЗЕ;
-сумата 1373.25 лв, представляваща неустойка в
размер на законната лихва върху сумата 4685.60 лв за периода 28.01.2017 г. -
18.12.2019 г. за неизпълнение на задължението да се плати в срок стойността на
електроенергията;
-сумата 4960.13 лв, представляваща разлика между
стойността на количеството електроенергия, произведена от ФЕЦ „Солар Инвест
Трейдинг – 20“ – Дуванлии за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г., изчислена
по приложимата по отношение на обекта преференциална цена и стойността на
същото количество, изчислена по цена за излишък, която сума (за излишък) реално
е заплатена от „НЕК“ ЕАД на основание чл.94 ЗЕ;
-сумата 1408.24 лв, представляваща неустойка в
размер на законната лихва върху сумата 4960.13 лв за периода 02.03.2017 г. -
18.12.2019 г. за неизпълнение на задължението да се плати в срок стойността на
електроенергията;
-сумата 2.66 лв, представляваща разлика между
стойността на количеството електроенергия, произведена от ФЕЦ „Солар Инвест
Трейдинг – 20“ – Дуванлии за периода от 19.00 часа на 16.09.2017 г. - до 00.00
часа на 17.09.2017 г., изчислена по приложимата по отношение на обекта
преференциална цена и стойността на същото количество, изчислена по цена за
излишък, която сума (за излишък) реално е заплатена от „НЕК“ ЕАД на основание
чл.94 ЗЕ;
-сумата 0.55 лв, представляваща неустойка в
размер на законната лихва върху сумата 2.66 лв за периода 29.11.2017 г. -
18.12.2019 г. за неизпълнение на задължението да се плати в срок стойността на
електроенергията;
-сумата 1848.17 лв, представляваща разлика между
стойността на количеството електроенергия, произведена от ФЕЦ „Солар Инвест
Трейдинг – 20“ – Дуванлии за периода от 18.00 часа на 13.09.2019 г. - до 00.00
часа на 20.09.2019 г., изчислена по приложимата по отношение на обекта
преференциална цена и стойността на същото количество, изчислена по цена за
излишък, която сума (за излишък) реално е заплатена от „НЕК“ ЕАД на основание
чл.94 ЗЕ;
-сумата 10.27 лв, представляваща неустойка в
размер на законната лихва върху сумата 1848.17 лв за периода 29.11.2019 г. -
18.12.2019 г. за неизпълнение на задължението да се плати в срок стойността на
електроенергията.
От ответника по обратния иск и трето лице –
помагач „НЕК“ ЕАД е постъпил отговор, с който намира исковете за неоснователни
и противоречащи на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Посочва, че преференциалните цени
първоначално са определени с т.14 на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011 г. на КЕВР.
Разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е в сила от 24.07.2015 г. и цели ограничаване
на количествата електроенергия, които се изкупуват по преференциални цени, до размера
на нетното специфично производство, което е легално дефинирано в §.1, т.29 на
ДР на ЗЕВИ. Счита, че при възприемане на становището на ищеца за плащане на
преференциални цени над нетното специфично тегло ще се даде възможност на
производителя да генерира допълнителни приходи и възвращаемост в повече от
приходите, необходими за покриване на разходите му, включително и
инвестиционните, и от нормата на възвръщаемост, които са послужили за
определяне на преференциалната цена. В тази насока се позовава на мотивите към
проекта на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015 г. Счита, че отмяната на т.2.14 на Решение №
СП – 1/31.07.2015 г. няма за последица отпадане на нетното специфично тегло,
защото обектът на ищеца не попада в изчерпателно посочените изключения на
чл.31, ал.1, т.1 ЗЕВИ и тъй като се касае за ограничителна правна норма, тя не
може да се тълкува разширително, каквито са и аргументите на ответника по
тълкуването и. Също се позовава на следващото, прието от КЕВР Решение № СЦ – 2/
06.03.2019г., което има обратно действие, определящо нетното специфично производство
за преференциалните цени. Поддържа аргументите, че след като за част от периода
ищецът е продавал, след достигане на нетното специфично производство,
електроенергия на свободния пазар по пазарни цени на други търговци, то
договорът между страните не е действал и за този втори период няма договорно
основание за изкупуване по преференциални цени.
Възразява, че не дължи договорна неустойка за
забава, тъй като главниците не са изискуеми, не са фактурирани и за тях не тече
срок за плащане. Няма твърдение за забава в плащането по издадените фактури и
посочените в тях цени, за да се търси договорна неустойка.
Уточнява, че обжалваното решение от 2019 г. на
КЕВР като индивидуален административен акт подлежи на проверка за допустимост и
законосъобразност от Административния съд, който разглежда жалбата срещу него,
поради което е недопустимо в настоящото производство да се извършва повторен,
по реда на чл.17, ал.1 ГПК, косвен съдебен контрол за валидност на акта.
Възразява посоченият в ЗЕ срок до 31.07.2015 г. да е преклузивен, като счита,
че изискването за нетно специфично производство е създадено със Закон, а КЕВР
установява вече определени и действащи стойности на нетно специфично
производство. Дава тълкуване, че от 31.07.2015 г. се прилага нетно специфично
производство, поради което КЕВР не придава обратна сила на акта си, а се
съобразява със законово определения начален срок в ЗЕ за нетно специфично производство.
Поддържа, че отмяна на решение на КЕВР няма за последица изкупуване на цялата
електроенергия по преференциални цени.
Предвид доказателствата Съдът намира за
установено:
С Разрешение ДК-07-ПД-196/29.06.2012 г. на Началника РО „НСК“ Пловдив
към РДНСК ЮЦР на „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* е разрешено
ползването на фотоволтаична електроцентрала № 20 с обща мощност до 98 kWp в УПИ 017062 – за фотоволтаична централа масив 017 по КВС на
с.Дуванлии, м.“Юртлука“, Община Калояново.
С Договор 1018/12.02.2013 г. между „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
********* и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* страните са се
уговорили „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД да произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергиен обект ФЕЦ „Солар Инвест Трейдинг – 20 –
Дуванлии“, находящ се в землището на с.Дуванлии, УПИ 017062, м.“Юртлука“,
Община Калояново, а „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ще изкупува
количеството произведена и доставена от продавача активна електроенергия, с
изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди или
продава по свободно договорени цени по реда на гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на
балансиращия пазар. Страните уговарят:
- срок на действие на договора -
20 години – чл.3, ал.1;
-отчитането на произведената енергия да се извършва със средства за
търговско измерване, собственост на разпределителното предприятие в киловатчаса
- kWh, съответно на база информацията, предоставена от средствата за
измерване, като купувачът съставя протокол, съдържащ данни за количеството
произведена през отчетния период електроенергия съобразно показанията на
електромера, който протокол се изпраща на продавача не по-късно от третия
работен ден на месеца, следващ отчетния период - чл.4;
- произведената електроенергия се изкупува по определена от КЕВР
преференциална цена, действаща в конкретния случай съобразно приложимото
законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект; уговорено е
продавачът ежемесечно до 5-то число на месеца да издава и предоставя на
купувача фактура за дължимите суми през предходния месец и съответно купувачът
да заплаща на продавача дължимите суми по представената фактура в срок до 10
работни дни от получаване на оригинална фактура, придружена с подписан от
продавача протокол за количеството произведена електроенергия – чл.5;
-в случай, че по силата на нормативен или административен акт на
компетентен орган се променят условията, при които се сключва настоящият
договор (срок, преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията между страните, без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение - чл.30.
Страните
не спорят, че преференциалната цена на произведената от енергийния обект на
ищеца електроенергия е определена с Решение № Ц – 18/20.06.2011г на КЕВР –
т.14, т.е. ответникът има задължение да изкупува произведената от ищеца активна
електроенергия на фиксирана преференциална цена, която се определя от КЕВР и
ищецът разполага с възможността да продава произведената от него електроенергия
на свободно договорени цени на трети лица.
С изменението на чл.31, ал.5, т.1 и т.2 ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015 г. /ДВ, бр.56/2015 г./,
е прието, че на преференциална цена ще се изкупуват произведените
количества електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
(НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР и по цена за излишък на балансиращия пазар
за количествата, надхвърлящи производството по т. 1, като между страните няма
спор, че процесният енергиен обект не попада в уредените изключения за приложимост
по чл. 31 ЗЕВИ, като
посоченото изменение на ЗЕВИ обвързва страните на основание чл.30 Договора, без
да е необходимо подписването на допълнително споразумение между тях.
Не
се спори също, че до достигане на НСП от ищеца ответникът е изкупувал
произведената електроенергия по преференциална цена, а след това по цена за
излишък, а размерът на НСП е бил определен по т. 2.14 от Решение № СП –
1/31.07.2015 г. на КЕВР. Становището на ищеца е, че доколкото т. 2.14 от
Решение № СП – 1/ 31.07.2015г е била отменена с влязло в сила решение на ВАС,
за целия исков период не е бил налице акт, определящ НСП и следователно
ответникът дължи изкупуване на електроенергията по преференциална цена на цялото,
произведено количество за исковия период от обекта.
С
оглед на така изразеното становище на ищеца „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД
ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД възразява, че ищецът е продавал
произвежданата електрическа енергия от обекта и на трети лица и поради това за
периодите, част от исковия период, за които ищецът е продавал на трети лица –
търговци на електрическа енергия, съгласно дадената му за това възможност от чл. 31, ал. 12 от ЗЕВИ,
Договорът между тях не е действал.
Предвид
уговорката на страните в чл.1 от Договора, в който страните са се съгласили, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД изкупува електрическата енергия,
произведена от ищеца, с изключение на тази, която ищецът по свой избор продава
на свободни цени, може да се обоснове изводът, че задължение за заплащането на
стойността на електроенергията има третото лице купувач. От заключението на СТЕ
с вещи лица Д.С., Н.И. и Л.К., което Съдът кредитира като компетентно и
неоспорено, се установява, че за част от исковия период ищецът е продавал
електроенергия и на трети лица – "ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП" ЕАД и
"ЕНЕРДЖИ МТ" ЕАД както следва:
-на
"ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП" ЕАД – за 2017 г. - 30 237.67 кВтч
електроенергия по единична цена 0.0619 лв/кВтч на 30.09.2017 г., 31.10.2017 г.,
30.11.2017 г. и 31.12.2017 г.; за 2018 г. - 20 081.84 кВтч електроенергия
по единична цена 0.0692 лв/кВтч на 30.09.2018 г., 31.10.2018 г., 30.11.2018 г.
и 31.12.2018 г.;
-на "ЕНЕРДЖИ МТ" ЕАД през 2019 г.
4 798.50 кВтч по единична цена 0.96 лв/кВтч на 30.09.2019 г.
С оглед
констатациите на СТЕ Съдът приема, че за периодите 30.09.2017 г., 31.10.2017 г., 30.11.2017 г. и
31.12.2017 г., 30.09.2018 г., 31.10.2018 г., 30.11.2018 г. и 31.12.2018 г. и
30.09.2019 г. Договор 1018/12.02.2013 г. не е действал между страните и поради
това за ответника не възниква задължение за заплащане на произведената от ищеца
електроенергия.
От
заключението на СТЕ се установява също, че:
-
за 2016 г. на 20.09.2016 г. в 18.00 часа
е достигнато НСП от 116424 kWh и над
достигнатото НСП произведената електроенергия е 28077.48 kWh;
-
за 2017 г. на 16.09.2017 г. в 19.00 часа
е достигнато НСП от 116424 kWh и над
достигнатото НСП произведената електроенергия е 30242.22 kWh;
-за
2018 г. на 27.09.2018 г. в 10.00 часа е
достигнато НСП от 116424 kWh и над
достигнатото НСП произведената електроенергия е 24023.97 kWh;
-за
2019 г. на 13.09.2019 г. в 18.00 часа е
достигнато НСП от 116424 kWh и над
достигнатото НСП произведената електроенергия е 30 596.85 kWh;
-
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е заплащало произведената електроенергия
до достигането на НСП по преференциална цена и след достигане на НСП
електроенергията е заплащана по цена за излишък.
Спорен
е въпросът на каква цена ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е
следвало да заплаща произведената от обекта на ищеца електроенергия предвид
липсата на определен размер на НСП; липсата на НСП се обосновава с отмяната на
Решение № СП – 1/ 31.07.2015г на КЕВР и с оглед на това ответникът е задължен
да заплати преференциална цена за цялото изкупено от него количество
електрическа енергия.
Установява се, че Решение № СП – 1/31.07.2015г на КЕВР е отменено с
влязло в сила на 03.12.2018 г. Решение 4973/20.07.2017 г. по адм.д. 3247/2016
г. на Административен съд – София-град, като последица от отмяната е
заличаването на действието на акта. Предвид отмяната на Решение № СП –
1/31.07.2015г на КЕВР е прието Решение №
СП – 2/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е прието, считано от 31.07.2015 г., НСП
на електрическа енергия, идентично с това по Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР. Решение № СП – 2/06.03.2019 г. на КЕВР е предмет на обжалване по адм.д. № 3661/2019 на АССГ, но
въпреки това то е произвело действие между страните, доколкото подадената жалба
не спира изпълнението му съгласно чл. 13, ал. 5 ЗЕ, според който решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно
тяхната законосъобразност пред АС - град София в 14-дневен срок от съобщаването
им, но обжалването не спира изпълнението им и искането за спиране изпълнението
на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на
решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на
лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на
преносни мрежи. Доколкото Решение № СП – 2/06.03.2019 г. на КЕВР се обжалва в
рамките на адм.д.
№ 3661/2019 на АССГ, в настоящето производство Съдът по реда на чл.17, ал.1 ГПК
не следва да извършва инцидентен контрол за валидността на решението на КЕВР от
2019 г.
При
така установеното Съдът намира, че за целия период на действие на Договор
1018/12.02.2013 г. е налице установен от
КЕВР обем на НСП на произвежданата
електрическа енергия от обекта на ищеца - 116424 kWh, поради което и на основание чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и чл.1
от Договора ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД има задължение да
изкупува от ищеца произведената от него електроенергия до НСП и да му я заплаща
по преференциална цена, като за произведената и закупена електроенергия над НСП
ответникът я заплаща по цена за излишък на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ.
С
оглед изложеното Съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Неоснователността на исковете за заплащане на разликата между стойността на
заплатената електроенергия и дължимата стойност по преференциални цени
обосновава неоснователността и на исковете за заплащане на обезщетение за
забава.
Предвид
отхвърляне на първоначалните искове Съдът не разглежда предявените обратни
искове.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника направените в хода на производството
съдебни разноски в размер на 1200 лв.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „СОЛАР
ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ 56, ет.2,
офис 265, със съдебен адрес:*** – адв.Д. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ 37 искове за
заплащане на:
1.сумата 39 126.01 лв
/тридесет и девет хиляди сто двадесет и шест лева и 1 ст/, представляваща разликата между дължимата
преференциална цена на електроенергията, получена от фотоволтаична централа с обща
мощност до 98 kW, построена в УПИ 017062 – за фотоволтаична електроцентрала № 20,
масив 017, по КВС на с. Дуванлии, местността „Юртлука“, община Калояново,
област Пловдив
и заплатената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия
от „СОЛАР
ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД по цени за излишък в периода 01.11.2016 г. – 30.09.2019 г. по Договор № 1018/12.02.2013 г.
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници както следва:
-за ноември 2016г. –
3904.67лв,
-за декември 2016г. – 4133.44
лв,
-за септември 2017г. – 2414.02
лв,
-за октомври 2017г. – 6206.37
лв,
-за ноември 2017г. – 3069.53
лв,
-за декември 2017г. – 3597.97
лв,
-за септември 2018г. – 745 лв,
-за октомври 2018г. – 5838.40
лв,
-за ноември 2018г. – 2466.65
лв,
-за декември 2018г. – 2947.77
лв;
-за септември 2019г. – 3802.20
лв
2.сумата 6106.37 лв /шест
хиляди сто и шест лева и 37 ст/, представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху сумата от 39 126.01 лв за периода от
01.12.2016 г. до 08.11.2019 г.
Осъжда „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ 56, ет.2, офис 265, със
съдебен адрес:*** – адв.Д. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ 37 сумата 1200 лв /хиляда и двеста
лева/ разноски по делото
Решението е
постановено при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8 като трето
лице-помагач на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: