Решение по дело №5990/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4597
Дата: 17 декември 2010 г. (в сила от 27 януари 2011 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20083110105990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ………………../28.12.2010 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 17 декември 2010 г.                            Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 5990 по описа за 2008 год.

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени  искове с правно основание чл. 30 от ЗН и 34 от ЗС.

В исковата си молба ищецът Александър А.А. твърди, че приживе родителите му Ангел А. Рачев и Величка Василева Рачева даряват на брат му Вичко А.А. с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. следните имоти: лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградената в същото вилна сграда и лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградения в същото гараж. Излага се, че договора за дарение накърнява запазената част на ищеца в размер на 1/3 ид.ч. от дарените имоти. Ответниците В.В.А. и Димитър В.А., като наследници на  Вичко А.А., са приели наследството оставено от него, влезли са във владение на имотите. Релевира се, че наследодателите са придобили собствеността върху дарените имоти, както следва: върху вилата и земята в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 187/1970 г., а върху гаража по приращение по чл. 92 от ЗС в режим на СИО чрез изграждането му с общи усилия и средства по време на брака им върху съсобствен имот. Ответницата Е.А.М., бивша съпруга на Вичко А.А., е конституирана в производството, като лице с евентуални права върху вилната сграда в парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна. Отправеното до съда искане е да бъде възстановена запазената част на ищеца от наследството на родителите му в размер на 1/3 и.ч. от дарението, обективирано в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. и да бъде извършена делба на делба на ПИ № 171 по плана на в.з. „Варна” с площ от 736 кв.м., заедно с изградената в него двуетажна вилна сграда и гараж.

Ответницата В.А. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответниците Димитър В.А. и Е.А.М. депозират отговори на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с които оспорват предявените искове. Излага се следното: искът с правно основание чл. 30 от ЗН досежно наследствения дял от наследството на Ангел Рачев е погасен по давност с изтичане на общия петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от откриване на наследството му; липсва накърняване на запазена част, тъй като наследствената маса образувана по реда на чл. 31 от ЗН, включваща извършено от наследодателите на ищеца дарение в негова полза, обективирано в нот. акт № 46/1993 г. е достатъчна ищеца да получи пълния размер на същата и претендираните до делба сгради вила и гараж не съществуват, като на тяхно място са изградени нови в периода 1994 г. – 1996 г. в режим на СИО между Вичко А. и Е.М. върху собствен на съпруга имот, поради което са съсобственост единствено на ответниците, като първите двама в качеството им на наследници на Вичко А., а на третата по силата на трансформиране на бездялова СИО в обикновена такава след развод през 2006 г. В евентуалност ответниците А. и М. правят искане с правно основание чл. 36, ал. 1 от ЗН за задържане на всички  имоти.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 187, том ІV, дело № 1586/1970 г. /лист 8/ Иванка Панайотова Цакова продава на Ангел А. Рачев и Вичко А.А. лозе /хавра/ във Варненското землище, местност „Узун алан” с площ от 1700 кв.м., при граници: двореца Евксиноград, Ефрем Павлов, Нонка Николова и Райчо Папанчев, а само на Ангел А. Рачев продава вилата си построена в същото лозе.

С нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. /лист 3/ Ангел А. Рачев и Величка Василева Рачева даряват на Вичко А.А. следните недвижими имоти, придобити по време на брака им: лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградената в същото вилна сграда и лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградения в същото гараж.

С нот. акт № 46, том ХХІІ, нот. дело № 5521/1993 г. /лист 45 и 46/ Ангел А. Рачев и Величка Василева Рачева даряват на Александър А.А. ***, съставляващо парцел № ХХІV-1173 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна.

От удостоверение за наследници на Ангел А. ***, поч. на 21.09.1998 г. /лист 4/ се установява, че негови наследници по закон са: Величка Василева Рачева – съпруга, Александър А.А. – син и Вичко А.А. – син. От удостоверение за наследници на Величка Василева Рачева, б.ж. на гр. Варна, поч. на 30.04.2005 г. /лист 19/ се установява, че нейни наследници по закон са: Александър А.А. – син и Вичко А.А. – син. От удостоверение за наследници на Вичко А.А.,***, поч. на 03.06.2008 г. /лист 20/ се установява, че негови наследници по закон са: В.В.А. - дъщеря и Димитър В.А. – син.

От удостоверение от 13.11.2006 г., издадено от ВОС /лист 44/ се установява, че бракът между Вичко А.А. и Е.А.М. е прекратен с влязло в сила решение на 01.07.2006 г. по гр.д. № 1991/2005 г. по описа на ВРС.

От заключенията на вещото лице по допуснатите и приети от съда единична и допълнителна СТЕ /листи 140 – 148, 191, 192 и 209, 210/, кредетирани като обективно и компетентно дадени се установява, че местонахождението на вилната сграда е в парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на вилна зона „Дружба”, гр. Варна, а гаражът е в парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на вилна зона „Дружба”, гр. Варна, към момента на дарението с нот. акт № 45/1993 г. Източната част на сградата е незавършена, изградена е в груб строеж, с изключение на две помещения на първия етаж и едно помещение на втория, които са без външен зид и не представлява самостоятелен обект. Пазарната стойност към 21.09.1998 г. на парцел ХХVІІІ-1178 с площ от 562 кв.м. е 18984360 неденоминирани лева, а на вилата, изградена в него - 28713000 неденоминирани лева. Пазарната стойност към 30.04.2005 г. на парцел ХХVІІІ-1178 с площ от 562 кв.м. е 109900 лева /общата цена на имота – земя и сграда от 176 400 лева без стойността на сградата от 66500 лева/, а на вилата, изградена в него – 66 500 лева. Пазарната стойност към 21.09.1998 г. на парцел ХХІХ-1178 с площ от 576 кв.м. е 19450000 неденоминирани лева, а на гаража, изграден в него - 1500 неденоминирани лева. Пазарната стойност към 30.04.2005 г. на парцел ХХІХ-1178 с площ от 576 кв.м. е 112 600 лева, а на гаража, изграден в него – 1950 лева. Пазарната стойност към 21.09.1998 г. на парцел ХХІV-1173 с площ от 562 кв.м. е 18984000 неденоминирани лева, а пазарната му стойност към 30.04.2005 г. е 109 900 лева. Съществуващата в имот № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на вилна зона „Дружба”, гр. Варна вилна сграда не представлява изцяло ново строителство. От съпоставянето на КП от 1990 г. и този от 1998 г. следва извода, че съществуващата вилна сграда е разширена на север и на изток. По действащата КК претендирания за делба недвижим имот е с идентификатор 103 с площ от 1137 кв.м., при граници: имоти с №№ 104, 156, 102, 99 и 2467.2. Пазарната стойност към настоящия момент на парцел ХХІХ-1178 с площ от 576 кв.м. е 165 600 лева

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Величка А. Бонева /без родство и дела със страните/, Иванка Д.Т. /без родство и дела със страните/, Михаил Георгиев Желев /без родство и дела със страните/ и Александър Янков Кръстев /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 30 ОТ ЗН: По силата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, защото наследодателят се е разпоредил изцяло със своето имущество с направено дарение, може да иска намалението му, за да бъде възстановена неговата запазена част. Безспорно Александър А.А. е легитимиран да предяви настоящия иск, в качеството му на наследник по закон /син/ на Ангел А. Рачев и Величка Василева Рачева.

Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска с правно основание чл. 30 от ЗН досежно наследството, оставено от наследодателя Рачев. Искът по чл. 30 от ЗН

 може да се погаси поради неговото неупражнение в петгодишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството /Постановление № 7/73 г. на ВС/. В конкретния случай е видно, че Александър А.А. е починал на 21.09.1998 г., а настоящият иск е предявен в съда на 06.08.2008 г. - след срока по чл. 110 от ЗЗД. Т.е иска за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му Ангел А. Рачев е погасен по давност, поради което се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Наследодателката Величка Василева Рачева, б.ж. на гр. Варна, поч. на 30.04.2005 г. приживе с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. заедно със съпруга си дарява на сина си Вичко А.А. следните недвижими имоти в режим на СИО: лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградената в същото вилна сграда и лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с изградения в същото гараж. От изложеното по-горе се установи, че възстановяване на запазената част на ищеца може да бъде извършена единствено от наследството оставено от майка му. Разпоредбата на чл. 28 от ЗН съдържа забрана наследодателят при низходящи, родители или съпруг със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от неговото наследство. Величка Василева Рачева, б.ж. на гр. Варна е поч. на 30.04.2005 г., като е оставила само низходящи за свои наследници по закон, както следва: Александър А.А. – син и Вичко А.А. – син, които имат общо, съобразно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН 2/3 запазена част от нейното наследство или само за ищеца 1/3 ид.ч.

Друго свободно имущество, което не е предмет на дарствените разпореждания, обективирани в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. и нот. акт № 46, том ХХІІ, нот. дело № 5521/1993 г. /извършеното дарение в полза на ищеца/ наследодателката Величка Василева Рачева не е притежавала към момента на смъртта си. За да се определят конкретно размерите на разполагаемата й част от наследството, респ. запазената част на ищеца, наследствената маса по смисъла на чл. 31 от ЗН следва да бъде формирана само от безвъзмездно отчуждените през 1993 г. имоти. Тя следва да се остойности, като се сумират пазарните им оценки към датата на откриване на наследството /30.04.2005 г./, дадени от вещото лице по допуснатата и приета единична и допълнителни СТЕ, съобразно състоянието на недвижимите имоти към момента на извършване на дарствените разпореждания, а именно: подарените на  Вичко А.А. ***, съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна на стойност 109900 лева, ведно с изградената в същото вилна сграда на стойност 66 500 лева и лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна на стойност 112 600 лева, ведно с изградения в същото гараж на стойност 1950 лева и дареното на ищеца лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХІV-1173 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна на стойност 109 900 лева.

От нот. акт № 187, том ІV, дело № 1586/1970 г., с който Ангел А. Рачев и Вичко А.А. купуват лозе /хавра/ във Варненското землище, местност „Узун алан” с площ от 1700 кв.м., при граници: двореца Евксиноград, Ефрем Павлов, Нонка Николова и Райчо Папанчев, а само Ангел А. Рачев купува вилата построена в същото лозе се установява, че Ангел Рачев придобива в режим на СИО със съпругата си Величка Рачева, както следва: само 1/2 ид.ч. от парцели с №№ ХХVІІІ-1178, ХХІХ-1178 и ХХІV-1173  в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, като останалата 1/2 ид.ч. принадлежи на втория купувач - сина му  Вичко А.А. и цялата вилна сграда, изградена в парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, поради което горните стойности следва да бъдат редуцирани наполовина. Не се спори между страните, че гаражът, предмет на нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. и описан като изграден в парцел № ХХІХ-1178 е построен от съпрузите Рачеви по време на брака им с общи усилия и средства. Т.е. наследодателката Рачева е собственик и следователно е дарила само 1/4 ид.ч. от парцели с №№ ХХVІІІ-1178, ХХІХ-1178 и ХХІV-1173  в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна и 1/2 ид.ч. от вилната сграда в парцел № ХХVІІІ-1178 и 1/2 ид.ч. от гаража в парцел № ХХІХ-1178. В настоящото производство не се установи твърдяния от ответницата М. съвместен принос в изграждането на вилната сграда в парцел № ХХVІІІ-1178, което да се е осъществило по време на брака й с Вичко А.А.. Напротив от допуснатата и приета по делото СТЕ и от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че в ПИ № 10135.2568.103 не е налице новоизградена сграда, различна от тази дарена на А. с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. Единствено по отношение на обекта е предприето разширение на север и на изток, което обаче не съставлява самостоятелен обект, различен от съществуващата постройка, за да е налице съсобственост между бившите съпрузи. Т.е. ответницата Е.А.М. не се легитимира като съсобственик във жилищната сграда, изградена в парцел № ХХVІІІ-1178.

Така паричната равностойност на наследствената маса възлиза на 117 325 лева /1/4 от 109 900 лева; 1/2 от 66500 лева; 1/4 от 112600 лева; 1/2 от 1950 лева и 1/4 от 109 900 лева/. Запазената част на ищеца от наследството на майка му Величка Василева Рачева е 1/3 ид.ч., а остойностена в пари – 39 108.33 лева. Разполагаемата част на наследодателката е 1/3 ид.ч. и има следното парично изражение – 39 108.33 лева. Тя е превишена от нея с извършването на дарението, обективирано в нот. акт №  45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. на стойност 89 850 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН обаче намалението на даренията до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца се извършва след като се прихване направените в негова полза завети и дарения. В конкретния случай дарственото разпореждане направено от Рачева в полза на Александър А.А. с нот. акт № 46, том ХХІІ, нот. дело № 5521/1993 г. е на стойност 27 475 лева /1/4 от 109 900 лева/ или накърнението на запазената част на ищеца след прихващане с полученото от него дарение от наследодателката възлиза на 11 633.33 лева или това е размерът на превишението.

С нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. в полза на Вичко А.А. са дарени няколко имота /два парцела, вила и гараж/. Съобразно разпоредбата на чл. 34 от ЗН ответниците са избрали намалението да се извърши от дарението на парцел № ХХІХ-1178, което е със стойност към момента на откриване на наследството от 28 150 лева. Това дарствено разпореждане следва да се намали с 11 633.33/28150 ид.ч. В случая обаче е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН, тъй като надареният също е наследник със запазена част /син на наследодателката Рачева/. Сборът на разполагаемата част на наследодателката /39 108.33 лв./ и запазената част на надареният /39 108.33 лева/ - е на обща стойност 78 216.66 лева, което повече от стойността на дарената 1/4 ид.ч. от парцел № ХХІХ-1178 в размер на 28 150 лева. Следователно парцел № ХХІХ-1178 следва да остане в патримониума на наследниците на надарения Вичко А., които са длъжни да заплатят на ищеца паричната равностойност на запазената му част.

Видно от допълнителното заключение по допуснатата и приета от съда СТЕ, стойността на подарената 1/4 ид.ч. от парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна към настоящия момент е 41 400 лева /1/4 от 165600 лева/, а стойността на запазената част на Александър А.А. към настоящия момент е 11633.33/28150 от 41 400 лева, т.е. 17 109.05 лева. Толкова общо следва да бъдат осъдени ответниците В.В.А. и Димитър В.А., в качеството им на наследници на надарения Вичко А.А.,***, поч. на 03.06.2008 г. да заплатят при равни квоти на ищеца за възстановяване на накърнената му запазена част.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 34 ОТ ЗС: В настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на претендирания имот и при какви квоти.

Претендира се делба на ПИ № 171 по плана на в.з. „Варна” с площ от 736 кв.м., заедно с изградената в него двуетажна вилна сграда и гараж. Не се спори между страните, а и от допуснатата СТЕ и представените скици от ищцовата страна се установява, че претендирания до делба имот по действащата КК се индивидуализира като ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”***, при граници: ПИ с №№ 10135.2568.102, 10135.2568.156, 10135.2568.104 и 10135.2567.2 /двореца „Евксиноград”/, идентичен с имота получен в дял от Вичко А.А. по силата на договор за доброволна делба, вписан под № 66, том ІХ, вх. рег. № 9230/11.06.2003 г. на СВ - Варна.

От заключението на вещото лице по допусната и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че претендирания за делба гараж, изграден в ПИ № 10135.2568.103 не съществува, поради което иска за делба в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на годен обект, по отношение на който да се извърши ликвидиране на съсобственост.

От събраните по делото доказателства /нот. акт 187, том ІV, дело № 1586/1970 г., нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. и договор за доброволна делба, вписан под № 66, том ІХ, вх. рег. № 9230/11.06.2003 г. на СВ - Варна/ се установява че към момента на смъртта му, наследодателят Вичко А.А.,***, поч. на 03.06.2008 г. е бил изключителен собственик на ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”, заедно с изградената в него вилна сграда, както следва: за земята по силата на договор за доброволна делба, вписан под № 66, том ІХ, вх. рег. № 9230/11.06.2003 г. на СВ – Варна, а преди делбата върху 1/2 ид.ч. от нея по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 187, том ІV, дело № 1586/1970 г. и върху останалата 1/2 ид.ч. по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г., а за сградата по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. В настоящото производство не се установи твърдяния от ответницата М. съвместен принос в изграждането на вилната сграда, което да се е осъществило по време на брака й с Вичко А.А.. Напротив от допуснатата и приета по делото СТЕ и от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че в ПИ № 10135.2568.103 не е налице новоизградена сграда, различна от тази дарена на А. с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. Единствено по отношение на обекта е предприето разширение на север и на изток, което обаче не съставлява самостоятелен обект, различен от съществуващата постройка, за да е налице съсобственост между бившите съпрузи. С оглед изложеното ответницата Е.А.М. не се легитимира като съсобственик в претендираните до делба недвижими имоти, поради което същата следва да бъде изключена от делбата. От делбата също следва да бъде изключен и ищеца, тъй като след неуспешното провеждане на иска с правно основание чл. 30 от ЗН досежно намаляване дарението, извършено с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. в частта за делбените имоти, същият не се легитимира като съсобственик.

Ответниците Александрови от своя страна изразяват желание делбата да бъде извършена само по отношение тях, поради което същите придобиват качеството и на ищци в настоящото производство. Квотите на страните в делбената маса се определят съобразно разпоредбите на ЗН /чл. 5/, като след смъртта си наследодателят Вичко А.А.,***, поч. на 03.06.2008 г. оставя двама наследници по закон, а именно: В.В.А. - дъщеря и Димитър В.А. – син с равни дялове от наследството, т.е. по 1/2 ид.ч.

С оглед изложеното страните са съсобственици на ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”***, при граници: ПИ с №№ 10135.2568.102, 10135.2568.156, 10135.2568.104 и 10135.2567.2 /двореца „Евксиноград”/, заедно с изградената в него жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и подпокривно пространство при следните квоти: 1/2 ид.ч. за В.В.А. и 1/2 ид.ч. за Димитър В.А..

Страните не претендират присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася по възлагането им.

Съдът следва да събере дължимата държавна такса от ищеца при отхвърляне на иска за делба по отношение на гаража, изграден в ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”  в размер на 25 лева, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Александър А.А., ЕГН **********,*** против В.В.А., ЕГН **********,*** и Димитър В.А., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 30 от ЗН за намаляване дарственото разпореждане извършено от Ангел А. Рачев в полза на Вичко А.А., обективирано в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. на ВН и възстановяване на запазената му част в размер от 1/3 ид.ч. от наследството на Ангел А. ***, поч. на 21.09.1998 г., като неоснователен.

НАМАЛЯВА дарствено разпореждане извършено от Величка Василева Рачева в полза на Вичко А.А. с предмет 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от изградената в същото вилна сграда и 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в същото гараж, обективирано в нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. на ВН САМО В ЧАСТТА за 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна с 11 633.33/28150 ид.ч.

ПОСТАНОВЯВА задържане на дарения имот от В.В.А., ЕГН **********,*** и Димитър В.А., ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на Вичко А.А.,***, поч. на 03.06.2008 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Александър А.А., ЕГН **********,*** в размер на 11633.33/28150 ид.ч. от наследството на Величка Василева Рачева, б.ж. на гр. Варна, поч. на 30.04.2005 г., накърнена с дарствено разпореждане, извършено с нот. акт № 45, том ХХІІ, нот. дело № 5520/1993 г. на ВН, с което Величка Василева Рачева е дарила на Вичко А.А. 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 562 кв.м., съставляващо парцел № ХХVІІІ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от изградената в същото вилна сграда и 1/4 ид.ч. от лозе с площ от 576 кв.м., съставляващо парцел № ХХІХ-1178 в кв. 70 по плана на к.к. „Свети Константин”, гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в същото гараж КАТО ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН **********,*** и Димитър В.А., ЕГН **********,*** да заплатят на Александър А.А., ЕГН **********,*** СУМАТА от 17 109.05 /седемнадесет хиляди сто и девет лева и 0.05 ст./ лева, представляваща пазарната стойност /към момента на намаляването/ на запазената 11633.33/28150 ид.ч., принадлежаща на Александър А.А. от наследството на Величка Василева Рачева, б.ж. на гр. Варна, поч. на 30.04.2005 г., по иска на Александър А.А., ЕГН **********,*** срещу В.В.А., ЕГН **********,*** и Димитър В.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, вр. с чл.36, ал. 2 от ЗН.

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти:

·        ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”***, при граници: ПИ с №№ 10135.2568.102, 10135.2568.156, 10135.2568.104 и 10135.2567.2 /двореца „Евксиноград”/, заедно с изградената в него жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и подпокривно пространство

между съсобствениците при следните квоти: 1/2 ид.ч. за В.В.А., ЕГН **********,*** и 1/2 ид.ч. за Димитър В.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 34 от ЗС.

ИЗКЛЮЧВА от делбата Александър А.А., ЕГН **********,*** и Е.А.М., ЕГН **********,***.

ОТХВЪРЛЯ иска на Александър А.А., ЕГН **********,*** против В.В.А., ЕГН **********,*** и Димитър В.А., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на гараж, изграден в ПИ № 10135.2568.103 по КК на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Е.”***, при граници: ПИ с №№ 10135.2568.102, 10135.2568.156, 10135.2568.104 и 10135.2567.2 /двореца „Евксиноград”/, като неоснователен.

ОСЪЖДА Александър А.А., ЕГН **********,*** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на  25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: