Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 22.06.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…… в открито
съдебно заседание …….....
на тридесет и първи май………..............................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря…………………………… Мариана
Кадиева .......................................................
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .........................................
административно
дело №119 .... по описа за .....................
2022 година
.........................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.95, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
от „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
управител Е. А., подадена чрез пълномощника му -
адвокат В.Р. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и
съобщения - ***, против Решение №34 от 10.02.2022 год. на директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба, подадена от „ОТИМ
Консулт” ЕООД, ЕИК ***, с Вх.№ИТ-00-1067/28.01.2022 год. по регистъра на ТД на
НАП – Пловдив Офис - Кърджали, срещу Решение с Изх.№**********/17.01.2022 год. за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство, издадено от главен инспектор по приходите - Н. С., относно
лицето А. М. М., с ЕГН **********.
Жалбата първоначално
е била насочена против Решение №34 от 10.02.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, като впоследстдвие, в подадена допълнителна уточняваща молба в
указания с разпореждане на съда срок, жалбоподателят заявява, че искането към
сезирания съд е обжалваното решение - Решение с Изх.№********** от 17.01.2022 год.
за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство,
издадено от главен инспектор по приходите - Н. С., да бъде отменено, а
преписката да бъде изпратена на ответника, за издаване на документ по искане за
издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за
заето лице, без да бъдат давани указания за съдържанието му, предвид
разпоредбата на чл.96 от ДОПК.
Жалбоподателят твърди
в жалбата, че в случая са налице основанията за издаване
на исканото от дружеството-жалбоподател удостоверение за приложимо
законодателство. Сочи,
че относно направеното искане за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство А1 пред ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, са приложими:
Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год.
за координация на системите за социална сигурност/нар.„Основният Регламент”/ и
Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год.
за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за
координация на системите за социална сигурност/нар. Регламента за прилагане/, като твърди,
че обжалваното решение на административния орган не е съобразено с решение от
25 октомври 2018 год., постановено по дело С-451/2017 год. на СЕС. Сочи също,
че тази юрисдикция е дала заключение, че член 14 от Регламента за прилагане на
Основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с
цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице,
спрямо което непосредствено преди да започне работа вече се е прилагало
законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател
по смисъла на чл.14, параграф 1 от Основният регламент или от значение за
случая бил единствено момента, в който лицето е пребивавало в нея/държавата-членка/,
в която е установен работодателя. Счита, че при това положение са без значение
обстоятелствата, кога лицето е било наето от работодателя си и впоследствие
командировано, стига да е налице посочената от СЕС предпоставка - пребиваването
му в България непосредствено преди да сключи договор с работодателя си, който
го е командировал в приемащата държава. Сочи, че посоченото обстоятелство не е
спорно, нито се твърди, че лицето не е било на територията на България
непосредствено преди да сключи трудовия си договор, при което следвало да се
приеме, че той е бил подчинен на българското национално законодателство. Излага довод, че както
било посочено в решението на СЕС, т.34, от самия текст на чл.14, параграф 1 от
Регламента за прилагане следвало, че когато дадено лице е наето с цел да бъде
командировано в друга държава-членка, това не е пречка то да се счита за „лице,
което осъществява дейност, като наето лице в държава-членка от името на
работодателя, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател” по смисъла на чл.12, параграф 1 от
Основния регламент. Счита, че когато случаят е такъв и са спазени и останалите
условия на разпоредбата, това лице продължава да е подчинено на
законодателството на държавата-членка, в която неговият работодател обичайно
осъществява дейността си и всъщност, както било посочено в следващата точка от
решението на СЕС, за това лице не се изисквало непременно да е осъществявало
дейност като наето лице от името на своя работодател в държавата-членка, в
която последният обичайно осъществява дейността си, но от текста на чл.14, параграф
1 от Регламента за прилагане следвало, че за това лице следва да се е прилагало
непосредствено преди командироването му законодателството на държавата-членка,
в която е установен работодателят му, а също така, както било посочено в т.38
от решението, разпоредбата на чл.12, параграф 1 от Основният регламент в
частност целяла свободното предоставяне на услуги да бъде насърчено в полза на
предприятията, които упражняват тази свобода, като изпращат работници в държави-членки,
различни от държавата, в която са установени, като целяла и преодоляване на
пречките, които биха могли да възпрепятстват свободата на движение на
работниците и за да се насърчи икономическото взаимвопроникване,
като се избегнат административните задължения за работниците и предприятията. Сочи
също, че според т.45, второ изречение от решението, съгласно разпоредбата на
чл.11, параграф 3, буква д) от Основният регламент, всяко друго лице, към което
разпоредбите на чл.11, параграф 3, букви а - г от този Регламент не се
прилагат/както било в процесният случай/, било
подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, без да се
засягат останалите разпоредби на посочения регламент, гарантиращи му
обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави-членки
и изрично било подчертано, че гражданството на наетото лице не е сред стълкновителните критерии, посочени в Регламента, както не били
такива критерии нито прекратените осигурителни права, нито липсата на статут на
осигурено лице в държавата-членка, в която работодателят осъществява дейността си. Според
жалбоподателя, казано с други думи, даденото от СЕС тълкуване на посочените стьлкновителни норми е, че меродавна за подчинеността на
съответната схема за социална сигурност на държава-членка е единствено
непосредственото пребиваване на лицето към момента на започване на работа с
изпращащото предприятие, като тази приложимост не се обуславя от факти като
гражданство, наличието или липсата на предходни трудови договори, сключени на
територията на изпращащата държава-членка или наличията на условия за
включването на наетото лице в съответната схема за социална сигурност, т.е. в
предвидените от българските закони такива схеми и разпоредби. Твърди, че внимателната
и задълбочена преценка на фактическата установеност по настоящия случай води до
извода, че по отношение на лицето А. М. са налице условията за приложението на чл.12,
§1 от Регламент №883/2004, а именно: да осъществява дейност като наето лице в
държавата-членка/Република България/; да осъществява дейност от името на
работодателя, установен в тази държава-членка/„ОТИМ Консулт” ЕООД било
предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в Република
България/; налице била и пряка връзка между работодателя и лицето като
работник, който е нает на работа; налице били и връзки между работодателя и
държавата-членка, в която лицето като работник е установен; лицето не било
изпратено да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не надвишава
24 месеца. Излага и довод, че съгласно чл.14 от Регламент №987/2009, за целите
на прилагането на член 12, параграф 1 от Основния регламент, „лице, което
осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка” включва лице, което е наето с цел да бъде
командировано в друга държава-членка, при условие че непосредствено преди да
започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на
държавата-членка, в която е установен неговият работодател, като счита че цитираното
в обжалвания акт, Решение на Съда/голям състав/ от 03.06.2021 год. по Дело
С-784/19, не е относимо към настоящия казус, т.к.
били налице множество различия с посоченото дружество („***” ЕООД ), а именно:
предмета на дейност, договорите с Агенцията по заетостта, наличието само на
управленски и ръководен персонал на територията на България, всички приходи,
получени от това предприятие, произтичат от трудови дейности, престирани на територията
на ***, единствената дейност в България е по подбор, наемане и предоставяне на
работници и др. Жалблоподателят счита също, че в хода
на проведеното административно производство са допуснати и съществени
процесуални нарушения, без обаче да сочи какви. Предвид изложеното, с
първоначално подадената жалба моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени Решение №34 от 10.02.2022 год. на директор на ТД на НАП - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба с Вх.№ИТ-00-1067/28.01.2022 год. на „ОТИМ Консулт”
ЕООД срещу решение за отказ с Изх.№********** от 17.01.2022 год. на главен инспектор
по приходите в гр. Кърджали - Н. С., за издаване на удостоверение А1 относно
приложимо законодателство. Впоследстдвие, в подадена
допълнителна уточняваща молба в указания му от съда срок, жалбоподателят заявява, че искането към сезирания съд е
обжалваното решение - Решение с Изх.№********** от 17.01.2022 год. за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство, издадено от главен
инспектор по приходите - Н. С., да бъде отменено, а преписката да бъде
изпратена на ответника, за издаване на документ по искане за издаване на
удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице, без
да бъдат давани указания за съдържанието му, предвид разпоредбата на чл.96 от ДОПК.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно упълномощения
му процесуален представител - адвокат В.Р. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени оспореното решение за
отказ за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство, както и
да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски. Съображения
и мотиви излага в писмено становище, което представя в съдебно заседание, като
в същото отново моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение с
Изх. №********** от 17.01.2022 год. за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство на главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали - М.
К./вероятно се има предвид
Н. А. С./, потвърдено с Решение №34 от 10.02.2022 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, както и да бъдат присъдите в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – главен инспектор по приходите при ТД на НАП
– Пловдив, офис Кърджали - Н. А. С., редовно призована
за съдебното заседание, се явява лично. Заявява, че оспорва жалбата и счита, че
същата е неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което да
потвърди издаденото от нея решение за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимото законодателство. Счита, че изложените от нея
изводи и мотиви относно дейността на „ОТИМ Консулт” ЕООД *** в решението са правилни, тъй като, на практика това дружество не
развива дейност на територията на Република България. Поради тези съображения, отново
моли съда да отхвърли подадената жалба и да потвърди издаденото решение.
Към изпратената в съда административна преписка е представено и писмено становище от гл.юрк.Р. Т., с прилогено пълномощво към него, в което са развити доводи и съображения
в подкрепа на оспореното решение, издадено от териториалния директор на ТД на
НАП – Пловдив. С оглед на изложеното в същото моли да бъде отхвърлена
подадената жалба срещу Решение №34/10.02.2022 год. на директор на ТД на НАП - Пловдив,
подадена от „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, като неоснователна и да бъде потвърден
обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. В становището моли, при
присъждане на разноски/адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя/, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, същото да бъде определено
в минимален размер, както и алтернативно моли да бъдат присъдени разноски за
осъществена юрисконсултска защита,
в минимален размер.
Административният съд, след
като анализира и прецени събраните по делото
доказателства и доводите и становищата на страните и въз основа на тях извърши проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ДОПК, отказът за издаване на документ
може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл.91, ал.1 или от изтичането на
срока по чл.91, ал.2, съответно от съобщаването по чл.94, ал.2. В случая,
Решение №34 от 10.02.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, постановено
на основание чл.94, ал.1 от ДОПК, е било изпратено на жалбоподателя със съпроводеително писмо с Изх.№70-00-1258-3 от 16.03.2022
год. на ТД на НАП – Пловдив, заедно с още няколко
такива решения, постановени по жалби на същия жалбоподател, като видно от
приложеното по препоската известие за доставяне с баркод *** на куриерска фирма
„М и БМ Експрес”, същите са получени на датата 24.03.2022 год., от упълномощеното лице Р. М. Жалбата на „ОТИМ Консулт” ЕООД ***, задвижила настоящото
производство, е подадена на датата 31.03.2022 год., направо в Административен
съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№760/31.03.2022
година. От горното следва, че жалбата е подадена в законоустановения
в чл.95, ал.1 от ДОПК, 7/седем/-дневен срок, от лице - адресат на оспорения
административен акт, макар и не по установения в закона ред, в писмена форма и
с изискуемото се съдържание, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като
анализира и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
15.12.2021 год. жалбоподателят „ОТИМ Консулт” ЕООД
***, с ЕИК ***, е подало в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, Искане с
Вх.№ИТ00-8351/15.12.2021 год./л.104-л.106/ за издаване на
удостоверение A1 за приложимо осигурително законодателство, за заетото лице А.
М. М., с ЕГН **********, с посомен адрес ***, п.к.***, с работодател „ОТИМ Консулт” ЕООД, установен на територията
на РБългария. Към искането са били приложени: Трудов договор № **/*** год.,
сключен между „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК
*** и А. М. М., с ЕГН **********/л.115/; Заповед №2/15.12.2021
год. на ръководителя на „О.К.” ЕООД/л.116/, с която, за периода
05.01.2022 год. – 05.07.2023 год., работникът А. М. М./на длъжност ***/ е командирован в ***, със задача: изпълнение на
строително-монтажна дейност; Допълнително споразумение от 05.01.2021 год. към трудов
договор №**/*** год./л.117/, с което страните се
уговорили изменение на трудовия договор, респ. промяна
на мястото изпълнение на трудовата дейност в *** ***, размера на възнаграждението, работното време и др.
На
29.12.2021 год. органът по приходите към ТД на
НАП – Пловдив е отправил Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице с Изх.№ИТ00-ОБС-5630/л.87/, получено по
електронен път на 07.01.2022 год., видно от приложеното по преписката
удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.86/, в отговор на което,
от „ОТИМ Консулт” ЕООД са представени следните допълнителни документи: 1. Обяснение
от управителя на дружеството, с Вх.№ИТ00-ОБС-5630#1 от 14.01.2022 год./л.49/ и обяснение от
управителя на дружеството, с Вх.№ИТ00-ОБС-5630#2 от 17.01.2022 год./л.46/, съдържащи
изявления, че основната икономическа дейност на „ОТИМ Консулт” ЕООД е довършителни
строителни дейност и че дружеството упражнява дейност на територията на
България от 01.06.2021 год., както и че единият обект, на който са работили наетитe лица, се
намира в ***, с обща площ на извършената строително-монтажна работа 240 кв.м., а
другият обект - в ***, в базата на фирмата
„***” ООД.
В представеното второ допълнително обяснение от управителя на дружеството с Вх.№ИТ00-ОБС-5630#2
от 17.01.2022 год. е посочено, че към момента наетите лица в България не работят, но се
водят преговори за нов обект за извършване на СМР. В обяснението
е направено е изявление, че регистрация в система *** ше се направи от предприятието в ***
***, на което са изпратени лицата, след като бъдат командировани, че осигурителните
вноски и данъци са погасени и платежните и банкови извлечения ще бъдат
представени по-късоно. В първото обяснение е
посочено, че Държавата по пребиваване на ръководителите на дружеството е ***;
2. Заверени копия на заповед за командировка в чужбина
на Е. Я. Я.; Допълнителни споразумения на липата,
Справка за приети и отхвърлени уведомления но чл.62, ал.5 от Кодекса на труда,
за сключени 8 броя трудови договори/л.51/ и 8 броя уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ/л.52-л.59/; Договор за строителство от
17.11.2021 год., сключен между
Е. А. И., като възложител и
„ОТИМ Консулт” ЕООД, като изпълнител/л.111/; Фактура
№*** от *** год., с доставчик „ОТИМ
Консулт” ЕООД и получател Е. А. И./л.50/; Договор
за наем на недвижим имот от
21.09.2021 год., сключен между
Д. Ф. Х. от ***, като наемодател и Е. А., гражданин на ***, като наемател/л.118-л.119/; Справка
за облагаем оборот от 01.09.2020 год. - 31.12.2021 год./л.63/; Справка на лицата,
които полагат труда си на територията на България/четири лица/л.64/; Справки за
изплатени трудови възнаграждения, за периода от месец юни 2021 год. до месец декември
2021 год./л.65-л.71/. Представени са копия на
договор за строителство от 01.09.2021 год., сключен между
„***” ООД ***, като възложител
и „ОТИМ Консулт” ЕООД, като
изпълнител/л.112/; Фактура
№*** от *** год., с доставчик „ОТИМ
Консулт” ЕООД и получател „***” ООД ***/л.48/; Оборотна
ведомост на „ОТИМ Консулт”
ЕООД от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год./л.62/; Опис/отчет по сметка/
от банкова сметка *** „ОТИМ Консулт” ЕОООД в
банка „***”, за периода 01.01.2021 год. – 31.12.2021 год./л.61/; Платежен документ/платежно
нареждане за плащане към бюджета/ за извършен превод на 14.01.2022 год., в размер на *** лева,
за погасяване задължения по изпълнително
дело в НАП/л.47/.
Представени са и справки-декларации за данък върху добавената стойност, за
регистрираното по ЗДДС лице „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ИН по ЗДДС – ***, за данъчни
периоди от месец 05.2021 год. до м.12.2021 год. включително/л.78-л.85/, представено е и споразумение
между „***”, *** ***, ***, представявано от О. Ю.,
като възложител и „ОТИМ Консулт” ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано он Е. А., като подизпълнител, за извършване на дейности по
общо строителство, на посочените в споразумението два обекта/л.74-л.77/.
След анализ и преценка на искането и
представените документи и данните, съдържащи се в тях, с Решение за отказ за
издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с Изх.№**********
от 17.01.2022 год. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив
офис - Кърджаи – Н. А. С./л.32-л.34/, е постановен отказ
за издаване на удостоверение А1 относно приложимото законодателство, за лицето А.
М. М., с ЕГН **********, за периода от 05.01.2022 год. до 05.07.2023 год. В
акта са изложени мотиви, че от 01.01.2007 год. в България се прилагат правилата
за координация на системи за социална
сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) №1408 от 14 юни 1971
год. и Регламент на Съвета (ЕИО) №574 от 21 март 1972 год. и че от 01.05.2010
год. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална
сигурност на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО)
№883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото
прилагане (Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Посочено
е, че от същата дата - 01.05.2010 год., се отменят Регламент №1408/71 и
Регламент №574/72 и че Регламент №883/2004 и Регламент №987/2009 се прилагат на
територията на всички държави-членки на ЕС, както и че приложимото законодателство
се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл.11 - 16),
при условие, че е на лице трансгранична ситуация (пресичане на граници между
държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Посочено е също така, че основното правило при определяне на приложимото право
е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято
територия полагат труда си, като лицата, осъществяващи дейност като заети или
като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на
законодателството на тази държава (на основание чл.11 (3) (а) от Регламент №883/2004).
На следващо място в мотивите към решесието е посочено,
че в Дял II от Регламент (EG) №883/2004 са предвидени разпоредби относно
запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо
заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията
на друга държава-членка и че съгласно чл.12(1) oт Регламент (ЕО) №883/2004
лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото
времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месена и че не е
изпратено да замества друго командировано лице, като е отбелязано, че като
изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни
изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото
осигурително законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица,
които временно извършват работа на територията на друга държава-членка.
Въведени са
доводи, че лицето, за което
е подадено искането попада в персоналния обхват на Регламент №883/2004:
български гражданин, заето лице на територията на Република България,
извършващо временно работа на територията на друга държава - членка и че от
приложените заповед за командироване и допълнително споразумение към трудовия
договор, на основание чл.119 и чл.121а от Кодекса на труда и чл.2 от Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги е видно, че лицето е командировано на
територията на ***, за периода от 05.01.2022 год. до 05.07.2023 год., от
работодателя „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано
от Е. Х. А. Посочено е, че едно от решаващите условия
за прилагането на чл.12 (1) oт Регламент (ЕО) 0883/2004 се явява това,
командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.
На следващо
място е изложен довод, че наличието на условието,
предприятието обичайно да осъществява дейността си в изпращащата
държава-членка, предполага, че то не следва да извършва предимно административно-управленски
дейности на територията на тази държава, което от своя сграда предполага, че
предприятието трябва да реализира приходи от дейността си във въпросната
държава и предвид това, за да се счита, че предприятието осъществява съществени
дейности на територията на България, то трябва да реализира приблизително 25%
от общия си оборот в изпращащата държава-членка за предходните 12 месеца.
В мотивите към
решението е посочено, че в подаденото искане за
издаване на удостоверение A1 за приложимо осигурително законодателство за заето
лице, работодателят декларирал 100% съотношение на реализирания оборот на
територията на България спрямо общия оборот, реализиран за предходните 12
месеца, като били декларирани 5 наети лица, които остават да полагат труда си на територията на България.
В мотивите е посомвено също, че след извършен анализ на декларираните
данни към подаденото искане, приложената справка от „ОТИМ Консулт” ЕООД за
облагаемия оборот и данните от информационните масиви на НАП във връзка с
регистрацията по ЗДДС от 21.05.2021 год. се констатирало, че дружеството няма
реализиран оборот от 26.04.2021 год. до 31.12.2021 год. и подадените от дружеството
месечни справки-декларации по ЗДДС за периода от месец 05.2021 год. до месец
12.2021 год. включително, са с нулеви стойности на дневник-покупки и
дневник-продажби. Посочено е, че съгласно подадените уведомления на основание
чл.62, ал.5 от КТ, първите трудови договори, с които работодателят е назначавал
лица в основната си дейност – „други довършителни строителни дейности”, са
сключени на дата 10.06.2021 год. – със 7 лица, на длъжност
„***” и 1 лице „***” и че за периода от 10.06.2021 год. до сключване на договор за
извършване
на CMP -
01.09.2021 год., не били представени доказателства, на какви обекти са работили
заетите лица, а освен това, към момента на проверката, управителят на
дружеството е декларирал, че наетите or дружеството лица в България,
не работят.
Предвид изложеното, в мотивите е обоснован извод, че командироващото
предприятие обичайно не е осъществявало съществена част от дейността си на
територията на изпращащата държава-членка и че управителят не е представил и не
е доказал изпълнението на това изискване и следомателно
- че не са изпълнени условията, при които, на основание чл.12(1) от Регламент
(ЕО) №883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително
законодателство, за периода на командироване в *** ***.
Видно от приложената по преписката разписка за връчване/л.35/, това Решение с Изх.№**********/17.01.2022
год. за
отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство е връчено, срещу подпис, на пълномощник на дружеството, на датата 24.01.2022
година.
Против това решение за
отказ, в срок е депозирано възражение, с характер на жалба, от „ОТИМ Консулт”
ЕООД, с Вх.№ИТ-00-1067/28.01.2022 год./л.29/. По повод тази жалма е издадено Решение №34 от 10.02.2022 год. на
директора на ТД на НАП – Пловдив/л.26-л.28/, с което е
потвърдено Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство с Изх.№**********/17.01.2022
год. на главен инспектор по приходите, с
което е постановен отказ за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство за лицето А. М. М., с ЕГН **********. Административният орган е
изложил мотиви, аналогични с тези, изложени в оспорения акт на главния
инспектор по приходите. В допълнение е посочено, че към 17.01.2022 год.
работодателят не е представил доказателства, удостоверяващи реализирания оборот
на територията на България за предходните 12 месеца, като е посочено, че представените
от дружеството копия на фактури се явяват относими
документи, доказващи реализираният оборот от страна на дружеството в страната
за напред, но липсвали доказателства за реализиран оборот на територията на
България, преди командироването и че от края на месец април 2021 год. до
31.12.2021 год. дружеството няма реализиран и
деклариран оборот в РБългария и че други документи,
доказващи реализиран от дружеството оборот на територията на изпращащата държава, не били
представени.
Изложени са съображения, че съгласно Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 год. (по преюдициално запитване от Административен съд - Варна -
България) по Дело С-784/19, член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на
системите за социална сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че за да се
счита, че установено в държава-членка предприятие, което осигурява временна
работа, „обичайно осъществява дейността си” по смисъла на член 12, параграф 1 oт
Регламент (ЕО)
№883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 год., в тази държава-членка, това
предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне
на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са
установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава-членка.
Прието е, че в този смисъл, в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.633 от ГПК, съгласно която, решението на Съда на Европейските общности, произнесени
по отправено преюдициално запитване, е задължително
за всички съдилища и учреждения в Република България.
Изложени са
доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му и че в този смисъл, към момента на подаване на
заявлението за издаване на формуляр - удостоверение А1, респективно към датата
на постановяване на оспорения отказ, обективиран в Решение
с Изх.№********** от 17.01.2022 год. на главен инспектор по приходите при ТД на
HAП - Пловдив офис Кърджали,
работодателят .„ОТИМ Консулт” ЕООД не отговаря на условията за издаване на
удостоверение за приложимо осигурително законодателство, за А. М., за периода
от 05.01.2022 год. до 05.07.2023 год., което обосновава законосъобразността на постановения отказ.
С оглед на изложеното в мотивите е прието, че подадената жалба се явява
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, като е
изведен отново и извод, че не са налице основанията за приложение на
изключението по чл.12, пap.1 от Регламент №883/2004,
поради което относно лицето, за което е подадено искането за издаване на
удостоверение A1, следва да се приложи общия принцип, че приложимо е
законодателството на държавата, в която е положен трудът.
При така
установената по делото фактическа обстановка, след преценка на основателността
на жалбата и при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Оспореният акт
- Решение за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство с Изх.№********** от 17.01.2022 год., е
валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му от закона правомощия и в съответствие с относимите
разпоредби на ДОПК, а именно – издаден е от главен инспектор по приходите в ТД
на НАП – Пловдив офис Кърджали. Решението е издадено в изискуемата се писмена
форма и съдържа посочените в чл.59, ал. 2 от АПК, във вр.
с §2 от ДР на ДОПК, реквизити. При издаване на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания
за издаването му. От това следва, че по отношение на
оспореното решение не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Настоящият състав
намира, че обжалваното
решение е и материално законосъобразно, поради следните съображения:
Нормата на чл.45 от ДФЕС регламентира
свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването
на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от
държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други
условия на труд.
Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на
ЕС са въведени с Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност и Регламент/ЕО/
№87/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 год. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004 год. за
координация на системите за социална сигурност. Разпоредбите на
посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони. Целта на същите
е синхронизирането на системите за социална сигурност на държавите членки, чрез
елиминиране на противоречия, възникващи от прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.
Основното правило
при определяне на
приложимото право, визирано в чл.11, т.3, б.„а” от Регламент
(ЕО) №883/2004 е, че лицата са подчинени
на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
С други думи, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно
заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за
работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане
на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с
разпоредбата на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната
норма, „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.”.
Съгласно постоянната
практика на Съда на
Европейските общности, разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, част
от който е и чл.12, §1
от Регламента, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми. Целта на посочените норми е не само
да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и
усложненията, които могат да възникнат от това, но и недопускането, лицата,
които попадат в приложното поле на посочения Регламент, да бъдат лишени от
защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях
законодателство.
По силата
на чл.14, §1 от Регламент/ЕО/ №987/2009, за целите на
прилагането на чл.12, §1 от основния регламент, лице, което осъществява дейност
като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно
осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в
друга държава-членка включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в
друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа,
спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на
държавата-членка, в която е установен неговият работодател. Параграф 2 на чл.14
от Регламент/ЕО/ №987/2009 въвежда регламентацията, че за целите на прилагането
на член 12, §1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява
дейността си в нея” се отнася до работодател, който обичайно извършва
значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности,
на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер
на извършваните дейности.
С оглед мотивите
за постановяване на оспореното решение за издаване на
удостоверение относно приложимото законодателство, спорът в настоящето
производство се свежда до това, дали в
конкретния случай е приложимо изключението на чл.12, §1 от основния Регламент,
предвид наличието на обичайно осъществявана дейност от страна на жалбоподателя
– „ОТИМ Консулт” ЕООД, на територията на РБългария, в
съответствие с дефиницията, съдържаща се в чл.14, §2 от Регламента за
прилагане, респ., дали са налице предпоставките за издаване на искания документ
- удостоверение А1, за посоченото в заявлението лице. Приложението на чл.12 от
Регламент/ЕО/ №883/2004 е обусловено от няколко положителни предпоставки, а
именно: лицето да осъществява дейност като наето лице в държавата-членка; да
осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази държава-членка, който работодател е
предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в тази
държава-членка/в случая - в Република България/; наличието на пряка връзка
между работодателя и работника, който той наема на работа; наличието на връзки
между работодателя и държавата-членка, в която той е установен; лицето да не е
изпратено да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не
надвишава 24 месеца. Поради това, да командироват работници следва да имат
възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на
територията на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо спрямо
командирования работник и следователно трябва се приеме, че посочените
разпоредби се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват
съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която са
установени. При необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател
извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка,
в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да
провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като
мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя
на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено,
както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите
работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти,
законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между
предприятието и неговите работници, от една страна и договорите с клиенти - от
друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните
държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията
между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Съгласно Решение
на Съда (голям състав) от 3
юни 2021 год./по преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд - Варна/ по Дело C-784/19, член
14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се
тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава-членка
предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността
си” по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава-членка,
това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по
предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия - ползватели,
които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава
членка.
Анализът на
приложените по делото
доказателства и относимата нормативна уредба, включително посочените по-горе разпоредби,
обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното Решение за отказ
за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с Изх.№ **********
от 17.01.2022 год., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП –
Пловдив офис Кърджали. Преценката за „обичайно осъществяваната дейност” на
дружеството-жалбоподател, извършена с оглед наличните данни за регистрация и
седалище на предприятието, брой на административния персонал, мястото, където
се назначават командировани работници и мястото, където се сключват по-голямата
част от договорите с клиенти, приложимото право към трудовите договори,
сключени от предприятието с неговите работници, оборотът през подходящо типичен
период във всяка съответна държава-членка и броя на договорите, изпълнени в
изпращащата държава, аргументират обоснованост на изводите на органите по
приходите, респ., че в конкретния случай не е установено, че работодателят
„ОТИМ Консулт” ЕООД *** обичайно осъществява дейността си на територията на
страната – РБългария, чието законодателство претендира
да е приложимо по отношение по посоченото в подаденото
искане, заето лице.
По делото
не е спорно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
21.05.2021 год., като няма реализирана оборот от датата на регистрацията до
31.12.2021 год., респ., подадените месечни справки-декларации по ЗДДС за
периода м.05.2021 год. – м.12.2021 год., са с нулеви стойности. Регистрираните
трудови договори с работодателя „ОТИМ Консулт” ЕООД са от датата 11.06.2021 год.
На територията на РБългария няма
ползвани производствени помещения, а единствено офис в ***, като не са
налични данни за администрация на работодателя. Липсват
и представени доказателства за конкретния обект в друга държава-членка, където
е командирован работника, за когото се иска издаване на удостоверение
за приложимото законодателство.
На следващо място, липсват и доказателства „ОТИМ Консулт” ЕООД да притежава
издаден лиценз от Агенция по заетостта за извършване на дейност на предприятие,
осигуряващо временна заетост. В тази връзка следва да се отбележи, че в представенето и прието като доказателство допълнително
споразумение от 05.01.2021 год., подписано с работника А. М. М., е посочено, че
изменението на трудовото правоотношение се основава на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1
от НУРКИРСРПУ, т.е. в случая жалбоподателят „ОТИМ Консулт” ЕООД действа като предприятие, осигуряващо временна заетост.
Във фазата
на съдебното следствие,
пълномощникът на дружеството, въпреки указаното му с разпореждането на съда №261
от 21.04.2022 год., не представя доказателства, установяващи наличието на
реализиран оборот от „ОТИМ Консулт” ЕООД *** през 2021 год. и 2022 год. в Република
България, наличието на нает управленски персонал или администрация на ЮЛ на
територията на страната, както и на реализирането дейност на предприятието в РБългария. Приложените в административната преписка два
броя договори за строителство и 2 броя фактури, посочени по-горе, не са
достатъчни да обосноват извод, че „ОТИМ Консулт” ЕООД *** е предприятие,
което обичайно осъществява дейността си на територията
на Република България.
Предвид горното,
съдът намира, че в
настоящия случай не са налице доказателства, от които да се изведе извод, че
икономическата дейност на „ОТИМ Консулт” ЕООД е обусловена изцяло или
преимуществено от сключването и изпълнението на сделки, реализирани на
територията на България. Липсват каквито и да са данни за реализиран и
деклариран оборот, който да аргументира извода, че е налице обичайно
осъществявана от дружеството съществена дейност на територията на РБългария по смисъла на чл.14, §2 от Регламент/ЕО/
№987/2009, във връзка с член 12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004.
В заключение, относно визираното в жалбата
Решение от 25 октомври 2018 год., постановено по дело С-451/17 год. на СЕС
следва да се отбележи, че със същото действително е дадено разрешение, че чл.14, §1 от Регламент №987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата
за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за
социална сигурност във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 год., трябва да се тълкува в
смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава-членка,
трябва да се счита за лице, спрямо което „непосредствено преди да започне
работа вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е
установен неговият работодател”, по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент
№987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице,
то не е имало качеството на осигурено лице съгласно законодателството на тази
държава-членка, ако към този момент е пребивавало в нея, което запитващата
юрисдикция трябва да провери. Безспорно е и, че съгласно чл.633 от ГПК,
решението на Съда на Европейските общности произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Така цитираното решение
обаче касае различен случай от настоящият, поради което е неприложимо. Процесният отказ е постановен с мотива, че депозиралият
искането работодател - „ОТИМ Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, не е установил и доказал условието, че
„обичайно осъществява дейността си” по смисъла на член 12, параграф 1 от
Регламент (ЕО) №883/2004 на територията на РБългария,
а не че заетото лице - работникът А. М. М. е лице, спрямо което преди наемането
му на работа не се е прилагало законодателството на държавата-членка/РБългария/, където е наето. Така, с оглед горното, то в
конкретния случай пряко приложение има разрешението, дадено с Решение на Съда
(голям състав) от 3 юни 2021 год./по преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд -
Варна/ по Дело C-784/19, обсъдено
по-горе.
Така, по
изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че така подадената жалба се явява недоказана
и неснователна, поради което следва да бъде постановено
решение, с което жалбата, подадена от „ОТИМ Консулт” ЕООД ***, с ЕИК ***, срещу
Решение с Изх.№********** от 17.01.2022 год., издадено от главен инспектор по
приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, с което е постановен отказ за
издаване на удостоверение относно приложимото законодателство, за лицето А. М. М., с ЕГН **********, следва да бъде
отхвърлена.
Независимо от този изход на делото, съдът в настоящия състав намира, че
следва да бъде оставено без уважение искането, направено
от Р. Ю. Т. - главен юрисконсулт
в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, в депозираното, заедно с
изпратената в съда преписка, писмено становище,
за присъждане на разноски в минимален
размер, за осъществена юрисконултска защита. Съдът намира, че това е така, тъй като в
проведеното по настоящото дело едно открито съдебно заседание на датата
31.05.2022 год., административният орган, издал оспорения акт, а именно -
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали – Н. А. С.,
се е явила лично и лично е изразила становище по основателността на жалбата,
както и лично е изложила доводи в хода по същество, в подкрепа на оспореното
решение. Административният орган, издал акта, в случая не е бил представляван и
защитаван в съдебно заседание от юрисконсулт от ТД на НАП – Пловдив, като такъв
въобще не се е явил в съдебно заседание, т.е. юрисконсултска
защита, респ. и процесуално представителств по делото,
не е било осъществено, поради което и липсва основание за присъждане на претендираните разноски за осъществена такава юрисконултска защита, дори и в
минимален размер. Предвид горното, така направеното искане за присъждане на разноски в минимален
размер, за осъществена юрисконултска защита, следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо, мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.4, във вр. с ал.1 от АПК, във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, Административният
съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОТИМ Консулт” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, срещу Решение с Изх.№
********** от 17.01.2022 год., издадено от главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - Пловдив, офис Кърджали, с което е постановен отказ за издаване на
удостоверение относно приложимото законодателство – удостоверение А1, за
заетото лице А. М. М., с ЕГН **********.
ОСТАВЯ без уважение искането на главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП –
Пловдив, изразено в депозирано по делото писмено становище, за присъждане на
разноски в минимален размер, за осъществена юрисконултска
защита.
Решението, съгласно чл.97 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се връчи или изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: