Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 09 август 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 11.07.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 162 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, Бизнес Парк С.,
сграда 6 срещу Ц.П.Ц. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 81,42 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна
услуга от 12.05.2016 г. за периода от 12.05.2016 г. до 31.08.2016 г. и сумата
167,76 лв.-главница, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 12.05.2016 г. за периода от 12.05.2016 г. до 30.09.2016 г., за които
вземания са издадени следните фактури: № **********/01.06.2016 г., № **********/01.07.2016
г., № **********/01.08.2016 г., № 72454886419/01.09.2016 г., №
**********/01.10.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главни
задължения от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.11.2018 г.
до окончателното изплащане на задълженията. Претендират
се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение въз основа на договор
за далекосъобщителна услуга от 12.05.2016 г. и договор за лизинг от 12.05.2016
г. В срока на действие на двата
договора били издадени следните фактури: № **********/01.06.2016 г., №
**********/01.07.2016 г., № **********/01.08.2016 г., № 72454886419/01.09.2016
г., № **********/01.10.2016 г., с които били начислени следните задължения:
сумата 81,42 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от 12.05.2016 г. за
периода от 12.05.2016 г. до 31.08.2016 г.; сумата 167,76 лв.-главница,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.05.2016 г.
за периода от 12.05.2016 г. до 30.09.2016 г.
Поддържа се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника да заплати главницата, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, ищецът е упражнил правото си да
прекрати договора за далекосъобщителна услуга. Твърди се и че ответникът не е
изпълнил задълженията си да заплати на ищеца сумата 167,76 лв.-главница,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.05.2016 г.
за периода от 12.05.2016 г. до 30.09.2016 г. Сочи се, че съгласно двата договора ищецът има право да получи в срок
всички начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения, на 05.11.2018 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч. гр. дело №
4772/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 06.11.2018 г., която била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и
настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че
длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият
иск.
Ответникът Ц.П.Ц., чрез особения си представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. Д.К., в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани по следните
съображения: В заповедното производство
връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е извършено само формално, по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, без същата заповед да е стигнала до знанието на
ответника; неизпълнението на задължения от страна на ищеца не се дължи на
обстоятелства, за които той отговаря; налице е значително разминаване между
сумите по фактурите и претендираните суми, което съставлява нередовност на
исковата молба; двата договора между страните са с изключително дребен шрифт и
неясни.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4772/2018 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Ц.П.Ц. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор без номер от 12.05.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответника
Ц.Ц. за мобилни услуги по абонаментен план „Стандарт” за SIM карта 89359050000709594975 с месечна абонаментна такса 15,99
лв. за срок от 24 месеца. Представено е и
подписано от ответника приложение към договора за мобилни услуги, имащо
характер на ценоразпис, което не установява конкретно съдържание на
облигационна връзка между страните.
Представен е и договор без номер от 12.05.2016 г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответника Ц.Ц. за лизинг за мобилен телефон Telenor Smart Plus II
Black за срок от 23 месеца и месечна лизингова
вноска 6,99 лв.
От горепосочените два договора от 12.05.2016 г. се
установява, че страните са били в облигационни отношения въз основа на
сключените между тях договор за далекосъобщителни услуги и договор за лизинг,
като ответникът е декларирал, че е получил копие от Общите условия на мобилния
оператор, относими към предоставените услуги и към договора за лизинг и е
запознат с разпоредбите им.
По делото не са представени приложимите към договора Общи
условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги и Общи условия на договор за лизинг, но същите са публикувани
на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че
ищецът е установил тяхното съдържание. Съгласно Общите условия: Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването на
фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не
бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати
договора, както и да получи неустойка, като уговорката за неустойка-чл. 76 от
Общите условия е отменена с решение №
240 от 10.02.2016 г., постановено по търг. дело № 3678/2014 г. по описа на
Софийски апелативен съд по иск на КЗП.
Представени са фактури, както следва: № **********/01.06.2016
г., № **********/01.07.2016 г., № **********/01.08.2016 г., №
72454886419/01.09.2016 г., № **********/01.10.2016 г. и приложенията към тях, в
които е начислено потребление на далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефон
с № 0892 600 429 на обща стойност 81,42 лв., лизингови вноски в общ размер на
167,76 лв., както и неустойки, чиято дължимост не е предмет на настоящото дело.
От правна страна.
По иска за главница за мобилни
услуги.
За да бъде основателен иска за реално
изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така и
изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на
претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с
определение от 06.06.2019 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между
страните на договор от 12.05.2016 г. за мобилни услуги, като ответника, чрез особения
си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Д.К., своевременно е навел
възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.
По делото липсват доказателства
относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на уговорените
услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактури: № **********/01.06.2016
г., № **********/01.07.2016 г., № **********/01.08.2016 г., №
72454886419/01.09.2016 г., № **********/01.10.2016 г. и съответните приложения
към тях, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея,
а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в
договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като
частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на
ответника чрез особен представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да
докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи
ищецът в настоящия процес не стори.
Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил
на ответника далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба, както и че
е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно Общите условия.
По делото не бе установен
обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на
разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури бяха оспорени
от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо съдът намира,
че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса,
тъй като липсва оспорване на обстоятелството, че през процесния период
телефонният номер на мобилния телефон е бил активен. Месечната такса за четирите
процесни месеца (периода от 12.05.2016 г. до 31.08.2016 г.) е 63,96 лв. (4 х 15,99
лв.) и в този размер установителният иск следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното
предявеният иск за главница се явява основателен до размера от 63,96 лв., а в
останалата си част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за главница за лизингови
вноски.
От приетия
по делото договор за лизинг от 12.05.2016 г. се установява, че между ищцовото
дружество от една страна, като лизингодател, и ответника от друга, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг на мобилен телефон Telenor Smart Plus II
Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 6,99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на
настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателя
му предава устройство във вид годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован
с цялата документация, включително гаранционна карта.
Относно наличието на основание за начисляване на посочените суми съдът взе предвид уговореното в договора за лизинг
(чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора
за лизинг, дължими и платими.
При това положение съдът приема, че между страните е сключен договор за
лизинг на горепосочения мобилен телефон, по който ответникът не е изпълнил
задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на основание този
договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 167,76 лв.
и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца тази сума.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК
разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото за ищеца възниква право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е представил
доказателства, че е направил следните разноски: сумата 385,00 лв. – разноски за
внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 4772/2018
г. на Врачански районен съд, от които му се следва сумата 358,02 лв. и сумата 585,00
лв. – разноски за внесена държавна такса (75,00 лв.), депозит за особен
представител (150,00 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение (360,00 лв.) по
гр. дело № 162/2019 г. на Врачански
районен съд, от които му се следва сумата 544,01 лв.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
че Ц.П.Ц. с ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***,
гр. С., ж.к. „***“, Бизнес Парк С., сграда 6 сумата 63,96 лева, представляваща главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от
12.05.2016 г. за периода от 12.05.2016 г. до 31.08.2016 г., както и сумата 167,76 лева, представляваща главница за
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.05.2016 г. за периода от
12.05.2016 г. до 30.09.2016 г., за които вземания са издадени следните фактури:
№ **********/01.06.2016 г., № **********/01.07.2016 г., № **********/01.08.2016
г., № 72454886419/01.09.2016 г., № **********/01.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 05.11.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 2973 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 4772/2018 г. на
Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 от ГПК за незаплатена
далекосъобщителна услуга за разликата от уважения размер 63,96 лв. до пълния
претендиран размер 81,42 лв.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК Ц.П.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, Бизнес Парк С., сграда
6 сумата 358,02 лева –
разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч.
гр. дело № 4772/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 544,01 лева – внесена държавна такса, депозит
за особен представител и заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 162/2019
г. на Врачански районен съд, всички разноски изчислени съразмерно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: