РЕШЕНИЕ
№ 4042
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20221110207669 по описа за 2022
година
прие следното :
Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба
на А. И. Ш. срещу НП № Р – 10 – 141 /16.05.2022г. , издадено от
заместник - председател на Комисията за финансов надзор , ръководещ
управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 351 ал.1
т. 4 КСО на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен член
на Съвета на директорите на „***” АД е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лв. – за това, че не е извършил
съответните действия и допуснал повече от 5 на сто от собствените
средства на „***” АД, покриващи границата на платежоспособността му
по см. на чл. 121 в ал. 6 от КСО , да са инвестирани във финансови
инструменти издадени от един емитент - нарушение на чл. 4 ал. 2 от
Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН , извършено на 01.09.2021г в гр.
София.
С жалбата не се оспорват фактическите констатации по
обжалваното НП относно допуснатото нарушение на инвестиционното
1
ограничение по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН
при дейността на „***” АД. Претендира се отмяна на постановлението
поради допуснато при издаването му нарушение на материалния
закон . Поддържа се, че не е установена вината на жалбоподателя , тъй
като дружеството не е разполагало с достатъчно време и финансов
ресурс, за да осигури изпълнението на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от
29.06.2021 г. на КФН за времето от обнародването на Наредбата на
16.07. 2021г. до указания за изпълнението срок 01.09.2021г .
Административнонаказващият орган оспорва изцяло
основателността на жалбата с подробни писмени съображения по
приложението на материалния закон . Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата
по делото , прие за установено следното като факти по делото :
Към процесния период „ ***” АД е лицензирано
пенсионноосигурително дружество , вписано в регистъра на КФН по чл.
30 ЗКФН . Жалбоподателят заемал длъжността изпълнителен член на
Съвета на директорите на „***” АД и по силата на чл. 121е ал.3 т. 6
КСО бил задължен да създава и осигурява прилагането в дейността
на дружеството на необходимата организация и правила, с които да се
гарантира спазването от дружеството на КСО и на подзаконовите
актове по неговото приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 121в ал. 7 от КСО
пенсионноосигурителното дружество поддържа най-малко 75 на сто от
собствените средства, покриващи границата на платежоспособност по чл.
121 в ал. 6 от КСО, във финансови инструменти по чл. 176 ал. 1 т. 1-4
от КСО и влогове по чл. 176 ал. 1 т. 5 от КСО в банки, които не са в
производство по несъстоятелност. Количествените ограничения при
инвестирането на тези средства са регламентирани с чл. 4 от Наредба
№ 10 от 29.06.2021 г. на КФН.
2
Според разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г.
на КФН - не повече от 5 на сто от собствените средства, покриващи
границата на платежоспособност, могат да бъдат инвестирани във
финансови инструменти, издадени от един емитент.
Съгласно чл. 121в ал. 6 от КСО - границата на платежоспособност
е минималният размер на собствените средства на
пенсионноосигурителното дружество, който е необходим като
допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за
изплащане на пожизнени пенсии и на разсрочени плащания с поети
гаранции. Границата на платежоспособност възлиза на 4 на сто от
капитализираната стойност на тези пенсии и разсрочени плащания, но не
по-малко от 7,5 млн. лв.
При осъществен от КФН текущ контрол на постъпилата в
информационната система на Комисията информация от 29.09. 21г. „
***” АД за стойността към 31.08.2021 г. на инвестициите на
собствените средства на пенсионноосигурителното дружество,
покриващи границата на платежоспособността по см. на чл. 121 в ал. 6
от КСО, в дългови финансови инструменти, без инвестициите на резерва
за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии , било установено,
че инвестираните от дружеството средства във финансови инструменти
, издадени от "***" АД представляват 21. 77 на сто от собствените
средства на „***” АД, покриващи границата на платежоспособността -
нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН за
изискванията към границата на платежоспособност и собствените
средства на пенсионноосигурителното дружество, към неговата
оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на
дружеството и на управляваните от него фондове.
В хода на започналата проверка за осигуряване изискването на
чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на КФН с писмо от 27.10.
21г изпълнителните членове на СД уведомили КФН за
предприети от дружеството действия , в резултат на които до 14.01.
22г. превишението на инвестиционните ограничения да бъде
отстранено.
3
Въпреки това към 30 .03. 2022 г. установеното нарушение на чл. 4
ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. при инвестирането на
собствените средства, покриващи границата на платежоспособност на
„****” АД, не било прекратено и с решение на КФН от 30 .03.
2022 г. спрямо „ ***” АД е била приложена принудителна
административна мярка по чл. 344 ал.1 т. 1 КСО .
Така приетото за установено по делото не се оспорва в
съдебно заседание от представителя на жалбоподателя и се
установява от показанията на свидетеля - актосъставител К. Д. и
документите по административнонаказателната преписка - писмо от
27.10. 21г от изпълнителните членове на СД до КФН за предприети
от дружеството действия за отстраняване на превишението на
инвестиционните ограничения , решение на КФН от 30 .03. 2022 г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 344 ал.1
т. 1 КСО и останалите приобщени към материалите по делото
документи , посочени в обжалваното НП.
При така установеното като факти от правна страна съдът прие , че
законосъобразно от административнонаказващия орган е прието , че е
налице основание за санкциониране на жалбоподателя за допуснато от
него нарушение на чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021 г. на
КФН.
Според § 109 и §112 т. 3 от ПЗР ЗИД на КСО , обн. в ДВ бр.
19 от 5 март 2021 г. - пенсионноосигурителните дружества е следвало
до 31.08.2021 г. да приведат капитала си в съответствие с изискванията
на чл.121в ал. 2-7 от КСО и дейността на дружествата в съответствие с
измененията в КСО и подзаконовите нормативни актове за неговото
приложение .
В съответствие с изложеното по силата на чл. 121е ал.3 т. 6
КСО жалбоподателят като член на СД е бил задължен да
осигури необходимата организация за изпълнение на
4
инвестиционното ограничение за ПОД по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10
от 29.06.2021 г. на КФН, обнародвана на 16.07. 2021г .
С оглед на това и на установеното по делото, че към 01. 09.
2021 г стойността на инвестираните от „ ***” АД средства във
финансови инструменти , издадени от „ ***„ АД , превишавала
значително допустимата по чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 от 29.06.2021
и нарушението не било прекратено до 30 .03. 2022 г.
- законосъобразно е прието от административнонаказващия
орган , че е налице основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за
нарушение по чл. 351 ал.1 т. 4 КСО , предвиждащ административно
наказание глоба за задължените по закон лица, допуснали
извършване на нарушение на нормативните актове по прилагане на
КСО .
Според показанията на разпитания свидетел - актосъставител
към процесния период притежаваните от „ ***” АД финансови
инструменти , издадени от „ *** „ АД , са били ликвидни и се
търгували на Българската фондова борса . От страна на
жалбоподателя не са ангажирани , нито посочени конкретни
доказателства в подкрепа на твърдението , че ПОД не е разполагало
с достатъчно време и финансов ресурс, за да осигури изпълнението на
чл. 4 ал. 2 от Наредба № 10 , поради което съдът прие , че при
полагане на дължимата по закон грижа жалбоподателят е имал
обективна възможност да осигури изпълнението на закона от страна
на ПОД .
Нарушението е извършено при непредпазливост като форма на
вината - по небрежност , тъй като жалбоподателят е бил длъжен и
съобразно обстоятелствата по делото следва да се приеме , че е могъл
при полагане на дължимата по закон грижа да не допусне нарушение
на инвестиционното ограничение за ПОД .
По изложените съображения неоснователно се явява възражението
за допуснато при издаването на НП нарушение на материалния закон.
Съобразно изложеното и като взе предвид , че определеният с НП
5
размер на наказанието е минималният , предвиден в закона за
извършеното нарушение, съдът прие, че НП следва да бъде изцяло
потвърдено .
На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно
решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г ., в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи заплащането на
възнаграждение за участие на юрисконсулт на
административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 80лв.
.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р – 10 – 141 /16.05.2022г. , издадено от
заместник - председател на Комисията за финансов надзор , ръководещ
управление „Осигурителен надзор”, с което на основание чл. 351 ал.1
т. 4 КСО на жалбоподателя А. И. Ш. в качеството му на
изпълнителен член на Съвета на директорите на „*** ” АД е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА А. И. Ш. ********** да заплати в полза на КФН
сумата от 80 лв. - възнаграждение за участие на юрисконсулт по
делото .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - гр. София .
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6