Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 06.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в открито съдебно заседание
на десети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието
на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 589 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по настоящото дело е образувано по постъпила
жалба от Д.П. ***, чрез адв.П.И. ***, в качеството му на регистриран земеделски
производител против Заповед №03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ гр.София.
С обжалвания акт жалбоподателят е уведомен, че е
отказано да бъде финансиран по заявление за подпомагане с УИН на проекта №
18/04/1/0/02334 на стойност 1 891 395,20 лв. – „Модернизация в
производството на зеленчуци в
стопанството на Д.П.“. Със Заповед № РД 20-175/19.06.2019 г. на Заместник-министър
на земеделието, храните и горите подадената жалба срещу първоначалната заповед
е оставена без уважение /л.26-л.29 от АД 390№/2020г. /. Жалбоподателят
претендира отмяна на оспорената Заповед
№ 03-РД/ 4183/ 07.11.2017 г. на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ по подробно
изложени съображения отнасящи се за това, че заповедта е нищожна на посочените
в жалбата основания. Наведени са доводи за нищожност на оспорения акт като
издаден при съществени нарушения на материалноправните норми, при съществено
нарушение на формата – липса на фактически и правни основания за издаване на акта
и съществено нарушение на административните правила. Посочват, че е нищожна
използваната методика, която е основание да се откаже финансирането- „Методика за определяне на обосноваността на посочените
от кандидата добиви/продукция на избраните от кандидата селскостопански култури / животни в стопанството за всички
прогнозни години от бизнесплана.“ Считат, че след като използваната методика е
нищожна, това води и до нищожност на обжалвана Заповед, с която е отказано
финансирането.
Иска се отмяната на Заповед № 03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“
гр.София като нищожна, както и инцидентно обявяване нищожността на използваната
методика. В с.з. за жалбоподателя се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и допълнително
развити в писмена защита.
Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуален представител – гл.
юрисконсулт при ОД на ДФ „Земеделие“ Т.Ламбев, оспорва основателността на
жалбата. Посочва, че дори да се установи в отделно производство, че методиката
е нищожна, това съдебно решение ще породи действие занапред. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
По фактите
За кампания 2016 г. жалбоподателят Д.П. е подал заявление за
подпомагане до Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, с УИН на проекта № 18/04/1/0/02334 от 07.12.2016г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материалните активи“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020г. на стойност 1 891 395,20 лв. –
„Модернизация в производството на
зеленчуци в стопанството на Д.П.“.
Със Заповед №03
– РД / 4183 от 07.11.2017г. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ гр.София е отказал Д.П.
да бъде финансиран по подаденото заявление. Административният орган се е
мотивирал с това, че заявлението не отговаря
на условието, заложено в чл.22, ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4,1 “Инвестиции в земеделските стопанства и от мярка 4 Инвестиции в материалните активи
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. – Бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в ал.1 и постигането на
показателите, посочени в приложение №5“. При изчисляване на допустимите разходи
е наложена редукция на инвестиционните
разходи, съгласно Наредба № 9/21.03.2015 г. по разходи за доставка на
пръскачка и разходи за допълнително оборудване на поливна система. В заповедта е посочено, че при анализ на
представения от кандидата бизнесплан и при анализ на показателите за
оценка на ефективността на
инвестицията и финансовите показатели на
бизнесплана е използвана „Методика за
определяне на обосноваността на
посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата
селскостопански култури/ животни в стопанството
за всички прогнозни години от бизнесплана“. Съгласно същата методика е
установено , че генерираните парични
потоци формират отрицателна нетна
настояща стойност на проекта. Според административния орган генерираните
парични потоци от дейността, за която се
кандидатства не обезпечават
жизнеспособността на проекта, чрез планираните и предоставените в бизнес
плана към заявлението за подпомагане
стойности не може да бъде осигурена ефективност на инвестицията и икономическа
жизнеспособност на проекта. Посоченото по-горе и основанията, предвидени в
Наредба №9 от 21.03.2015г. мотивирали Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, Разплащателна агенция да постанови пълен отказ за финансиране на заявлението, подадено от жалбоподателя.
Д.П. е подал жалба по административен ред срещу
заповедта – жалба с вх.№01-6500/7138 от 28.03.2019г. до Министъра на земеделието,
храните и горите, чрез издателя на заповедта – Изп.директор на ДФЗ /л.31-л.34
от АД 390№/2020г., приложено към настоящото дело /.
Процесната Заповед № 03-РД/4183/07.11.2017 г. на Изп.директор
на ДФ „Земеделие“ /л.5-л.7 от АД 390№/2020г./ била потвърдена при администра- тивното
обжалване от горестоящия орган – Министъра на земеделието, храните и горите със
Заповед № РД 20-175/19.06.2019 г. /л. 26-л.29 от АД 390№/2020г./
Д.П. е предприел обжалване законосъобразността на
Заповед №03 – РД / 4183 от
07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София по съдебен ред, по реда на чл. 145,
ал.1 от АПК. В производство по чл. 149,
ал.1, вр. ал.3, предл. последно от АПК и чл. 159, т.5 от АПК с Определение №48 от 23.08.2019г. по АД № 39/2020г. по описа на Административен
съд Русе жалбата на Д.П. била оставена
без разглеждане и производството по делото било прекратено поради недопустимост
на жалбата. Съставът на Административен съд Русе е приел, че жалбата срещу административния
акт е подадена след изтичане на преклузивните срокове за обжалване по чл.149, ал.3,
вр. ал.1 АПК и с изтичането им първоначалният административен акт - Заповед №03
– РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София е влязъл в сила, поради което не
подлежи на обжалване. Определението е
оставено в сила с Определение № 14002 от
21.10.2019г./л.5/ по АД № 12155 по описа
за 2019г. на Върховния административен съд на Република България.
След изчерпване на възможността за обжалване
законосъобразността на издадената заповед, жалбоподателят, недоволен от нея я
оспорва в настоящото производство като нищожна, тъй като счита, че тя е
издадена въз основа на нищожен административен акт - „Методика за
определяне на обосноваността на
посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата
селскостопански култури/ животни в стопанството
за всички прогнозни години от бизнесплана“. Считат, че по пътя на
инцидентния /косвен/ контрол методиката, която според жалбоподателя има
характер на нормативен акт или
евентуално носи белезите на общ административен акт следва да бъде обявена за нищожна. Основният аргумент е, че методиката е
издадена от некомпетентен орган – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който не разполага с
материална компетенция и компетенция по степен за това. Считат, че липсата на
компетентност на издателя на акта води
до неговата нищожност, както и на нищожността на издадените въз основа на него
индивидуални административни актове.
По правото
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима,
с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК предвиждаща, че административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничения във времето. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът не
възприема довода на ответната страна, изразен в придружителното писмо към
жалбата, според който жалбата е недопустима, тъй като вече е била предмет на
съдебен контрол по АД № 390/2020г. по
описа на Административен съд Русе. В цитираното дело съдът не се произнесъл с решение по същество на спора,
тъй като е приел, че жалбата е недопустима. Определението на съда като вид
съдебен акт не се ползва с предвидената от закона сила на присъдено нещо,
поради което правния интерес на оспорващия продължава да е налице, тъй като в
приключеното производство съдът не се е произнесъл по отношение
законосъобразността на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г.
на ВАС по т.д.№1 / 2012г. –
„Необходимо
е да се има предвид същественото уточнение, че не съществува правен интерес от
искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е
произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало
той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за
нищожност и ако установи такава - да я прогласи - чл. 168, ал. 2 АПК. Влезлият
в сила съдебен акт преклудира и правото по чл. 149, ал. 5 АПК да се иска
обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е гаранцията за
стабилитета на административния акт - недопустимо е позоваване на нищожност,
след като административният акт е преминал през съдебен контрол за
законосъобразност. Нормата на чл. 177, ал. 3 АПК не противоречи на чл. 149, ал.
5 АПК.“ В процесния случай съдът не се е
произнесъл относно нищожността на административния акт, по силата на служебното
начало, тъй като делото е прекратено поради недопустимост на жалбата и не е
налице произнасяне на съда с решение по същество на спора относно законосъобразността
на атакуваната Заповед. В този смисъл няма пречка жалбата, съдържаща искане за
обявяване нищожността на Заповедта да бъде
разгледана, тъй като и според посоченото горе Тълкувателно решение при
оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правния
интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на
жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е Заповед №03 – РД / 4183 от
07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София, с която жалбоподателят е уведомен
за отказа на административния орган да бъде финансирано заявлението му за
подпомагане по проект № 18 / 04 / 1 / 0 / 02334 на стойност 1 891
395,20 лв.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен
административен орган /с оглед постановеното в Решение № 10139/02.07.2019 г. на
ВАС по адм. дело № 12270/2018 г. / и в законоустановената писмена форма,
съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК. Относно спазването на изискванията за
мотивиране, наличието на процесуални нарушения и съответствието на заповедта с
разпоредбите на материалния закон и целта му, съдът намира следното: Както бе посочено, със Заповед № 03-РД/4413
от 01.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" е постановен пълен отказ за финансиране на подадено
заявление от кандидата Д.П. за проект „Модернизация в производството на зеленчуци в стопанството на Д.П.“. В
мотивите на заповедта са изложени мотиви по отделните позиции, довели до постановения
отказ за финансиране. В Заповедта е посочено, че при изчисляване на допустимите
разходи е наложена редукция на инвестиционните разходи съгласно Наредба 9 както
следва:
- Разходи за доставка на „Пръскачка John Deere
М732" на обща стойност по проекта в размер на 92 900,00 лева, от които
неодобрени за финансиране са разходи в размер на 18 085,06 лева, на основание
чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г., във връзка с чл. 48, параграф 2,
д) от Регламент (ЕС) №809/2014.
- Разходи за „Допълнително оборудване по поливна
система - съоръжение за темпериране и филтриране на вода за система за капково
напояване с площ от 200 дка'' на обща стойност по проекта в размер на 120
000,00 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 120
000,00 лева, поради липса на подробна техническа спецификация на активите, на
основание чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/21.03.2015 г.
Предвид
изложеното съдът намира възраженията за липса на мотиви в заповедта за
неоснователни. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея е посочено,
че отказът за подпомагане за посочените горе суми е постановен на основание разпоредбите на чл.
33, т. 15, чл. 32, ал. 12, чл. 22, ал. 3, чл. 39, ал. 1, т. 2, и чл. 42, ал. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Мотивите на ДФ „Земеделие" - РА да
постанови пълен отказ за финансиране на заявление с ИД № 18/04/1/0/02334 от
08.12.201б г. на Д.П.П. са подкрепени със съответни изчисления и стойности.
Според тях е изведен извода, че чрез планираните и предоставените в бизнес
плана към заявлението за подпомагане на кандидата стойности, не може да бъде
осигурена ефективност на инвестицията и икономическа жизнеспособност на
проекта. Съгласно §1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9
„Икономическа жизнеспособност" е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.
Изложените
фактически и правни основания в своята съвкупност обективират ясно волята на
административния орган и мотивите за постановеното решение. С оглед събраните
по делото доказателства и действащата правна уредба съдът намира, че жалбата е
неоснователна в тази част относно липса на мотиви.
Видно от самата Заповед при анализа на представения от
кандидата бизнес план е установено, че в табл. 4.1 са предвидени определени добиви от земеделска продукция: лук
- 3680 кг/дка. морков - 3970 кг/дка, зеле - 3420 кг/дка и салата оранжерийна -
4500 бр/дка. При извършване на анализа на показателите за оценка ефективността
на инвестицията и финансовите показатели на бизнес плана е използвана „Методика
за определяне на обосноваността на посочените от кандидата добиви/продукция на
избраните от кандидата селскостопански култури/животни в стопанството за всички
прогнозни години от бизнесплана", нужни за оценка на реалистичността на
предложените добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. По
критериите на посочената методика
административният орган е приел, че генерираните парични потоци от
дейността, за която се кандидатства не обезпечават жизнеспособността на
настоящия проект.
Основният аргумент на жалбоподателя е, че използваната
методика е нищожна, поради това, че е издадена от некомпетентен орган, което
като правна последици считат, че обуславя и нищожността на атакуваната заповед.
В подкрепа на твърденията относно
нищожността на методиката се цитира
Решение № 15652 от 14.12.2018г. на ВАС по Адм.д. № 11440 / 2017г., четвърто
отделение, според което атакуваната пред Върховния административен съд на
РБългария/ВАС/ Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, утвърдена от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е нищожна, тъй като издателят и не е бил нормативно
овластен да издава процесния подзаконов нормативен акт – методика. По аналогия жалбоподателят твърди, че използваната от административния орган Методика за
определяне на обосноваността на
посочените от кандидата добиви/ продукция на избраните от кандидата
селскостопански култури/ животни в стопанството
за всички прогнозни години от бизнесплана е нищожна, тъй като неин
издател е също Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. Настоящият съдебен
състав намира, че предвид противоречивата съдебна практика не следва да се
произнася инцидентно относно този въпрос. В с.з. категорично се установи от
изявление на процесуалния представител на жлбоподателя, че пред Върховния
административен съд на РБългария -
компетентен да се произнесе по въпроса
за нищожността на подзаконов нормативен акт /по арг. чл. 132, ал.2, т.1 от АПК/,
за какъвто е определена методиката/Решение № 8020 от 29.05.2019г. на ВАС по
адм.д.№1757/2019г.- 5членен състав/, не е образувано производство с искане за
обявяване нищожността на процесната методика. Дори са де приеме хипотетично, че
методиката е нищожна, правните последици от нищожността й водят до
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт - Заповед №03 – РД /
4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София, а не до неговата нищожност. Нищожността на методиката не обуславя
нищожност но заповедта, тъй като към датата на издаване на Заповедта, органът,
който я издава/заповедта/ е надлежен. В случай на установена нищожност на
методиката това е по-скоро основание за унищожаемост на индивидуалния
административен акт, но по този въпрос е налице съдебно произнасяне. Нищожността
на методиката би довела евентуално до необоснованост на Заповедта. Този въпрос – относно законосъобразността
на атакувания акт е недопустимо да се поставя на обсъждане, предвид
произнасянето с Определение №48 от 23.08.2019г.
по АД № 39/2020г. по описа на Административен съд Русе по жалбата на Д.П.
срещу Заповед №03 – РД / 4183 от 07.11.2017г. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ гр.София. С цитираното
определение жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е
прекратено поради недопустимост на жалбата. Определението е потвърдено от ВАС.
При контрола за законосъобразност се преценява
съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността -
тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до
степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е
толкова тежък, че приравнява административния акт на "правно нищо",
на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на
правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След
като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да
породи и валидни правни задължения. В настоящия случай не се установи подобен
тежък и неотстраним порок, който да
обоснове нищожност на акта и отмяната му като такъв.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да
приеме, че процесната Заповед № 03-РД/4413 от 01.12.2017 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране
по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, представлява по своята същност
валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и
административнопроизводствените правила, а депозираната срещу него жалба за
обявяване на неговата нищожност е неоснователна.
При този изход на делото на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П. ***, чрез адв.П.И. ***,
в качеството му на регистриран земеделски производител против Заповед № 03 – РД
/ 4183 от 07.11.2017г. издадена от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис
III" № 136 разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: