Р Е Ш Е Н И Е № 261067
02.04.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7636 по описа на същия съд за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове
на „Ай Тръст” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1463 , район Триадица , бул. „Витоша„ № 146, против М.Д.Д., ЕГН **********,***.
Според изложеното, на дата 21.08.2017г, между
ответника, от една страна , и трето на спора лице, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
бил сключен договор за кредит от разстояние № ******. По силата на договора Д. получил
назаем сума от 2500 лева, която се задължила да върне в срок до 31.08.2018г.
Сумата била предадена на ответника, като с една част, тя погасила старо свое
задължение към същия кредитор, а друга част от 1553.61 лева усвоила касово на
каса на „ИзиПей“ АД. Договорено било и възнаграждение на кредитора, и
обезщетение в случай на забава в плащанията .
На
същата дата, 21.08.2017г, между ищеца и ответника бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който ищецът се задължил да отговаря солидарно с
ответника за изпълнението на задълженията на последната към „Кредисимо“ ЕАД, а
като насрещно задължение, Д. се задължила да плати гаранционно възнаграждение в
размер от 152.99 лева месечно за периода на договора за кредит.
Платени били по двата договора обаче само
1004 лева , след което Д. преустановила обслужването на кредита и плащанията по
договора за поръчителство. “Кредисимо“
ЕАД активирало гаранцията, като изпратило искане до гаранта да плати
задължението на кредитополучателя по
договора за потребителски кредит. Гарантът платил общата остатъчна стойност на вземанията по
договора за кредит – 2150.43 лева- главница, 416.64 лева- възнаградителна лихва
за период от 01.11.2017г до 31.08.2018г., 726.11 лева- „наказателна„ лихва за
периода 24.02.2018г. до 04.03.2020г., и
76.05 лева – административни разноски. Плащането било извършено на 09.03.2020
год. Отделно от това останало неплатено
и по-голямата част от гаранционното възнаграждение, в размер на 376.85 лева. За тези суми гаранта
„Ай Тръст“ ЕООД се снабдил със заповед
за плащане, издадена по ч. гр. дело № 4274/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. състав.
Заповедта била връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, при което
ищцовото дружество , на което е даден срок по чл. 422 от ГПК, иска съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му, при горните стойности. Иска присъждане на
сторените по делото разноски, и
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в
съда, 08.04.2020г., до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е оспорил иска своевременно,
чрез надлежен процесуален представител, макар да признава факта на плащане на
сума от 1004 лева. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни. Оспорва се съществуването на
договори между страните, възразява се, че сключените такива са недействителни
на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, а договора за
поръчителства – и на основанието по чл. 138 ал. 2 т . 1 от ЗЗД. Прави се и възражение , че противоречи на
добрите нрави договорката досежно размера на кредиторовото възнаграждение, и
възражение за прихващане с насрещно
вземане на ответника срещу ищеца за платени по претендираното нищожни клаузи
(тоест, без основание ) суми по договора. Моли се исковете да бъдат отхвърлени
и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски , а на процесуалния
му представител – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата .
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза е дало заключение , че
сумата от 1300 лева е усвоена от ответниците, касово и безкасово. Като
възнаграждение на поръчителя е платена сума от 1111.68 лева общо, която , ако
бъде включена в огидишня процент на разходите по кредита, води до годишен
процент на разходите от 95.6 %
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди
да е платил на трето на спора лице по договора за гаранция, чл. 79 от същия
закон, чл. 9 и сл. от Закона за защита на потребителите, (договорът е за кредит,
отпуснат на потребител), и чл. 6 и
следващите от Закона за преодставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение, като има идентичност
между заповяданото за плащане вземане, и това, предмет на исковата молба;
спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните доказателства,
съдът съобрази следното:
Най-
напред ищцовото дружество черпи права от договор за заем, сключен между трето
на спора лице и ответника на дата 21.08.2017г. от разстояние, чрез електронна
мрежа, по смисъла на чл. 6 и следващите от ЗПФУР. По принцип, договорът за заем е реален ,
съществуването му се предпоставя от предаването на заемната сума на длъжника,
факт, който се доказва от заключението на вещото лице; по същата причина , без
значение е факта, че предаването на част от сумата предхожда претендираната
дата на договора. В тази й част, съдът кредитира заключението на експертизата и не отрича
сключването на договора за кредит.
Данни или доказателства за точно изпълнение от
страна на ответника няма , в отговора на исковата молба липсват твърдения в
тази насока
Съдът не отрича и плащането на сумата по
активираната гаранция, предвид платежното нареждане на л. 15 от делото.
Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила
за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр.59 от 29.07.2016 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не трябва да надхвърля повече
от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски и техния размер. В договора обаче
отсъства посочване на точния размер на
компонентите (възнаградителна лихва и главница ) на отделните вноски по кредита. Този пропуск съществено
ограничава правата на длъжника като потребител, тъй като Д. не знае каква част
от съответното вземане плаща със всяка
от вноските и дава възможност на кредитора произволно да определя размера на
платеното чрез счетоводните си записвания. Следва да се отбележи също така , че
общата месечна вноска в случая се определя като сбор от плащане в полза на
различни кредитори, но няма в договорите разпределение на плащанията между тях,
което на свой ред дава възможност на суброгиралия се в правата на кредитора
гарант да заобиколи Закона за потребителския кредит , като твърди плащания в
различен порядък. Горното е достатъчно за съда да приеме , че договора за
кредит е недействителен на основането по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит и длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
На следващо място, разпоредбите на Закона за
потребителския кредит „се прилагат и в случаите, когато между потребителя и
кредитора са сключени няколко договора за кредит, …… чието сключване
е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“ (чл.
3 ). Затова , и за да постигне законът целите си по чл. 2, той следва да се приложи
и по отношение на договорите, с
които потребител – кредитополучател сключва с трето лице възмезден договор за
„гаранция“ ( на практика , възмездно поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД.
Горното важи с още по – голяма сила тогава, когато кредитодателя и гаранта са
свързани по смисъла на §1 от Търговския закон лица – установява се при
справка в търговския регистър, че Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕАД, ЕИК
*********. След като плащането на тази
гаранция не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит,
а е неизбежно - дължи се и при точно
изпълнение, и с оглед това , че включването на размера на възнаграждението по договора за гаранция води до годишен процент
на разходите от 95.60 %, договора за гаранция заобикаля разпоредбата на чл. 19
ал. 5 от ЗПК и следва да бъде приет за нищожен в своята цялост. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по проведената счетоводна експретиза в частта му ,
с която се дава размер на ГПР при включване на гаранционното възнаграждение.Тъй
като гаранта е , на практика , собственост на кредитодателя, договорът за
гаранция е лишен от предмет и заобикаля и
изискването за добросъвестност, при което е нищожен и поради противоречие с
добрите нрави, след като отсъства годно да поръчителства лице.Съдът не може да
зачете правните му последици, включително заради това , че може да се
поръчителства само за действително задължение , каквото голямата част от
процесното не е. Договорът за гаранция / поръчителство е и
неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – той води до значително неравновесие между
договорените права на страните , като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора за кредит. Тук следва да се отбележи и разпоредбата на т. ІV .4 изр.
последно от общите условия на договорите
на „Кредисимо„ АД , според която непредставянето на обезпечение автоматично
води до отказ за сключване на договора, тоест, заобикаля се и разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК , след
като кредитор и гарант са свързани лица.
Не се спори обаче, че гарантираните сума са платени от
страна на ищцовото дружество на изначалния кредитор, като по този начин ищеца
се суброгира в правата на последния; последното обуславя наличието на активната
му процесуална легитимация като носител на правото на иск за вземанията. Затова
нищожността на договора за гаранция не влече след себе си неоснователност на
иска за главница и лихва по договора за кредит, тъй като задължението на
ответника към кредитодателя е погасено чрез плащане от трето лице, което има
интерес да изпълни, в хипотезата на чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите.
Вземането за сума от 76.05 лева – разход за
събиране на вземането не се и доказва-
единственото ангажирано доказателство е представен от ищеца частен документ, протокол на л. 13
от делото, който обаче съдът не кредитира-
съдържанието му не се подкрепя от останалите налични доказателства.
Що се касае до възражението за прихващане ,
съдът го намира за основателно , след като има платени по договора , но без основание суми. Платено по договора е общо
1004 лева, безспорен факт, от които главница - 349.57 лева. Тъй като кредитодателя
е изцяло удовлетворен, няма пречка всичко ( освен главницата ) платено от ответника в полза на третото лице
по чл. 74 от ЗЗД да бъде приспаднато като насрещно вземане срещу суброгиралия се
в правата поръчител, тъй като против него длъжникът разполага със всички
каузални или лични възражения. Между страните не се спори по съществуването на
други договори, по които те имат същото качество на длъжник и кредитор, като по
делото е представено копие от договор 758014/ 07.11.2016г. .Според ищеца , Д. е
изплатила изцяло дължимите суми по този договор и по съпътстващкия го договор
за поръчителство , общо 3822.39 лева ,
при получена главница / чиста стойност на кредита от 1946.51 лева. С аналогични
съображения, тези два договора са недействителни на основанието по чл. 22 от ЗПК , и Д. дължи по тях връщане само на чистата стойност от 1946.51 лева ,
тоест, надплатени са без основание 1875.88 лева. Тъй като платените без
основание суми по тези четири договора надхвърлят чистата стойност на
главницата по договор 9263/21.08.2017г, исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
Разноските по делото се присъждат в тежест на
ищеца , който на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, дължи и хонорар на процесуалния представител на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА ОСНОВАТЕЛНО, до размера на по-малкото
вземане от 2150.43 лева, направеното от ответника възражение за прихващане на
главницата по договор **********/21.08.2017г с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със всички недължимо платени по същия договор
и договор за гаранция от същата дата с „Ай Тръст“ ООД общо 654.43 лева
възнаградителна лихва и такава за забава, и
недължимо платени по договор с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* с № **************,
и договор за гаранция от същата дата с „Ай Тръст“ ООД общо 1875.88 лева възнаградителна лихва и
такава за забава.
ОТХВЪРЛЯ ***** исковете на „Ай Тръст”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463 , район Триадица , бул. „Витоша„ № 146, да се признае за
установено по отношение на М.Д.Д., ЕГН **********,***, че в отношенията между
страните , ответника дължи на ищеца плащане на следните суми по договор за паричен заем № *********,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, за които суми е издадена заповед за
плащане № 6914 по частното дело № 4274/20202г,
ПРС: 2150.43 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от
дата 30.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането ( поради уважено възражение за прихващане), а в частите
, представляващи 416.64 лева-
възнаградителна лихва за период от 01.11.2017г до 31.08.2018г., 726.11 лева-
„наказателна„ лихва за периода 24.02.2018г. до 04.03.2020г., 76.05 лева –
административни разноски, и гаранционно възнаграждение в размер на 376.85 лева по договор за гаранция, като
неоснователни.
Осъжда „Ай Тръст” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1463, район Триадица , бул. „Витоша„ да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер от 120 лева.
Осъжда „Ай Тръст” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1463, район Триадица , бул. „Витоша„ да заплати на адвокат Д.Г.Б. ,
личен номер на адвокат *************, адрес на дейност ***************, сумата
от 750 лева хонорар по двете дела , на
основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ