№ 8752
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Д. В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110145514 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове В. с правно основание чл.
216, 1 ал. 2 вр. с чл. 216, ал. 1, т.1 и т.6 ДОПК, а при условията на евентуалност по чл. 216,
ал. 3 ДОПК вр. с чл. 135 ЗЗД.
Ищецът Национална агенция по приходите твърди, че с Ревизионен акт № Р-
*************-091- 001/06.01.2016 г. /връчен на В. В. на 03.05.2016 г./ са установени
задължения за ДДС в общ размер на 24 441,06 лева към дата на издаване на акта 06.01.2016
г., а към 30.04.2023 г. – в размер на 37 191,79 лева /главница 17 166,01 лева и лихви 20 025,78
лева/. Сочи, че началото на производството е дадено със Заповед за възлагане на ревизия №
*************-020- 001/18.05.2015г., връчена по електронен път на В. В. на дата 25.05.2015
г. Твърди, че с Ревизионен акт № Р22221115010069-091-001/04.01.2017г. /връчен на В. В. на
18.01.2017 г. по ел. път/ са установени задължения за ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски в общ размер към дата на издаване на акта 04.01.2017 г.- в размер на 75 668,40 лв., а
към 30.04.2023 г.- в размер на 52 593,18 лв. /главница 27 046,88 лева и лихви 25 546,30 лева/.
Сочи, че началото на производството е дадено със Заповед за възлагане на ревизия №
22221115010069-020-001/08.12.2015 г., връчена лично на физическото лице. Излага, че към
30.04.2023 г. общият размер на задълженията по посочените ревизионни актове е 89 784, 97
лева. Твърди, че Ревизионен акт № Р-*************-091-001/06.01.2016г. е обжалван по
административен ред, след което по съдебен ред, като последната инстанция е оставила
жалбата без разглеждане и е прекратила производството. Излага, че ревизионен акт № Р-
22221115010069-091-001/04.01.2017 г. също е обжалван по административен ред, като с
решение на дирекция ОДОП, актът бил изменен, а с решение на АССГ съдът потвърдил
решението на дирекция ОДОП. Сочи, че срещу решението на АССГ е подадена касационна
жалба, която е отхвърлена с решение на ВАС. Аргументира, че ревизионните актове са
влезли в сила като към исковата молба прилага и подробна справка относно задълженията.
Поддържа се че ответникът В. В. извършил на 22.05.2018 г. в полза на Н. В. В. и И. В. В.
/негови синове/ дарение на 4/6 ид.ч. от обект в сграда с КИД 68134.4358.234.6.20, находящ се
в гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 902, вх. А, ет. 7, ап. 20, вид на собствеността частна, тип
жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива 1, площ по документ 61 кв.м., заедно с избено помещение № 20
от 2,60 кв.м., заедно с 2,003 % ид.ч. от общите части на вх. А и Б на сградата, обективирано
в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4860, нот.дело № 251 от 2018 г. На
1
22.05.2018 г. извършил дарение на ½ ид.ч. от сграда с КИД 68134.****.228.1, находяща се в
гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14, както и на ½ ид.ч. от поземлен имот с КИД
68134.****.228, находящ се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14, съдържащ се в
Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4863, нот.дело № 252 от 2018 г. На
22.05.2018 г. извършил дарение на 37,12 ид.ч. от поземлен имот с КИД 68134.****.189; 4/6
ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с КИД 68134.****.189.1; ½ ид.ч. от тухлена барака с
КИД 68134.****.189.2; ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда с КИД 68134.****.189.3; ½ ид.ч.
от паянтов гараж с КИД 68134.****.189.4, всичките намиращи се в гр. София, район К.П.,
ул. „К“ № 2, обективирано в Нотариален акт № 106 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4873,
нот. дело № 253 от 2018 г. Ищецът твърди, че по повод изброените вземания е образувано
изпълнително дело 22020036541/2002г. от публичен изпълнител. Сочи, че в хода на
производството е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и е
установено, че същият притежава няколко автомобила, които обаче били твърде стари, респ.
амортизирани с оглед на което сочи, че лицето няма друго имущество върху което да се
насочи изпълнение. Излага, че разпоредителните сделки са извършени преди издаването и
връчването на двата ревизионни акта. Аргументира, че лицата по сделките са свързани лица,
както и че същите се явяват увреждащи за него, доколкото намаляват имуществото на
длъжника.
Въз основа на изложеното ищецът иска обявяване за недействителни по отношение
на Държавата на следните сделки: дарение от 22.05.2018 г. на 4/6 ид.ч. от обект в сграда с
КИД 68134.4358.234.6.20, находящ се в гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 902, вх. А, ет. 7, ап.
20, вид на собствеността частна, тип жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, брой нива 1, площ по документ 61 кв.м., заедно с
избено помещение № 20 от 2,60 кв.м., заедно с 2,003 % ид.ч. от общите части на вх. А и Б на
сградата, обективирано в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4860,
нот.дело № 251 от 2018 г.; дарение от 22.05.2018 г. с предмет ½ ид.ч. от сграда с КИД
68134.****.228.1, находяща се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14, както и ½ ид.ч. от
поземлен имот с КИД 68134.****.228, находящ се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14,
обективирано в Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4863, нот.дело № 252
от 2018 г. и на дарение от 22.05.2018 г. с предмет 37,12 ид.ч. от поземлен имот с КИД
68134.****.189; 4/6 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с КИД 68134.****.189.1; ½ ид.ч. от
тухлена барака с КИД 68134.****.189.2; ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда с КИД
68134.****.189.3; ½ ид.ч. от паянтов гараж с КИД 68134.****.189.4, всичките находящи се в
гр. София, район К.П., ул. „К“ № 2, обективирано в Нотариален акт № 106 от 22.05.2018 г.,
том II, рег. № 4873, нот. дело № 253 от 2018 г.
Ответникът В. С. В. оспорва основателността на предявените искове. Прави
възражение за изтекла абсолютна 10 годишна погасителна давност досежно задълженията,
за които са издадени Ревизионен акт № Р-*************-091-001/06.01.2016 г. и ревизионен
акт № Р-22221115010069-091-001/04.01.2017 г. за 201 1г., 2012 г. и 2013 г., като сочи, че
останалите задължения са в нисък размер и счита, че в случая се цели свръхобезпечение на
дълга. Излага, че с цитираните ревизионни актове са установени задължения за периода 2008
г. – 2014 г., като отново сочи, че задълженията за периода до 30.04.2014 г. били погасени по
давност, поради което счита, че не съществува вземане, което да подлежи на принудително
изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за предявяване на исковете
и сочи, че приложимата такава е по ЗЗД. Поддържа, че даренията били извършени на
22.05.2018 г., а исковата молба била подадена на 14.08.2023 г. Твърди, че е изтекла и 5
годишната давност за публичните задължения. Сочи, че длъжникът не бил уведомен по реда
на ДОПК за наложените обезпечителни мерки. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът И. В. В. оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла
абсолютна 10 годишна погасителна давност досежно задълженията, за които са издадени
Ревизионен акт № Р-*************-091- 001/06.01.2016 г. и Ревизионен акт № Р-
22221115010069-091-001/04.01.2017 г. Излага, че с цитираните ревизионни актове са
установени задължения за периода 2008 г. – 2014 г., като отново сочи, че задълженията за
2
периода до 30.04.2014 г. са погасени по давност, поради което счита, че не съществува
вземане, което да подлежи на принудително изпълнение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност и за предявяване на исковете и сочи, че приложимата такава е по ЗЗД.
Сочи също, че пазарната стойност на всеки един от имотите би била достатъчно
обезпечение, поради което счита искането на ищеца за прогласяване и на трите сделки за
недействителни, за неоснователно. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът Н. В. В. оспорва основателността на предявените искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност досежно задълженията, за които са издадени
ревизионните актове, както и такова досежно предявяването на исковете. Твърди, че липсва
намерението за увреждане. Сочи също, че пазарната стойност на всеки един от имотите би
била достатъчно обезпечение, поради което счита искането на ищеца за прогласяване и на
трите сделки за недействителни, за неоснователно. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ДОПК в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: публично задължение,
което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на данъчни
задължения; сключването на три броя договори за дарение след датата на установяване на
публичното задължение; стойността на продаденото имущество значително да надхвърля
стойността на получената продажна цена.
В конкретния случай с определение № 29981/24.07.2024 г., в което се съдържа
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.10.2024 г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ответника В. С. В., в качеството му на дарител и останалите двама
ответници, които са негови синове - Н. В. В. и И. В. В., са сключени три договора за
дарение, обективирани в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4860, нот.дело
№ 251 от 2018г.; Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4863, нот.дело № 252
от 2018г.; и Нотариален акт № 106 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4873, нот. дело № 253 от
2018г.
Според Удостоверение за данъчна оценка с изх. № СФД-23-ДИ05-209/3/17.02.2023 г.,
издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-К.П.“ данъчната оценка на 4/6
от сграда със застроена площ 20 кв.м. е 5 530, 87 лв., данъчната оценка на ½ ид. част от
барака със застроена площ от 49 кв.м. е 10 163 лв., данъчната оценка на ½ идеална част от
сграда със застроена площ от 42 кв. м. е 8 711, 15 лв., данъчната оценка на ½ идеална част от
гараж със застроена площ от 23 кв.м. е 1 383, 25 лв. и данъчната оценка на ½ идаелна част от
земя с площ 261 кв. м. е 8 247, 60 лв.
Според удостоверение за данъчна оценка с изх. № СО-ОС-23-ДИ05-209/5/16.02.2023
г., издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „Оп-Л“ данъчната оценка на имот
с адрес: гр. София, ж.к. Л, бл. 902, вх. А, ет. 7, ап. 20 е в размер на 28 205, 40 лв., а за 4/6
идеални части е в размер на 18 803, 60 лв.
Според справка за родствени връзки И. В. В. и Н. В. В. са синове на В. С. В..
Относно размера на задълженията на ответника В. В. по делото са събрани следните
доказателства:
Представени са справка за общите задължения на В. С. В. към дата 22.05.2018 г., в
която е посочено, че същият дължи следните суми: 84, 14 лв. – годишени авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ; 32 432, 83 лв. – ДОО; 25 589, 09 лв. – данък добавена стойност; 8 737, 10 лв. –
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; 12 724, 90 лв. –
здравно осигуряване; 2 333, 24 лв. – универсален пенсионен фонд. Според Справка №
**********/30.04.2023 г. общите задължения на В. В. към датата на справката са в размер на
100, 755, 74 лв.
3
Според справка от 10.03.2025 г. размерът на вземанията на ответника В. В., посочени
в Ревизионен акт № Р-*************-091-001/06.01.2016 г. за ДДС са за главница в размер
на 20, 13 лв. и за лихви в размер на 155, 03 лв. Задълженията посочени в Ревизионен акт №
Р-22221150****-091-001/06.01.2016 г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения и задължителни осигурителни вноски е в размер на 8 252, 91 лв. и
лихви в размер на 9 328, 75 лв. общият размер на задълженията по главници е 17 756, 82 лв.
и за лихви в размер на 9 483, 78 лв.
Тези размери са получени след приспадане на погасените по давност суми, не са
оспорени от ответниците, поради което съдът не следва да обсъжда възражението за
погасяване по давност на сумите, направено в отговорите на исковата молба, тъй като
ищецът вече е признал погасяване на сумите.
По делото е изслушана СТЕ, в чието заключение е посочено, че към 22.05.2018 г.
апартамент с идентификатор 68134.4358.234.6.20 е бил с пазарна стойност 103 700 лв. Към
20.02.2025 г. /датата на изготвяне на експертизата/ пазарната му стойност е в размер на
189 100 лв. Недвижим имот с идентификатор 68134.****.228.1 към 22.05.2018 г. е бил с
пазарна стойност 105 440 лв., а към 20.02.2025 г. пазарната му стойност е била в размер на
147 692 лв. Поземлен имот с идентификатор 68134.****.189 към 22.05.2018 г. е бил с
пазарна стойност 105 036 лв., а към 20.02.2025 г. с пазарна стойност 147 133 лв.
Недействителни по отношение на държавата са сделките, сключени от длъжника след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения,
които са извършени във вреда на публичния взискател, по които страна е свързано с
длъжника лице-чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ГПК се обуславя от следните
материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с
влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно
решение, 2/ сключването на сделка след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия, 3/ сделката да е извършена във
вреда на публичния взискател и 4/ страни по нея да са длъжникът и свързано с него лице.
На първо място следва да бъдат обсъдени общите предпоставки
на отменителните искове по чл. 216 ДОПК, като от една страна бъде установено наличието
на публично вземане на държавата срещу длъжника, установено с влязъл в сила акт за
установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, а от друга –
сключването от задълженото лице на сделка на разпореждане, следваща датата на
установяване на публичните задължения, съответно връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения.
Във връзка с първата от посочените предпоставки по делото се установява, че с
Ревизионен акт № Р-*************-091-001/06.01.2016 г. са установени задължения за
неплатен ДДС в общ размер на 24 441, 06 лв., актът е обжалван по административен ред и с
Решение № 487/31.03.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП жалбата е оставена без
разглеждане. Срещу този акт е била подадена жалба пред АССГ, която е оставена без
уважение с определение, потвърдено от ВАС. С втория Ревизионен акт № Р-*************-
091-001/06.01.2016 г. са установени задължения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски в общ размер на 75 668, 40 лв. По повод на предприето обжалване, същият е изменен
по административен ред с Решение № 1088/10.07.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП.
По повод на предприето обжалване пред АССГ решението е потвърдено, което е влязло в
сила на 03.01.2019 г. с постановяване на потвърдително решение на ВАС. И двата
ревизионни акта са стабилни административни актове
На следващо място се установява да е налице и втората от общите предпоставки на
предявения отменителен иск, доколкото по делото се установява, че Заповедта за възлагане
на ревизия № Р-*************-091-001/06.01.2016 г. е връчен на В. С. В. на 25.05.2015 г., а
Заповедта за възлагане на ревизия № Р-*************-091-001/06.01.2016 г. му е връчен на
4
12.12.2015 г. Преценката за това дали атакуваната разпоредителна сделка е извършена след
връчване на заповедта за възлагане на ревизията се извършва при съобразяване на датата, на
която на В. С. В. е връчена първата издадена заповед за възлагане на ревизия. Този извод
следва от съображенията за въвеждане на изискването атакуваната сделка да е извършена
след връчването на заповедта за възлагане на ревизията, което се изразява в ограничаване на
приложното поле на отменителните искове по чл. 216 ДОПК до онези сделки и действия,
извършени от длъжника след уведомяването му за образуваното ревизионно производство.
Значимият факт, с които законодателят свързва началния момент, считано от когато дадена
сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК е факта, кога длъжника е
узнал, че спрямо него стартира ревизионно производство и това е датата – 25.05.2015 г.
Относно третата предпоставка необходимо за уважаване на иска, а именно сделката
да е извършена във вреда на публичния взискател, съдът намира, че същата е налице.
Разпоредителните сделки с имуществени права на длъжника тогава, когато неговото
имущество е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите му, действително не водят до
увреждане на техните интереси. В случая обаче твърденията на ответника-длъжник, че към
датата на приключване на устните състезания неговите задължения са значително намалени
като погасени по давност, за което свидетелства и цитираната по-горе справка от ищеца с
дата 10.03.2025 г., но безспорно между страните е, че към тази дата има непогасени
задължения към държавата, която въз основа на това тя се явява кредитор на В. С. В.. При
иска по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК е без значение съотношението между размера на вземането
на кредитора и стойността на имуществото, предмет на атакуваната сделка, тъй като дори и
тя да е по-висока, при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането
си. Поради това не следва да се уважава възражението на ответниците за свръхобезпеченост.
В този случай разпореждането с който и да е актив от имуществото на длъжника води
до намаляване на потенциала му за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори.
Конкретно са извършени дарствени сделки, срещу които не е постъпил никакъв актив в
патримониума на длъжника, който да даде сигурност на кредитора, че длъжникът му може
да се разплати с него. Тоест тази сделка по скоро смущава интересите на кредитора на
длъжника-ответник /в това число и на държавата/, отколкото да ги удовлетворява, тъй като
занапред длъжникът няма да разполага с актива нужен му за извършване на търговското му
занятие. Казаното формира убеждението у решаващия съдебен състав, че атакуваните
договори за продажба от 22.05.2018 г. имат характера на сделка, увреждаща интереса на
държавата като кредитор на неудовлетворени публични вземания.
Последната предпоставка, чиято реализация трябва да е налице за да се възприеме
изпълнен фактически състав по възникване на спорното материално преобразуващо право
защитимо с иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, е заключена в изискването за наличие на
свързаност между страните по атакуваните разпоредителни сделки. Липсва спор между
ищцовата институция и ответниците, че Н. Васелев В. и И. В. В. се явяват синове на
длъжника В. В.. Тя също се разкрива и от цитираната справка за родствени връзки,
неоспорена от ответниците.
По отношение на релевираните от ответниците възражения за изтекла давност, съдът
намира следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД, както и искът по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК е конститутивен и се
погасява с 5-годишна давност, считано от извършването на увреждащото разпореждане
/сключването на сделката/, така и Определение № 150 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
551/2012 г., II т. о. и Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о. В
настоящия случай законоустановения петгодишен срок не е изтекъл, доколкото исковата
молба е подадена на 22.05.2023 г., а атакуваната сделка е извършена на 22.05.2018 г.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че всяка една от изискуемите
материални предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК се е
реализирала и съдът следва да обяви за относително недействителни по отношение на
държавата на дарение от 22.05.2018 г. на 4/6 ид.ч. от обект в сграда с КИД
5
68134.4358.234.6.20, находящ се в гр. София, район Л, ж.к. Л, бл. 902, вх. А, ет. 7, ап. 20, вид
на собствеността частна, тип жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в
сграда със смесено предназначение, брой нива 1, площ по документ 61 кв.м., заедно с избено
помещение № 20 от 2,60 кв.м., заедно с 2,003 % ид.ч. от общите части на вх. А и Б на
сградата, обективирано в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4860,
нот.дело № 251 от 2018 г. на дарение от 22.05.2018 г. с предмет ½ ид.ч. от сграда с КИД
68134.****.228.1, находяща се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14, както и ½ ид.ч. от
поземлен имот с КИД 68134.****.228, находящ се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ № 14,
обективирано в Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4863, нот.дело № 252
от 2018 г. и на дарение от 22.08.2018 г. с предмет 37,12 ид.ч. от поземлен имот с КИД
68134.****.189; 4/6 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с КИД 68134.****.189.1; ½ ид.ч. от
тухлена барака с КИД 68134.****.189.2; ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда с КИД
68134.****.189.3; ½ ид.ч. от паянтов гараж с КИД 68134.****.189.4, всичките находящи се в
гр. София, район К.П., ул. „К“ № 2, обективирано в Нотариален акт № 106 от 22.05.2018г.,
том II, рег. № 4873, нот. дело № 253 от 2018 г.
С оглед на горното съдът намира за установени предпоставките на първия предявен
отменителен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 6 ДОПК. Предвид уважаването на
главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения
евентуален иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. чл. 135 ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата
държавната такса в размер на 226, 19 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, т. 4 и т. 2 и чл.
71, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 6
ДОПК по отношение на Държавата чрез Национална агенция за приходите, представлявана
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София, сключения на 22.05.2018 г. Договор
за дарение на идеални части, с който дарителят В. С. В., ЕГН ******** дарява на синовете
си Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН ********** притежаваните от него 4/6 идеални
части от обект в сграда с КИД 68134.4358.234.6.20, находящ се в гр. София, район Л, ж.к. Л,
бл. 902, вх. А, ет. 7, ап. 20, вид на собствеността частна, тип жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива 1, площ по
документ 61 кв.м., заедно с избено помещение № 20 от 2,60 кв.м., заедно с 2,003 % ид.ч. от
общите части на вх. А и Б на сградата, съдържащ се в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018г.,
том II, рег. № 4860, нот.дело № 251 от 2018г.
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 6
ДОПК по отношение на Държавата чрез Национална агенция за приходите, представлявана
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София, сключения на 22.05.2018 г. Договор
за дарение на идеални части, с който дарителят В. С. В., ЕГН ******** дарява на синовете
си Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН ********** притежаваните от него ½ идеална
част от сграда с КИД 68134.****.228.1, находяща се в гр. София, район К.П., ул. „С.И.“ №
14, както и ½ ид.ч. от поземлен имот с КИД 68134.****.228, находящ се в гр. София, район
К.П., ул. „С.И.“ № 14, съдържащ се в Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. №
4863, нот.дело № 252 от 2018 г.
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 и т. 6
ДОПК по отношение на Държавата чрез Национална агенция за приходите, представлявана
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София, сключения на 22.05.2018 г. Договор
за дарение на идеални части, с който дарителят В. С. В., ЕГН ******** дарява на синовете
6
си Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН ********** притежаваните от него 37,12 ид.ч.
от поземлен имот с КИД 68134.****.189; 4/6 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с КИД
68134.****.189.1; ½ ид.ч. от тухлена барака с КИД 68134.****.189.2; ½ ид.ч. от масивна
жилищна сграда с КИД 68134.****.189.3; ½ ид.ч. от паянтов гараж с КИД 68134.****.189.4,
всичките находящи се в гр. София, район К.П., ул. „К“ № 2, съдържащ се в Нотариален акт
№ 106 от 22.05.2018г., том II, рег. № 4873, нот. дело № 253 от 2018 г.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********, Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН
********** да заплатят на Национална агенция за приходите на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********, Н. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН
********** да заплатят в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 226, 19 лв., представляваща дължимата се държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7