№ 3096
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100501583 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20209788 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 20448/2020 на Софийски
районен съд, I гражданско отделение, 38 състав, е осъдена ответницата И. Б.
И., ЕГН: **********, да заплати на ищците Е. И. Ц., ЕГН: ********** и Д. С.
И., ЕГН: **********, по 2 597,26 лева, ведно със законната лихва от
28.05.2020г. до изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата до
предявения размер. Осъдена е И. Б. И., ЕГН: **********, да заплати на
ищците общо 605,66 лева разноски. Осъдени са ищците да заплатят на
ответницата И. Б. И. 254,38 лв. разноски.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу решението в частта, с която исковете са
уважени, е подадена въззивна жалба от ответницата И. Б. И., чрез
процесуалния представител адв. Б. М.. Изложени са съображения за
неправилност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че съдът
неправилно е квалифицирал предявения от ищците иск. Посочено е още, че
ищците не са доказали действителното извършване на плащанията във връзка
с посочените строително-монтажни работи. Твърди се, че съдът не е взел
предвид в достатъчна степен събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Въззивницата счита, че въззиваемите страни не са доказали
обема на извършената работа, както и че извършените от нея строително-
монтажни работи са доказани в достатъчна степен, за да бъде уважено
направеното от нея възражение за прихващане. На последно място, в жалбата
се посочва, че липсва обосновка по отношение на уважаването на иска по
чл.45 ЗЗД във връзка с платените разноски за извънсъдебна техническа
1
експертиза. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, както и за
присъждане на въззивника на разноските по делото и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Е. И.
Ц. и Д. С. И., чрез процесуалния им представител адв. Н.В.-П.. Изложени са
съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че с приемане на
доклада на делото, страните са се съгласили, че дадената правна
квалификация е правилна и съответстваща на предявения иск. Във връзка с
недоказаността на плащанията е посочено, че са представени договорите и
платежните нареждания, както и че плащанията са извършени по посочената
в договорите сметка. Добавено е, че извършените строително-монтажни
работи и стойността им са доказани със събраните по делото доказателства.
По отношение на възражението относно липсата на анализ на писмените и
гласните доказателства е посочено, че е била назначена съдебно-техническа
експертиза, че заключението на вещото лице е прието и не е било оспорено.
Също така са били обсъдени показанията на доведения от въззивника
свидетел, които са кредитирани в контекста на останалите доказателства и е
взето предвид обстоятелството, че свидетелят се явява съпруг на
въззивницата. Уточнено е, че дори и от разпита на свидетеля да е било
установено, че част от строително-монтажните работи, които ответницата е
твърдяла, че е извършила, са реално извършени, те не са представлявали
необходим ремонт на общите части, а подобрения в имот – лична
собственост. Твърди се още, че плащанията във връзка е тези ремонти са
направени преди повече от пет години и вземането е погасено по давност.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да се потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендират се
съдебните разноски за двете инстанции.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която предявените искове са отхвърлени.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Възраженията за неправилна правна квалификация на предявените искове са
неоснователни. Съгласно чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до
три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите
на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Смисълът на
закона е ясен – посоченият ред е приложим, когато самостоятелните обекти,
притежавани от различни съсобственици, са до три, включително три.
Обстоятелството, че ищците са провеждали „общи събрания“ е ирелевантно,
доколкото приложимият режим на управление на общите части в сграда
етажна собственост се определя от закона, а не по волята на съсобствениците.
Ето защо правната квалификация на исковете е по чл. 30, ал. 3 ЗС.
2
По същество решението на първоинстанционния съд е правилно, макар и по
различни съображения.
Ищците са предявили обективно и субективно кумулативно съединени искове
за присъждане на сумите от по 3 011 лв., дължими на всяка от тях,
представляващи приспадащия се на ответницата дял от разходите за
поддръжка и ремонт на покрива на жилищната сграда в режим на етажна
собственост, находяща се на улица „*******. Предявени са и обективно и
субективно кумулативно и евентуално съединени искове за осъждане на
ответницата да заплати сумите от по 250 лв. на всяка от ищците за
претърпени от тях вреди – извършен в резултат от поведението на
ответницата разход за изготвяне на експертно заключение относно
състоянието на покрива на посочената жилищна сграда, а в условията на
евентуалност ищците претендират 83,32 лв. за всяка от тях, представляващи
приспадащия се от ответника дял от разноските за изготвяне на експертно
заключение, съразмерно с частта ѝ от общите части на сградата.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че същите са собственици на
три самостоятелни обекта в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се на улица „*******, с идентификатор 68134.4337.206.1. Ищцата Е.
И. Ц. е собственик, заедно с трето неучастващо по делото лице, на имот с
идентификатор 68134.4337.206.1.1, находящ се на първи етаж от посочената
страда, както и 1/3 част от общото сервизно помещение на таванския етаж, 1/3
част от общите части на сградата и 1/3 част от правото на строеж върху
дворното място. Ищцата Д. С. И. е собственик, заедно с неучастващи в
производството лица, на имот с идентификатор 68134.4337.206.1.3, находящ
се на третия етаж от посочената сграда, заедно с 1/3 част от общото сервизно
помещение на таванския етаж, 1/3 част от общите части на сградата и 1/3 част
от правото на строеж върху дворното място. Ответницата И. Б. И. е
собственик на имот с идентификатор 68134.4337.206.1.2, находящ се на
втория етаж от посочената сграда, заедно с 1/3 част от общото сервизно
помещение на таванския етаж, 1/3 част от общите части на сградата и 1/3 част
от правото на строеж върху дворното място.
Въззивницата твърди, че по делото е останало недоказано извършването на
ремонтните дейности, както и заплащането на претендираните от ищците
суми.
В тази връзка по делото са ангажирани писмени и гласни доказателствени
средства, като е изслушано и заключение по допусната от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.
От представените писмени доказателства се установява, че между Е. Ц. и „З.
2017“ ЕООД са сключени два договора – от 13.10.2019 г. и от 12.11.2019 г. с
предмет ремонт на покрив на сграда в гр. София, ул. *******, въз основа на
направени от дружеството оферти, в които са описани строително-
монтажните работи. Във връзка с приемането на извършената работа са
съставени два приемо-предавателни протокола, от които е видно, че
възложителят е приел извършената работа без забележки.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че при
извършен оглед на процесната сграда вещото лице е констатирало, че са
налице следи от течове по тавана и стълбищната клетка; следи от течове и
3
пукнатини по тавана и входното антре на таванския етаж около лампата,
поради което същата не работела. Вещото лице е установило, че описаните в
исковата молба и уточнението към нея строително-монтажни работи са
изпълнени, като е остойностило същите.
От показанията на св. С.Т. се установява, че същият е взел участие при
извършването на ремонтни на покрива на сградата на ул. *******. За ремонта
през 2019 г. заявява, че не е взел участие в извършването му. Описва
състоянието на покрива през 2019 г., което било лошо.
При анализ на посочените доказателства следва извод, че ищците са доказали,
че покривът на сградата в режим на етажна собственост, по отношение на
който не се спори, че представлява обща част, е бил в състояние, което е
налагало извършването на ремонт, като направените от тях разноски в тази
връзка са необходими такива.
Заплащането на сумите за извършване на ремонта ищците доказват с
представените по делото платежи нареждания от 14.10.2019г. с наредител Е.
Ц. за сума от 4125,00 лв; платежно нареждане с наредител Д. И. от 16.10.2019
г. за сумата от 4 125,00 лв., платежно нареждане от 25.10.2019 г. с наредител
Е. Ц. за сумата от 4 125,00 лв. и платежно нареждане от 29.10.2019 г. с
наредител Д. И. за сумата от 3 925,00 лв. (общата заплатена сума е намалена с
200 лв., тъй като са извършени по-малко от предвидените работи, на което се
дължи и по-малката сума, която е превела Д. И.). След сключването на втория
договор от 12.11.2019 г., което се е наложило поради установена
необходимост от допълнителни работи, с платежно нареждане от 12.11.2019
г. Е. Ц. е заплатила сумата от 785 лв., а Д. И. е заплатила сумата от 985 лв. с
платежно нареждане от 13.11.2019 г. Като основание за направените
плащания във всички платежни нареждания е посочено „ремонт на покрив
София, ул. *******“. Посочените суми са изплатени по сметка с титуляр
управителя на дружеството изпълнител по договора за изработка. В тази
връзка ответницата е навела съображения, че доколкото сумите са заплатени
на физическо лице, а не на юридическото лице, страна по договора за
изработка, не е доказано извършване на плащането. От двата договора за
изработка е видно, че Я.Ж.Т. е управител на това дружество и сумите са
заплатени сметка, посочена в самите договори за изработка, по която страните
са се уговорили, че ще извършват плащанията.
Предвид изложеното, исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС се явяват доказани
по основание.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете следва да бъдат
уважени до размера, посочен в заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. Приел е, че квотата на ответницата в собствеността
е 33,33%, поради което приспадащата се част от направените необходими
разноски е в размер от 5027,87 лв., съответно ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на всяка от ищците сума в размер от 2513,93. Доколкото
решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която
исковете са отхвърлени до пълния предявен размер, въззивният съд приема,
че същите са основателни именно за посочената сума, дължима на всяка от
ищците.
По отношение на исковете с предмет сумата, заплатена за извършване
4
на техническа експертиза за състоянието на покрива на сградата на ул.
*******, първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ответницата
следва да се ангажира на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а не на основание чл. 45
ЗЗД, което е обусловило и отхвърляне на исковете за сумата над 83,32 лв. за
всяка от ищците (общо 166,65 лв.), до пълния предявен размер от по 250 лв.
за всяка от ищците (общо 500 лв.) Ето защо не следва да се обсъждат
развитите от ответницата съображения, че липсват предпоставките за
ангажиране на отговорността ѝ по чл. 45 ЗЗД.
Разноските за частната техническа експертиза се явяват необходими
такива, доколкото въз основа на заключението на инж. П., изготвила същата,
ищците са предприели необходимите действия за ангажиране на изпълнител и
са направили пазарно проучване, като са събрали оферти от различни
дружества. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати приспадащата ѝ се част от тези
разноски на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Заплащането на сумата е доказано с
представената по делото разписка за получената от инж. О. П. сума в размер
от 500 лв.
Възражението за прихващане, направено от ответницата с отговора на
исковата молба, се явява неоснователно.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, част от
строително-монтажните работи, описани в отговора на исковата молба, са
били действително извършени, а именно посочените в тт. 7 – 10 от таблицата
на стр. 5 от заключението. Разходите за тези дейности вещото лице е оценило
на сумата в общ размер от 754,53 лв. Доколкото реалното извършване на тези
строително-монтажни дейности се явява доказано, предвид заключението на
вещото лице в този смисъл, съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК
показанията на св. Б.И., съпруг на ответнцицата, който сочи, че тези ремонти
дейности са извършени по нейна инициатива и са заплатени от нея.
Въпреки че противно на приетото от първоинстанционния съд по
делото се установява, че ответницата е заплатила извършването на част от
посочените в отговора на исковата молба строително-монтажни дейности на
покрива, вземането ѝ спрямо ищците се явява погасено по давност.
Според ответницата възражението за погасителна давност на ищците
се явява преклудирано, доколкото следвало да бъде заявено в първото
открито съдебно заседание. Тези съображения не могат да бъдат споделени. В
конкретния случай в отговора на исковата молба не е уточнено кога
ответницата е извършила ремонтните дейности на покрива на сградата.
Такова уточнение е направено за първи път във второто открито съдебно
заседание, при разпита на св. И. и при изслушване на заключението на вещото
лице, което е посочило, че пред нея ответницата е заявила, че ремонтът е
извършван 2013 г. В този смисъл са и показанията на свидетеля И.. В същото
съдебно заседание процесуалният представител на ищците е направил
възражение за изтекла погасителна давност, като предвид изложените
обстоятелства, в конкретния случай то не се явява преклудирано.
Същото е основателно, доколкото активното вземане (това на
ответницата) е възникнало 2013 г., а пасивното вземане (това на ищците) е
възникнало през 2019 г. Съгласно трайната практика на ВКС, например
5
Решение № 35 от 25.07.2017 г. по т.д. № 3164/2015 г. на ВКС, І т.о., и
цитираната в него съдебна практика, е възможно да се извърши съдебно
прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане, което е
погасено по давност, ако преди изтичането на давностния срок за активното
вземане са били налице предпоставките за извънсъдебното прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД. В хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни
насрещни вземания /или едно от тях/, правният ефект на съдебното
прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и занапред. В
случая обаче предпоставките за извършване на извънсъдебно прихващане не
са били налице преди изтичането на давностния срок за активното вземане –
същият е изтекъл през 2018 г., а пасивното вземане (това на ищците) е
възникнало през 2019 г. Ето защо възражението за погасяване по давност на
активното вземане на ответницата е основателно.
Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението на Софийски районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Същите са в размер
от 787,32 лв. с ДДС, съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Реалното им заплащане
да доказва с фактура от 27.06.2022 г., съдържаща и разписка за платената
сума. От ответницата е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото е неоснователно, доколкото съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение в този случай е 589,72 лв. без
ДДС или 707,64 лв. с ДДС (съгласно § 2а от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на ЗДДС). Доколкото претендираното
възнаграждение е в размер малко над минималния, а процесуалният
представител на ищците е подал отговор на въззивната жалба и се е явил в
открито съдебно заседание, не са налице предпоставките за намаляване на
възнаграждението поради прекомерност.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20209788 от 10.11.2021 г. по гр. д. №
20448/2020 на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 38 състав, в
обжалваната част, с която на основание чл. 30, ал. 3 ЗС е осъдена И. Б. И.,
ЕГН: **********, да заплати на Е. И. Ц., ЕГН: **********, и Д. С. И., ЕГН:
**********, сумите от по 2 597,26 лева на всяка от тях, представляващи
приспадащия се на ответницата И. Б. И. дял от необходимите разноски за
поддръжка и ремонт на покрива на жилищната сграда, находяща се в гр.
София, ул. *******, ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на Е. И. Ц., ЕГН: ********** и Д. С. И., ЕГН: **********, и двете с
6
адрес: гр. София ул. „*******, сумата от 787,32 лв., представляваща съдебни
разноски – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7