РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502279 по описа за 2021 година
Производство по чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Делото е образувано по жалба на „В и К“ ЕООД -Пловдив, чрез
юриск.Р.Х. против Постановление за прекратяване на изп.д.№
201553330400360 по описа на ДСИ при РС – Пловдив. По изложени доводи и
оплаквания по жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление и
продължаване на изпълнителното производство.
Постъпили са мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ
В.М., в които се застъпва становище за неоснователност на жалбата, по
подробно изложени съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с изложените доводи, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, легитимирана да обжалва
на основание чл.435, ал.1, т.3 ГПК прекратяване на принудителното
изпълнение, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като
1
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е инициирано на 12.03.2015г. от
взискателя „В и К“ ЕООД – Пловдив против Р. ХР. М. от гр.Пловдив за
събиране на вземания по изпълнителен лист от 11.07.2012г. , издаден по
ч.гр.д.№ 8541/ 2012г. по описа на РС-Пловдив.
По повод постъпила молба от 17.06.2020г. от взискателя за
пристъпване към принудително изпълнение за събиране на вземането на
взискателя , с обжалвания акт ДСИ е констатирал, че от последното действие
на 06.03.2018г. взискателят не е поискал изпълнителни действия и на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство по
делото.
С депозираната жалба от взискателя се развиват два довода в
насока заявена незаконосъобразност на обжалвания акт, чрез оспорване
наличието на посоченото правно основание за прекратяване на
изпълнителното производство въз основа на възражението за неизтекъл
двугодишния законов срок за перемиране на делото, а именно: последното
валидно извършено принудително действие е налагането на запора с
връчването на запорното съобщение от 16.03.2018г. до входиране на
следващата молба с искане за предприемане на принудително изпълнително
действие от 17.06.2020г. , в който период били изминали повече от две
календарни години като основание за прекратяване на делото по чл.433, т.8
ГПК. В настоящия случай се счита обаче, че част от периода между двете
молби е периода, в който е действал Закона за мерките и действията по време
на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. , и за преодоляване на последиците, като за срока на действие на
закона на основание чл.3, т.1, във връзка с пар.13 от същия срок по изп.дело
не е текъл в периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., което давало основание да се
счете, че делото е следвало да се прекрати едва след 21.07.2020г.
Действително видно от молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е посочил способ за принудително изпълнение –
запор на трудово възнаграждение, в рамките на който искането е уважено
чрез налагането му с акт на съдебния изпълнител от 06.03.2018г.,
2
неоспорвано от жалбоподателя, че се явява последното по изпълнително дело
предприето изпълнително действие за обезпечаване събирането на
процесното вземане, за което третото задължено лице се е явило уведомено
на датата 16.03.2020г. Не се оспорва също от жалбоподателя, че след
налагането на запора на трудовото възнаграждение инициирането от същия
следващо изпълнително действие датира от 17.06.2020г., с подаването на
молба за извършване на опис и продажба на движими вещи, които да се
намерят в жилището на длъжника.
Действително и безспорно на следващо място към процесния
момент е приет и действал Законът за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г, и за преодоляване на последиците, съгласно който с разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.1 и т.2 за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение / 20.05.2020г./ спират да текат сроковете, вкл. процесуалните
срокове по изпълнителните производства.
Независимо от така развитата защитна теза на жалбоподателя
както главното възражение, основано на началния момент, от който се прави
довод, че е започнал да тече срока за перемиране, така и възражението,
основано на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г, и за
преодоляване на последиците, се намират за неоснователни.
На първо място правно релевантно към фактическия състав на
правното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е предприетата от взискателя
инициатива за извършване на съответното изпълнително действие, съответно
извършеното от СИ по възлагане от взискателя съответно изпълнително
действие, което се явява в конкретния случай наложеният на 06.03.2018г.
запор на вземане на длъжника от трето лице -съответно трудовото
възнаграждение. С оглед на което заявените от жалбоподателя фактически
обстоятелства във връзка с уведомяването на 16.03.2018г относно наложения
запор, от който момент жалбоподателят претендира началото на изчисляване
на срока за перемиране на делото, се явяват ирелевантни към въведените в
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предпоставки за това. При това
положение неотносим към конкретната хипотеза се явява правния факт
3
относно приемането на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г, и за преодоляване на последиците и въведения с него срок на обявено
извънредно положение от 13.03.2020г до 20.05.202г., тъй като двугодишният
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК срок се явява изтекъл на 06.03.2020г., респ. преди
обявеният начален срок на извънредното положение от 13.03.2020г., от който
момент са били спрели да текат процесуалните срокове и в
изп.производство.
Независимо от горното алтернативното възражение относно
посочения от жалбоподателя друг начален момент за изтичане на
двугодишния процесуален срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – от 16.03.2018г., би
се явило неоснователно. От 16.03.2018г до 16.03.2019г. се явява изтекла една
година, от 17.03.2019г. до 17.02.2020г се явяват изтекли 11 месеца, от
18.02.2020г. до 12.03.2020г. вкл. се явяват изтекли 24 дни, поради което до
изтичането на двугодишния срок – 16.03.2020г. следва да се прибавят 4 дни.
След отпадане на основанието за спиране на процесуалните срокове на
20.05.2020г., считано от 21.05.2020г. двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8
ГПК се явява изтекъл на 25.05.2020г. Следователно искането на взискателя от
17.06.2020г. за предприемане извършването на изпълнителни действия чрез
опис и продажба на движими вещи се явява след настъпилата по силата на
Закона перемпция поради изтичане на изискуемия се по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
двугодишен процесуален срок за това, което е констатирано с обжалваното
постановление на ДСИ.
С оглед на това жалбата се явява неоснователна, а обжалвания акт
на ДСИ ще се потвърди като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на изп.д.№
4
201553330400360 по описа на ДСИ при РС – Пловдив.
Решението е окончателно на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5