№ 20083
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИ. АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110117890 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Г.
К. Р. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, бул.Гоце Делчев43, ет.10, ап.41 през периода май 2017 - април 2020
г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода октомври 2018 -
април 2020 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил,
изпаднал е в забава и дължи цената за топлинната енергия и
възнаграждението за услугата дялово разпределение заедно обезщетение за
забава върху двете суми. Иска установяване на тези вземания и осъждането
на ответника за разноските. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви
настоящите установителни искове. Сочи, че с третото лице помагач ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е сключило
договор с етажната собственост в сградата на ответника, и се е задължило към
ищеца и към етажната собственост да отчита показателите на измервателните
уреди за потребените количества топлинна енергия и да води топлинно
1
счетоводство.
ОТВЕТНИКЪТ Г. К. Р. оспорва исковете по основание и размер. Отрича
да е собственик на процесния имот през исковия период и да е сключвал
договор за продажба на топлинна енергия с ответника за същия период.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №66670/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните в исковата молба суми. Ответникът е подал възражение в 14-
дневния срок от съобщението, поради което и е предявен настоящия иск за
установяване съществуването на вземанията му.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й за исковия период, както и
2
настъпването на падежите не са оспорени от страна на ответника.
Спори се единствено по отношение на това дали между страните през
исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
В процесния случай ищецът не доказа нито да е сключил с ответника
договор за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ по отношение на
посочения топлоснабден имот, нито ответникът да е собственик същия през
исковия период. От приетия по делото нотариален акт е видно, че на
26.11.2003 г. – повече от 14 години преди началото на исковия период,
ищецът е подал имота на трето неучастващо по делото лице (без да запазва за
себе си правото на ползването му).
При липса на други доказателства, следва да се приеме за недоказано
твърдението на ищеца за облигационна връзка по чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ ответника, за продажба на топлинна енергия през исковия период. Ищецът
не доказа правопораждащите факти, на които основава твърдението си за него
да е възникнало вземане спрямо ответника по договор за продажба на
топлинна енергия, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Същото се отнася и за останалите искове, тъй като те са обусловени от
главния иск по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, чиято неоснователност влече
след себе си и неоснователност на акцесорните искове.
По отношение на разноските: Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК да плати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлените части от исковете – изцяло – 300,00 лв. за разноските по
заповедното ч.гр.д. №66670/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в и 400,00 лв. – по
3
настоящото дело.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за
признаване за установено ответникът Г. К. Р. с ЕГН ********** да е задължен
да му плати следните суми:
- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2924,04 лв. за
периода май 2017 - април 2020 г. и 27,83 лв. - възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода октомври 2018 - април 2020 г.,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение за апартамент в ЕГН ********** и адрес в гр.София, бул.Гоце
Делчев43, ет.10, ап.41 за периода 2924,04 лв. за периода май 2017 - април
2020 г. и 27,83 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода октомври 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
23.11.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 2924,04 лв. за периода май 2017 - април 2020
г. и 27,83 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
октомври 2018 - април 2020 г., претендирана като възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна
енергия за собственика на топлоснабдения обект на адрес в ЕГН ********** и
адрес в гр.София, бул.Гоце Делчев43, ет.10, ап.41 през периода 2924,04 лв. за
периода май 2017 - април 2020 г. и 27,83 лв. - възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода октомври 2018 - април 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.11.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 487,67 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
1.12.2018 - 3.11.2021 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 5,60 лв. претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.12.2018 -
3.11.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
4
ЕАД, ЕИК *********, да плати на ответника Г. К. Р. с ЕГН **********,
следните суми: 400,00 лв., представляваща обезщетение за направените
разноски по настоящото дело и 300,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №66670/22
г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5