№ 3807
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100502774 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Л. А. М. срещу решение №
20226060/30.12.2021 г. по гр.д. № 58276/2020 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, в
частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховане (КЗ), вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), предявен
от Л. А. М. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, за разликата над 1314,34 лв. до пълния предявен
размер от 1941,08 лв. – частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие
настъпило на 15.10.2020 г. застрахователно събитие.
Жалбоподателят Л. А. М. твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че изводите на съда противоречат на събраните по делото
доказателства, като не са взети предвид доводите, наведени от него пред
1
първоинстанционния съд. В тази връзка излага, че съгласно приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза дължимото обезщетение за причинените щети по
собственото му МПС – мотоциклет „Ямаха Р6 Л“ с рег. № ****, следва да бъде
определено на 3773 лв. С оглед обстоятелството, че ответното дружество е заплатило
само част от дължимото обезщетение, а именно – 1831,92 лв., то непогасената част
възлиза на сумата в размер на 1941,08 лв. Ето защо, твърди, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част се явява неправилно, поради което моли
същото да бъде отменено в обжалваната част и предявеният от него иск да бъде уважен
изцяло, т.е. за сумата в размер на 1941,08 лв., а при условията на евентуалност до
сумата в размер на 1714,79 лв. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - ЗАД „Б.В.И.Г.“, оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството
пред въззивната инстанция. Релевира възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. А. М. с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ), вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата в размер на 1941,08 лв. –
частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв. (след допуснато изменение на размер на
иска в о.с.з., проведено на 14.07.2021 г.), представляваща непогасена част от дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е
застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 15.10.2020 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020 г.,
до погасяването.
Ищецът – Л. А. М., твърди, че по вина на водач на лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на 15.10.2020 г. е
настъпило ПТП със собственото му МПС – мотоциклет „Ямаха Р6 Л“ с рег. № ****,
вследствие на което са причинени щети по отношение на мотоциклета на ищеца. Сочи,
че ответникът не е заплатил в негова полза пълния размер на дължимото
застрахователно обезщетение, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Във
връзка с посоченото ищецът предявява иск за сумата в размер на 1941,08 лв. –
частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв. (след допуснато изменение на размер на
иска в о.с.з., проведено на 14.07.2021 г.), представляваща непогасена част от дължимо
2
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е
застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 15.10.2020 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020 г.,
до погасяването. Претендира разноските по производството.
С решение № 20226060/30.12.2021 г. по гр.д. № 58276/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 143 състав, искът е уважен до сумата в размер на 1314,34 лв. – част от общо
претендирана сума в размер на 4868,08 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2020 г., като е отхвърлен до пълния предявен
размер от 1941,08 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди
в претендирания размер.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна,
че по вина на водача на лек автомобил лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** е
реализирано ПТП на 15.10.2020 г., при което е увредено следното МПС, собственост
на жалбоподателя (ищец в първоинстанционното производство), а именно: мотоциклет
„Ямаха Р6 Л“ с рег. № ****, че към датата на ПТП между ответника и водача на лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** е бил налице договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Посочените фактическите и правни
констатации не се оспорват във въззивната жалба, като спорен е единствено размерът,
в който е възникнало вземането за застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, приета в
производството пред Софийски районен съд, стойността на разходите, необходими за
възстановяването на процесното МПС – мотоциклет „Ямаха Р6 Л“ с рег. № ****,
възлизат на сумата в размер на 10944,25 лв., а действителната стойност на автомобила
към датата на настъпване на застрахователното събитие е 4472,52 лв., предвид
разясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., проведено на 14.07.2021 г., че от
3
действителната стойност на МПС, посочена в заключението по САТЕ (4758 лв.),
следва да се извадят 6 %, предвид установения по делото пробег на мотоциклета. На
основание чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Следователно, налице е тотална щета по отношение на
застрахованото МПС, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава действителната стойност на МПС. Съгласно заключението на САТЕ,
неоспорена от страните, след приспадане на запазените части в размер на 20,7 %
дължимото застрахователно обезщетение за увреждането на процесния мотоциклет,
определено при условията на тотална щета, възлиза на сумата в размер на 3546,71 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 1831,92 лв.
Ето защо, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи за сумата
в размер на 1714,79 лв. - частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв. - разликата
между погасената сума – 1831,92 лв., и дължимата – 3546,71 лв., като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 1941,08 лв. – частичен иск от сумата в размер на 4868,08
лв. Следователно, решението на Софийски районен съд в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 1314,34 лв. до сумата в размер на 1714,79 лв., следва да
бъде отменено, като искът бъде уважен в посочената част. В останалата обжалвана
част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя е
неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя сумата от 322,66 лв., представляваща разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от жалбата. Не следва да се
присъждат допълнително разноски в полза на жалбоподателя за първоинстанционно
производство, тъй като дължимите такива при уважен иск за сумата в размер на
1714,79 лв. са в размер на 757,13 лв., като присъдените от Софийски районен съд са в
размер на 805,62 лв., въпреки че искът е уважен за сумата в размер на 1314,34 лв., с
оглед на което е следвало да бъдат присъдени разноски в размер на 580,32 лв. От друга
страна, липсва искане на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на решението в
частта, касаеща разноските на ищеца, поради което същото не следва да бъде отменяно
в посочената част.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 36,11
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от жалбата. Не следва да се намаляват
4
разноските, присъдени на ответника с решението на СРС, предвид изхода от
оспорването пред настоящата инстанция, тъй като с първоинстанционното решение са
присъдени 30 лв. (при отхвърлен иск за сумата в размер на 626,74 лв.), а с оглед изхода
на делото и при съобразяване на изхода от обжалване на решението пред настоящата
инстанция ответникът има право на разноски в размер на 58,29 лв. за
първоинстанционното производство (при отхвърлен иск за сумата в размер на 226,29
лв.). От друга страна, липсва искане на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта, касаеща разноските на ответника, поради което същото не следва
да бъде отменяно в посочената част.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20226060/30.12.2021 г. по гр.д. № 58276/2020 г. по описа
на СРС, ГО, 143 състав, в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД,
предявен от Л. А. М., ЕГН **********, срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, е отхвърлен
за разликата над 1314,34 лв. до сумата в размер на 1714,79 лв. – частичен иск от сумата
в размер на 4868,08 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.11.2020 г., до погасяването, представляваща непогасена част от дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е
застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 15.10.2020 г. застрахователно събитие, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, да заплати на Л. А. М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата над 1314,34 лв. до сумата в размер
на 1714,79 лв., т.е. още 400,45 лв. – частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие
настъпило на 15.10.2020 г. застрахователно събитие.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за
сумата над 1714,79 лв. до пълния предявен размер от 1941,08 лв., т.е. за 226,29 лв. –
5
частичен иск от сумата в размер на 4868,08 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, да заплати на Л. А. М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 322,66 лв., представляваща разноски
в настоящото производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, да заплати в полза на ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 36,11 лв.,
представляваща разноски за настоящото производство съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6