№ 11295
гр. .............. 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110126683 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „............... с предявени срещу И. В. Д........... ЕГН
********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.233 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5681 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на л.а. „................., предоставен на ответника по
силата на договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
09.10.2019 г., сумата от 600 лв., представляваща дължима неустойка съгласно т.9 от
Списък на неустойки, представляващ Приложение №1 по договор за наемане на
превозни средства и предоставяне на услуги, както и сумата от 60 лв., представляваща
разходи за ангажиране на административния капацитет на наемодателя по т.4.16 от
договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 09.10.2019 г.
Ищецът твърди, че предметът на дейност на дружеството е предоставяне на
обществено достъпна услуга, която позволява открИ.е и наемане на електрически
автомобил чрез специализирано приложение за мобилен телефон от неограничен кръг
потребители. Поддържа, ме при регистрацията си в мобилното приложение всеки от
потребителите сключва по електронен път договор за наем на електрическо превозно
средство, както и заявява изрично, че се съгласява с Общите условия на „......... АД. В
удостоверение на горното потребителите на услугата предоставят документ за
самоличност, копие от свидетелство за управление на МПС и данни за контакт.
Разплащанията се извършвали с кредитна карта, която се регистрира в Мобилното
приложение персонално от конкретния потребител. Всяко от превозните средства било
снабдено с GPS система за наблюдение, поради което можело за бъде локализирано в
1
реално време. След ползването на услугата всеки от потребителите може да остави
елекромобила в синя или зелена зона, безплатни за електромобили.
Ищцовото дружество поддържа, че на 09.10.2019 г. в мобилното приложение на
дружеството била извършена регистрация на името на ответника, като бил сключен
договор за наем на електрическо превозно средство и било заявено съгласие с Общите
условия на дружеството. на 02.04.2020 г. в 03.50 ч. била стартирана сесия за ползване
на електрическо превозно средство л.а. „.................. По време на управлението на МПС
в 04.16 ч. било извършено ПТП, в района на бул.“.............., за който ответникът подал
сигнал чрез мобилното приложение до ищцовото дружество. Поддържа, че според
подадената информация от ответника, поради лошото време управляваният от него лек
автомобил поднесъл и се ударил в бордюра. Поддържа, че съгласно клаузите на
договора за наем за настъпилия инцидент ответникът е следвало да уведоми освен
ищцовото дружество, органите на МВР, което не било сторено. Непосредствено след
инцидента ответникът напуснал мястото на ПТП. При извършена от служителите на
дружеството проверка в следобедните часове на същия ден било установено, че
процесният автомобил е с разбита ходова част, блокиран волан, спукана предна гума.
За отстраняване на вредите по лекия автомобил ищцовото дружество заплатило сумата
в размер на 5681 лв. Поддържа, че освен материалните щети, ответникът следвало да
заплати на ищеца сумата в размер на 600 лв., представляваща дължима неустойка
съгласно т.9 от Списък на неустойки, за това, че не информирал органите на МВР,
както и сумата от 60 лв., представляваща разходи за ангажиране на административния
капацитет на наемодателя по т.4.16. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
валидно сключен договор за наемане на превозни средства, както и че при
управлението на л.а. „................. на 02.04.2020 г. е реализирал ПТП с управлявания от
него лек автомобил. Поддържа, че е изпълнил регламентираното в договора
задължение за уведомяване на ищцовото дружество, като негово задължение не било
да остане в превозното средство до пристигането на представител на ищеца, тъй като
същото било паркирано в позволена зона. Оспорва всички описани вреди по МПС да се
дължат на ПТП. Поддържа, че ищцовото дружество не е положило дължимата грижа
за запазване на вещта. Твърди, че съгласно договора, ищецът е следвало да се обърне
първо към застрахователя по имуществената застраховка, като поддържа, че
задължение на наемателя било да репарира единствено вредите, които не са
възстановени от застрахователя. Оспорва претендираното обезщетение като завишено,
като навежда, че в т.10 от списъка на неустойки, представляващ Приложение №1 към
договора е уговорена неустойка в размер на 5500 лв. при повреда или унищожаване на
МПС по вина на потребителя. Поддържа, че от стойността на ремонта не били
2
приспаднати старите и увредени части. Твърди, че се явява потребител по смисъла на
ЗПП, поради което и оспорва претенцията за неустойка и разходи за ангажиране на
административния капацитет като претендирани по нищожни клаузи, при условията на
евентуалност – като прекомерни и претендира същите да бъдат приспаднати от
вземането за обезщетение. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 233 ал.1 ЗЗД:
За основателност на предявения главен иск по чл. 233 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже валиден договор за наемане на превозни средства и предоставяне на
услуги, състоянието на наетата вещ към момента на сключването му,
унищожаването/повреждането на вещта по време на държането му от ответницата,
размер на обезщетението.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 09.10.2019 г. е бил сключен договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, по силата на който страните са били обвързани от валидно
облигационно отношение. В чл.3.3 от договора е уговорено задължението на наемателя
незабавно да информира наемодателя и съответния държавен орган /напр. полицията,
пожарната служба, застрахователното дружество и т.н./ в случай, че превозното
средство бъде изгубено, унищожено, повредено или негодно за управление, или не е
годно да се използва съобразно предназначението му, както и ако възникнат
обстоятелства, които възпрепятстват притежаването и използването му и/или
осигуряването на нормални експлоатационни условия. Не се спори и от представения
договор за наемане на МПС и предоставяне на услуги се установява, че в чл.4.16 от
същия е уговорено задължението на наемателя, при всяко нарушение на разпоредбите
на договора за наем или ОУ, наемателят дължи на наемодателя такса в размер на 60
лв., представляваща сторени разходи за ангажиране на административния капацитет на
наемодателя. По делото е представено и Приложение № 1 към договора – Списък на
неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на
наемодателя за неизпълнение на договор. Съгласно т. 9 от Приложението, за
неинформиране или несвоевременно информиране на наемодателя и/или
компетентните органи при инцидент, дължи неустойка в размер на 600 лв. По делото
са представени и приложимите Общи условия към договора. Не се спори между
страните и от приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно
наблюдение, че на 02.04.2020 г. в 03:50:42 ч. ответникът е запазил през мобилно
приложение, лек автомобил „.................. Видно е още от приложените справки е, че
автомобилът е стартиран на 02.04.2020 г. в 03:50:48 часа, а пътуването е приключило
на 02.04.2020 г. в 04:16:05. Не се спори, че по време на управлението на МПС в 04.16
ч., в гр............... процесният лек автомобил самокатастрофира в района на бул.“..............
№8, като реализира ПТП с предна дясна част на автомобила.
По делото е представено заверени уведомление за щета, изходящо от ответника,
както и опис при извършен преглед на инцидента от 02.04.2020 г. от 15:32 ч., ведно със
снимков материал, като е констатирана разбита предна ходова част, установена е
предна дясна гума под калника и невъзможност воланът на автомобила да се върти.
Представени са доказателства за извършени ремонтни дейности по автомобила и
3
фактури заплатени от ищеца, за претендираните суми.
Видно е от заключението на вещото лице по приетата като неоспорена САТЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че към датата на
събитието лек автомобил „................. е бил на 1 година, 7 месеца и 4 дни след пускане в
експлоатация. Според посоченото от вещото лице, от анализа на механизма на
произшествието и съпоставка на щетите от представената фактура за възстановяване на
автомобила, от техническа гледна точка следва изводът, че описаните щети по л.а.
„................. са в зоната на удара и вследствие на реализираното ПТП на 02.04.2020 г.
Действителната стойност на процесното МПС според вещото лице възлиза на 33500 лв.
към датата на ПТП, поради което и не е налице хипотезата на „тотална щета“. Вещото
лице посочва, че поради управление от водача на лекия автомобил „................. с
несъобразена с пътните условия скорост, самокатастрофира и нанася материални щети.
Според вещото лице стойността на възстановяване на щетите по средни пазарни цени,
възлиза на 5681,26 лв., като описаните и подменени детайли не са годни за втора
употреба и не е възможно да бъдат реализирани на пазара като части втора употреба.
На фона на горното съдът приема, че исковата претенция е изцяло основателна в
претендирания от ищеца размер, като се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2022 г., до окончателното
плащане.
По предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД:
При така предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва
да докаже пълно и главно валиден договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, че е
била уговорена неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от
ответника, както и размер на неустойката.
По делото не се спори и се установява от приети по делото неоспорени от
страните писмени доказателства, че на 02.04.2020 г. ответникът се е регистрирал в уеб-
сайт на ищеца за наемане на превозни средства и така е приел сключването на
договори за наем при общи условия на ищеца. Спорен въпрос по делото са валидността
и прекомерността на уговорената с чл. 3.3. от договора вр. с т. 9 от Приложение № 1
към него неустойка за неинформиране или несвоевременно информиране наемодателя
и/или компетентните органи при инцидент с автомобила в размер на 600 лв.
Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от
фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази
форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. Компесаторна неустойка не
може да се търси тогава, когато неизпълнението е забава. Няма пречка наред с
неустойката за неизпълнение на конкретно задължение да се търси и обезщетение за
вреди от друго неизпълнение, включително за вреди от забава. Кумулирането е
възможно, ако неустойката не обхваща онези вреди, чието обезщетение се търси на
самостоятелно основание или като такива надвишаващи размера на неустойката.
Формите на неизпълнение не следва да се поглъщат, за да може да се претендират и
неустойка и отделно обезщетение за вреди, освен ако размер на претърпени вреди не
надхвърлят уговорения размер на неустойката. При претенция за неустойка за
неизпълнение на задължение не може да се претендира неустойка за вреди от забавено
изпълнение, защото двете се изключват взаимно. При липса на изрично изявление на
страните за формата на неизпълнение, по повод на която е уговорена неустойката, то
същата се извлича при тълкуване на волята на страните по договора съобразно
клаузите на същия.
4
За да е валидна клаузата за неустойка, тя, съгласно чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД
следва да не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение. Те са общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за неустойка съдът следи служебно. Справедливостта е
едни от тези принципи и той закриля всеки признат от закона интерес. Условията за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от присъщите й функции-
обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Нищожна ще е онази клауза за неустойка,
която преценено към момента на сключване на договора е с единствена цел, излизаща
извън типичните й функции. (В този смисъл ТР №1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г.).
Валидността на клаузата за неустойка при договори с потребители се изследва и
при съобразяване на правилата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и за
същото съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Законодателят е посочил и че клауза, която е индивидуално уговорена, дори и да е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, то същата не е нищожна. Останалите
неравноправни клаузи, обаче, са нищожни съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Съдът приема, че в случая клаузата на чл. 3.3. от договора не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Разпоредбата е
част от предварително подготвен договор, като не е установено потребителят да е
могъл да е могъл да влияе на съдържанието й. В тежест на ищеца е било да установи
това обстоятелство, а това не е направено по делото. Разпоредбите на чл. 4 от договора
е от част от самия договор, но това не означава автоматично, че е индивидуално
уговорена. Законодателят в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП е посочил изрично, че не
са индивидуално уговорени клаузи от "общи условия". В същата разпоредба, обаче,
законодателят е дал и определение на клауза, която не е индивидуално уговорена, а
именно: клауза от индивидуален договор, която е била изготвена предварително от
търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й. При такава законодателна уредба, съдът приема, че
посочването в чл.146 ал.2 ЗЗП на общите условия като клауза, която не е
индивидуално уговорена, е само изрично квалифициране на общите условия като
такава, но не е ограничение на възможността клаузи, които не са част от "общи
условия", също да се приемат като такива, които не са индивидуално уговорени. При
съобразяване с разпоредбата на чл.146 ал.4 ЗЗП, то в тежест на ищеца е било да
ангажира доказателства по делото, че клаузи по договора не са били предварително
подготвени или дори и да са били, то ответникът е имал възможност да ги обсъди с
ищеца и да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай ищецът не е установил
индивидуално уговаряне на клаузите, тоест че не са били предварително подготвени,
съответно, че ответникът е имал възможност да не я приема в този й вид.
Съдът приема, че уговорената клауза по чл. 3. 3. от договора е валидна, защото не
създава такова неравновесие между права и задължения на страните, че обоснове
извод, че клаузата е неравноправна. Тази клауза не противоречи и на закона и на
добрите нрави, защото касае неизпълнение на задължение по договор и размер на
уговорена нестойка не може да обоснове извод за нищожността й. В хипотезата, когато
5
е уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. В конкретния случай неустойката по
т.9 обезпечава задължението на наемателя, в случай на ПТП, незабавно да информира
органите на МВР и други компетентни органи /ако е необходимо/, както и
наемодателя. Не се спори между страните, че ответникът не е информирал органите на
МВР за настъпилото ПТП с имуществени щети, независимо, че след настъпването му
автомобилът не е могъл да се придвижи на собствен ход, в който случай, по арг. от
чл.6 т.4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, органите на МВР- „............ са задължени да посетят
местопроизшествието и да съставят констативен протокол за ПТП. По гореизложените
съображения, настоящият съд приема, че клаузата за неустойка не е нищожна, нито
излиза извън присъщите й и посочени по-горе функции, поради което и претенцията е
изцяло основателна и следва да се уважи.
Следва да се уважи и претенцията за сумата в размер на 60 лв., представляваща
разходи за ангажиране на административния капацитет на наемодателя, съгласно
чл.4.16 от договора за наем, доколкото несъмнено се установява по делото
допълнително ангажиране ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на
фактическата обстановка при ПТП.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на общо 1066,75 лв. за държавна такса, разноски в
производство по обезпечение на бъдещ иск и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД И. В. Д........... ЕГН
**********, съдебен адрес гр............., ДА ЗАПЛАТИ на „......... ЕАД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. ................ сумата от 5681,26 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на л.а. „................., предоставен на ответника по
силата на договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
09.10.2019 г., вследствие на ПТП, настъпило на 02.04.2020 г. в гр............... сумата от
600 лева, дължима неустойка съгласно т.9 от Списък на неустойки, представляващ
Приложение №1 по договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги
и сумата от 60 лева, представляваща разходи за ангажиране на административния
капацитет на наемодателя по т.4.16 от договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги от 09.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
20.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Д........... ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „......... АД ЕИК ....................., сумата от 1066,75 лева за съдебни и
деловодни разноски.
6
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7