Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
21.03. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 113 2018
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М.К.К. с ЕГН:********** и Б.Т.К. с ЕГН:********** срещу П.К.К. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост. Ищците искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №68789.13.157 по КККР на. гр.Дупница, с площ от 427 кв.м., с административен адрес гр.Дупница, ул."Прогона" № 25 при съседи имоти с идентификатори: 68789.13.161, 68789.13.429, 68789.13.160, 68789.13.158, 68789.13.156, който имот по регулационния план на гр.Дупница е с планоснимачен номер 4171, в квартал 242. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор №68789.13.157 по КККР на. гр.Дупница, с площ от 427 кв.м., с административен адрес гр.Дупница, ул."Прогона" № 25 при съседи имоти с идентификатори: 68789.13.161, 68789.13.429, 68789.13.160, 68789.13.158, 68789.13.156, който имот по регулационния план на гр.Дупница е с планоснимачен номер 4171, в квартал 242. Правата си върху имота черпят от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №45, том 1, дело №72/1994г. на нотариуса при ДРС. Тъй като имота е придобит чрез възмездна сделка по време на брака си и двамата ищци са активно легитимирани да предявят настоящия иск. Върху имота има построени две сгради, които са индивидуална собственост на страните в процеса. Сграда с идентификатор 68789.13.157.1 е собствена на П.К.К., а сграда с идентификатор 68789.13.157.2 е собственост на ищцата М.К.К..
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с които се оспорва иска като изцяло неоснователен по подробно изложени съображение. Ответникът твърди, че е притежава правото на собственост на 1/2 от процесния имот, на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот. С този нотариален акт техните родители Калин К. и Ангелина Календжиева са дарили собствения си недвижим имот, в който имало построени две жилищни сгради на двете си деца. В този нотариален акт е записано изрично, че М.К.К. приема направеното дарение с благодарност и с съгласна с учреденото право на ползване от страна на дарителите. Ищцата М.К.К. през всичките тези двадесет години не е възразила, че процесният имот е само неин и че има документ за собственост за същия. Тя е приела дарението с благодарност и не е направила никакви възражения, че родителите им не притежават имота, който им даряват. От 1997 година той е добросъвестен владелец на 1/2 идеална част от процесния имот, като владее и понастоящем.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№45, том 1, дело №72/1994г. на нотариуса при ДРС, че 26.01.1994г. Ангелина
Димитрова Календжиева в лично качество и като пълномощник на съпруга си Калин Петров
К. е продала на дъщеря си М.К.К. дворно място по регулационния план на
гр.Дупница с планоснимачен номер 4171, в квартал 242, с площ от 402 кв.м. По
време на договора за продажба и понастоящем купувачът М.К.К. е омъжена за
съпруга си Б.Т.К., което е видно от удостоверение за сключен граждански брак
–дубликат, издадено от община Дупница на 10.02.2010г.
Видно е от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот, че на 06.11.1997г. Ангелина Димитрова Календжиева и съпруга й Калин Петров К. са дарили на децата си П.К.К. и М.К.К. по ½ ид. ч. от дворно място по регулационния план на гр.Дупница с планоснимачен номер 4171, в квартал 242, с площ от около 400 кв.м., като на П.К.К. е дарена и намиращата се в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, а на М.К.К. е дарена и намиращата се в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда. Дарителите Ангелина Димитрова Календжиева и Калин Петров К. са запазили за себе си пожизненото право на ползване върху дарените обекти, а П.К.К. и М.К.К. са приели с благодарност дареното в тяхна полза.
В скица №15-4486-04.01.2018г., издадена от СГКК – Кюстендил, като собственици на поземлен имот с идентификатор №68789.13.157 по КККР на гр.Дупница (процесното дворно място) са посочени П.К.К. и М.К.К., притежаващи по ½ ид. ч. съгласно нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот.
В настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Мариян Младенов Димитров, Иван Илиев Грозданин, Станой Димитров Георгиев и Ангелина Любенова Иванова. От свидетелските им показания се установява, че в поземления имот имат изградени две къщи, едната, разположена в дъното на УПИ, се ползва от семейството на М.К.К., а другата, разположена на границата с улицата, се ползва от семейството на П.К.К.. Преобладаваща част от поземления имот е заета от построените в него жилищни сгради и пътеки за достъп до тях. Свободната площ от УПИ е около 100 кв.м., в които докато са били живи Ангелина Димитрова Календжиева и Калин Петров К. е имало лозница, а понастоящем няма трайни насаждения там. Според свидетелите Мариян Младенов Димитров и Иван Илиев Грозданин в незастроената част от имота пред къщата на М.К.К. нейните синове са паркирали автомобили и са ги ремонтирали. Свидетелят Мариян Младенов Димитров е присъствал преди около три месеца на спор относно ползването на дворното място, преди това не е знае да е имало спорове между страните. Останалите свидетели не знаят да е имало и да има спорове във връзка със собствеността и ползването на незначителната свободна (незастроена) площ от поземления имот.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на твърдяното придобивно деривативно основание – възмезден договор, сключен през 1994г.
Действително от съдържание на нотариален акт №45, том 1, дело №72/1994г. на нотариуса при ДРС, е видно, че 26.01.1994г. Ангелина Димитрова Календжиева в лично качество и като пълномощник на съпруга си Калин Петров К. е продала на дъщеря си М.К.К. дворно място по регулационния план на гр.Дупница с планоснимачен номер 4171, в квартал 242, с площ от 402 кв.м. Последващите действия на страните по този договор за покупко-продажба след неговото сключване дават основание на съдът да приеме, че същият е нищожен (симулативен) поради липсата на съгласие (то е дадено само привидно, без реално желание договорът да породи правните си последици) съгласно чл.26, ал.2, пред. 2 ЗЗД. За нищожността на правните сделки съдът следи служебно, поради което въпреки липсата на нарочно позоваване на нея от страните в производството, съдът следва да я съобрази при разрешаването на правния спор. Показателно за липсата на реално желание договорът за покупко-продажба от 1994г. да породи правно действие е пазенето му в тайна от страните по него от момента на неговото сключване до момента на образуването на настоящото производство или в непосредствена близост преди това (тоест повече от 23 години). М.К.К. не се е лигитимирала като едноличен собственик на дворното място нито пред данъчната служба към община Дупница, самата тя представя към исковата молба скица №15-4486-04.01.2018г., издадена от СГКК – Кюстендил, където като собственици на поземлен имот с идентификатор №68789.13.157 по КККР на гр.Дупница (процесното дворно място) са посочени П.К.К. и М.К.К., притежаващи по ½ ид. ч. съгласно нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот. Показателна за симулативността на договора е и поведението на страните по него Ангелина Димитрова Календжиева, Калин Петров К. и М.К.К., обективирано в нотариален акт № 87, том VII, дело № 2325/06.11.1997 година за дарение на недвижим имот. Три години след сключването на привидния договор купувачът по него М.К.К. се е съгласила да бъде надарена с ½ идеална част от процесното дворно място от продавачите Ангелина Димитрова Календжиева и Калин Петров К., а другата ½ идеална част да бъде подарена на нейния брат П.К.К.. Нещо повече М.К.К. е благодарила за дарението на ½ ид. ч., на които привидно е била собственик от 1994г. и се е съгласила да бъде учредено пожизнено право на ползване върху тях на нейните родители. Описаното поведение изключва реалното съгласие (намерение) на страните по договора за покупко-продажба от 1994г. същият да породи своите правни последици (реално купувачът да придобие собствеността върху вещта).
Дори и да допуснем, че договорът не е нищожен и е породил праните си последици, то ответникът действително се явява добросъвестен владелец от 1997г. на прехвърлените му чрез договор за дарение ½ ид. ч. от процесното УПИ. П.К.К. не е имало от къде да узнае, че дарените му ½ ид. ч. през 1997г., преди това са били продадени на неговата сестра, която до 2018г. не се е легитимира пред него като едноличен собственик на дворното място. Изповядването на договора за дарение през 1997г. пред нотариус, съставянето на нотариален акт и неговото надлежно вписване дават достатъчно основание да се предполага добросъвестността на П.К.К.. Ищците в производството не са установили, че по какъвто и да е начин същият е бил уведомен за техните претенции за еднолична собственост върху имота. Паркирането на автомобили и техния ремонт в незастроената част от имота от някой от съсобствениците или членове на техните семейства по никакъв начин не могат да се възприемат като обективирането на собственически претенции към П.К.К.. Липсата на данни за спорове между тях до началото на 2018г. предполага, че между съсобственици е имало разбирателство за ползването на съсобственото дворно място, поради което ответникът не е имал нищо против синовете на ищците да паркират автомобили пред тяхната къща и да ги ремонтират. Последното не изключва владението, което П.К.К. е осъществявал върху дарените му през 1997г. идеални части. Предвид изложеното следва да се приеме, че в полза на ответника е осъществен евентуално и фактическия състав на чл.79, ал.2 ЗС, като последният е придобил собствеността върху ½ ид. ч. в резултат на продължило повече от 20 години добросъвестно владение.
Също така при разрешаване на разглеждания правен спор следва бъде отчетено фактическо състояние, според което свободна (незастроена) площ от процесното УПИ са около 100 кв.м., които са заети от циментови пътеки и тревни насаждения, т.е. тя има обслужващо предназначение по отношение на построените в имота жилищни сгради. Функционалното предназначение на свободна (незастроена) площ, която е незначителна, е изцяло на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, която да обслужва ползването на жилищните сгради. Ето защо едноличната собственост на дворното място в полза на собственика на една от двете жилищни сгради е в противоречие с неговото функционално и фактическо предназначение. Уважаването на разглеждания иск би довело до резултат, който противоречи на житейската и правна логика и би нарушило принципа на справедливостта. Също така ще задълбочи възникналия конфликт между страните и ще ставане повод за нови фактически и правни спорове.
От всичко изложено може да се направи извод, че предявеният положителен установителен иск за право на собственост върху процесния УПИ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника сторените разноски в производството в размер общо на 600 лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.К.К. с ЕГН:********** и Б.Т.К. с ЕГН:********** срещу П.К.К. с ЕГН:**********, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1994г., на поземлен имот с идентификатор №68789.13.157 по КККР на гр.Дупница, с площ от 427 кв.м., с административен адрес гр.Дупница, ул."Прогона" № 25 при съседи имоти с идентификатори: 68789.13.161, 68789.13.429, 68789.13.160, 68789.13.158, 68789.13.156, който имот по регулационния план на гр.Дупница е с планоснимачен номер 4171, в квартал 242.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК М.К.К. с ЕГН:********** и Б.Т.К. с ЕГН:********** да заплатят на П.К.К. с ЕГН:********** сумата от 600
лв., представляваща сторени разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: