МОТИВИ към НОХД
№2557/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимите П.К.К. и С.И.С. *** за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3
във връзка с чл.195, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от
НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.346, ал.1 от НК
Против подсъдимите е
повдигнато обвинение, за това че на
19.11.1997 г. в гр.Пазарджик след предварителен сговор помежду си са отнели лек
автомобил „В ” червен на цвят с ДК№ от владението на С.Н. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да го ползват, като отнемането е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от НК във връзка, а именно като
кражбата е извършена след разбиване на прегради здраво направени за защита на
имот, с помощта на техническо средство, като вещта е била без постоянен надзор
и от него са отнети вещи на обща стойност 1 170 000 неденоминирани
лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като след отнемането е последвала
повреда на превозното средство и същото е оставено без надзор.
Подсъдимият П.К. се признава за виновен по
предявеното му обвинение.
Подсъдимият С.С. не се явява, редовно призован.
Неговият защитник пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
На 19.11.1997 г.
около 18.00 часа в гр.Пазарджик ул.”Р ”№ свидетелят С.М. паркирал
лекия си автомобил марка ВАЗ модел 21013, цвят червен с рег.№ПЗГ 0340, рама
4171734 двигател 632835. На следващия ден - 20.11.1997 г. около 7.30
часа констатирал, че автомобилът му липсва и веднага
подал жалба в РУ на МВР гр.Пазарджик.
На 20.11.1997 г.
в РУ на МВР неизвестен гражданин съобщил, че в землището на с.Звъничево, вдясно
по посока на с.Лозен, се намирал изоставен автомобил ВАЗ с рег.№ПЗГ 03-40,
червен на цвят. При посещението от дежурен на оперативно-следствена група е
установено, че от колата липсват преден капак, заден капак, предно стъкло,
задно стъкло, 4 бр. гуми с джанти, кардан, радиатор, карбуратор, бензинова
помпа, динамо, глава на двигателя, парно, резервоар-бензин, газова уредба с
бутилка, крик, инструмент, радио „Блаупункт”, тонколони, пожарогасител,
аптечка, стартерен ключ, километраж, разпределителен вал с корпус и 8 бр.
кобилици и 8 бр. пружини.
В последствие
е извършен и оглед на местопроизшествието с изготвен протокол от 20.11.1997 г.,
фотоалбум и установено, че колата е собственост на С.Н. ***.
Срещу
разписка открития автомобил е върнат на свидетеля М., който
установил, че са му нанесени щети в размер на около 1 000 000
недоминирани лева.
На 19.11.1997 г.
около 21.00 часа подсъдимите С.С. и П.К. се возили в лек
автомобил „Л ” с ДК№ управляван от подсъдимия С.С. и
собственост на баща му, когато се сговорили и решили да отнемат лек автомобил В , паркиран между 3-ти и 4-ти високи блокове на
моста на р.М в гр.П ,
с цел да свалят от него части и да ги продадат. Подсъдимият С. с отвертка
счупил малкото ветроупорно стъкло на лекия автомобил и успял да отвори капака
на колата и на буксир, чрез колата на бащата си, я издърпали до с.З ,
посока с.Л , в дясно в затревената част. Ползвайки
инструменти, от колата на баща му, демонтирали от противозаконно отнетия
автомобил следните вещи – преден капак, заден капак, предно стъкло, задно
стъкло, 4 бр. гуми с джанти, кардан, радиатор, карбуратор, бензинова помпа,
динамо, глава на двигателя, парно, резервоар-бензин, газова уредба с бутилка,
крик, инструмент, радио „Блаупункт”, тонколони, пожарогасител, аптечка,
стартерен ключ, километраж, разпределителен вал с корпус и 8 бр. кобилици и 8
бр. пружини. Преобърнали колата с гумите нагоре, вследствие на което се
деформирал тавана й. После се качили на колата на бащата на подсъдимия
С.
и на два пъти прекарали свалените части до с.Звъничево, където семейството на подсъдимия
С.
имало имот и живеело, освен в гр.Пазарджик. На следващия ден двамата подсъдими започнали да
търсят пазар на откраднатите вещи, като парите от продаденото поделили поравно.
С протокол за
изземване №274367/18.03.1998 г. /л.19/ е иззета от
св.идетеля Л.М.Ц. глава за лек автомобил ВАЗ 21011, която
същият сочи, че закупил от „С.” – подсъдимия С. за сумата
от 40 000 недоминирани лева.
С протокол за
изземване 274366/18.03.1998 г. /л.21/ са иззети от
свидетеля О. А. Х.1 бр.
разпределителен вал с корпус, 8 бр.кобилици и 8 бр. пружини, които същият сочи
че закупил от „С.” – подсъдимия С. и „П.” – подсъдимия К. *** за
сумата от 10 000 недоминирани лева. Закупил също и автогазова уредба –
българско производство „Сопот” и карбуратор, които той продал от своя страна за
сумата от 185 000 недоминирани лева на непознато лице, впоследствие
издирено.
С протокол за
изземване 274365/18.03.1998 г. /л.23/ е иззет от свидетеля
С.Д.Ч.
1 бр.радиатор за лек автомобил ВАЗ 21011, който същият сочи че му го е продал „С.
Трошанов” – подсъдимия С.С. за сумата от 16 000 недоминирани
лева.
С протокол за
изземване 274361/16.03.1998 г. /л.25/ е иззет от свидетеля
Й.М.Н.
капак – преден,червен на цвят за лек автомобил ВАЗ 21011, който същият сочи че
закупил от „С. Т.” – подсъдимия С. *** за
сумата от 20 000 недоминирани лева.
С протокол за
изземване 037812/19.03.1998 г. /л.27/ са иззети от
свидетеля Д. А. Й. автогазова
уредба, българско производство Сопот и карбуратор, които същият сочи че закупил
от „О.” – свидетеля О. Х. за сумата от
205 000 недоминирани лева.
С протокол за
изземване 037814/19.03.1998г. /л.28/ са иззети от св.Т.А.К. два броя гуми с
джанти 13 цола „Умбро”, които същият сочи че закупил от „П.” – обв.К. за сумата
от 75 000 недоминирани лева.
С протокол за
изземване 037815/19.03.1998 г. /л.29/ са иззети от подсъдимия
С.И.С.
1 брой кардан за лек автомобил ВАЗ и 1 брой заден капак за
лек автомобил „ВАЗ”, червен, които същият твърди, че са части от
автомобила, който откраднали с „П.” К. и които са били в дома му.
С разписка от
20.03.1998 г. иззетите с протоколите разпродадени вещи на
различни лица са върнати на тъжителя С.Н.М..
По делото е
назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която е
видно, че стойността на движимите вещи, предмет на извършеното престъпление към
инкриминираната дата е 1 170 000 недоминирани лева по пазарни цени с
начислено овехтяване към момента на извършване на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия К., показанията на свидетелите
В.С., С.Ч., Й.Н.,Т.К., дадени на съдебното следствие, показанията на
свидетелите В.С., Й.Н., С.М., И.С., Л.Ц., И.Д., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.1, 2 и 4
от НПК, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите
П.К.К. и С.И.С. са осъществили от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 и т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.2,
т.3, т.4 и т.5 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.346, ал.1 от НК, като на
19.11.1997 г. в гр.Пазарджик след предварителен сговор помежду си са отнели лек
автомобил „В..” червен на цвят с ДК№. от владението на С.Н. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го ползват, като отнемането е извършено
при условията на чл.195, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от НК във връзка, а именно
като кражбата е извършена след разбиване на прегради здраво направени за защита
на имот, с помощта на техническо средство, като вещта е била без постоянен
надзор и от него са отнети вещи на обща стойност 1 170 000
неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като след
отнемането е последвала повреда на превозното средство и същото е оставено без
надзор.
Подсъдимите са действали при пряк умисъл,
като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Сговарянето е
предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната
дейност, с предварително набелязване на предмета на престъплението.
Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие
и на двамата подсъдими в извършеното деяние в изпълнение на взетото решение.
Подсъдимите са съзнавали всички обективни, субективни и квалифициращи признаци
на състава на престъплението, като и това, че всеки участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия съучастник и са искали от така съчетаната
дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.
Безспорно се установи, че подсъдимите са изоставили
отнетия автомобил извън населено място, без постоянен надзор, което квалифицира
деянието по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 от НК.
Освен това е видно,
че за да проникнат в автомобила подсъдимият
С.
с отвертка счупил малкото ветроупорно стъкло.
С оглед на това съдът прие, че отнемането на
автомобила е извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.3 и 4 от НК, а именно за преодоляване на преграда здраво
направена за защита на имот са използвали техническо средство.
Отнемането на автомобила е извършено от подсъдимите и при
условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК, тъй като вещта, макар и намираща се в населено място не е била под
постоянен надзор. Касае
е се до
вещ, която
е
била
оставена на улицата
на обществено доверие.
Горните обстоятелства и предварителния сговор за извършване на
деянието, определят квалификацията на престъплението и по чл.346, ал.2, т.3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите П.К. и С.С. за извършеното от тях деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на противозаконното отнемане на МПС,
която е висока. Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на
обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е реда в транспорта, чието накърняване води до
реално увреждане на имуществени интереси на неопределен брой лица, което
определя и високата им обществената опасност.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните
данни за същите, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание
на подсъдимия К., критичното отношение от страна на същия, чистото съдебно
минало на двамата подсъдими към датата
на извършване на деянието, възстановяването на част от вещите предмет на
деянието, изминалия
дълъг период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната
отговорност, а като отегчаващи вината обстоятелства - лошите характеристични
данни и последващите осъждания на двамата подсъдими.
При тези многобройни смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко за извършеното деяние.
Затова за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се
наложи наказание на подсъдимите П.К.К. и С.И.С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно по
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимите, съдът счете, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за двамата подсъдимите за
изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите П.К. и С.С. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на по 32,50 лева за всеки един,
платими в полза на държавата, по сметка ***.
Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание
на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: