№ 31945
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110100726 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Х. К
срещу “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № *** от 25.01.2022г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
паричен заем № *** от 25.01.2022г., съгласно които кредитодателят „Изи Асет
мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на
1000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 35%, при ГПР от
41,71%, срещу задължението на кредитополучателя Д. К да върне сума в общ
размер от 1111,05 лв. Твърди се, че в чл. 4 от договора за заем е предвидено
1
сключване на договор за поръчителство като задължително условие за
сключване на договора за заем, в изпълнение на което ищцата е сключила
договор за предоставяне на гаранция (представляващ договор за
поръчителство) с „Файненшъл България“ ЕООД, по който следва да заплати
523,95 лв. твърди, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство се
дължи разсрочено със същия падеж, съвпадащ с падежа на погасителните
вноски по договора за кредит и че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощен да приеме извършени плащания към поръчителя по договора за
гаранция. Посочва, че е заплащал сумите за възнаграждение на гаранта по
сметка на кредитодателя и не му е известно дали „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е предоставил сумата на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че е
погасил всички задължения по двата договора.
Излага подробни съображения, че договорът за заем № *** от
25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., тъй
като липсва яснота как е формиран ГПР и какви компоненти са включени в
него. Поддържа, че разходите за предоставяне на поръчителство следва да се
включат при изчисляване на ГПР, тъй като сключването на договор за
поръчителство е въздигнато като задължително условие за сключване на
договор за потребителски кредит и поради това се включва в „общите разходи
по кредита“ по смисъла на §1, т.1 ЗПК. Посочва, че посоченият процент на
ГПР не отговаря на реалния размер на ГПР, тъй като при изчисляването му не
са включени разходите по договори за предоставяне на поръчителство при
изчисляване на ГПР, с което се нарушава разпоредбата на чл. 22, вр. с чл. 11, т.
10 и 11 ЗПК, а също реалният ГПР надвишава максималния размер, поради
което договорът за кредит недействителен на основание чл. 23, вр. с чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на
поръчителство № *** е нищожен поради противоречие на закона. Поддържа,
че договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция, макар
формално да представляват самостоятелни договори, следва да се разглеждат
като едно цяло, което следва от уговорката за необходимост от предоставяне
на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя
с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит,
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
2
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита. Поради
това твърди, че недействителността на договора за кредит влече
недействителност и на договора за предоставяне на гаранция.
Въз основа на посоченото, предявява иск срещу “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за
паричен заем № *** от 25.01.2022г. поради противоречие на закона, а също
така и осъдителен иск по чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 111,05 лв. –
представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по
нищожен Договор за паричен заем № *** от 25.01.2022 г., както и в сумата от
523.95лв. – недължимо платена сума по нищожния Договор за предоставяне
на гаранция № *** от 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Предявява иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД съдът да обяви за
нищожен договор за предоставяне на гаранция № *** като нищожен поради
противоречие на закона, както и евентуален иск за осъждане на „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от
523,95 лв. – недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
гаранция.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни, а искът за недействителност на
договора за кредит – като недопустим. Поддържа, че Договор за паричен заем
№ *** е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че за
ищеца липсва правен интерес от съединяване на установителен иск за
недействителност с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми
по недействителен договор и твърди, че предявеният иск за нищожност
представлява злоупотреба с право и опит за натоварване на ответника с
излишни разноски. Оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва,
че в процесния договор за кредит са посочени размерът на ГПР и на общата
дължима сума и са посочени допусканията, послужили за изчисляване на ГПР.
Поддържа, че ГПР по кредита е посочен към датата на сключване на договора,
а при промяна на условията по договора кредитодателят не е длъжен да
3
посочва нов размер на ГПР. Поддържа, че посоченият размер на ГПР е верен и
отговаря на действително приложения между страните. Оспорва, че
сключването на договор за поръчителство с избран от кредитодателя гарант е
задължително условие за сключване на договора за кредит, като посочва, че
кредитополучателя е имал възможност да предостави друг вид обезпечение за
кредитора. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че
посоченото възнаграждение е външна уговорка между различни от кредитора
лица, поради което не следва да се включва в ГПР. Излага подробни
съображения, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство е
различно от разходите за предоставяне на услугата и поради това не се
включва в общите разходи по кредита, а оттам – не следва да се отразява на
размер на ГПР.
По отношение на иска за връщане на получени без основание парични
суми, посочва, че поради предсрочно изпълнение на задълженията по
договора лихвеното задължение е намалено и заплатената договорна
възнаградителна лихва е 61,03 лв. Поради това дори договорът за кредит да
бъде обявен за нищожен, моли ответникът да бъде осъден да плати
единствено посочената сума. Оспорва иска в частта относно претенцията за
връщане на възнаграждение по договор за гаранция, тъй като посочената сума
не е влязла в имуществото на ответното дружество, а последното единствено е
приело плащане с титуляр „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен, а исковата молба твърди, че е нередовна.
Посочва, че в исковата молба по иска за нищожност на договора за
предоставяне на гаранция не са изложени твърдения, с които да се обоснове
твърдението за нищожност. Оспорва иска за нищожност като недопустим, тъй
като за ищеца липсвал правен интерес от съединяване на установителен иск за
недействителност с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми
4
по недействителен договор. Посочва, че предявеният иск за нищожност
представлява злоупотреба с право и опит за натоварване на ответника с
излишни разноски. Посочва, че сумата от 287,95 лв. е заплатена на валидно
правно основание като възнаграждение по валиден договор за предоставяне на
гаранция и оспорва претенцията за връщане на сумата. Излага подробни
съображения, че договора за предоставяне на гаранция е самостоятелен и
различен от договора за кредит. Посочва, че по отношение на договора за
предоставяне на гаранция са неприложими разпоредбите на ЗПК. Посочва, че
договорът за предоставяне на гаранция е подписан след договора за кредит,
като е уговорено, че влиза в сила, в случай, че в 3-дневен срок
кредитополучателя не предостави на кредитора друг вид обезпечение. Въз
основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Възразява за прекомерност срещу разноските на
процесуалния представител на ищеца.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Д. Х. К е предявила срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД кумулативно
обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПКр за установяване спрямо
ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД, че договор за паричен заем №
***/25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на закона, съединен с
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 111,05 лв., представляваща задължение за
връщане на недължимо получени суми за възнаградителна лихва по договор
за паричен заем № ***/25.01.2022г. и за сумата от 523,95 лв. - задължение за
връщане на недължимо получени суми за възнаградителна лихва по договор
за предоставяне на гаранция № ***/25.01.2022г.
Д. Х. К предявява срещу „Файненшъл България“ ЕООД кумулативно
обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника, че договор за предоставяне на
гаранция № *** от 25.01.2022г. е нищожен поради противоречие на закона,
съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 523,95 лв. - задължение за връщане
на недължимо получени суми за възнаградителна лихва по договор за
5
предоставяне на гаранция № ***/25.01.2022г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените искове за нищожност на договор за потребителски
кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за паричен заем № ***/25.01.2022г. с
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, както и твърдените основания за
недействителност на договора –противоречие на закона и посочване на размер
на ГПР, който е по-нисък от действителния ГПР, както и че реалния ГПР по
договора за кредит надвишава 5 пъти размер на законната лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за заем е действителен.
По предявения иск за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за гаранция с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, както и твърдените основания за недействителност на
договора – противоречие на закона.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.
По предявените осъдителни искове по 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника на посочените суми без
основание или на основание на нищожен договор или клауза от него.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че
процесната сума е получена на валидно основание, респективно - погасена, в
това число със заплащане на задължения, различни от главницата по обявения
за нищожен договор за паричен заем.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ между
ищеца и ответника “Изи Асет Мениджмънт“ АД на 25.01.2022г. е сключен
6
договор за паричен заем № *** от 25.01.2022г., по който кредитодателят „Изи
Асет мениджмънт“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в
размер на 1000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 35%,
при ГПР от 41,71%, срещу задължението на кредитополучателя Д. К да върне
сума в общ размер от 1111,05 лв.; 2/ в чл. 4 от договор за паричен заем № ***
от 25.01.2022г. е договорено обезпечаване на заема с поръчителство; 3/ за
обезпечаване на заема Д. К е сключила договор за предоставяне на
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, по който се е задължила да
заплати сумата от 523,95 лв. като възнаграждение за поръчителя и е следвало
да заплатил посочената сума по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД прави признание на неизгоден
за него факт – получаване на сума в размер на 287,95 лв. на основание
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото да отговори единствено на следния
въпрос, поставен в доказателствените искания към искова молба, а именно:
„Платени ли са сумите по претендираното вземане“, както и да посочи какви
суми са заплатени и разпределението на заплатените суми по пера – кое
вземане по всеки от двата договора се погасява с направените плащания, както
и на служебно поставен от съда въпрос: да посочи какъв ще бъде размерът на
ГПР, ако при изчисляването му се включи таксата за предоставяне на гарант
по договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“
ЕООД.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В П.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 450 лв., платима от ищеца по насрещния иск „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
7
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.09.2025 г., от 10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8