О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260041 / 05.10.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д.
№ 228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по молба на В.Г.Т., чрез особен представител адв. Я. С. за допълване на решение № 97/24.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 228/2020 г. на Апелативен съд – Варна чрез произнасяне по възражението за недължимост на законната лихва за забава от 22.05.2019 г. до 13.02.2020 г. по реда на чл. 250 от ГПК.
В молбата се съдържат доводи, че върху главницата не следва да се начислява законна лихва за забава за периода от 22.05.2019 г. до 13.02.2020 г. поради плащането на сумата от 1 692.79 лева в изп. дело. Моли за допълване на решението.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена в срок и от надлежна страна, същата обаче се явява недопустима по следните съображения:
С решение № 97/24.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 228/2020 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдил решение № 401/11.03.2020 г. по в.гр.д.№ 622/2020 г. на Окръжен съд – Варна. В мотивите на въззивния съдебен акт е посочено, че е спорен въпросът относно начисляване на сумата от 296.15 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 29.11.2016 г. до 13.02.2020 г., когато е погасено задължението. В Акта за установяване на публични задължения освен главница се включват и лихви до 28.11.2016 г.. Изложени са мотиви за дължимостта на законната лихва за забава предвид акцесорността й и след този период до окончателното плащане на задължението.
В постоянната практика на касационната инстанция се приема, че непълнота е налице при липсата на обективиране на волята на съда в диспозитива. При отсъствието на такава непълнота молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК се явява недопустима /в този смисъл Определение №141 от 05.03.2015 г. на ВКС по дело №99/2015 г., ГК, III г.о., Определение № 110 от 21.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 76/2011 г., I г. о., ГК, Определение № 141 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 99/2015 г., III г. о., ГК и други/.
Подобно разбиране е застъпено и в доктрината, в която се приема, че молбата за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 250 о ГПК е допустима когато е налице непълнота при произнасянето /така С., Ж., М., А., С., О., П., В., И. Р., Българско гражданско процесуално право, Девето издание, 2012 г., с. 516/.
В настоящия случай, е налице напълно формирана воля и тя е изразена ясно с диспозитива на решението. Предвид горното, не е налице непълнота, респективно не е налице хипотезата на чл. 250 от ГПК за допълване, поради което депозираната молба следва да бъде оставена без разглеждане.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори част от доводите във връзка с липсата на произнасяне по възражение на страната да биха могли да бъдат съотнесени към неправилност на съдебния акт, то поради неговата необжалваемост не би могло да се достигне до различен правен извод от настоящия по същество на произнасянето.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 3867/28.07.2020 г., депозирана от В.Г.Т., чрез особен представител адв. Я. С. за допълване на решение № 97/24.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 228/2020 г. на Апелативен съд – Варна по реда на чл. 250 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.