Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2487 17.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13224 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** против „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3190,10 лева, представляваща
недължимо платени от ищцата неустойки за непредоставено обезпечение по договори
за паричен заем, от която 1029,20 лева – платени в периода от 09.09.2016г. до
13.12.2016г. по Договор за заем № ***/25.03.2016г., 2160,90 лева, платени в
периода от 27.01.2017г. до 01.07.2017г. по договор за заем № ***/13.12.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 25.03.2016 г., по силата
на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 1800 лева, платим на 9
месечни погасителни вноски, при уговорен годишен процент на разходите в размер
на 47,85%. С договора била предвидена и неуС.при неосигуряване на обезпечение
за периода на ползване на кредита, съставляващо банкова гаранция или поръчител
в размер на 1852,56 лева, която се разпределяла за плащане на 9 броя равни
месечни, всяка една от които в размер на 205,84 лева. Ищцата заплатила изцяло
задължението си за неуС. по посочения договор до датата на последното извършено
плащане 13.12.2016г. Претендира връщане на заплатената сума в периода
09.09.2016г. до 13.12.2016г. в общ размер на 1029,20 лева, от които заплатени
по 205,84 лева на следните дати: 25.08.2016г., 26.09.2016г., 25.10.2016г.,
25.11.2016г., 26.12.2016г.
Ищцата твърди, че между нея и
ответната страна е бил сключен и друг договор за паричен заем № *** от
13.12.2016 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД й е предоставил сумата от 2100
лева, платима на 9 месечни погасителни вноски, при уговорен годишен процент на
разходите в размер на 48,496%. С договора била предвидена и неуС. в размер от
2160,90 лева при неосигуряване на обезпечение за периода на ползване на
кредита, съставляващо банкова гаранция или поръчител. Поради неизпълнение на
посоченото задължение неуС.та била начислена на заемополучателя, като била
разпределена на 9 месечни плащания в размер от 240,10 лева. Ищцата заплатила
изцяло начислената в размер от 2160,90
лева неуС. в периода от 27.01.2017г. до 01.07.2017г. на 9 вноски по 240,10 лева
на следните дати: 27.02.2017г., 29.03.2017г., 09.05.2017г., 12.06.2017г.,
01.07.2017г.
Твърди се, че неустоечните клаузи по
договор за паричен заем № *** от 25.03.2016 г и договор за паричен заем № ***
от 13.12.2016 г. били нищожни, като неравноправни на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1 пред. 3 от ЗЗД. Посочва, че клаузите, съдържащи се в двата
договора за заем били идентични като номерация и текст, с тях се вменявали
еднакви задължения на потребителя, като разликата била единствено относно
размера на неуС.та. Клаузата задължавала потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неуС.. Освен
това така уговорените неустойки излизали извън присъщите им обезпечителни
функции, което противоречало на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Освен това
посочва, че уговорената неуС. заобикаля закона тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава се дължало само обезщетение в размера на
законната лихва, а неустоечната клауза се добавяло още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължени. Излага подробни съображения в тази
насока. НеуС.та представлявала допълнително възнаграждение в полза на кредитора
по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че с
оглед на нищожността на неустоечната клауза били недължимо платени процесните
суми. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Ответната страна оспорва
посоченото в исковата молба твърдение, че клаузите по чл.8 от договори за заем
с № *** и с № *** във вр. чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 4 от действащите общи условия
са нищожни, като противоречащи на чл.143 от ЗЗП и накърняващи добрите нрави на
основание чл. 26 от ЗЗД. Твърди, че на
ищцата е предоставен и подписан от нея европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, в
който е фигурира обстоятелството, че всеки от кредитите следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител.
Ответника сочи, че предоставената на заемателя сума по договор за заем № *** е
в размер на 1800 лева, а по договор с № *** в размер на 2100 лева, като неуС.та
предвидена в чл. 8 от договорите, обезщетява кредитора за непредставеното от
длъжника обезпечение във вида на банкова гаранция или поръчител. Сочи, че в
конкретния случай се касае за предоставяне на високорисков заем, като
неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение било съществено за
интереса на кредитора, тъй като го лишавало от възможност да събере вземането
си. НеуС.та между страните не била уговорена недобросъвестно с оглед увеличилия
се след изтичане на определения срок за предоставяне на обезпечение риск за
заемодателя. Сочи се, че заемополучателят е бил недобросъвестен, като не е
изпълнил договорното задължение да предостави някое от посоченото в договорите
обезпечение. Ищецът не се и възползвал от правото си на отказ от кредита в 14 –
дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит, като върне на
„Сити Кеш“ ООД главницата и заплати единствено начислената лихва за този
период. Твърди се, че размера на неуС.та по договорите не била необосновано
висока, като се има в предвид нейната обезпечителна функция съгласно чл. 92 от ЗЗД. Посочва се, че изрично е призната
възможността в договор за потребителски кредит да се уговаря неуС., която
потребителя заплаща „при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит „ изведено от разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК. Моли се за отхвърляне изцяло на
исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложените по делото писмени
доказателства между страните по делото са сключени два договора за парични
заеми №№ *** от 25.03.2016 г. и *** от 13.12.2016 г. С договор за паричен заем
№ *** от 25.03.2016 г. ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1800 лева,
платим на 9 месечни погасителни вноски, при уговорен годишен процент на
разходите в размер на 47,85%. В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай че
заемателят – ищец не предостави в тридневен срок от сключване на договора, договореното
в чл. 6, ал. 2 от договора/ заемателят обезпечава договорът за заем с банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към
договора/ или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 9, ал.
2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи неуС. в размер на 1852,56 лв. С договор
за паричен заем № *** от 13.12.2016 г., ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 2100 лева, платима на 9 месечни погасителни вноски, при уговорен
годишен процент на разходите в размер на 48,496%. В чл. 8 от договора страните
са постигнали съгласие, че в случай че заемателят – ищец не предостави в
тридневен срок от сключване на договора, договореното в чл. 6, ал. 2 от
договора/ заемателят обезпечава договорът за заем с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора/ или
представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4
от ОУ, заемателят дължи неуС. в размер на 2160,90 лв.
В чл. 9, ал. 2 от ОУ изрично е
посочено, че „Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за
заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните
обезпечения: 1. Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размерът на получавания от тях доход; т. 4 предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва.”
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че по
договор за паричен заем №
*** от 25.03.2016 г. палетната неуС. е 1029,20 лв., а по договор за паричен заем № *** от 13.12.2016 г. – е
1592,52 лв.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните са сключени два договора за парични заеми №№ *** от 25.03.2016 г. и ***
от 13.12.2016 г. , което обстоятелство се установява както от твърденията на
страните, така и от събраните писмени доказателства. Договорите за заем от
25.03.2016 г. и 13,12,2016 г. по свята правна същност са договори за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
По отношение на предвидените в чл. 8 от
договорите неустойки същите следва да се считат за нищожни по следните
съображения. НеуС.та е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се
изразява типичната за неуС.та обезщетителна функция. Уговорените с процесните
два договора неустойки са нищожни поради накърняване на добрите нрави, когато
излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На първо място не е ясно как е определена посочената неуС., като в договорите
няма посочен метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката
за предоставяне на обезпечение по чл. 6 на Договора във вр. чл. 9, ал. 2 , т. 1
и т. 4 на ОУ. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя,
че е невъзможно тяхното изпълнение дори и в по – дълъг срок. На първо място се
иска обезпечение чрез банкова гаранция, което е невъзможно за изпълнение
условия при вида и размера на заема предоставен на ответницата М.. Ако същата е
в състояние да уговори обезпечени от банкова институция, е житейски необяснимо
по каква причина не би поискала кредитиране от банката, а от това търговско
дружество. Условията поставени пред поръчителите физически лица са също
непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки
за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях
води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за
заплащане на неусйтойката. Самият кредитор , според настоящия състав, ясно е
показал , че неуС.та е уговорена при неравноправни условия, като още в
погасителния план е заложил и месечните суми , които следва да се дължат както
по заема, така и за неуС.та по чл. 8 от Договора. В случая неуС.та не е
уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения, а е
послужила за неоправдано и непосочено в договорите оскъпяване на заема и
увеличаване на заемната тежест на длъжника.
От систематичното тълкуване на
клаузите на чл. 8 от процесните
договори, предвидените в тях неустойки в размер на 1852,56 лв. и 2160,90 лв.
,които суми надхвърлят отпуснатата в заем сума, излизат извън типичните си
обезпечителни, обезщетителни и санкционни
функции. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
Относно размера на претенциите съдът намира за изцяло
основателна първата претенция от 1029,20 лева – платена по Договор за заем № ***/25.03.2016г.,
а втора претенция за частично основателна за сумата от 1592,52 лева, платени в
периода от 27.01.2017г. до 01.07.2017г. по договор за заем № ***/13.12.2016г.,
изчислена от вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ, а до пълния претендиран размер от 2160,90 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 136,43 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 130 лв.
Общият размер на разноските на ищеца
за исковото производство възлизат на
266,43 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 218,96
лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки
или на друг юрист. В договора за правна защита е отразено, че същата се
предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер – съобразно материалния интерес
по делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и броя на исковете, възлиза на общо 643,52
лева за двата иска.
На ответника се дължат разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска, Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева., а по съразмерност в
размер от по 17,82 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, да заплати на А.К.М., ЕГН **********, с адрес:
***, следните суми: 1029,20 лева
главница, представляваща недължимо платени в периода от 09.09.2016г. до
13.12.2016г. неуС. по Договор за заем № ***/25.03.2016г., 1592,52 лева
главница, представляваща недължимо платени в периода от 27.01.2017г. до
01.07.2017г. по договор за заем № ***/13.12.2016г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2160,90
лева, ведно със законната лихва върху посочените по горе главници от 09,08,2019
г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.
7, да заплатят на А.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 218,96 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, направените по делото разноски в размер
на 17,82 лева, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на
адв. С. Г.М., сумата от 643,52 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ