№ 379
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 583 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 9149/2021 г.
от Софийски градски съд е:
ПОПРАВИЛ на основание чл. 28, ал. 2 от ЗЗД, по насрещния
инцидентен установителен иск, предявен от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* против З. С. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН **********,
допусната грешка в пресмятането в Споразумение за разсрочване на парично
задължение от 12.05.2015 г., сключено между „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* от една страна и З. С. Р., ЕГН **********; Т. П. Р., ЕГН
********** и Е. Т. Р., ЕГН ********** /починала впоследствие/, като в т. 1 от
споразумението, задължението по договор за кредит HL 32237/14.02.2008 г.
да се чете „в размер на 49 215 лв.“, вместо неправилно изписаното 25 157
лева, а задължението по договор за кредит HL 17809/19.12.2006 г. да се чете
„в размер на 17 327 лв.“, вместо неправилно изписаното 8 857 лева;
1
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от З. С. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН
********** против „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, имащ за предмет да се установи, че не дължат при
условията на солидарност на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, паричните вземания по изпълнителен лист от 09.09.2014 г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 9554/2014 г. от Софийски районен съд и по
изпълнителен лист от 30.04.2014 г., издаден на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014
г. от Софийски районен съд, поради изпълнение на задължението.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците З. С.
Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН ********** да заплатят деловодните
разноски на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 3 061.68 лв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците с доводи
за недопустимост в частта по инцидентния установителен иск и молят да се
обезсили в тази част и да се прекрати производството по делото.
Жалбоподателите атакуват решението в останалата част с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Поддържат, че имат валидно споразумение с банката, което установява
размера на техните парични задължения по двата договора за кредит и срока,
в който те трябва да ги погасят.
В уговорения срок напълно са погасили тези парични суми, но ЧСИ по
образуваните две изпълнителни дела, съобразно волята на взискателя
/банката/ е отказал да ги прекрати, поради твърдяното от взискателя
неизпълнение.
Молят въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в тази част и вместо това да признае за установено по отношение на
ответника, че паричните задължения, установени със Споразумението от
12.05.2015 г. са точно изпълнени /количествено и във времето/ и напълно са
погаси задълженията по сключените между тях два договора за банков
кредит, въз основа на които са издадени два броя изпълнителни листа и са
образувани две изпълнителни дела.
2
Молят да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещната страна - „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* е подала
отговор, с който оспорва основателността на жалбата, а неговият процесуален
представител в съдебното заседание моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд и да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни
страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – З. С. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН ********** са
предявили против „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, имащ за предмет да се установи, че не дължат при
условията на солидарност на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, паричните вземания по изпълнителен лист от 09.09.2014 г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 9554/2014 г. от Софийски районен съд и по
изпълнителен лист от 30.04.2014 г., издаден на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014
г. от Софийски районен съд, поради пълно изпълнение в хода на
изпълнителното производство по двете дела.
Ищците твърдят, че:
С ответника са субекти на две материални правоотношения, възникнали
от Договор за кредит HL 17809/19.12.2006 г. и Договор за кредит HL
32237/14.02.2008 г., които кредити са уговорени в български лева и реално
получени в лева.
Погасявали са редовно кредите по двата договора до 2014 г., съобразно
погасителните планове.
Поради неизпълнение от тяхна страна в полза на банката, по реда на чл.
3
417 от ГПК са били издадени:
- Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 30.04.2014 г. по ч.гр.д. № 9553/2014 г. от Софийски
районен съд, с което са осъдени при условията на солидарност да заплатят
главница, в размер на сумата от 42 998.17 лева, ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2014 г.; възнаградителна лихва, в размер на сумата от 3
165.83 лева, за периода от 10.08.2013г. до 20.02.2014 г.; такса в размер на
289.02 лева, за периода от 13.05.2013 до 20.02.2014 г., държавна такса, в
размер на сумата от 929.06 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата от 1 097.44 лева;
- Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 09.09.2014 г. по ч.гр.д. № 9554/2014 г. от Софийски
районен съд, с което са осъдени при условията на солидарност да заплатят
главница, в размер на сумата от 27 328.94 лева, ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2014 г.; мораторна лихва, в размер на сумата от 2 081.06
лева, за периода от 10.08.2013 г. до 20.02.2014 г.; такса в размер на 218.95
лева, за периода от 08.01.2013 г. до 20.02.2014 г., държавна такса, в размер на
сумата от 592.58 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от
895.55 лева;
Въз основа на изпълнителния лист от 30.04.2014 г. по молба на банката
е образувано изп.д. № 20158460400037 по писа на ЧСИ, вписан под № 846 в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
Въз основа на изпълнителния лист от 09.09.2014 г. по молба на банката
е образувано изп.д. № 20158460400036 по писа на ЧСИ, вписан под № 846 в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
Получили са покана за доброволно изпълнение, направили са
плащания, с които частично са погасили паричните задължения и поискали от
взискателя да определи остатъка от паричните задължения по всеки един от
договорите и да разсрочи тяхното изпълнение.
На 12.05.2015 г. ищците и ответника са сключили Споразумение за
разсрочване на паричното задължение, в което изрично е посочено, че към
датата 08.04.2015 г., остатъкът на паричното задължение по Договор за
кредит HL 17809/19.12.2006 г. е в размер на сумата от 8 857 лева, а остатъкът
на паричното задължение по Договор за кредит HL 32237/14.02.2008 г. е в
размер на сумата от 25 157лева, а общото парично задължение възлиза на
сумата от 34 014 лева.
4
С член 2 от Споразумението е уговорено, че всеки един от длъжниците
ще заплати четири равни вноски, в размер на сумата от 3 600 лева в срок до
една година, т.е. на всеки три месеца, след което ще отговарят на условията за
рефинансиране.
Ищците поддържат, че точно са изпълнили задълженията по това
Споразумение, но ЧСИ отказва да прекрати образуваните изпълнителни дела,
тъй като взискателят счита, че не са събрани всички вземания по
изпълнителните листа и отказва да приеме правните последици на
Споразумението от 12.05.2015 г.
Поискали са от първоинстанционния съд постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че Споразумението от
12.05.2015 г., следващо по време образуването на двете изпълнителни дела
отразява точно размера на непогасените парични задължения по всеки един
договорите към 08.04.2015 г. и този остатък е точно погасен.
Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* подал отговор
на исковата молба /л. 64 /, с който оспорил основателността на иска и поискал
да се отхвърли с доводи, че има сключени два договора за кредит, които са
били обявени предсрочно за изискуеми; образувани са две заповедни
производства и са издадени две заповеди за изпълнение с изпълнителни
листа; образувани са две изпълнителни производства; длъжникът Т. Р. е
предложил сключване на Споразумение, с което да се разсрочат паричните
задължения за срок от една година; на 12.05.2015 г. е подписано
Споразумение, в което е посочен размера на непогасените паричните
задължения по всеки един от договорите, както и сумарно, но е била
допусната грешка при пресмятането и паричните суми са посочени в
български лева, а всъщност се е имало предвид да се приложи към тези числа
обявения от БНБ курс на лев/евро.
Ответникът изложил доводи, че ищците били недобросъвестни в
преговорите, предхождащи подписването на това Споразумението и съдът
следва да търси действителната воля, тъй като не са имали намерение
частично да опрощават парични задължения.
Поискали да се присъдят направените деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск, предявен от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* против З. С. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН **********,
квалифициран с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗЗД и имащ за предмет да
се поправи грешката, допусната вследствие на неверни пресмятания в
Споразумението от 12.05.2015 г.
5
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че ищците и ответника
са субекти на две материални правоотношение, възникнали от Договор за
кредит HL 17809/19.12.2006 г. и Договор за кредит HL 32237/14.02.2008 г.,
които кредити са уговорени в български лева, реално са получени в български
лева и в лева са погасявали до 2014 г., съобразно погасителните планове.
Банката, поради неизпълнение е обявила двата кредита за предсрочно
изискуеми, подадени са две Заявления и образувани две заповедни
производства по описа на Районен съд София.
По реда на чл. 417 от ГПК в полза на банката са били издадени:
- Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
30.04.2014 г. по ч.гр.д. № 9553/2014 г. от Софийски районен съд, с което
ищците са осъдени при условията на солидарност да заплатят главница, в
размер на сумата от 42 998.17 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2014 г.; възнаградителна лихва, в размер на сумата от 3 165.83 лева, за
периода от 10.08.2013 г. до 20.02.2014 г.; такса в размер на 289.02 лева, за
периода от 13.05.2013 г. до 20.02.2014 г., държавна такса, в размер на сумата
от 929.06 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 1 097.44
лева ;
- Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
09.09.2014 г. по ч.гр.д. № 9554/2014 г. от Софийски районен съд, с което
ищците са осъдени при условията на солидарност да заплатят главница, в
размер на сумата от 27 328.94 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2014 г.; мораторна лихва, в размер на сумата от 2 081.06 лева, за
периода от 10.08.2013 г. до 20.02.2014 г.; такса в размер на 218.95 лева, за
периода от 08.01.2013 г. до 20.02.2014 г., държавна такса, в размер на сумата
от 592.58 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 895.55
лева;
Въз основа на изпълнителния лист от 30.04.2014 г. по молба на банката
е образувано изп.д. № 20158460400037 по писа на ЧСИ, вписан под № 846 в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
Въз основа на изпълнителния лист от 09.09.2014 г. по молба на банката
е образувано изп.д. № 20158460400036 по писа на ЧСИ, вписан под № 846 в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
ЧСИ е връчил покани за доброволно изпълнение и длъжниците са
6
направили плащания за сумата от 12 378 лева.
Длъжниците с писмена молба от 16.02.2015 г. /л. 75 от първоинст. п-во/
са поискали от взискателя да определи остатъка от паричните задължения по
всеки един от договорите и да разсрочи тяхното изпълнение.
Ответникът е приложил справка извлечение за паричните задължения
по двата договора към 08.04.2015 г. /л. 73/, доказващо, че длъжниците са
направили две плащания.
С първото плащане на 09.05.2014 г. са погасили разноски, в размер на
сумата от 7 400 лева.
Второто плащане е направено в периода от месец февруари до датата
08.04.2015 г., т.е. след образуването на изпълнителните дела за сумата от
12 378 лева.
Справката е извършена от двама служители – главен експерт и
началника на подсекция „Проблемни кредити - физически лица“ /л. 73 от
първоинст. п-во/ и е предложено да се сключи Споразумение, като общото
задължение се разсрочи на четири равни вноски в срок от 12 месеца, платимо
от З. Р. и Т. Р. пооделно, в размер на сумата от 3 600 лева.
На 12.05.2015 г. ищците и ответника са сключили процесното
Споразумение за разсрочване на паричното задължение, в което изрично е
посочено, че към датата 08.04.2015 г., остатъкът на паричното задължение по
Договор за кредит HL 17809/19.12.2006 г. е в размер на сумата от 8 857 лева, а
остатъкът на паричното задължение по Договор за кредит HL
32237/14.02.2008 г. е в размер на сумата от 25 157лева, а общото парично
задължение възлиза на сумата от 34 014 лева.
С член 2 от Споразумението е уговорено, че всеки един от длъжниците
ще заплати четири равни вноски, в размер на сумата от 3 600 лева в срок до
12 месеца, т.е. на всеки три месеца, след което ще отговарят на условията за
рефинансиране.
Банката е събрала от длъжниците за изготвянето на това Споразумение
такса в размер на 60 лева.
В Споразумението изрично е записано, че за всички неуредени
взаимоотношения ще намерят приложение разпоредбите на гражданското
законодателство на Р. България.
7
Ищците са представили писмени доказателства, че всеки един от тях е
направил плащанията по Споразумението и е изцяло погасена сумата от
34 014 лева.
В първата инстанция е извършена счетоводна експертиза, която е
посочила задълженията на ищците, съобразно издадените изпълнителни листа
към датата 08.04.2015 г.; към дата на подписване на Споразумението и една
година след това, както и към датата на извършване на експертизата.
Експертизата установява, че в Споразумението е описан размер на
задълженията, който не съответства на счетоводните регистри.
Споразумението не е осчетоводено.
Всички задължения в Договорите за кредит са уговорени и
осчетоводявани в лева.
В първата инстанция е разпитан свидетеля К. Л. за процедурата по
сключване на процесното Споразумение и за неговите съществени елементи.
Въззивният съд не кредитира тези показания, тъй като са налице
писмени доказателства, установяващи направеното предложение от
длъжниците; предложението на счетоводния отдел и писменият текст на
Споразумението, което материализира съществените елементи на неговото
съдържание – парични задължения поотделно и общо в български лева, както
и разсрочено погасяване на четири вноски в лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба.
Спорът се концентрира до отговорите на два въпроса:
Първият е до допустимостта на решението в частта, в която съдът по
приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск се е
произнесъл с диспозитив като по предявен конститутивен иск и на практика е
внесъл промяна в съдържанието на едно материално правоотношение по
начина, по който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в
съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ по реда чл. 247 от ГПК, но
най-важното - в противоречие на правния ред, посочен в чл. 28, ал. 2 от ЗЗД.
8
Вторият въпрос е дали съдържанието на процесното Споразумение
обвързва страните и представлявали валидна новация на задълженията,
възникнали от двата договора за кредит.
Настоящият въззивен състав намира, че приетия за разглеждане
инцидентен установителен иск е недопустим.
Законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗЗД е изключил
грешката, която се отнася само до пресмятането да е основание за
унищожение на договора и е разрешил нейното поправяне.
В съдебната практика има случаи на поправяне на такива грешки в
пресмятанията, касаещи съществените елементи от съдържанието на
определен вид договори, но процесуалното средство не е установителен иск, а
осъдителен.
Установяването на факти по съдебен ред е възможно само в случаите по
чл. 124, ал. 4 от ГПК, а фактът, че е налице грешка в пресмятането не е от
случаите, предвидени в закона.
Предявеният инцидентен установителен иск е недопустим, което влече
недопустимост на постановеното по него решение, което е обжалвано и
налага да се обезсили решението на първоинстанционния съд в тази част и да
се прекрати производството по него, тъй като са налице предпоставките по
чл. 270, ал. 1, изр. 1-во от ГПК.
По отрицателния установителен иск, предявен от ищците и имащ
своето основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК, съгласно която,
длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В разглеждания случай изпълнителни основания за издаване на двата
броя изпълнителни листа са два броя заповеди за изпълнение от 30.04.2014 г.
Длъжниците не са подали възражения по чл. 414 от ГПК.
Образувани са били две изпълнителни дела, по които ЧСИ е наложил
запори и насрочил опис на недвижим имот.
9
След издаването на изпълнителните листа длъжниците са направили
частично погасяване на задълженията и са поискали сключване на
споразумение, в което да се посочат паричните задължения и да се постигне
съгласие по тяхното разсрочване за срок от 12 месеца.
Проверката за размера на паричните задължения са направени в
счетоводството на банката /взискателя/ и съответните длъжностни лица са
предложили да се сключи споразумението и условията, при които да се
сключи.
Това споразумение установява остатъка от паричните задължения по
всеки един от договорите за кредит и начина за тяхното погасяване.
Споразумението е валидно и обективно новира по смисъла на чл. 107 от
ЗЗД задълженията, възникнали от двата Договора за кредит – решение № 147
от 23.07.2012 г., постановено по гр.д. № 627/2011 г. от ГК, ІІІ г..о. на ВКС.
Споразумението, досежно новите съществени елементи от
съдържанието има характер на договор със силата на закон за тези, които са
го сключили и може да се изменени, прекрати, развали или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
В случая съдържанието на процесното Споразумение ясно и
недвусмислено установява размера на паричните задължения в български
лева и сроковете за тяхното погасяване в български лева.
Обстоятелството, че длъжниците в срок са направили всички плащания
на паричните суми по Споразумението не се оспорва от ответника.
Този нов юридически факт на точно изпълнение на новираните
задължения по Споразумението следва по време издаването на
изпълнителните основания и изпълнителните листа, както и образуването на
двете изпълнителни дела с правопогасяващ ефект за вземанията на
кредитора/взискателя по тези изпълнителни листа.
Предявеният иск е основателен.
С оглед на изложеното въззивната жалба е основателна, поради което
10
следва:
- да се обезсили решението на първоинстанционния съд в частта по
инцидентния установителен иск и да се прекрати производството по него, тъй
като са налице предпоставките по чл. 270, ал. 1, изр. 1-во от ГПК;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
искът с правно основание чл. 439 от ГПК е отхвърлен и вместо това се
признае за установено по отношение на ответника, че паричните задължения
на ищците, произтичащи от двата договора за кредит, за които има издадени
заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа, както и образувани
изпълнителни дела са погасени, поради заплащане на новираните задължения;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати поотделно на
ищците направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представите списъци на разноски и
при отсъствието на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, както следва:
- на ищеца Т. П. Р. деловодни разноски за първата инстанция, общо в
размер на сумата от 7 397.48 лева и за въззивното производство, общо в
размер на сумата от 11 649.59 лева;
- на ищеца З. С. Р. деловодни разноски за първата инстанция, в размер
на сумата от 3 430 лева и за въззивното производство, в размер на сумата от
8 385 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 583 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. №
9149/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е ПОПРАВИЛ на
основание чл. 28, ал. 2 от ЗЗД, по насрещния инцидентен установителен иск,
предявен от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против З. С. Р., ЕГН
11
********** и Т. П. Р., ЕГН **********, допусната грешка в пресмятането в
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 12.05.2015 г.,
сключено между „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* от една страна и З.
С. Р., ЕГН **********; Т. П. Р., ЕГН ********** и Е. Т. Р., ЕГН **********
/починала впоследствие/, като в т. 1 от споразумението, задължението по
договор за кредит HL 32237/14.02.2008 г. да се чете „в размер на 49 215 лв.“,
вместо неправилно изписаното 25 157 лева, а задължението по договор за
кредит HL 17809/19.12.2006 г. да се чете „в размер на 17 327 лв.“, вместо
неправилно изписаното 8 857 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по насрещния инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗЗД, предявен от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против З. С. Р., ЕГН ********** и
Т. П. Р., ЕГН **********, имащ за предмет да се поправи грешка в
пресмятането в Споразумение за разсрочване на парично задължение от
12.05.2015 г., сключено между „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* от
една страна и З. С. Р., ЕГН **********; Т. П. Р., ЕГН ********** и Е. Т. Р.,
ЕГН ********** /починала впоследствие/, като в т. 1 от споразумението,
задължението по договор за кредит HL 32237/14.02.2008 г. да се чете „в
размер на 49 215 лв.“, вместо неправилно изписаното 25 157 лева, а
задължението по договор за кредит HL 17809/19.12.2006 г. да се чете „в
размер на 17 327 лв.“, вместо неправилно изписаното 8 857 лева.
ОТМЕНЯ решение № 583 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. №
9149/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от З. С. Р., ЕГН ********** и Т. П. Р., ЕГН ********** против
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, имащ за предмет да се установи, че не дължат при условията на
солидарност на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
паричните вземания по изпълнителен лист от 09.09.2014 г., издаден на
основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 9554/2014 г. от Софийски районен съд и по изпълнителен лист от
30.04.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014 г. от Софийски районен
12
съд, поради изпълнение на паричните задължения и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 439 от ГПК, че З. С. Р., ЕГН ********** и
Т. П. Р., ЕГН ********** не дължат при условията на солидарност на
взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, паричните вземания по
изпълнителен лист от 09.09.2014 г., издаден на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 9554/2014
г. от Софийски районен съд и по изпълнителен лист от 30.04.2014 г., издаден
на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014 г. от Софийски районен съд, по образуваните
изп.д. № 20158460400037 и изп.д. № 20158460400036, двете по описа на ЧСИ,
вписан под № 846 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
Софийски градски съд, поради изпълнение на задълженията.
ОСЪЖДА ответника - „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати:
- на Т. П. Р., ЕГН **********, деловодни разноски за първата
инстанция, общо в размер на сумата от 7 397.48 лева и за въззивното
производство, общо в размер на сумата от 11 649.59 лева;
- на З. С. Р., ЕГН **********, деловодни разноски за първата
инстанция, в размер на сумата от 3 430 лева и за въззивното производство, в
размер на сумата от 8 385 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13