Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2178 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба се твърди, че по силата на
сключен договор за оперативен лизинг от 15.02.2018г. между ищеца „Н.И.Б.“ЕООД –
в качеството му на лизингодател и първия ответник – „Ш.2“
ЕООД – в качеството му на лизингополучател, били
предоставени съоръжения, състоящи се от хардуер и софтуер, подробно описани в
Приложение 1 и 1а към Договора, като размерът на месечните лизингови вноски,
съответно описан в Приложение 2 и 2а към Договора, като плащането по тях било
дължимо по банков път най-късно в срок до десетия ден на всеки следващ месец. В
периода след м. 08.2018г. ответникът преустановил плащанията си към ищеца по
договора между тях, като за периода до м. 10.2019г. били начислени дължими
такива в общ размер от 116 780.48 лв., както и неизплатена договорна лихва
в размер на 24 683.76 лв. Въпреки отправените писмени покани до
неизправния длъжник, плащане не последвало, като за събиране на вземането било
образувано дело пред Арбитражния съд при БТПП, с оглед съдържащата се в
Договора арбитражна клауза. След справка в Имотния регистър ищецът е установил,
че с Нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019г., вписан в СВ – София с
вх. № 41401/28.06.2019г., акт № 126, д. № 31535/19г., било прехвърлено правото
на собственост в полза на втория ответник „Л.***“ООД върху единствения
притежаван от първия ответник недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда, пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м., представляващ игрална зала
за хазартни игри /бивш магазин/, находящ се в гр.
София, бул. *****. Ищецът счита действието на ответното „Ш.2“ ЕООД за увреждащо го, доколкото с
извършената разпоредителна сделка е възпрепятствана възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, с оглед намаляване на притежавания от
него актив, както и поради продажбата на имота за цена значително под данъчната
му оценка. Ищецът твърди, че доколкото към момента на сключване на сделката „Л.***“ООД
се явява едноличен собственик на капитала на дружеството – прехвърлител,
приобретателят по сделка се явява „свързано лице“ по
смисъла на §1 ТЗ, доколкото двете дружества са управлявани от едно и също
физическо лице. Поради това счита, че знанието за увреждането и у двете страни
по сделката се презумира. Претендира да бъде обявен
за недействителен спрямо ищеца сключеният между двамата ответници
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2019г., индивидуализиран
по-горе. Претендира разноски.
По делото са
постъпили писмени отговори на исковата молба и от двамата ответници
в установения за това срок.
В писмения си
отговор ответникът „Л.“ООД оспорва предявения срещу него иск по основание. В
този смисъл оспорва да му е известно потенциалното увреждане на ищеца, в
качеството му на кредитор по процесния договор, като
твърди, че решението за сключване на прехвърлителната
сделка било взето по надлежния за това ред на проведено Общо събрание на съдружниците. Ответното дружество излага доводи, че с
продажната цена от имота били уредени отношенията във връзка с два договора за
паричен заем към други трети лица /в общ размер на задължението от 361 735
лв./ чрез поемане на дълг и в този смисъл освобождаване от задължението му до
размера на цената за имота. Освен това, твърди, че прехвърленият имот е служел
за обезпечаване на паричен заем, като за това е бил подписан Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 113 от 14.07.2017г., а погасяването на част
от заема е освободило длъжника от начисляване на допълнителни лихви върху
неизплатения остатък. Освен това, излага, че договорът за ипотека предхожда
договорът за оперативен лизинг, поради което този факт е бил известен на ищеца,
както и че не може да разчита на притежавания от съконтрахента
му имот за гарантиране удовлетворяване на вземането му. Ответникът оспорва ищеца
да е изпълнил задължението си за предоставяне на съоръженията съобразно
предварително договорени конфигурационни параметри, като поради това договорът
за лизинг е бил прекратен, като машините били върнати на лизингодателя.
Оспорва претендирания от ищеца размер на лизинговите
вноски да е съответен на действително дължимия такъв съгласно Договора. В този
смисъл оспорва претендираните от ищеца суми към лизингополучателя да са действително дължими и в този
смисъл да е налице увреждане на кредитора. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноските за
производството.
В отговора си
ответникът „Ш.2“ООД излага твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си
по договора за лизинг да предаде игралните машини със съответно договорените
настройки за печалба, като не е предприел действия по тяхното коригиране, което
е довело до допълнителни загуби за ответника. Оспорва размера на начислените
като незаплатени лизингови вноски, като счита същите за несъответни на
първоначално договорените такива. Оспорва предоставените машини за ползване да
са съответни на отразеното във фактурите относно броя им и периода за това. Не
е била извършвана текущата им настройка и поддръжка, съобразно договора. Излага
твърдения, че не са приспаднати внесените от ответника гаранционни вноски в
значителен размер. Отправя волеизявление за разваляне на договора, поради
неизправност на другата страна по него, поради което така заявената претенция
въз основа на договорно неизпълнение от страна на ищеца счита за неоснователна.
Оспорва да е увредил ищеца в качеството му на кредитор при сключване на
разпоредителната сделка, като напротив – сочи, че това е довело до подобряване
на имущественото му състояние. Излага твърдения за наличието на непогасени
задължения към съдружниците в „Л.“ООД, а именно
описаните в нотариалния акт за продажба в размер на 43 438.88 лв. и заем
към Т.Х.от 12.01.2018г., като продажната цена е послужила за погасяването им и
които задължения в общ размер значително я надвишават. Сочи, че върху
прехвърления имот тежало и ипотечно задължение, като поемането му от купувача е
довело до погасяване на част от него. Това от своя страна е довело до
освобождаване на длъжника от част от нарастващите му задължения за начислени
лихви. В резултат на осъществяване на прехвърлителната
сделка и погасяване на голяма част от задълженията през м. юни 2019г. като
„Други задължения“ в баланса на дружеството са записани само 10 000 лв. –
задължения към персонала и фиска. Поддържа, че
ипотеката върху имота е била известна на ищеца към момента на сключване на
договора за оперативен лизинг. В този смисъл сочи, че положението му на кредитор
не би се променило при уважаване на иска, с оглед законоустановената
привилегия за удовлетворяването на ипотекарния
кредитор. Сочи, че продажбата е извършена при равнопоставеност
на престациите, поради което не е налице увреждане на
ищеца като кредитор.
По делото е
депозирана допълнителна искова молба в предвидения за това срок, в която ищецът
излага доводи в подкрепа на изложеното в исковата молба, като оспорва тези на ответниците относно липсата на увреждане при сключване на процесната сделка.
В отговора на
допълнителната исковата молба ответниците поддържат
изложеното от тях в отговорите на исковата молба.
Предявени са
искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителен по
отношение на ищеца „Н.И.Б.“ЕООД на договор за покупко-продажба от
28.06.2019г. на следния недвижим имот - самостоятелен обект
в сграда, пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м., представляващ игрална
зала за хазартни игри /бивш магазин/, находящ се в
гр. София, бул. *****,
сключен между двете ответни дружества и по силата на който договор - „Ш.2“ ЕООД е прехвърлил собствеността върху имота в
полза на „Л.***“ООД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни
за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е
представен Договор за оперативен лизинг от 15.02.2018 г., от който е видно, че е
сключен между „Н.И.Б.“ЕООД – в качеството му на лизингодател
и „Ш.2“ЕООД – в качеството му на лизингополучател, с
предмет по договора – предоставяне за временно и възмездно ползване на игрални
съоръжения, индивидуализирани в Приложение № 1 и представляващи хардуер и
софтуер, които са обозначени с търговска марка „ADMIRAL“.
В т. 2 от договора е предвиден срокът му на действие от 5 години или до
изтичане на лиценза на съответната зала, ако е по-рано. В т. 3 от договора е
предвидено, че месечните лизингови вноски и другите парични задължения, както и
начинът на плащане са уредени в Приложение № 2. Правата и задълженията на лизингодателя са подробно уредени в т. 5 от договора, като
в т.5.3 изрично е предвидено задължението му да монтира, настрои и въведе в
експлоатация игралните съоръжения в игрална зала или казино, съгласно
предварително договорени конфигурационни параметри и настройки на игралната
платформа, описани във формуляр образец, представляващ Приложение към договора.
В т. 7 от договора е уредено прекратяването му и предпоставките за това, като е
предвидена възможността за развалянето му. В т. 15 от договора е предвидено, че
всички имуществени спорове във връзка с договора подлежат на разрешаване от
Арбитражния съд при БТПП.
Представено е
двустранно подписано Приложение № 1 към договора, в което е обективиран
списък на игралните съоръжения и обектите, в които ще се инсталират, като в т.
7 е предвидено подписването на приемо-предавателен
протокол при предаването на игралните съоръжения.
Представено е и
двустранно подписано Приложение № 2, в което са посочени дължимите от лизингополучателя плащания по договора, а именно 1. гаранционен
депозит в размер на три стандартни месечни лизингови вноски за всяко игрално
съоръжение; 2. месечни лизингови вноски, както следва: тип NOVOMATIC с кабинет FV
833 F2/3/ общо 300 евро, без ДДС, за едно игрално
съоръжение; тип NOVOMATIC с кабинет FV
640
F2 общо 150 евро, без ДДС, за едно игрално съоръжение
без включен софтуер; тип FV 610 СF2 с кабинет FV 610 СF2
общо 200 евро; тип NOVOMATIC с кабинет FV 610 СF2
общо 200 евро, без ДДС, за едно игрално съоръжение; 3. Гаранционни депозити.
С Приложение №
1а от 27.02.2018 г. към договора е допълнен предметът му, като са описани
допълнително предоставени игрални съоръжения за инсталиране и експлоатация в
обектите на лизингополучателя, а именно такива от
типа NOVOMATIC
с кабинет FS 671 F2 с 6 броя
игрални места.
В Приложение №
2а от 27.02.2018 г. към договора е предвидено допълнение към
същия относно включване в месечната лизингова вноска на такса за софтуерна
поддръжка и сервиз за игрален автомат тип
NOVOMATIC с кабинет FS
671 F2 от 420 евро на месец, без ДДС, както и относно преуреждане на дължимите плащания по договора.
По делото са
представени едностранно подписани от издателя фактури за начислени по договора
лизингови вноски и застрахователни премии за периода от м. 07.2018 г. до м.
09.2019 г.
Видно от
представената по делото покана, адресирана до „Ш.2“ЕООД от „Н.И.Б.“ЕООД, в
същата се сочи за неизпълнени задължения по фактурите в общ размер на
60 741.25 лв., като е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.
Приложено е известие за доставяне, с отбелязване за връчване на 11.04.2019 г.
Представена е и Последна покана, към която е приложено известие за доставяне с
отбелязване за „непотърсена“ пратка от получателя.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019г., вписан в СВ – София с
вх. № 41401/28.06.2019г., акт № 126, д. № 31535/19г., в който е обективиран сключен договор за прехвърляне правото на
собственост от продавача „Ш.2“ЕООД в полза на „Л.***“ООД на следния недвижим
имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.58.1.19,
пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м., представляващ игрална зала за
хазартни игри /бивш магазин/, находящ се в гр. София,
бул. *****, срещу цена за имота от 196 000 лв.
По делото е представено Решение /протокол/ от 17.06.2019 г. от общото
събрание на съдружниците на „Л.***“ЕООД, в което е обективирано взето такова за продажбата на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1002.58.1.19, пл. № 428, парцел № 4, с
площ от 114 кв.м., представляващ игрална зала за хазартни игри /бивш магазин/, находящ се в гр. София, бул. *****, срещу цена за имота от
196 000 лв., както и за заплащане цената на имота по следния начин – купувачът
„Л.***“ЕООД се задължава да изплати изцяло получения от „Ш.2“ЕООД заем,
обезпечен с ипотека от 14.07.2017 г., предоставен от кредитора „Е.Ф.“АД, с
актуален размер на задължението от 50 000 евро, както и получените от съдружниците в дружеството – Т.Х.и Т.Х., с актуален размер,
съответно от 43 438.88 лв. и 220 797.72 лв., като е предвидено
пропорционално погасяване на задълженията по заемите, с оглед недостатъчност на
сумата от продажната цена. Представени са в превод на български език два броя
договори за финансиране от 12.01.2018г., сключени от една страна „Ш.2“ЕООД и от друга страна, съответно Т.Х.и Т.Х.–
финансираща страна, с предмет на договора – осигуряване на парични средства под
формата на финансиране на дружеството в размер на по 250 000 лв. по всеки
договор.
Представен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 14.07.2017 г., с № 113, т. 1, рег. № 7515, д. № 91/2017 г. на нотариус
П.П., район на действие СРС, по силата на който за
обезпечаване на предоставения паричен заем от 61 600 евро заемателят „Ш.2“ЕООД учредява в полза на заемодателя „Е.Ф.“АД
договорна ипотека върху следния собствен
на дружеството недвижим имот, а именно - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1002.58.1.19, пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м.,
представляващ игрална зала за хазартни игри с игрални автомати, находящ се в гр. София, бул. *****.
По делото е представено решение от 14.03.2022 г., постановено по арб.д.№ 167/2019 г. по описа на Арбитражен съд при БТПП, с
което „Ш.2“ЕООД е осъдено да заплати на „Н.И.Б.“ЕООД сумата от 116 780.48
лв. – главница за незаплатени лизингови вноски по Договор за оперативен лизинг
от 15.02.2018 г. за периода м. 08.2018 г. – м.10.2019 г. и сумата от
29 588.54 лв. – договорна неустойка за периода, както и сумата от
10 271 лв. – разноски по делото.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по
която не е оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в
отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява,
че в счетоводството на „Л.***“ЕООД са отразени следните счетоводни операции: 1.
за погасяване на получен заем от „Ш.2“ЕООД по отпуснат заем от „Е.Ф.“АД срещу
плащане на част от цената за закупения имот в размер на 97791.50 лв., като е
посочено основание за счетоводната операция – решението на собствениците от
17.06.2019 г.; 2. За погасяване на задължението на „Ш.2“ЕООД по получен заем от
Т.Х.срещу погасяване на част от задължението към „Ш.2“ЕООД за закупения имот в
размер на 16 145.48 лв.; 3. За погасяване на задължението на „Ш.2“ЕООД по
получен заем от Т.Х.срещу погасяване на част от задължението към „Ш.2“ЕООД за
закупения имот в размер на 82 063.02лв. В заключението се сочи, че
съгласно така посочените счетоводни операции, от „Л.***“ЕООД са поети за
плащане задълженията по заеми на приобретателя с
цената по сделката въз основа на Нотариален акт от 28.06.2019 г. в размер на
196 000 лв. Посочено е от вещото лице, че счетоводните операции означават
погасяване на задължението по поетите заеми срещу погасяване на задължението
към „Ш.2“ЕООД в размер на продажната цена за закупения имот, като същите имат
характер на прихващане на задълженията, без да е извършено ефективно плащане. В
устното си изложение при изслушване на експертизата в о.с.з. от 14.12.2023 г.
вещото лице З. е уточнила, че това са счетоводни операции, като не са й
предоставени документи, удостоверяващи последващо
плащане в полза на третите лица – заематели на прехвърлителя по сделката за продажбата на имота, с които,
представляващи погасяване задълженията по договорите за заем, би било изпълнено
задължението по заплащане на продажната цена.
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, заключението
по която също не е било оспорено и съдът кредитира. От експертизата се
установява, че пазарната стойност на процесния имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1002.58.1.19,
пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м., представляващ игрална зала за
хазартни игри с игрални автомати, находящ се в гр.
София, бул. *****, към момента на извършване на прехвърлителната
сделка – 28.06.2019 г. възлиза на 248 996 лв., а към момента на изготвяне
на експертизата – 30.01.2024 г. възлиза на 280 815 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на допуснатия на
ответника свидетел Я.Д.. От показанията на свидетеля се установява, че е бил
бизнес консултант, като познава съдружника Х.Д.в това си качество и е
консултирал същия във връзка с бизнеса му в България. В показанията си
свидетелят сочи, че хазартният бизнес на Ш.2 ЕООД не вървял много добре, което
наложило финансирането му от двама от съдружниците – Т.и
М., което продължило дълго време. Причина за това било и взетото решение за
преструктуриране на бизнеса и имота – залата за хазарт, в която се упражнявала
дейността, да бъде прехвърлен на Л.***, като продължила да се ползва от Ш.2
ЕООД срещу заплащането на наем. Според показанията на свидетеля съдружници на наемодателя Л.*** били Д.и други, които преди
това са били съдружници в Ш.2 ЕООД, като по този
начин се целяло възвръщане на инвестициите на част от тях.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на предявената искова претенция е конститутивен
иск за обявяване относителната недействителност на сделка за продажбата на
имот, с прехвърлител по сделката първия ответник – „Ш.2“ЕООД
и приобретател – втория ответник „Л.***“ЕООД. Активно
легитимиран по предявения иск се явява кредиторът на прехвърлителя
по сделката, като елемент от фактическия състав по основателността на иска е с
това свое действие длъжникът да го уврежда, както и знанието на длъжника за
това. Когато увреждащото кредитора
действие е възмездно, необходимо е и другата страна /приобретател
по сделката/ също да е знаела за увреждането.
Надлежната материално правна легитимация на ищеца „Н.И.Б.“ЕООД се
установява от приетото като писмено доказателство решение от 14.03.2022 г.,
постановено по арб.д.№ 167/2019 г. по описа на
Арбитражен съд при БТПП, с което „Ш.2“ЕООД е осъдено да му заплати сумата от 116 780.48 лв. – главница за
незаплатени лизингови вноски по Договор за оперативен лизинг от 15.02.2018 г.
за периода м. 08.2018 г. – м.10.2019 г. и сумата от 29 588.54 лв. –
договорна неустойка за периода, както и сумата от 10 271 лв. – разноски по
делото. При това положение, съдът приема за доказани изложените от ищеца твърдения
относно качеството му на кредитор и същевременно съществуващите непогасени
задължения по сключен между страните Договор за оперативен лизинг от 15.02.2018
г. Според съдебния състав неоснователни се явяват възраженията на ответника
относно прекратяване действието на договора за лизинг, поради развалянето му,
като за това е необходимо, освен уведомяването на насрещната страна, а именно лизингодателя „Н.И.Б.“ЕООД, така и това дружество да е
неизправна страна по договора, която не е изпълнила задълженията си да
предостави, монтира, настрои и въведе в експлоатация игралните съоръжения в
игрална зала или казино, съгласно предварително договорени конфигурационни
параметри и настройки на игралната платформа, каквито твърдения за конкретни
факти не бяха изложени, а и не бяха представени доказателства в тази насока. Освен
това, качеството на ищеца „Н.И.Б.“ЕООД на неудовлетворен кредитор при
неизпълнение на процесния договор за лизинг се
установява от влязлото в сила решение Арбитражен съд при БТПП при задействане
на арбитражната клауза в договора за уреждане възникналите спорове между
страните във връзка с неговото изпълнение.
В случая, по делото е безспорен фактът на сключен договор за
покупко-продажба на имот – собственост на ответното „Ш.2“ЕООД и представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1002.58.1.19, пл. № 428, парцел № 4, с
площ от 114 кв.м. /игрална зала за хазартни игри с игрални автомати/, находящ се в гр. София, бул. *****. В подкрепа на това е и
представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019г.,
вписан в СВ – София с вх. № 41401/28.06.2019г., акт № 126, д. № 31535/19г., в
който е обективиран сключеният договор за продажба и
от който е видно, че купувач по договора е вторият ответник „Л.***“ЕООД.
Следва да бъде установено, че сключването на сделката е увреждаща
кредитора, с оглед намаляването на актива на длъжника, както и с оглед
прехвърлянето на имота срещу неизгодна цена, което от своя страна води също до
намаляването на актива в имуществото на продавача.
Видно от представения по делото нотариален акт, продажната цена за имота е
196 000 лв., която е значително под средната пазарна стойност на имота,
която се установи от заключението по СОЕ, като към момента на извършване на прехвърлителната сделка – 28.06.2019 г. тази стойност възлиза
на 248 996 лв. Релевантна за преценката дали цената е съответна на
продадения имот е именно средната пазарна цена към момента на сключване на
сделката за продаването на имота и дали имотът е бил продаден срещу актив,
който би допринесъл за увеличаването притежавания от прехвърлителя
такъв, който от друга страна има качеството на длъжник спрямо ищеца.
При служебно извършена справка относно вписванията в ТРРЮЛНЦ при АВ по
партидата на ответните дружества, настоящият съдебен състав установи, че към
датата на сключване на сделката през м. 06.2019 г. съдружници
в „Л.***“ООД са лицата – Х.Е.Д., Т.Х.и М. Х., а едноличен собственик на
капитала на „Ш.2“ЕООД към този момент е „Л.***“ООД. При това положение, налице
е хипотезата на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, придаваща
качеството на свързани лица на участващите пряко или косвено в управлението,
контрола или капитала на друго лице, което автоматично води до прилагане на
презумпцията за уговаряне на условия във взаимоотношенията между тях, различни
от обичайните.
От друга страна, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, както и представените решения /протокол/ от проведено общо събрание
на съдружниците на „Л.***“ЕООД от 17.06.2019 г. се
установява намерението на съдружниците да сключат
договора за продажба на процесния имот, при заплащане
на цената чрез погасяване задълженията на продавача „Ш.2“ЕООД, които същият е
придобил въз основа на сключени договори за паричен заем, съответно със съдружниците в дружеството, явяващ се едноличен собственик
на капитала му - „Л.***“ООД и друго трето лице - „Е.Ф.“АД. При това положение и
реално освобождаване прехвърлителя от дълга му, не би
се достигнало до намаляване на притежавания от него актив, но от друга страна,
това би поставило ищеца в качеството му на кредитор в опасност да се
удовлетвори, доколкото чрез акта на продажбата е предпочетено удовлетворяването
на другите кредитори вместо ищеца. Същевременно не се установява ответникът
длъжник да разполага с друго имущество, което би се оказало достатъчно за
покриване вземането на ищеца при осъществено доброволно или принудително
изпълнение.
В тази връзка, основателни се явяват
доводите на ответната страна, че при преценка акта на увреждане следва да бъде
взета предвид и учредената договорна ипотека върху имота обект на продажбата
въз основа на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 14.07.2017 г., с № 113,
т. 1, рег. № 7515, д. № 91/2017 г. на нотариус П.П.,
район на действие СРС. Ипотечното право е учредено преди сключването на
договора за продажба, при което към този момент имотът вече е бил обременен с
вещната тежест и е служел за обезпечаване на другото вземане, което е по предоставения
в полза на „Ш.2“ЕООД паричен заем от „Е.Ф.“АД.
От приетата по делото ССЕ се установява, че при ответното дружество – продавач
счетоводната операция, свързана с плащането на цената, е отразена като такава за
погасяване на получен заем от „Ш.2“ЕООД по отпуснат заем от „Е.Ф.“АД срещу
плащане на част от цената за закупения имот в размер на 97791.50 лв. По този
начин би било реализирано ипотечното право, като стойността на имота обект на
ипотеката е послужила за погасяване на обезпеченото с него вземане. В случая,
обаче, не се установява да е било извършено реално плащане, респ. погасяването
на дълга, който съществува като вземане при заемодателя, т.е. заведената
счетоводна операция реално да е осъществена. В този смисъл е и уточнението в
устното изложение на вещото лице по ССЕ, в което сочи, че не са й били
предоставени документи за установяване реалното плащане на продажната цена. При
това положение и доколкото по делото не са представени доказателства в подкрепа
твърденията на ответника в тази насока, съдът приема за недоказани фактите по
изплащането на цената, предвид и особения вид уреждане на възмездното
задължение на купувача. Това от своя страна не възпрепятства преминаването на
собствеността върху имота върху приобретателя по
сделката, като единствено би му придало качеството на неизправна страна по нея
при незаплащане на продажната цена.
Освен това, за извършването на
покупко-продажбата във вреда на ищеца кредитор са показателни и
разпоредителните действия относно погасяването с част от цената за имота на
други задължения по други договори за паричен заем и които са сключени с лицата
/съдружници в „Л.***“ООД/, имащи характер на „свързани“
по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и съобразно възприетото по-горе в мотивите, което
води до извода за предпочетено удовлетворяване на техните вземания вместо тези,
признати с решението на АС по БТПП на дружеството ищец именно в качеството им
на лица, участващи пряко в управлението на дружеството – собственик на имота.
Налице е и предвидената предпоставка
като част от фактическия състав по основателността на иска, посочена в текста
на изречение второ от чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно при възмездност
на увреждаща сделка, лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е
знаело за увреждането. В случая това е купувачът по сделката - „Л.***“ООД,
който същевременно се явява едноличен собственик на капитала на „Ш.2“ЕООД,
поради което знанието на управляващите дружествата лица по смисъла на
материалната разпоредба е несъмнено и безспорно. В този смисъл е константната
съдебна практика относно приложимост по аналогия на презумпцията по чл. 135,
ал. 2 ЗЗД за юридическото лице за знанието му за увреждане, когато лицата от
състава на неговите органи знаят за това /Решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 1250/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Предвид всичко гореизложено, според
настоящия съдебен състав, сключването на процесния
договор за продажбата на недвижим имот – собственост на „Ш.2“ЕООД се явява
действие по разпореждане с част от актива му и увреждащо кредитора – ищец.
Видно от осъдителния диспозитив на решение от
14.03.2022 г., постановено по арб.д.№ 167/2019 г. по
описа на Арбитражен съд при БТПП, „Ш.2“ЕООД е осъдено да заплати на ищцовото „Н.И.Б.“ЕООД сума в общ размер за главница, лихви
и разноски в размер приближаващ се до продажната цена за имота, като доколкото
не се твърди, а и не се и установява дружеството продавач да разполага с друго
имущество на посочената стойност, действието по прехвърлянето на собствеността
се явява увреждащо по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен иск и служи за защита на кредитора срещу предприетите
увреждащи действия от неговия длъжник, с които намалява имуществото си или
затруднява удовлетворяването от него, като двете хипотези може да съществуват и
кумулативно. В случая, чрез разпореждане
са имуществото си при сключване на прехвърлителната
сделка, длъжникът е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на
кредитора ищец, като не се твърди, а и не се и установява да разполага с друг
актив, който би могъл да послужи за погасяването на дълга.
Неоснователни според съдебния състав
се явяват и възраженията на ответника относно учреденото ипотечно право в полза
на кредитор, различен от ищеца чрез сключването на договор за ипотека върху
имота обект на продажбата, което би осуетило удовлетворяването му като хирографарен кредитор при реализаране
на принудително изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че
продажбата на ипотекиран имот на лице различно от ипотекарния
кредитор е напълно действителна, като собственикът на имота не е лишен от
разпоредителната си власт върху него. Ипотечното право следва имота, като ипотекарният кредитор ще може да насочи принудителното си
изпълнение върху него, независимо в чия собственост се намира. Към този момент
и доколкото не е било инициирано производство по принудително изпълнение и
публична продан на имота, всяко доброволно разпореждане със същия при наличието
на посочените по-горе предпоставки се явява увреждащо кредитора ищец.
С оглед гореизложеното, съдът намира
предявения отменителен иск срещу всеки от двамата ответници за доказан и основателен и като следва да бъде уважен,
като бъде прогласен за недействителен спрямо ищеца сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба на имот.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ищеца разноски в
производството в общ размер на 3610.59 лв., от които 3010.59 лв. – внесена
държавна такса; 600 лв. – депозити за вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за
относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на
ищеца „Н.И.Б.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
сключеният между ответниците „Ш.2“ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „Л.***“ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***,
договор за покупко-продажба от 28.06.2019г., обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019г., вписан в СВ – София с вх.
№ 41401/28.06.2019г., акт № 126, д. № 31535/19г., на следния недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда, пл. № 428, парцел № 4, с площ от 114 кв.м.,
представляващ игрална зала за хазартни игри /бивш магазин/, находящ
се в гр. София, бул. *****, сключен между двете ответни дружества и по силата
на който договор - „Ш.2“ ЕООД е
прехвърлил собствеността върху имота в полза на „Л.***“ООД.
ОСЪЖДА „Ш.2“ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** и „Л.***“ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Н.И.Б.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 3610.59 лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен
срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: