Р Е Ш Е Н
И Е
София, 06.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 5971/18 г.,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от П.Д.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. И.Й., съдебен адрес:***,
офис 4 против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***,, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./,
за сумата 1 000 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2015 г.,
около 16,40 ч. т. а. Мерцедес Актрос с рег. № СА ****РВ
е следвало да бъде натоварен в складова база на „Е.-Б.“ ЕООД с торби биг-бег, съдържащи алуминиеви отпадъци. Ищецът заявява, че
е бил в трудово правоотношение с „Е.-Б.“ ЕООД и е участвал в товаренето.
Необходимо било торбите с отпадъци да бъдат завързани с въже една към друга и
да се покрият с предпазна мрежа, за да бъде обезопасен товара. Независимо, че
камионът бил с изцяло сваляща се каросерия, водачът не я е свалил, а я оставил
вдигната при извършване на товарните работи. По тази причина се наложило ищецът
да се качи в каросерията на камиона и да завърже торбите. При извършване на
тази операция въжето се скъсало, при което ищецът загубил равновесие, залитнал
и паднал от камиона от височина над 3 метра, като ударил тежко гърба и главата
си.
Вследствие на настъпилия
инцидент той претърпял оперативна интервенция, бил парализиран от кръста надолу
и е освидетелстван от ТЕЛК със 100 % инвалидност с право на чужда помощ.
Според него, причина за настъпване на инцидента са
действията на водача на товарния автомобил, който не е обезопасил в достатъчна
степен процеса на товарене и укрепване на товара, въпреки, че е имал техническа
възможност да свали товарната каросерия на нивото на земята.
Ищецът твърди, че за товарния автомобил е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. №
221115000811979 със срок на валидност от 17.03.2015 г. до 16.03.2016 г.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу З. „Л.И.“, АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици – законната лихва
и сторените разноски.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск с разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва механизма на настъпване на събитието, който,
според него, е неизяснен и в тази връзка заявява, че отговорността за
злополуката следва да бъде вменена на производителя на въжето, което се е
скъсало.
Счита, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са в
резултат на действието или бездействието на застрахования по повод
притежаването и използването на посоченото МПС, поради което и ответникът не
дължи обезщетение. Навежда твърдение, че злополуката има характер на трудова.
Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който се е качил в каросерията на камиона, докато тя не е била
свалена, с което сам се е поставил в опасност.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск по
съображенията, визирани в отговора. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 1 000 000 лв., ведно със законните последици - лихва, считано
от датата на увреждането и разноски,
По делото безспорно
се доказа наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество по
отношение на автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по з.п. № 221115000811979
със срок на валидност от 17.03.2015 г. до 16.03.2016 г.
Не се спори досежно обстоятелството, че на 27.08.2015 г.,
около 16,40 ч. т. а. Мерцедес Актрос, рег. № СА ****РВ
е следвало да бъде натоварен в складова база на „Е.-Б.“ ЕООД с торби биг-бег, съдържащи алуминиеви отпадъци. В.Г., шоьорът на камиона, го паркирал като подготовка за
товаренето. В товаренето участвал и ищецът, който работел в „Е.Б.“, ЕООД. Наложило се ищецът да се качи в каросерията на камиона
и да завърже торбите една към друга и да се покрият с предпазна мрежа. При тази
операция въжето се скъсало, ищецът загубил равновесие, залитнал и паднал от
камиона от височина над 3 метра, като ударил тежко гърба и главата си.
С присъда от
20.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 318/2021 г. на РС, Ихтиман, Пети
наказателен състав, влязла в сила на 15.02.2023 г., като потвърдена от СОС,
Втори второинстанционен наказателен състав по
в.н.о.х.д. № 701/2022 г., В.П.Г. и П.В. Г.признати за виновни за това, че на
27.08.2015 г., около 07100 ч. в гр. Ихтиман, в база на „Е.Б.“, ЕООД, при
условията на независимо съпричинителство /единият шофьор
– отговорник, а другият управител/, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товарене
на специален автомобил , собственост
на дружеството с чували тип биг – бег,
са нарушили чл. 14, т. 4 от Наредба № 12/30.12.2015 г.за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд – не са осигурили безопасна
организация на товаро – разтоварния процес, като са
допуснали П.Г. в процеса на товарене без лични предпазни средства – колан –
сбруя, което довело до падането му от карусерията на
камиона и причинената му тежка телесна повреда.
По искане на ищеца по делото бе назначена, изслушана и приета
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В заключението си вещите лица посочват, че при
направената справка в оторизиран сервиз на Мерцедес са установили, че
разполагат с техническа характеристика на базовия модел, без надстройка. По
този начин автомобилите
излизат от завода
производител на автомобила. Надстройките вкл. и конкретната каросерия са обект
на допълнителна поръчка на друг производител.
Товарен автомобил
„Мерцедес Арокс”, ДК № СА ****РВ има следните основни
технически параметри:
Тип – 3240 В;
Колесна формула – 8х
4/4;
Двигател мощност
290 кW ( 394 HP);
Колесна база – 4250 мм.
Пълна маса –
37000 кг.
Габаритна дължина
на шасито – 8405 мм.
Габаритна
широчина /без огледалата/ - 2500 мм.
Максимална
височина при кабината – 3500 мм.
Тъй като не
намерихме точни данни за каросерията, ще използваме снимките от приложения
албум, показанията на свидетелите от протокола за разпит на Ихтимански районен
съд – първи състав от 18.09.2019 год. в
съчетание с данните от техническата характеристика на товарния автомобил.
От приложените
снимки се вижда, че каросерията е с по-висока предна част, която когато е върху
камиона е малко по-ниска от горната част на кабината. Следователно поставена
върху камиона предната част е на височина около 3,400 мм. от пътната настилка.
Горната част на страничните бордове на каросерията са около 400мм. по ниски от
предната част на каросерията. Следователно горната част на страничните бордове
на каросерията поставен върху каросерията е на около 3100 мм. от пътната
настилка. Дължината на самата каросерия е около 5000- 5100 мм.
В свалено
положение горната повърхност на предната част на каросерията е на около 2100 от
пътната настилка, а горната част на страничните бордове на 1700 мм. от пътната
настилка.
Широчината на
каросерията е 2500 мм.Автомобилът бил оборудван с механизъм за сваляне и
повдигане на каросерията.
На ищеца са
причинени описаните в исковата молба травматични увреждания в пряка
причинно-следствена връзка с описания инцидент, а именно – Тежка контузия и
притискане на гръбначния мозък, изразяваща се с пълно обездвижване на долните
крайници (параплегия), обезчувствяване
на същите (анестезия), нарушен тазово-резевоарен
контрол.Взривна фрактура на дванадесети гръден прешлен (Тх12). Фрактура на
първи поясен прешлен (Л1) и единадесети гръден прешлен (Тх11). Травматична
дискова херния на ниво Тх11-Тх12. Фрактура на пети поясен прешлен (Л5).
Контузия на главния мозък. Фрактура на черепната основа тилно и пирамидата
вдясно. Двустранни мозъчни челни и слепоочни кръвоизливни
контузии. Кръвоизлив (субдурален хематом) около 3-4
мм. вляво челно-слепоочно. Фрактура на шийката на дясната бедрена кост.
Механизмът на получаване на увредите е „височинна травма” – падане по гръб от
височина около три метра на твърда повърхност. Налице е пряка връзка между вида
и тежестта на получените травми от една страна и от друга страна височината, от
която е паднал ищецът.
Вещите лица
заявяват, че непосредствено след инцидента спешна медицинска помощ на
пострадалия и болнично лечение е проведено в УМБАЛ „Света Анна“ - София,
Клиника по неврохирургия, за периода 27.08. – 08.09.2015 г. След извършени предоперативни изследвания и консултации, на 28.08.2015 г.
е проведено оперативно лечение – Декомпресивна ламинектомия и фасетектомия на
ниво Тх12. Транспедикулна титаниева
стабилизация Тх10 – Л1.
Гладък
следоперативен период без неврологично утежняване по отношение на ЧМТ –
пациентът е в ясно съзнание,контактен и адекватен. Персистира
долната вяла параплегия с ниво на анестезия от Л1-Л2
двустранно. Уретрален катетър. Изписан с подобрение,
в ясно съзнание, в стабилизирано соматично и неврологично състояние, персистираща долна параплегия и
анестезия. Дадени указания за охранително-диетичен режим и медикаментозно лечение.
Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия – медикаментозно и
рехабилитационно, под наблюдение и контрол от личен лекар, невролог,
неврохирург, уролог, физиотерапевт. Извършени са множество контролни образни
изследвания. За периода 15.11. – 18.11.2018 г. е проведено оперативно лечение
във ВМА – МБАЛ София, Клиника по неврохирургия поради болки в гръдно-поясния
отдел на гръбначния стълб и установена с амбулаторно извършено МРТ изследване
порочно разположение (малпозиция) на
стабилизационната система. Неврологично: Долна параплегия
и анестезия със сетивно ниво Тх11 – с давност от 2015 г. Извършено е оперативно
отстраняване на стабилизационната система. Гладък следоперативен период със
значително намаляване на болковия синдром. По
отношение счупването на шийката на дясната бедрена кост, не е провеждано
специфично/оперативно лечение, тъй като водеща е била травмата на гръбначния
стълб, фрактурата на шийката е била вклинена и за лечението е било необходимо
само покой, който се покрива с получената долна параплегия.
Периодът на възстановяване на черепно-мозъчна травма с
характер на процесната е до 24 месеца при липса на усложнения. Такива при ищеца
няма установени. Периодът на костно зарастване на фрактурата на гръбначните
прешлени е 12-18 месеца. В случая зарастването е настъпило в тези срокове, но с
остатъчно нарушено алиниране на гръбначния канал,
т.е. остатъчна спондилолистеза (предно прихлъзване) на Тх11 спрямо Тх12, което води до стеснение
на гръбначния канал на това ниво. Възстановяването на неврологичните
увреждания, настъпили в резултат на контузията и притискането на гръбначния
мозък, е продължителен процес, траещ в някои случаи с години. Консолидацията/
зарастването на вклинена, неоперирана фрактура на шийката на бедрената кост
нормално протича за около 6 месеца. След този период е необходимо да се направи
контролна Рентгенова снимка и да се прецени дали да започне раздвижване. В
случая такова не се е налагало, тъй като наличната долна параплегия
е обуславяла покой на фрактурираните кости. Липсата
на скъсяване и външно отклонение на ходилото показва, че възстановителния
процес по отношение на това счупване е завършен. С оглед получените травматични
увреждания и свидетелски показания, според вещите лица ищецът е бил с поставена
предпазна каска.
В клиничен аспект, макар и без извършени контролни образни
и електрофизиологични изследвания, може да се приеме,
че черепно-мозъчната травма е отзвучала без остатъчни явления. Подобна е
преценката и във връзка с фрактурата на бедрената шийка. Относно
гръбначно-мозъчната травма може да се приеме, на базата на клиничното състояние
на пострадалия, извършените множество образни изследвания и изтеклия 5-годишен
срок от травмата, че увредата на гръбначния мозък на
ниво Тх10-Тх12 се изразява в пълно функционално и вероятно анатомично
прекъсване, което определя невъзможността завъзстановяване
на двигателната и сетивна дейност за долните крайници, както и на нарушения
тазово-резервоарен контрол. Направен е изводът, че пълно възстановяване на
увредените неврологични функции – долна параплегия,
анестезия и нарушен тазово-резервоарен контрол, е абсолютно невъзможно, а
значително или частично подобрение е много малко вероятно.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит по делегация свидетелката Д.С.Г..
В показанията си тя заяви, че живее с Г. от 10 години на съпружески начала.
На 27.08.2015 г., около 16,15 ч. той претърпял злополука. Свидетелката го
видяла в Бърза помощ, където бил закаран след инцидента около 17,30 ч. Лежал и
не можел да си движи крайниците, от лявото му ухо и от устата течала кръв, имал
два избити зъба. Лекарят им казал, че му предстои операция и много тежко
лечение и ще остане парализиран, както и че иска да изпрати пострадалия в Пирогов.
Свидетелката заяви, че последното, което съпругът й си спомня е, че й се е
обадил да й съобщи за инцидента, както и че е върнат обратно в Окръжна болница.
Там го поставили в изкуствена кома и му направили изследвания. Установило се
след операцията, че парализата ще е от кръста надолу – параплегия,
имал кръвонасядане в мозъка, бедрената става на
десния крак била счупена, както и дясното тъпанче. Операцията продължила на
другия дин от 8,30 – 9,00 ч. до 14,00 ч., поставили му имплант.
Свидетелката след това видяла ищеца на 30.08.2015 г. Бил изписан на 07.09.2015
г. След това започнали с рехабилитация у дома, ходели на профилактични
прегледи, слухът му също бил увреден. И до ден днешен рехабилитацията
продължава. Според свидетелката и понастоящем ищецът Г. е в същото положение –
бедрената кост е зараснала, но параплегията е налице,
не може да се обслужва сам, мускулите на краката му подскачат и това му
причинява болка. Използва помощни средства – има инвалидна количка, тоалетна
количка, успоредка за рехабилитация. Не може да се придвижва самостоятелно, без
помощни средства. Поставен му е катетър и му правят клизма на всеки три дни. Ползва
тоалетен стол, не може да отиде до тоалетна, не може да се обуе сам, да си
приготви храна, да излезе от къщи, дори с количката не може да се придвижва
сам. Свидетелката Г. заяви, че станалото много се е отразило на психиката на
ищеца, бил изключително жизнен човек. След травмата е изпитвал много силни
болки, повръщал, дори веднъж буйствал. Сега гръбнакът му също се е изкривил и
от това също изпитва силна болка, която при студ се засилва. По – нататък в
показанията си свидетелката каза, че силните болки след операцията продължили
поне половин година, през този период дори не бил подстригван. – в началото и
при най – малкото преместване се възстановявал два – три дни.
Във връзка с механизма на станалия
инцидент, също по делегация в РС, Ихтиман, по искане на ищцовата
страна бяха разпитани двама свидетели.
Свидетелят В.П.Г. познава Г., който, също като него, е работел в „Екологика“ – бившият стопански двор на АПК. Знае за
станалия инцидент по време на товаренето на посочения по – горе т.а. Мерцедес Акрос, въпреки че не си го спомня много добре. Свидетелят
паркирал камиона, но не помни колко хора са присъствали на товаренето. Товарели
алуминий за следващия ден за София. Каза, че по принцип го управлява, когато
нямай кой друг да го стори. Били натоварили камиона и го завили с платнища.
Товарили го с торби биг-бег, от по 700 – 88 кг..
Товарили ги с кран, торбите трябва да се вържат една с друга за да не се отварят,
настрани се слага мрежа, връзват се на два чувала към средата, със сезал. Платформата не може да се свали до долу, защото е
тежка и после не може да се качи. Камионът е със сваляща се каросерия, мултилифт – за леки неща. Каросерията е 2,5 м., има два
вида – ниски и високи контейнери, торбите отгоре стърчат около 40 – 50 см.,
грубо общата височина на каросерия и товар е около 3 м. По принцип се ползват
каски и ръкаваци. В един момент свидетелят бил
извикан от склада. Ищецът бил на камиона, но не помни кой останал с него горе.
Тогава разбрал, че той е паднал от камиона. Когато свидетелят Г. се върнал,
около пострадалия се била събрала цялата бригада. Дълго чакали линейка, накрая
го качили на техен автомобил, а линейката ги срещнала по пътя. Свидетелят Г. е
бил през цялото време с ищеца – включително и в Бърза помощ и при приемането в болницата.
Ищецът Г. казвал, че не си усеща краката.
Свидетелят
С.Г.Г. също е работел по време на инцидента в базата.
Товарили са заедно камиона. Базата се намира зад бензиностанция Петрол.
Камионът бил паркиран вътре и товарели алуминий на едни биг-бегове,
свидетелят не помни точно дали товарели с кран или мотокар. Не помни и кой е
карал камиона – според него е или собственикът или шофьор. Този свидетел не е
видял нищо от злополуката, защото бил от другата страна на камиона, само чул
как някой извикал, че ищецът е паднал и го видял да лежи по гръб. Той каза, че
ремаркето, въпреки че е можело да бъде свалено, не е било свалено, то е високо
около 2,50 – 3,00 м. Не си спомня и кой е бил заедно с Г. отгоре на камиона
преди падането.
Свидетелят
А.Г.Д. е работел заедно с ищеца в базата – при В.Г.. Разпитан, той е заявил, че не си спомня точно кога е станал
инцидентът, но се е случило в базата. Имало паркиран камион, не знае нито кой
го е паркирал, нито кой го е управлявал. Г. бил технически грамотен. Заяви, че
били горе в камиона, товарели алуминий. Беговете се
товарят с мотокар и се връзват да не хвърчат с въжета и колани, слага се и
мрежа – и двамата това правели. Скъсало се това, с което Г. връзвал, и той
паднал от камиона назад – ремаркето е високо – тип кофа с леген, над три метра.
Бил изправен, явно нямал страх от високо.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 27.08.2015 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, от притежаването или ползването на който са причинени уврежданията
на ищеца.
От ответната
страна в тази връзка с отговора на исковата молба бяха направени няколко възражения – поддържани и в хода по
същество.
Според ответника,
конкретният инцидент не може да бъде определен като застрахователно събитие,
той представлява трудова злополука, липсват доказателства за бездействие от
страна на застрахования по повод притежаването или използването на МПС.В този
смисъл и конкретният случай не попада в приложното поле на застраховката
„Гражданска отговорност“.
По делото
безспорно се доказа, както бе посочено по – горе наличието на застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на цитирания т.а. Мерцедес Акрос за период, обхващащ и деня на злополуката. Съдът
приема ищцовата теза, която се позовава на нормата на
чл. 257 КЗ /отменен/обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ е гражданската отговорност на застрахованите физически
или юридически лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно законодателството на РБ или на държавата, където е настъпила вредата.
В конкретния случай осъществяваната от процесния камион дейност по товарене на
стоки следва да се тълкува в широк смисъл - като използване на моторно - превозното
средство, тъй като, ако се приеме обратното, огромен брой от причинените
вследствие използването/или притежаването на автомобила – дали в движение или
спрял – вреди биха останали непокрити. Систематичното тълкуване, както е
посочил ищецът, на разпоредбата на чл. 268 КЗ /отм./ води до извода, че
законодателят е искал да обхване като регулирани и покриващи се от
застраховката „Гражданска отговорност“ по – голям брой възможни случаи на вреди
вследствие използването на автомобилите във връзка с функциите им на средство
за превоз на пътници и товари. В този смисъл съдът споделя и позоваването на
практиката на Съда в Люксембург по преюдициални
запитвания по тълкуване на чл. 3, пар. 1 Директива
72/166/ЕИО., според която използване на превозното средство е налице тогава,
когато отговаря на обичайната функция на това превозно средство като средство
за превоз на пътници и товари – включително и от лица, различни от водача –
така също и слизането и качването на лица и товаренето и разтоварването на
стоки/товари, които ще бъдат или са били транспортирани с това превозно
средство.
С оглед на това,
пред вид наличието на застрахователно събитие, свързано с използването на т.а.
Мерцедес Акрос, Рег. № СА ****РВ, като средство за
превоз на товари, съдът приема, че нормата на чл. 226 КЗ е приложима в
настоящия случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Налице е и
влязла в сила присъда по отношение на лицето, управлявало товарния автомобил и
неговия собственик, която , на основание чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, ищецът е понесъл изключително сериозни неимуществени
вреди – във връзка с причинените му от катастрофата множество увреждания,
които, в своята съвкупност, са представлявали сериозна опасност за живота му,
дългия възстановителен период и обстоятелството, че при ищеца пълно
възстановяване няма да настъпи – а напротив – той ще остане парализиран до края
на живота сикато е налице пълна загуба на сетивност
от нивото на увредата, параплегия,
липса на двигателност в долните крайници и
невъзможност за контрол над тазовите резерви, а презумпцията за вина на водача
на лекия автомобил не бе опровергана.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца – неговата възраст, и
прогнозите за възстановяването му, както и икономическите условия в страната
както към момента на ПТП, така и към настоящия момент.
По
изложените съображения, съобразявайки посочените по – горе критерии,
включително и обстоятелството, че на ищеца е дадена 100 % инвалидност с чужда
помощ с придружител и невъзможността му да осъществява сам дори елементарни
житейски и човешки нужди, което води до пълна зависимост от хората около него –
както сега, така и за в бъдеще, съдът намира, че като обезщетение за претърпените от Г. вреди следва
да му бъде присъдена сумата 800 000 лв., като в останалата част за разликата до
претендирания в настоящото производство размер 1 000 000 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Претендираната
от ищцовата страна законна лихва върху цитираното
обезщетение следва да се присъди така, както е поискана – от датата на
увреждането – 27.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация, съобразно представения списък, в размер 408
лв., включващи депозити за в.л. и такси за издаване на съдебни удостоверения, а
на адвоката – повереник на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 29 536 лв. с ДДС.
Разноски от ответника не се претендират и не се
присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС д.т. по уважената част от иска 32 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.Д.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. И.Й., съдебен адрес:***,
офис 4, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 800 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумите и разноски по компенсация – за в.л. и
съдебни удостоверения в размер 408 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 1 000 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на АД „Й. и Е.“, ЕИК *****, София, ул.“*****, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА в размер 29 536 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. по уважената част от иска 32 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: