Решение по дело №3194/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 292
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180703194
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  292

 

гр. Пловдив, 22 февруари 2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

при секретаря Б.К. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 3194 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Ж.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Ш., против Решение № 1808/28.10.2021 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4984/2021 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0032061 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, е наложена глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че жалбоподателят не е бил уведомен, че е управлявал МПС в нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Уведомен е бил чак след връчване на издадените му вече три ЕФ за още две нарушения в рамките на 10 дни, след които е сключил нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че заплаща в срока за доброволно изпълнение първия по време ЕФ, но за последващите два издадени има възражения и се позовава на правилото „ne bis in idem“, както и на очевидната маловажност на случая. Иска се решението на ПРС и ЕФ да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Ж.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Ш., срещу ЕФ № Серия Г № 0032061 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

При извършена проверка на 23.04.2021 г. в 17:39 часа в Републикански път ІІ-64 километър 49+800 в посока с. Труд, е заснето с автоматизирано техническо средство/система № МD1196 движението на лек автомобил “ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА” с рег. № ***, собственост на Ж.Д.Х., за което няма сключен валиден договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за автомобилистите в Република България, с което виновно е нарушен чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 103бр-12308/26.04.2021 г. и Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г.

7. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.

Според първоинстанционния съд, фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл. 189. ал. 4, изречение първо от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Прието е, че в случая нарушението е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, за която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала надлежна метрологична проверка, видно от представения по делото Протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г.

Установено е и изпълнението на изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 103бр-12308/26.04.2021 г., съпроводен със снимка на разположението на уреда.

Възражението на жалбоподателя за двойно наказание за едно и също нарушение (във връзка с вече издадения му друг ЕФ за същия застрахователен период, който той е заплатил) е прието за неоснователно. В тази връзка съдът е посочил, че от изричния текст на чл. 638, ал. 4 КЗ се установява, че изпълнителното дейния в случая се състои в действие, а именно предприето управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. При действието като форма на изпълнителното деяние, за разлика от бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а нарушението се счита за довършено със самото осъществяване на деянието, като при всяко предприето ново действие от същия вид се извършва отделно нарушение, за което на основание чл. 18 от ЗАНН се носи самостоятелна отговорност. В решението си първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС, според която деянието представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение. Въз основа на така дадено определение, в решението е обосновано, че мястото и времето на извършване на деянието са съществени негови характеристики, елементи от индивидуализацията на същото и отграничаващи го от други деяния, т.е. дори и да е извършена идентична система от телодвижения като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние. Точно такъв е и процесния случай.

Накрая, съдът е обосновал и липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение се явява с по-висока степен на обществена опасност от типичните случаи с оглед данните, черпени от справките от гаранционен фонд, че периодът, през който процесното МПС е било без застраховка „Гражданска отговорност“, надхвърля 10 дни.

ІV. За правото:

8. Съобразно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, тоест глоба в размер на 250, 00 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец.

Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съобразно правилото на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а според чл. 10, ал. 2 от Наредбата, протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък(курсивът наш). В чл. 10, ал. 3 от Наредбата, е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

9. В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението на материалния и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1808 от 28.10.2021 год. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по АНД № 4984 по описа на същия съд за 2021 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                       

                                                                                       2.