РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20203110109640 по описа за 2020 година
Твърди се, че между ищеца „Б.с.“ ЕООД като изпълнител и ответното
дружество „З.с.г.“ ЕООД като възложител е бил сключен неформален договор
за изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно който възложителят
е възложил, а изпълнителят се е задължил със свои материали, труд и
средства срещу възнаграждение да извършва СМР дейности на строителен
обект представляващ „Л.Ц. КАИ И." - гр.Исперих. Страните са уговорили
възнаграждение по единични цени, поради което на основание чл.266, ал.1,
изр.2 ЗЗД, размерът на договореното възнаграждение се е установявал при
приемане на работата. Изпълнителят е предавал на възложителя на части
изпълнената от негова страна работа, за което между страните са се изготвяли
протоколи/актове образец №19, които документи са констатирали факта на
приемане на работата без възражения от страна на възложителя, обема на
извършената работа - нейния вид, количество, единична цена и обща
стойност на извършената работа, за които обстоятелства изпълнителят се е
съгласявал, чрез подписването на тези протоколи. Т.е. изпълнителят е
приемал работата и признавал размера на дължимите от него суми с факта на
подписване на тези протоколи. Във всеки от протоколите е било отразено, че
в договорените цени е включен ДДС. На базата на тези протоколи
1
изпълнителят е издавал съответни на всеки от протоколите фактури за сумите
представляващи дължимото на изпълнителя възнаграждение с включен ДДС
за извършената работа по съответния протокол. Така на 12.10.2018г. между
ищеца и ответното дружество е бил съставен и протокол/акт образец 19
№2/12.10.2018г., съгласно който възложителят е приел без възражения
подробно описаната в този документ по вид и количество работа, а именно
изработка на кофраж и монтаж/укрепване на анкерни групи, като в тази
връзка е признал задължението си за плащане на общата сума в размер на
2076лв. с включен ДДС, за която сума молителят е издал фактура
№88/12.10.2018г. Фактурата е била получена от законния представител на
ответното дружество, видно от положения подпис в нея. Сумата по
цитираната фактура е била частично платена от ответника в размер до
1143,20лв., видно от приложеното платежно нареждане от 15.07.2019г. Т.е.
сумата от 932,80лв. по тази фактура е останала неплатена. Освен това на
23.11.2018г. между ищеца и ответното дружество е бил съставен и подписан
протокол/акт образец 19 №3/23.11.2018г., съгласно който възложителят е
приел без възражения подробно описаната в този документ по вид и
количество работа, а именно рязане на метални тръби, като в тази връзка е
признал задължението си за плащане на общата сума в размер на 144лв. с
включен ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №96/23.11.2018г.
Фактурата е била получена от законния представител на ответното
дружество, видно от положения подпис в нея. Сумата по цитираната фактура
не е платена към датата на настоящата молба. На 30.04.2019г. между ищеца и
ответното дружество е бил съставен и подписан протокол/приложение 19,
съгласно който възложителят е приел без възражения подробно описаната в
този документ по вид и количество работа, а именно монтаж и укрепване на
анкерни групи и къртене на бетон, като в тази връзка е признал задължението
си за плащане на общата сума в размер на 576лв. с включен ДДС, за която
сума ищецът е издал фактура №151/30.04.2019г. Сумата по цитираната
фактура не е платена. На 27.06.2019г. между ищеца и ответното дружество е
бил съставен и подписан протокол/акт образец 19 №4/27.06.2019г., съгласно
който възложителят е приел без възражения подробно описаната в този
документ по вид и количество работа, а именно изкопно-заривни работи с
машина по дневни актове от №1 до №9, като в тази връзка е признал
задължението си за плащане на общата сума в размер на 2070лв. с включен
2
ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №169/27.06.2019г. Фактурата е
била получена от законния представител на ответното дружество, видно от
положения подпис в нея. Сумата по цитираната фактура не е платена към
датата на настоящата молба. Освен това на 31.07.2019г. между ищецът и
ответното дружество е бил съставен и подписан приложеният протокол/акт
образец 19 №5/31.07.2019г., съгласно който възложителят е приел без
възражения подробно описаната в този документ по вид и количество работа,
а именно изкопно-заривни работи с машина, като в тази връзка е признал
задължението си за плащане на общата сума в размер на 3006лв. с включен
ДДС, за която сума ищецът е издал фактура №185/31.07.2019г. Сумата по
цитираната фактура не е платена към датата на настоящата молба. С
подписването на гореописаните протоколи ответникът освен приемането на
работата без възражения, също така е признал и задълженията си за плащане
на възнаграждение към изпълнителя по неформалния договор, както по
основание така и по размер, доколкото страните са се споразумели, че
констатираните СМР и сумите в тази връзка подлежат на разплащане, което
обстоятелство е видно от приложените протоколи, чрез тях страните са
установили и общите размери на следващите се на изпълнителя
възнаграждения във връзка със съответната приета работа. Счита, че с
подписването на протоколите ответникът е признал по основание и размер
задълженията си и по този начин се е задължил спрямо ищеца да плати
съответните общи суми, представляващи възнаграждение за изпълнените и
приети от него СМР. Гореописаните и непогасени парични задължения на
ответното дружество, за които ищецът е издал процесиите фактури
№88/12.10.2018г., №96/23.11.2018г., №151/30.04.2019г., № 169/27.06.2019г. и
№185/31.07.2019г. са изискуеми на основание чл.303а, ал.3 от ТЗ, а предвид
тяхното просрочване ответникът е в забава. Сочи, че е изпълнил всички свои
задължения произтичащи от процесния неформален договор, а ответникът е
приел изпълнената работа без възражения, като в документите отразяващи
факта на приемането на изпълнението на работата страните са установили и
съответния размер на следващото се на изпълнителя възнаграждение, което
според процесиите протоколи подлежи на разплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.с.г." ЕООД да
плати на „Б.с." ЕООД (с бивше фирмено наименование „П. С." ЕООД)
3
общата сума в размер на 6 728,80лв., представляваща сбор от сумата от
932,80лв. - неплатена част от възнаграждение по фактура №88/12.10.2018г.,
както и неплатени възнаграждения по фактура №96/23.11.2018г. за сумата от
144лв., фактура №151/30.04.2019г. за сумата от 576лв., фактура
№169/27.06.2019г. за сумата от 2070лв. и фактура №185/31.07.2019г. за
сумата от 3006лв., ведно със законната лихва върху тази обща сума, считано
от датата на исковата молба до окончателното й плащане и да бъдат
присъдени и сторените от ищеца разноски в хода на настоящото
производство, както и разноските за обезпечението на настоящия иск.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който е посочило, че оспорва твърдението на ищеца, че по посочените от
последния в исковата молба фактури е настъпил падеж, като към три от
фактурите липсва представена до момента количествена сметка, а по други
две не са представени дневните актове въз основа на които е съставен
протокола за приемане на работа. Сочи, че доброволно е заплатил част от
сумата дължима се по една от фактурите в размер на 1 143.20лв.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.79
от ЗЗД вр. чл.258 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с наведеното в исковата молба и събраните
по делото доказателства на осн.чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са се намирали в трайни търговски отношения
по повод договор за изработка, същият е неформален и заедно с липсата на
спор съдът намира, че е установено наличието на такъв.
Представен е акт обр.№19 №2/12.10.2018г. за извършени СМР на
стойност 2 076лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към
12.10.2018г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена
приложената фактура №**********/12.10.2018г. също двустранно подписана
и също за сумата от 2 076лв. Съгласно представеното платежно нареждане
ответника е заплатил на ищеца на 15.07.2019г. сумата от 3 000лв. като за
същата е посочено, че е заплатена с основание ф.№82/14.08.2018г., но като
пояснение е посочена ф.№88/12.10.2018г.
4
Представен е акт обр.№19 №3/23.11.2018г. за извършени СМР на
стойност 144лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към
23.11.2018г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена
приложената фактура №**********/23.11.2018г. също двустранно подписана
и също за сумата от 144лв.
Съгласно другия представен документ приемо-предавателен протокол
акт за завършени видове СМР от 30.04.2019г. за сумата от 576лв. също
двустранно подписан и съпроводен с фактура №**********/30.04.2019г.,
която не е подписана от ответников представител.
Представен е акт обр.№19 №4/27.06.2019г. за извършени СМР на
стойност 144лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към
27.06.2019г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена
приложената фактура №**********/27.06.2019г. също двустранно подписана
и също за сумата от 2 070лв.
Представен е акт обр.№19 №5/31.07.2019г. за извършени СМР на
стойност 3 006лв. двустранно подписан в който изрично е отбелязано, че към
31.07.2019г. са извършени описаните в него СМР, като по него е издадена
приложената фактура №**********/31.07.2019г. също едностранно
подписана от ищеца и също за сумата от 3 006лв.
По делото е прието заключение на в.л. по допусната ССчЕ, от което се
установява, че ответното дружество е ползвало право на данъчен кредит по
изброените по-горе фактури и ги е вписало в дневника си за покупки. Вещото
лице е потвърдило и изявлението на ищеца, че ответника е погасил частично
едно от задълженията си това по фактура №88 със сумата от 1 143.20лв.
Съгласно чл.264 от ЗЗД при приемането на работата от възложителя
същият следва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение. При настоящия случай са представени приемо-предавателни
протоколи за всички СМР за който се претендира заплащане на
възнаграждение, като всички те са двустранно подписани без забележки, а от
друга страна ответникът не се брани с възражения за скрити недостатъци.
Възраженията на ответника за липса на представени количествени сметки са
не относими към спора и биха имали значение ако се твърдеше, че има
5
несъответствие между договорено и изпълнено, но такова твърдение няма, а
освен това с акта на вписването на фактурите в дневника за покупки и
ползването на данъчен кредит по ДДС за тях ответника на практика е признал
размера на задълженията.
Предвид изложеното по-горе съставът намира, че страните по делото са
встъпили в договорно отношение по договор за изработка по силата на който
ищецът е следвало да извърши за ответника определен обем от СМР, като
същите са извършени своевременно и в съответствие с изискванията за
качество и са приети недвусмислено от ответника с подписването на
коментираните по-горе приемо-предавателни договори. Още повече, че дори
при отговора по чл.131 от ГПК ответника не е навел възражение за
некачествено изпълнение или за завишена цена, а твърдението, че не са били
представени фактури за да се извърши плащане не кореспондира с факта, че
по-голямата част от представените фактури са двустранно подписани. От
друга страна издаването на фактура е относимо само към въпроса за изпадане
в забава, но не и към настъпване на изискуемостта в този смисъл решение
№158/7.11.2013г. по т.д.№1128/2012г. на ВКС.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи като се
присъдят и сторените по делото разноски в размер на общо 1 558лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.с.г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ** да заплати на „Б.с.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на
управление с.Яким Груево, Обл.Разград, ** сумите от
932,80лв. - неплатена част от възнаграждение по фактура
№88/12.10.2018г.,
144лв. - неплатени възнаграждения по фактура №96/23.11.2018г.,
576лв. - неплатени възнаграждения по фактура №151/30.04.2019г.,
2 070лв. – незаплатено възнаграждение по фактура №169/27.06.2019г.
6
и
3 006лв. – незаплатено възнаграждение по фактура №185/31.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на
съда-13.08.2020г. до окончателното им изплащане на осн. чл.258 от ЗЗД и
1 558лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7