РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Монтана, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500294 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С РЕШЕНИЕ №260342/05.08.2021година по гр.д.№2833/2019година по
описа на Районен съд гр.Монтана е постановено ИЗНАСЯНЕТО НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния недвижим имот а именно: ИМОТ пл.№ *в
кв.*по кадастралния и регулационния план на с.*, община *, одобрен със
Заповед № 62 от 15.01.1987 година, за който е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *-*, с площ на имота - *кв.м., при граници и съседи:
улица, имот *, имот *, имот *и имот *ведно с построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда и две паянтови сгради.Пазарната стойност на имота
е 36 235,00 лева.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на съделителката М.
Г. от с.*предявена срещу останалите съделители за заплащане на месечен
наем за неползване на имота в размер на 120.00лева считано от
21.09.2017година до приключване на производството.Присъдени са и
направените по делото съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от М. Г. от с.*, обл.*изцяло с
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се излагат
1
подробни съображения за това като заявяват, че всеки етаж от жилищната
сграда е с площ от 145кв.м. и при един допълнителен ремонт същите биха
могли да се приведат във вид годен за живеене.Същата претендира да и бъде
възложен в дял първия жилищен етаж и 1/3 идеална част от жилищната
сграда.Оспорва решението и в частта, в която е отхвърлено искането й за
присъждане на обезщетение за това, че по насилствен начин е лишена от
ползването на имота и прави искане за събиране на допълнителни
доказателства за установяване на този факт. Моли съда да отмени
атакуваното решение и извърши реална делба на процесния имот като й
възложи в дял първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда ведно с
1/3 от парцела и й се присъди претендираното обезщетение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от адв.Н. Б. в качеството на пълномощник на В. М., Т. М.,
Г.А.,Н. А. и Р. А. с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е
подробно мотивиран.Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса и е допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображениятана съда за това са следните:
Атакуваното съдебно решение е валидно постановено,
процесуално допустимо и правилно, същото е и законосъобразно и при
разглеждането на делото и постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Пред първоинстанционният съд е бил висящ иск за делба на
недвижим имот, като производството е във фазата по извършването
й.Предмет на делбата е следния недвижим имот ИМОТ пл.№ *в кв.*по
кадастралния и регулационния план на с.*, община *, одобрен със Заповед №
2
62 от 15.01.1987 година, за който е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ *-*, с площ на имота - 883 кв.м., при граници и съседи: улица, имот *,
имот *, имот *и имот *ведно с построената в имота триетажна масивна
жилищна сграда и две паянтови сгради при права при права на страните както
следва: 12/96ид.ч. за М-,27/96ид.ч. за В.,15/96ид.ч.за Т., 24896ид.ч. за Г. и по
9/96ид.части за всеки един от съделителите Н. и Р.
Основен принцип при извършването на делба на съсобстевни имоти
е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на
квотата му на съсобственост.В разпоредбите на чл.349, чл.350,чл.352 и чл.353
от ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за
извършване на делба.За да се достигне до извода по кой от тях да се извърши
делбата е необходимо да се преценят всички факти и обстоятелства, касаещи
предмета на делбата-брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени
преустройства и подобрения, размера на дяловете, броя на съделителите и
други установени в производството по делото относими факти.
С определение от 16.04.2020година първоинстанционния съд на
основание чл.201,ал.1 от ЗУТ е изискал писмено становище от Общинска
администрация Монтана относно поделяемостта на имота, предмет на
делбата.
С писмо №11-02-177/12.05.2020година на Община гр.*, подписано
от главния архитект на общината е дадено становище, че ИМОТ пл.№ *в
кв.*по кадастралния и регулационния план на с.*, община *, одобрен със
Заповед № 62 от 15.01.1987 година, за който е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *-*, с площ на имота - 883 кв.м., при граници и съседи:
улица, имот *, имот *, имот *и имот *, че е неподеляем на шест дяла, които
да отговарят на условията на чл.19,ал.1 и ал.4 от ЗУТ за размери на реално
обособени части с минимална площ и лице.По отношение на триетажната
жилищна сграда делба би могла да се извърши при одоберен инвестиционен
проект ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни
обекти без значителни преустрайства и без неудобства, по-големи от
обикновените.Такъв инвестиционен проект не е изготвян от страните и
съответно не е одобряван.
От заключението на вещото лице В.Р. по изпълнената съдебно-
техническа експертиза се установява, че макар в триетажната жилищна сграда
3
да има обособени две самостоятелни жилища, те не могат да се разделят на
самостоятелни обекти, тъъ като не могат да се обособят санитарни
помещения.Вещото лице е оценило делбения имот с пазарна стойност 35
119.00лева.
От гореизложеното е видно, че не могат да се обособят дялове за всеки
един от съделителите за да бъде изготвен разделителен протокол и да се
тегли жребий, нито пък да се разпределят имотите без да се тегли жребий.
При така направения разбор на доказателствата по делото, МОС намира,
че се касае за неподеляем имот по смисъла на чл.348 от ГПК, който не може
да бъде поставен в дял и същия следва да се изнесе на публична продан като
единствено възможен способ за ликвидирне на съсобствеността.
По отношение на претендираното обезщетение от страна на
съделителката М.Х. в размер на 120лева месечно считано от 21.09.2017година
от останалите съделители за това, че е лишена по насилствен начин от
правото да ползва имота, МОС намира, че правилно и съобразно събраните по
делото доказателства същото е оставено без уважение и е
отхвърлено.Въпреки подаваните жалби до прокуратурата и приложените
покани от страна на жалбоподателката никой от разпитаните в
първоинстанционното производство свидели не установява твърдяното
недопускане и лишаване от права.
От показанията на св.Б.П. се установява, че процесната къща е строена
от общия наследодател Х.М. и в нея на първия етаж е направил магазин за
хранителни стоки, който първо е ползван от дъщеря му Е., а след смъртта й се
управлява от сина й Г..На втория етаж от къщата живяла съпругата на Х.- Ц.
заедно с дъщеря си Е., а третия етаж е преписан на В..Свидетеля П.
установява също така, че първоначално жалбоподателката М. е живеела в
старата къща, но след като се е оженила напуска тази къща и отива в дома на
мъжа си, а по-късно се измества от селото като отиват да работят в друго
населено място.Свидетелят е категоричен, че никой не е гонил М. от делбения
имот.Горното се потвърждава и от показанията на св.Г.Г., която е
категорична, че е виждала М. в имота, тъй като в съседство обработва друга
зеленчукова градина.Св.М.М. от своя страна също заявава, че не знае и не е
виждаля някой да гони М. от къщата или да не я допуска, а двора е винаги
отключен.Тези свидетелски показания не са оборени с други доказателства.От
4
изложеното е видно, че по делото не е установено по несъмнен начин
жалбоподателката да е препятствана и недопускана до имота предмет на
делбата от останалите съделители, поради което е претендираното от нея
обезщетения е неоснователно и правилно е оставено без уважение.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира
жалбата за изцяло неоснователна, както и че не са налице отменителни
основания, развити в нея.Предвид така констатираното съвпадение в изводите
на двете инстанции решението е правилно и законосъобразно и като такова
следва да остане в сила.
С оглед изхода на делото на въззиваемите се следват разноски за
настоящата инстанция, но тъй като не е направено искане за това, не са
ангажирани доказателства за разноски и не е приложен списък, съдт не
присъжда разноски.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №260342/05.08.2021година
постановено по гр.д.№2833/2019година по описа на Районен съд гр.Монтана
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от събщението му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5