Решение по дело №544/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260056
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20201500600544
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

                                  гр.Кюстендил, 28.04.2021г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

          Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА                                                                              

 

                                                           Членове:  МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                                   мл.с. КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

          при секретаря М.Спасова и с участието на прокурора В.Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев внохд 544 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Адв.Ив.А., защитник на подсъдимите К.М.Я. и Д.К.Я.,***, обжалва присъда № 26005 от 18.09.2020г., постановена по нохд 846/ 2019г. по описа на Районен съд Дупница, с която К. и Д. Я. са признати за виновни в извършване на престъпления от общ характер по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като са им наложени наказания „лишаване от свобода” за срокове от по 1 година с отлагане на изтърпяването за изпитателни срокове от 3 години. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

   В съдебно заседание адв.А. поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на двамата подсъдими. Подсъдимите настояват да бъдат оправдани.

             Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на присъдата.

             Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

             Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 т.1 НПК, като при провеждане на разпоредителното заседание подсъдимите и техният защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и едно от в.л. – Р.Х., а

съдът е одобрил това съгласие и в последното по делото съдебно заседание е прочел съответните протоколи.

             Фактическата обстановка е изложена надлежно и подробно от страна на районния съд в мотивите към обжалваната присъда. По делото са приобщени в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед изясняване на фактите по делото.

            На базата на възприетите фактически обстоятелства  и въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд съобразно обвинението е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите К.М.Я. и Д.К.Я. са осъществили от обективна и субективна страна състави на престъпления от общ характер по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1вр.чл.20 ал.2 НК.                        

           Окръжният съд приема за установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка.

             Подсъдимият К.М.Я. е на 60 години, а Д.К.Я. – на 30 години, като двамата са неосъждани. Същите са съответно баща и син и живеят в гр.Д., като заедно със семействата си обитават къща, находяща на ул.*******

             Към края на 2017г. К.Я. живеел в къщата със своята съпруга – св.К.Я., съответно майка на втория подсъдим. Семейството на Д.Я. се състояло от неговата съпруга – св.Л. Я. и трите им малолетни деца. През периода 01.01 – 17.05.2018г. в една от стаите на къщата живеел и племенник на К.Я. – св.М. Р..

             Електрозахранването на къщата на Я. се осъществявало въз основа на договор, който К.Я. бил сключил с фирма „ЧЕЗ Разпределение“ като клиент с абонатен № **********. Електромерът на Я. се намирал в табло на електрически, стълб, изграден на тротоара на улицата. В таблото били монтирани електромерите на други 6 негови съседи,  като захранването на абонатите с електроенергия се осъществявало с отделни кабели, монтирани на стълба. На 20.12.2017г. електрозахранването на къщата било преустановено по искане на крайния снабдител с енергия – писмо на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 16.07.2018г. / л.90 от ДП/. Това принудило двамата подсъдими да потърсят алтернативни начини

за захранване на своите домакинства с електрическа енергия. Първоначално се уговорили с един от своите съседи на име Д., който им позволил да се включат към неговата електроинсталация.

              В съседен парцел, находящ се на ул.*****, се намирали две къщи. В една от тях живеела св.Н.Н., а в другата - св.В.Н.. Двете са близки роднини, като Н. е зълва на Н.. Тъй като през по – голяма част от годината Н. пребивавала в ***, имала уговорка с Н. последната да наглежда къщата и да плаща текущите сметки. На 31.12.2017г. В. се прибрала в гр.Д. и престояла в дома си до 10.03.2018г., след което се върнала в ***. Нейният електромер бил монтиран в общото електрическо табло, а кабелът, захранващ с електрическа енергия къщата й, се намирал в близост до свързващия дома на подсъдимите.

               В началото на м.февруари 2018г. неустановено по делото лице осъществило неправомерно присъединяване на кабела, захранващ с електрическа енергия дома на подсъдимите, към кабела, захранващ къщата на Н.. Присъединяването технически било извършено чрез допълнителен проводник, който лицето чрез използване на стълба, нож и клещи монтирало в най – високата част на електрическия стълб. При това монтиране били създадени условия двамата подсъдими и техните семейства да потребяват електрическа енергия от фазовия проводник, свързващ дома на В.Н., като цялото количество енергия се отчита на нейния електромер.           

               След присъединяването, двамата подсъдими и членовете на техните семейства започнали да използват електрическата енергия за ежедневните си нужди.

               Междувременно, на св.Н. направило впечатление че сметките за използвана от Н. електрическа енергия, от м.февруари 2018г. започнали  необяснимо да растат. Докато сметката за м.януари 2018г. била в размер на 189.37 лв, за следващия месец нараснала до 404.46 лв. Веднага се обадила по телефона на Н. и последната й казала да не плаща сметката, тъй като е завишена.

               Независимо, че след 10.03.2018г. в дома на Н. не живеел никой, през м.март, април и май продължили да пристигат сметки на значителна стойност. Дължимата към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сума за консумирана електрическа енергия през м.март била в размер на 760.88 лв, а за следващия месец – 391.24 лв. След като била уведомена от Н. за случващото се, Н. по електронен път подала жалба за извършване на проверка с оглед установяване на причината за завишената консумация.

               На 27.04.2018г. от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – св.Г. и Н., в присъствието на полицейски служители

извършили проверка на място и установили неправомерното

присъединяване. Веднага бил подаден сигнал в РУ МВР гр.Дупница, като на място пристигнал разследващ полицай. В присъствието на поемни лица бил извършен оглед на местопроизшествие и фотозаснемане с цел изготвяне на фотоалбум към протокола. Допълнителният проводник бил премахнат и иззет като веществено доказателство по делото.

             Тъй като В.Н. не заплатила получените сметки за м.февруари, март и април, на 21.05.2018г. електрозахранването на нейната къща било преустановено - писмо на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 16.07.2018г. / л.90 от ДП/. Впоследствие по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД РС Дупница издал срещу Н. заповед за изпълнение. С оглед на постъпило от нейна страна възражение, бил предявени граждански искове и образувано гр.д.2458/2018г. С влязло в сила на 29.07.2019г. решение по делото предявените искове били отхвърлени с мотив, че електромерът на ответницата, представляващ средство за търговско измерване, не е преминал периодична метрологична проверка. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на данните от съдебно техническата експертиза. Според изложеното в нея, електромерът на Н. е бил монтиран на 28.05.2011г. и демонтиран за последваща метрологична проверка на 17.12.2018г., а такава е следвало да бъде извършена след 6 години.

             Видно от експертно заключение на в.л.К.П., Н., налице е неправомерно присъединяване на абонат с № ********** към фазовия проводник на абонат с № ********** – В.Н.. То е осъществено чрез монтиране на допълнително парче проводник, което е извършено в горната част на електрическия стълб чрез използване на стълба, нож и клещи. За да бъде изпълнено, се изискват незначителни знания в областта на силнотоковата електротехника.

              Видно от съдебно счетоводна и оценителна експертиза, изготвена от в.л.Р.Х., за периода 06.02 – 2.04.2018г. потребената от абонат с № ********** електрическа енергия, отчетена и начислена на абонат с № **********, възлиза на 4593 кВтч по дневна тарифа в размер на 814.43 лв и 2832 кВтч по нощна тарифа в размер на 289.52лв, или общо 7425 кВтч на стойност 1103.95 лв.    

                В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е назначена и изпълнена от в.л.П. допълнителна съдебно техническа експертиза. Видно от изложеното в нея, електромерът на В.Н. към

27.04.2018г. е бил метрологично годен, като срокът му за

последваща проверка е бил 09.03.2020г.                       

             Така изложената фактическа обстановка съвпада до голяма степен с приетата от страна на районния съд, като единствената съществена разлика е относно участието на двамата подсъдими в монтирането на допълнителния кабел, чрез който практически е осъществено неправомерното присъединяване. За разлика от районния съд, въззивният такъв намира че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин подсъдимите К.Я. и Д.Я. лично да са осъществили присъединяването към фазовия кабел на Н.. В тази насока всъщност не са налице каквито и да било данни – липсват както показания на свидетели, които да са очевидци на монтирането на допълнителния кабел, както и тази вещ да е изследвана за оставени от двамата отпечатъци или биологични следи и др. подобни. С оглед на съвкупния доказателствен материал, личното участие на двамата подсъдими в присъединяването е едно предположение, което е останало недоказано.

          С изключение на това, изложената от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя в пълна степен от събраните по делото доказателства. Извършен е задълбочен анализ на доказателствения материал, като подробно са обсъдени и изложени гласните доказателствени средства, експертните заключения и писмените документи.

              С оглед на това, РС Дупница правилно и законосъобразно е приел, че К.Я. и Д.Я. са извършили в съучастие като съизвършители престъпления от общ характер – кражба на електрическа енергия, собственост на В.Н., представляваща движима вещ по смисъла на чл.110 ЗС. С оглед на изложените по – горе съображения, Окръжният съд намира че в конкретния случай по отношение на двамата подсъдими не са налице квалифициращите признаци по чл.195 ал.1 т.4 НК – кражбата да е извършена чрез използване на технически средства / стълба, нож и клещи/ и на  специален начин. Двамата подсъдими безспорно са били запознати с факта на присъединяване към кабела на Н., както и са съзнавали, че електрическата енергия, която ще използват след това присъединяване, се отчита на електромера на Н.. Но доколкото фактическото присъединяване чрез монтиране на допълнителен проводник не се установява да е сторено лично от тях, то те са осъществили престъпления от общ характер по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.     

              Изложените от защитника в жалбата и доразвити от него в съдебно заседание доводи и възражения не могат да бъдат споделени.

              На първо място, от допълнителната съдебно техническа експертиза на в.л.П. е видно, че към датата на установяване на

неправомерното присъединяване електромерът на Н. е бил технически годен. Следователно и консумираното след присъединяването количество енергия е правилно измерено и отчетено.

              От друга страна, и двамата подсъдими безспорно са узнали, че на 20.12.2017г.  захранването на къщата им с енергия е преустановено от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.  Освен това, двамата са били наясно както с факта на присъединяване към кабела на Н., така и с обстоятелството, че цялата потребявана от тях енергия,  се отчита на нейната партида. При това, без да се съобразяват с количеството на потребена електроенергия, като стойността на консумираната само за м. март 2018г. възлиза на 760.88 лв.

              Установява се също така по делото, че след преустановяване на захранването, подсъдимите първоначално са използвали електрическа енергия, предоставена им от съсед. Очевидно е, че този вариант е бил неизгоден за тях и затова са предпочели неправомерно присъединяване към партидата на Н..

              На досъдебното производство, така и при разглеждане на делото от страна на първоинстанционния съд, не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата. За да постанови своя акт, районният съд е събрал в пълнота необходимите доказателства и ги е обсъдил обстойно.

              Наказанието на двамата подсъдими е определено в минималния, предвиден в закона за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 НК наказание – 1 година. В съответствие с разпоредбата на чл.66 ал.1 НК изтърпяването му е отложено по отношение на всеки от тях, с определяне на изпитателни срокове от по 3 години. Като бе посочено по – горе, К.Я. и Д.Я. са осъществили престъпления по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, поради което обжалваната присъда следва да бъде изменена с прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление. Но в частта относно наложените наказания, присъдата е правилна и законосъобразна. Определени в този размер – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, и за извършване на престъпления по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, наказанията биха били съобразени в пълна степен с разпоредбата на чл.54 НК, както и с целите по чл.36 НК. 

              Предвид гореизложеното, атакуваната присъда следва да

бъде изменена в частта й по чл.301 ал.1 т.2 НПК, като се преквалифицират деянията, извършени от подсъдимите – от

престъпления по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК в такива по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. Съответно, двамата следва да бъдат признати за невинни и оправдани в частта от обвинението досежно ал.1 т.4 на чл.195 НК. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена, доколкото не са налице други причини за нейното отменяне или изменяне.         

              С оглед на това и на основание чл.337 ал.1 т.2 пр.3 вр.чл.334 т.4 НПК Окръжният съд

                      

                                      Р          Е          Ш         И  :

 

           ИЗМЕНЯ присъда № 26005 от 18.09.2020г., постановена по нохд 846/ 2019г. по описа на Районен съд Дупница, като :

           ПРИЗНАВА К.М.Я. и Д.К.Я. за невинни да са извършили кражбата чрез използване на технически средства и на специален начин чл.195 ал.1 т.4 НК, като ги ОПРАВДАВА по тази част от повдигнатите срещу тях обвинения.

           ПРИЛАГА закон за по – леко наказуемо престъпление, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията на подсъдимите в такива по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.        

           ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

           РЕШЕНИЕТО  не подлежи на протестиране и обжалване.

           На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.

 

 

                                         Председател :        

 

 

 

                             Членове :         1.                          2.