Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 09
ноември, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 30.09.2021 г. /тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 671 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. с ЕИК: *********, представлявано от А.Ч.Д. и Н Г. С - изпълнителни директори,
чрез пълномощника юрк. М.Н., срещу Р.Т.Г.
с ЕГН:********** и адрес ***, иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № ********** от 10.10.2018 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 7997,41 лв., от които: 5416,22 лв. главница,
1930,40 лв. договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 04.06.2020 г.,
650,79 лв. обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски, направени от ищеца в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като в изпъленение на указанията на съда е
предявил настоящия иск. Сочи се, че на
10.10.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника Р.Т.Г. с ЕГН: **********. На основание на същия „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 5416,22 лв. В чл. 7, ал.1 от Договора е посочен размерът
на предоставения кредит- 3900 лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска в размер на 580,31 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно чл. 7, ал.2
от Договора при потребителския кредит за
общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка
***. В случайте, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да
се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 463,32 лв. и
застраховка „Безработица” в размер на 472,59 лв. Общото крайно задължение по
Договора (чл.10 от Договора) възлиза на
7969,60 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски - 35 по
221,38 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 27,09
% (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил
плащанията, а считано от 25.11.2018 г. процесният договор за потребителски
кредит е падежирал. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
15.11.2018 г., за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г.
Считано от 04.06.2020 г. /тази дата е уточена в допълнителна молба от ищеца
поради техническа грешка в исковата молба/ е настъпила предсрочна изискуемост
на задължението съгласно чл.16.2 от Договора. В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договора). Въпреки това
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Към
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК (16.07.2020 г.) задължението на Р.Т.Г. с ЕГН: ********** към
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора е било в размер на 7346.62 лв. (5416.22 лв.
главница и 1930,40). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 03.07.2020 г. е било в
размер на 650,79 лв. Поради изложеното ищецът моли съда да уважи иска и да му
присъди разноски за заповедното и исковото производство.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не
се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Същият оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни,
в противоречие с процесуалните правила и материалните правни норми. Сочи се в отговора, че клаузите в Договора за
потребителски са неравноправни изцяло, като има
неясноти при определяне на лихвите и другите дължими суми, с изключение
за главницата (чл. 7 от ГПК). Твърди се неравноправност на клаузата на чл.
25.14 от същия договор, както и че размерът на кредита в частта му освен
главницата, е незаконосъобразен: посочените в кредита лихви са прекомерни:
27,09% (т.9 от Договора) и 41,97% (т. 10 от договора). Освен тези лихви са определени
и начислени и лихви върху лихвите в
размер на законовата лихва (точки 9.4; 11.1; 15.1; 16.2 и др. от Договора).
Начислени са и прекомерни суми за еднократна такса за оценка на риска, която
такса е в размер на 580,31 лв. ведно с лихви, посочени в договора, но
неизвестни като размер и включени в месечните погасителни вноски. Неизвестно е
как е формирана тази такса и какво е извършено, каква е оценката на риска:
рисков ли е този кредит, не е ли рисков, и/или какъв е процента на риска му.
Начислени са и суми за застраховки, които също са включени в месечните
погасителни вноски заедно с формирана по неизвестен начин и с неизвестен размер
лихва върху тях. Твърди се в отговора на
ИМ и че е представена декларация за
сключване на застраховка «Живот», но такава застрахователна полица не е
представена по делото. Т.е. от
ответницата се претендира сумата от 463, 32 лв. ведно с неизвестен размер на
лихвите върху тази сума, без да е представено доказателство за основателността
на претенцията. Представени са неподписани
от ответницата всички страници от Застрахователна програма „Защита живот
безработица /хоспитализация“ и неподписани от нея всички страници
„Преддоговорна информация по програма „Защита живот безработица
/хоспитализация“. Посредник по тази застраховка е ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.
За тази застраховка ответницата е платила сумата от 935,91 лева, видно от
представената бланка на застраховката. А едновременно с това, ищецът по Договора за кредит е удържал, е задължил
ответницата със сумата от 472,59 лв. главница BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и
допълнително с лихви върху тази сума, които лихви са с неизвестен размер, и
цялата сума главница и лихви са включени в месечните погасителни вноски. Т.е.
ответницата е задължена да плати два пъти Застраховка „Защита живот безработица
/хоспитализация“: веднъж е платила 935,91 лева и втори път да изплаща същата
застраховка на месечни вноски съобразно погасителния план в размер на: главница
472,59 лв. и лихви върху тази главница в неизвестен размер, т.е. дължимата от
ответницата реална сума по BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА е в неизвестен общ размер,
образуван от главница и лихви. По делото не са представени доказателства, че
тази застраховка „Защита живот безработица /хоспитализация“ е сключена в
действителност - представената бланка по делото е без печат на застрахователя
«УНИКА ЖИВОТ» АД, както и без подписи на всяка страница от ответницата. Ответницата не е уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита по реда, указан в правните норми - точка 18 от Тълкувателно решение N 4/2013 год.
от 18.06.2014 год.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника адв. Н. В. от МАК моли съда да отхвърли
предявения иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №
944/2020 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: сума в общ размер 7997,41 лв., от които: 5416,22 лв.
главница, 1930,40 лв. договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 04.06.2020
г., 650,79 лв. обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК - 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски общо 309,95 лв., от които 159,95 лв. за държавна такса
и 150.00 лева за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение от 17.07.2020 г. и
изпълнителен лист, връчена на длъжника на 22.12.2020г. Длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК на 30.12.2020г., поради което
ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Представен е от ищеца Договор за потребителски кредит № **********
от 10.10.2018 г., сключен между страните
по делото, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в общ размер на 5416,22 лева, от които: кредит в размер на 3900
лева, BANK КОМБО
живот в размер на 463,32 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 472,59 лева, еднократна
такса за оценка на риска в размер на 580,31 лева. В чл.7.2 от договора, сключен
между страните, е договорено, че: средствата по договора за кредит се превеждат
до три работни дни на кредитополучателя по сметка на потребителя, открита при
кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата сума за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора по сметката на съответния
застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие. Страните са
договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като
годишен лихвен процент, е в размер на 27,09 %; че лихвата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
договора; че ГПР е в размер на 41,94 %. Видно е от процесния договор, че
в същия е инкорпориран погасителен план с посочена обща вноска 221,38 лв. В
чл.15.1 от договора е предвидено заплащане на законната лихва при просрочие
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на
падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, в размер съгласно
посоченото в чл.9.4 – в размер на
законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието. В чл.9.4 е
посочен и начинът на определяне на законната лихва за просрочие - ОЛП плюс 10
пункта надбавка, като е уточнено, че основният лихвен процент се определя от
БНБ, а размерът на законната лихва - с Постановление на МС. В договора е
установено също в чл. 16. 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски вземането по договора става предсрочни изискуемо,
считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата върху цялото вземане
кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника. От чл. 25.13 на договора се установява също, че с подписването му
кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно на хартиен
носител и на български език необходимата информация под формата на Стандартен
европейски формуляр.
Приобщен като доказателство по делото е и
рамковият договор за платежни услуги от 10.10.2018 г., сключен между страните
по делото.
Видно е от приложеното по делото на л. 25 „Застрахователна програма „Защита
Живот/безработица/хоспитализация“ удостоверение, че са сключени застраховки „Живот“
и „Безработица“, с посочена обща застрахователна премия от 935,91 лв.,
подписано от страна на кредитополучателя.
В удостоверението са дефинирани покритите
застрахователни рискове и дължимите при настъпването им обезщетения.
Установява се от представеното по делото
Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, че ответникът е
заявил, че кандидатства за потребителски кредит и че желае да бъде извършена предварителна
проверка на неговата платежоспособност с оглед сключването на договор.
Видно е от представеното по
делото на л. 28 Уведомление за предсрочна изискуемост, че ищецът на основание
чл.16, т.2 от Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем. Установява се
от приложената на л. 29 по делото обратна разписка, че уведомлението е връчено лично на ответника на 04.06.2020г.
В
хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на същата се установява,
че: към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 16.07.2020г. извършените
плащания от ответника са били в размер на 0,72 лева; че незаплатените
задължения по договора за кредит включват: главница в размер на 5416,22 лева,
договорна лихва в размер на 1930,40 лева и обезщетение за забава в размер на
650,93 лева; че сумата по кредита е усвоена на 10.10.2018 г. в размер на
5416,22 лева, както следва: Банката е превела сумата от 935,91 лв. по сметки на
застрахователите на дати: 19.11.2018г. – 472,59 лв. на „Уника“ АД и на
20.11.2018г. – 463,32 лева на „Уника Живот“ АД; удържана на 10.10.2018г. е
сумата 580,31 лева еднократна такса за оценка на риска; погасен е друг
потребителски кредит на ответника към Банката в размер на 758,28 лева,
направено е плащане от 400,00 лева на „Финанс“ ЕООД; платена е 2,00 лева
автоматична такса, изтеглени на каса са 2739,00 лева, или общо 5415,50 лева
платени от усвоения кредит от 5416,22 лева /стр. 10 от заключението/.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените
искове в тежест на ищеца е да докаже образуването на заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок;
да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява
от приложеното ч.гр.д. № 944/2020 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника и същият в срок е подал възражение срещу нея, поради което
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за банков кредит между страните - Договор за потребителски кредит №
********** от 10.10.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит в общ размер на 5416,22 лева, от които: кредит в размер на 3900 лева, BANK КОМБО живот
в размер на 463,32 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 472,59 лева,
еднократна такса за оценка на риска в размер на 580,31 лева, която
сума ответникът се
е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни
погасителни вноски, всяка
една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява факта на сключването на застраховките „Живот“
и „Безработица“, както и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за
кредит, както и че няма заведена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесния кредит. Това се установява от приложените по делото две
писма на „Уника Живот“ АД. Твърдението на ответника за недължимост на исковата
сума, предвид съществуващия договор за застраховка в полза на кредитора, съдът
намира за неоснователен. Данните по делото сочат за сключен
застрахователен договор, по застрахователна полица, за срока на действие на
договора за кредит, с изрично писмено съгласие на длъжника, с покритие – смърт
на кредитополучателя, пълна трайна неработоспособност и временна пълна
неработоспособност на кредитополучателя. В решение №99/28.07.2011г. по
т.д.№542/2010г. на ВКС, ТК, І т.о е прието, че при такъв договор банката има
едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от сключената
застраховка лице. Съгласно чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят отговаря единствено пред кредитора до
размера на непогасената част от задължението, заедно с лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл, тази
застраховка се явява правно средство, чрез което Банката осигурява
удовлетворяване на вземането си и в същото време за нея възниква притезателно и
акцесорно право да получи застрахователното обезщетение, тъй като има
качеството ползващо се лице. Банката има право да търси алтернативно изпълнение от длъжника като негов кредитор или от
застрахователя като застраховащ и трето ползващо се лице, защото правата й по
застрахователното правоотношение съществуват наред с тези в качеството й на
кредитор. Задължението се погасява при плащане, опрощаване,
новация и пр. Съществуващият договор и настъпил застрахователен риск
не освобождават длъжника от изпълнение.
Аргумент в подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл.242 КЗ (отм.),
предвиждаща право на иск на длъжника срещу застрахователя при удовлетворяване
на банката. С оглед изложеното съдът не приема съображенията на ответника, че
кредиторът е бил длъжен да предяви претенцията си пред застрахователя.
Ответникът твърди, че са представени неподписани от ответницата всички страници от
Застрахователна програма „Защита живот безработица /хоспитализация“ и
неподписани от нея всички страници на „Преддоговорна информация по програма
„Защита живот безработица /хоспитализация“. Видно от самия договор за кредит от
стр. 1, върху която е положен подпис на ответника, е, че същият е узнал размера
на двете застрахователни премии, посочени в т. 7.1 на договора. От приложения на л. 61 оригинал
на „Преддоговорна информация по програма „Защита живот безработица
/хоспитализация“ е видно, че същият документ е съставен на един лист с две страници
– лице/гръб и на втората страница е положен подпис на застрахования, като при
този му формат е изключена според съда възможността за подмяна на първата му
страница. По същия начин стои въпросът и с приложената в оригинал на л. 62
Застрахователна програма „Защита живот безработица /хоспитализация“- същият
документ е съставен лице/гръб и втората
му страница носи подписа на ответника.
Ответникът твърди, че ищецът е удържал от
ответницата сумата от 472,59 лв. главница по BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и същата
сума още веднъж е платена от ответника, като доказателства за твърдяното двойно
плащане не бяха представени от ответника. Установи се от съдебно-счетоводната
експертиза, че кредиторът е удържал тази сума от отпуснатия кредит и е превел
същата на застрахователя. Твърди се още от ответника, че веднъж е платила
935,91 лева и втори път следвало да изплаща същата застраховка на месечни
вноски съобразно погасителния план в размер на: главница 472,59 лв. и лихви
върху тази главница в неизвестен размер, т.е. дължимата от ответницата реална
сума по BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА е в неизвестен общ размер. Тези съображения се
опровергават от т.3.3 от експертното заключение на стр.10 от същото и от писмо
на „Уника Живот“ АД на л. 67, от които е видно, че застраховките, общо 935,91
лв., са изплатени от Банката на застрахователя. Тоест не е имало собствено
финансиране от страна на ответника /не се събраха такива доказателства/ за
изплащане на застрахователните премии, за да може да се твърди двойно плащане на тези суми – веднъж от
ответника изцяло със собствени средства, и веднъж разсрочено от ответника
съобразно погасителния план.
Твърдението на ответника, че не са
представени доказателства, че тази застраховка „Защита живот безработица
/хоспитализация“ е сключена в действителност, тъй като представената бланка по
делото е без печат на застрахователя «УНИКА ЖИВОТ» АД, е несъстоятелно, тъй като ползването на печат
е разписано право, но не и
кореспондиращо на него задължение. В член 13 от Търговския закон са уредени задължителната
информация, която следва търговецът да предостави в своята кореспонденция:
„Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в
Интернет-страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на
управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може
да посочва и адрес за съобщения.“ Видно от този текст, никъде не се посочва
задължението за наличието на фирмен печат.
Твърди се от ответника и неравноправност
на клаузата на чл. 25.14 от договора, но същата не следва да бъде обсъждана,
тъй като претендираните суми от ищеца не се основават на тази клауза. Същата
клауза регламентира най-общо казано изменения на договорните условия при
изменения на икономическите условия в страната, но е неотносима към спора.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя е предоставена своевременно на хартиен
носител и на български език необходимата информация под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди
подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по арг. на чл. 22, ал.1
от ЗПК непредставянето на преддоговорна информация не е основание за
недействителност на договора.
По делото безспорно се установи, че от
страна на ответника има плащания /удръжки/ по договора в размер на 0,72 лв. От
експертното заключение става ясно, че твърдението на ответника, че е внесъл за
погасяване на кредита сума от 1639 лв., е несъстоятелно – представеният
документ /л. 90/ съставлява „нареждане разписка“ и с него според вещото лице се
теглят парични средства от каса на банка, т.е. изтеглени са 1639 лв. от
ответника, а не обратното, каквото е твърдението на ответника.
По делото безспорно се
установи също, че към датата на депозиране за заявлението по чл. 417
от ГПК - 16.07.2020г., от страна на кредитора – ищец е обявена предсрочната
изискуемост на кредита съобразно указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на ВКС и това е
сторено, като уведомлението е връчено
лично на ответника на 04.06.2020г.
По отношение на претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 580,31 лв. – такса за оценка на риска,
посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът намира, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради служебно констатирана нищожност
на клаузата. Процесният договор за кредит от 10.10.2018г. е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010г. в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка - „такса за
оценка на риска“, съдът намира, че сумата от 580,31 лева представлява такса за
усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът отчита на първо място
посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се дължи само при одобряване
на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия
кредит, поради което съдът намира, че същата не съставлява
възнаграждение за действията на кредитора по преценка платежоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а по съществото
си представлява прикрита такса за управление на кредита. На основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение. Същата
се явява нищожна и на основание чл.146 ЗЗП като неотговаряща на изискването за
добросъвестност, сключена във вреда на потребителя и водеща до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, тъй като прехвърля задължението за заплащане стойността на
услугата „оценка на кредитоспособността“ във финансова тежест на длъжника.
Посочената сума съдът намира за недължима.
По отношение на претендираната договорна
лихва съдът приема същата за основана на нищожна клауза. Трайно установената
съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена
норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите
нрави / решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, е налице неравноправна клауза, както и някои
други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с
охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство. В
процесния договор, в частта, в която се урежда дължимата договорна лихва, е
посочено в чл. 9.1, че: „Лихвеният
процент, с който се олихвява предоставения кредит…..“,
като по-горе в чл. 7 съществуват две понятия за думата кредит: „размер на
кредита с цифри: 3900,00 лв.“ и „ОБЩ Размер на кредита с цифри: 5416,22 лв.“ и
така не става ясно коя от двете суми има предвид разпоредбата на чл. 9.1 от
договора и коя от тях се олихвява – дали
тази от 3900 лв. или тази от 5416 лв. От така направената формулировка на
дължимата договорна лихва не става ясно върху коя главница се изчислява същата
- дали върху чистата стойност на кредита
– 3900 лева или върху стойността на кредита плюс добавките на дължимите премии
по договора за застраховка и за оценка на риска. Неяснотата на начина, по който се формира
договорната лихва, води като последица до обявяване на същата клауза на чл. 9.1
от договора за кредит за нищожна. Следва да се отбележи, че ако в главницата,
въз основа на която се определя договорната лихва, се включат и дължимите такси
по сключените застраховки, е налице неравноправно договаряне, тъй като
застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да
ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната
лихва. Но дори да се приеме, че
Банката не е длъжна да предоставя безлихвени суми на длъжника за покриване на
застрахователните премии, в което съображение има известен резон, то да се начислява върху таксата за оценка
на риска договорна лихва, е категорично неравноправна спрямо потребителя
договорка, тъй като банката не изважда от своя патримониум реална
парична сума за тази такса, а я
начислява в своя полза и събира от потребителя, без фактическото й изплащане на
длъжника или трето лице. От заключението на вещото лице става ясно
именно това - че така е формирана договорната лихва и е начислена не само върху
чистата главница по кредита /3900 лв./, но и върху сумата по застраховките,
както и върху таксата за оценка на риска – стр. 6 от заключението.
Вещото лице на стр. 10 от заключението сочи, че усвоеният
кредит от 5416,32 лева е ползван за: 935,91 лв. застраховка, 580,31 лева такса
риск; 758,28 лева потребителски кредит /погасен е друг кредит на длъжника/, 400
лева изплатени на „4Финанс“ ЕООД, 2,00 лева за автоматична такса, теглене
2739,00 лева от касата на банката, или общо 5415,50 лева, платени от усвоения
кредит 5416,22 лева. Друг кредит на длъжника е този, приложен на л. 85- 87 от
делото – Договор за потребителски кредит с № ********** от 26.02.2018г. Сумата
в размер на 400,00 лева, изплатена от Банката на „4Финанс“ ЕООД и включена в
общия размер на главницата от 5416,22 лева, не става ясно на какво основание е изплатена
на посоченото дружество. Въпреки това касателно тези суми – за погасяване на
стар кредит и за изплащане на трето лице
- „4Финанс“ ЕООД, съдът без възражение на ответника по тези направени
плащания от страна на Банката, не може да направи изводи, тъй като не следи
служебно как са разходвани отпуснатите средства по кредита, изключая за
неравноправни клаузи, които бяха обсъдени по-горе. Освен това тези суми касаят други
правоотношения, които не са предмет на делото и по които ответникът не наведе
конкретни възражения.
Искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на лихва за забава
върху главницата, е основателен, съобразно установеното по делото неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя и на основание уговореното в чл.9.4
от договора. Размерът на обезщетението
за забава, претендирано от ищеца, е 650,79 лв. за периода 15.11.2018 г. до
03.07.2020г., като вещото лице е изчислило със стотинки в повече от
претендираната от ищеца лихва за забава – 650,93 лв.
Вследствие на изложеното установителният
иск следва да бъде уважен за главницата
частично, както и за претенцията за лихва за забава. Следва да бъдат
приспаднати от задължението на ответника за начислена лихва за забава /съгласно
поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД/ 0,72
лв., с които на 15.11.2018г. от усвоения
кредит са били погасени договорни лихви. С оглед на изложеното предявеният установителен
иск е основателен за претенцията, включваща част от претендираната главница– сумата
на чистия кредит 3900,00 лева и на двете застрахователни премии от 463,32
лева и от 472,59 лева, както и за
лихвата за забава в размер на 650,07 лв. /650,79 лв. минус 0,72 лв./ В останалата част, в която се претендира сума
за главница в размер на 580,31 лева за такса за оценка на риска, както и
договорна лихва в размер на 1930,40 лева за периода от 15.11.2018г. –
04.06.2020г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на
ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 213.87 лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска /69 %/.
В исковото производство за
съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил 150,00 лева, а от бюджета на
съда на основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК са изплатени 50,00 лева. Следователно
депозит за
вещо лице е изплатен в размер на 200 лева общо - 150 лева, внесени от ищеца и
50,00 лева от бюджетната сметка на съда. С оглед изхода на спора – ищцовата
претенция е уважена в размер от 69 % и съответно отхвърлена на 31%, то 62,00 лева за работата на вещото лице се
дължат от ищеца и 138,00 лева - от
ответника. Следователно в полза на РС-
Лом ответникът следва да внесе сума в
размер на 50,00 лева, платена от бюджета на съда, както и да възстанови на ищеца
сума от 88,00 лева.
Довнесена е държавна такса от ищеца в
исковото производство в размер на 183,92 лв. С оглед основателността на претенцията
126,90 лева от същата ответникът следва да заплати на ищеца.
Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал. 8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и
правна сложност, както и че
пълномощникът на ищеца не се е явил в нито едно о.с.з., поради което определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00
лв., като, с оглед
основателността на претенцията, ответникът дължи заплащане на 103,50 лева от така
определеното възнаграждение.
Ето защо за исковото производство в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 318,40 лв.,
съобразно уважената част от иска, платими от ответника.
Разноски
в полза на ответника ищецът дължи съобразно отхвърлената част от претенцията /чл.78, ал.3 ГПК/– 31 %.
Чрез процесуалния си представител ответникът е поискал присъждане на разноски,
като по правилото на чл.78, ал.3 ГПК при този изход на спора му се дължат – в
случая такива за адвокатското възнаграждение на адв. В., което ищецът следва да
заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен материален интерес – в случая 7997,41
лв. съобразно общата цена на иска, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 729,87 лева. Съобразно отхвърлената
част на претенцията в случая такова се
определя на 226.26 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД,
вр. чл.86 ЗЗД, в
отношенията между страните, че Р.Т.Г. с ЕГН:********** и адрес ***, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр., с ЕИК: *********, представлявано от А.Ч.Д.
и Н Г. С - изпълнителни директори, по
Договор за потребителски кредит № ********** от 10.10.2018 г. сума
в общ размер на 5485.98 лева, от които: 4835,91 лв. главница и 650,07 лв.
обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
16.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. , с ЕИК: *********, представлявано
от А.Ч.Д. и Н Г. С - изпълнителни директори, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА, в която е предявено искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца разликата над 4835,91 лева до пълния предявен размер от 5416,22 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 10.10.2018
г., разликата над 650,07 лв. до пълния предявен размер от 650,79 лева за
обезщетение за забава за периода 15.11.2018 г. до 03.07.2020 г., както и за сумата в размер на 1930,40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 04.06.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Т.Г. с ЕГН:********** и адрес ***,
да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр., с ЕИК: *********,
представлявано от А.Ч.Д. и Н Г. С - изпълнителни директори, сумата от 213, 87 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 944 по описа за 2020 г. на Ломски районен
съд разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т.Г. с ЕГН:********** и адрес ***,
да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр., с
ЕИК: *********, представлявано от А.Ч.Д. и Н Г. С - изпълнителни
директори, сумата от 318,40 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК Р.Т.Г. с ЕГН:********** и адрес ***, да заплати в полза на РС- Лом сумата
от 50, 00 /петдесет/ лева за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета
на РС- Лом, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2
вр.ал.1, т.2 от ЗА, „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. , с ЕИК: *********, представлявано от А.Ч.Д.
и Н Г. С - изпълнителни директори, да заплати на адв. Н.В. *** сумата от 226.26
лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Монтански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: