Присъда по дело №2988/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 136
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330202988
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 136
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниМария П. Високалийска

заседатели:Росица Н. Звездарова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Кирил Т. Мавродиев
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20225330202988 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. КР. Р. – роден на **** г. в ***, с постоянен
адрес в ***, б., български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
неустановена дата през месец май 2021г. до неустановена дата в периода от
07.06.2021г. до 08.06.2021г./включително/ в гр.Пловдив,при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК с две отделни
деяния,които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление,като отделните деяния са извършени през непродължителни
периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите и при условията на опасен рецидив-като
деецът е извършил престъплението,след като е бил осъждан за тежко
1
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер,като поне за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл.66 от НК е отнел чужди движими вещи от владението на Т. Х.
П. ЕГН:********** от *** на обща стойност 405.00лв./четиристотин и пет
лева/ без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,както
следва:
-на неустановена дата през месец май 2021г. в гр.Пловдив е отнел
чужда движима вещ-мобилен телефон марка „А1 Alpha 20“ с ИМЕЙ№*** на
стойност 200/двеста/лева;
-на неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до 08.06.
2021г./включително/ в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ-мобилен
телефон марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ№*** и ИМЕЙ
№*** на стойност 200/двеста/лева и силиконов калъф за телефон на стойност
5 /пет/ лева, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” вр.чл. 26 ал.1 вр. чл.58А, ал.4
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК ГРУПИРА наказанието,
наложено на подсъдимия П. К. Р. по настоящото дело в размер на ДЕВЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и наказанието, наложено му по НОХД №
4882/2021 г. по описа на РС – Пловдив в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА
така определеното и наложено на подсъдимия П. К. Р. едно общо най-тежко
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от
така определеното и наложено на подсъдимия П. К. Р. едно общо най-тежко
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода
времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК по всяко едно
от осъжданията, както и времето през което е търпял наказанието, наложено
2
му по НОХД № 4882/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. К. Р. ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 78 /седемдесет и осем/ лева по сметка на ОДМВР –
Пловдив за направените в хода на досъдебното производство разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 24.06.2022г. ПО НОХД № 2988/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
П.К.Р., ЕГН ********** в периода от неустановена дата през месец май
2021г. до неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до
08.06.2021г./включително/ в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,като отделните
деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
при условията на опасен рецидив – като деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи от
владението на Т.Х.П. ЕГН: ********** от *** на обща стойност
405.00лв./четиристотин и пет лева/ без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
-на неустановена дата през месец май 2021г. в гр.Пловдив е отнел
чужда движима вещ – мобилен телефон марка „А1 Alpha 20“ с ИМЕЙ №***
на стойност 200/двеста/ лева;
-на неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до 08.06.
2021г./включително/ в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №
*** на стойност 200/двеста/ лева и силиконов калъф за телефон на стойност 5
/пет/ лева
- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, буква „а” и буква „б” вр.чл. 26 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия Р. да се определи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на 9 месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като му се възложат и
разноските в производството в размер на 78 лв.
Защитникът на подсъдимия Р. – адв. Г.-Г., сочи, че фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, е безспорно установена. Моли съдът
1
да приложи чл. 55 от НК, взимайки предвид многобройните смекчаващи
обстоятелства, както и да извърши кумулация с предходно осъждане на
подсъдимия.
Подсъдимият Р. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му, като моли съда да направи и кумулацията. В последната си
дума изразява съжаления, поднася извинението си и сочи, че е готов да поеме
вината си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П.К.Р. е роден на **** в ***, с постоянен адрес в ***,
***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият П.К.Р. бил осъждан:
1.С Присъда №247/26.09.2016г. по НОХД №3073/2016г. на РС-
Пловдив,влязла в законна сила на 12.10.2016г. за престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК вр. чл.373 ал.2 от
НПК вр. чл. 58А ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 06.01.2017г.
2. С Определение №463/31.05.2017г. по НОХД №3343/2017г. на РС-
Пловдив,влязло в законна сила на 31.05.2017г. за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“
от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година при първоначален „строг“ режим. Наказанието е
изтърпяно на 23.04.2018г.
3. С определение №24/13.07.2017г. по НОХД №364/2016г. на РС-
Пещера,влязло в законна сила на 13.07.2017г. за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.29 ал.1 б.“А“ и
б.“Б“ от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗИНЗС е
определен „строг“ режим на изтърпяване.
С Протоколно определение №135/04.10.2017г. по ЧНД №185/2017г. по
описа на РС-Пещера, по отношение на П.К.Р. е определено едно общо най-
тежко наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ по влезлите в
сила присъди по НОХД №3073/2016г. по описа на РС-Пловдив и НОХД
№364/2016г. по описа на РС-Пещера, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Постановено е П.К.Р. да изтърпи отделно
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален
2
строг режим,наложено му с Определение №463/31.05.2017г. по НОХД
№3343/2017г. по описа на РС-Пловдив.
4. С определение №943/29.10.2019г. по НОХД № 5319/2019г. на РС-
Пловдив, влязло в законна сила на 29.10.2019г. за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ вр.чл.26 ал.1 от
НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година и 6 месеца.На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗИНЗС е
определен „строг“ режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на
21.12.2020г.
Свидетеля Т.П. живеел в *** на ***. На неустановена дата през месец
май 2021г., св. П. се прибрал в стаята, която обитавал. Поради
обстоятелството, че времето било топло, св.П. бил отворил вратата на
терасата си. Св. П. бил оставил мобилния си телефон марка „А1 Alpha 20“ с
ИМЕЙ №*** да се зарежда върху сак, намиращ се до една от стените в
стаята, в дясно от входната врата. След това заспал. Докато спял, през
отворената врата на терасата подс. Р. влезнал в помещението и забелязал
мобилния телефон, включен в зарядното устройство. Впоследствие подс. Р.
взел мобилния телефон, заедно със зарядното и напуснал стаята през терасата.
На следващата сутрин св. П. се събудил и установил, че мобилният му
телефон, заедно със зарядното устройство, липсвал. От стационарния
телефон в стаята си, св. П. се опитал да позвъни на мобилния си телефон, но
същият бил изключен. Впоследствие на 16.05.2021г. подс. Р. посетил
Заложна къща“Кеш Корект“ ЕООД в гр.Пловдив. В този ден на работа бил
св.Г.В.-*** в заложната къща. Подс. Р. показал мобилния телефон на св. В. и
го попитал за каква сума можел да го заложи. Св.В. оценил мобилния
телефон на стойност 60лева. Подс. Р. се съгласил и заложил вещта, за което
бил издаден заложен билет №70099 от 16.05.2021г. Подс. Р. се подписал на
заложния билет,след което взел въпросната сума и напуснал офиса на
заложната къща.След около един час, подс. Р. отново се върнал в заложната
къща и попитал св. В., колко още можел да му даде ако му продаде телефона,
който бил заложил. Св. В. заявил,че можел да му доплати 40 лева. Подс. Р. се
съгласил, след което св. В. издал втори заложен билет №70108 от 16.05.2021г.
за сумата от 100лева ,в който било записано,че срокът на договора е за един
ден. Впоследствие св. В. на 17.05.2021г. продал мобилния телефон на клиент с
неустановена по делото самоличност.
На 07.06.2021г. св. П., след като получил пенсията си, посетил офис на
„А1 България“ ЕАД и закупил мобилен телефон марка „А1 Alpha 20+
Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №***, след това минал през
хранителния магазин в квартала и закупил бутилка водка 500мл.
Впоследствие се прибрал в стаята си в *** и изпил бутилката водка, след
което заспал. Когато се събудил св.П. забелязал, че в стаята му бил подс. Р.,
който седял до леглото на св. П. и разглеждал мобилния му телефон марка
„А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ№*** и ИМЕЙ №***, който бил с
поставен силиконов калъф. Това се случило в периода от 07.06.2021г. до
3
08.06.2021г. Св. П. попитал подс. Р. какво правел в неговата стая, но той не му
отговорил. Подс.Р. оставил мобилния телефон и напуснал стаята.
Впоследствие св.П. отново заспал. Мобилният му телефон се намирал на
леглото до главата му. В периода от 07.06.2021г. до 08.06.2021г. подс. Р.
отново влезнал в стаята на св. П. и докато последния спял, отнел мобилния му
телефон марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ№*** и ИМЕЙ
№*** със силиконов калъф. На 08.06.2021г. св. П. се събудил и установил
липсата на мобилния си телефон. Отново позвънил на него, но установил,че
същият бил изключен. Св. П. си спомнил,че подс.Р. бил влизал в стаята му в
горепосочения период и решил да го потърси в неговата стая, но
установил,че стаята на подс. Р. била заключена и никой не отварял.
Впоследствие св. П. се срещнал със св. С., който бил *** на ***, и му
съобщил за кражбата. Св. С. от своя страна придружил св. П. до сградата на
06 РУ на МВР-гр.Пловдив, където последния подал жалба за случилото се.
Впоследствие, на неустановена дата подс. Р. се срещнал със св. С.Й..
Двамата се познавали от известно време. Двамата се заприказвали и подс. Р.
споделил със св. Й., че щял да ходи в заложна къща, за да заложи мобилен
телефон. След това подс. Р. бръкнал в джоба си и извадил мобилния телефон
марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ№*** и ИМЕЙ №*** със
силиконов калъф, който бил отнел от св. П.. Св. Й. попитал подс. Р. откъде
бил взел този телефон, а подс. Р. му завил, че го бил купил от мобилен
оператор. Понеже сестрата на св. Й. имала нужда от мобилен телефон, св. Й.
попитал подс. Р. за каква сума продавал телефона. Подс. Р. заявил,че искал да
го продаде за сумата от 100 лева. Св. Й. предложил на подс. Р. да закупи
телефона за сумата от 50 лева. Подс. Р. се съгласил. Св. Й. имал в себе си 40
лева и ги дал на подс. Р., а той от своя страна му предоставил мобилния
телефон. Впоследствие св. Й. занесъл мобилния телефон на сестра си – С..
След около една седмица, докато св. Й. разхождал кучето, до него спрял
патрулен автомобил на 06 РУ на МВР-гр.Пловдив. В автомобил бил и подс.
Р.. От автомобила излязъл полицейски служител и попитал св. Й. дали е
купувал от подс. Р. мобилен телефон. Св. Й. заявил на полицейския
служител,че действително подс. Р. му бил продал мобилен телефон, който в
момента се ползвал от сестра му. Впоследствие на 18.06.2021г. св. Й. с
протокол за доброволно предаване предал мобилния телефон марка „А1 Alpha
20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ № *** и ИМЕЙ № *** със силиконов калъф
на инсп. Г.С.-*** на 06 РУ на МВР-гр.Пловдив.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно стоково-
оценъчна експертиза /л.54-55 от ДП/,от която било установено,че стойността
на отнетите вещи била,както следва:
-1бр. мобилен телефон марка „А1 Alpha 20“ с ИМЕЙ №*** на
стойност 200/двеста/лева.
-1бр. мобилен телефон марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с
ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №*** на стойност 200/двеста/лева
4
-1бр. силиконов калъф за телефон на стойност 5 /пет/ лева

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите В., П., К., С., и Й.;
- от приложените по ДП писмени доказателства и доказателствени
средства, включително и справки за съдимост, Протокол за доброволно
предаване от 18.06.2021г., Приемо-предавателен протокол от 25.06.2021г.,
Договор за продажба на изплащане № *********, Заявление за смяна на Sim
карта, Заложен билет № 70108, Заложен билет № 70099, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 17.11.2021г.;
- от заключението на съдебно-оценъчната експертиза на в.л. К.;
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на
разследването показания на свидетелите, най-вече на св. П. и на приобщените
по делото писмени доказателства, като същите напълно подкрепят даденото
самопризнание от подсъдимия.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.
5

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият П.К.Р., ЕГН ********** в периода от неустановена
дата през месец май 2021г. до неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до
08.06.2021г./включително/ в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,като отделните
деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
при условията на опасен рецидив – като деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи от
владението на Т.Х.П. ЕГН: ********** от *** на обща стойност
405.00лв./четиристотин и пет лева/ без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
-на неустановена дата през месец май 2021г. в гр.Пловдив е отнел
чужда движима вещ – мобилен телефон марка „А1 Alpha 20“ с ИМЕЙ №***
на стойност 200/двеста/ лева;
-на неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до 08.06.
2021г./включително/ в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „А1 Alpha 20+ Black+PH+Sc.prot“ с ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №
*** на стойност 200/двеста/ лева и силиконов калъф за телефон на стойност 5
/пет/ лева
- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, буква „а” и буква „б” вр.чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираните вещи, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи
от владението на държателя им – св. П., като е налично прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна
на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху
вещите, като впоследствие е имал възможност да се разпорежда с тях.
Липсвало е и съгласие от страна на държателя на вещите – св. П.,
подсъдимият да придобие тези вещи.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
6
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението и на двете от които не е било
отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият е осъждан с Присъда
№247/26.09.2016г. по НОХД №3073/2016г. на РС- Пловдив, влязла в
законна сила на 12.10.2016г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194,
ал.1, във вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК, като му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален строг
режим, като същото е било изтърпяно на 06.01.2017г. , което е достатъчно да
обуслови приложението на б. „А“ на чл. 29 от НК, доколкото не е изтекъл и 5-
годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наказанието.
Рецидивната деятелност по отношение на настоящото деяние по б. „Б“ на чл.
29 от НК се обуславя от своя страна с описаното по-горе осъждане, както и с
осъждането с определение №24/13.07.2017г. по НОХД №364/2016г. на РС-
Пещера,влязло в законна сила на 13.07.2017г., за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.4 и т.5 вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.29 ал.1
б.“А“ и б.“Б“ НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – сумата да бъде противозаконно присвоена, като
същото е изводимо от извършеното впоследствие разпореждане с тях чрез
залагането на единия телефон в заложна къща и чрез продажбата на другия на
св. Й.. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е
осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки усилията си за неговото настъпване.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия Р., се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При
определяне на размера на наказанието, съдът обсъди степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 55, ал.1, т.1 НК, доколкото и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко с оглед особеностите на
процесния случай.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изразеното още на
7
досъдебното производство съжаление за стореното и проявената критичност,
направеното още на досъдебно производство признание на вината,
съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент, мотивите за
извършването му и последващите довършване на деянието действия на
подсъдимия, което съществено е улеснило работата на разследващите органи
по разкриване на престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че
поначало, в производство, протекло по чл. 371, т. 2 от НК, каквото е
настоящото, стореното формално самопризнание не се отчита при определяне
на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а впоследствие се взема
предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7 от ТР № 1/09 г. на
ОСНК на ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика приема, че
направените самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи такива и
при индивидуализация на наказанието, в случаите, когато подсъдимият е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговите извършители още в хода на досъдебното
производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на
компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното процесуално
поведение на подсъдимия Р. в хода на наказателното производство,
включително непосредствено след извършването на деянието, и по-конкретно
- че същият е посочил в пълнота пред органите на разследването извършените
от него действия, включително какво е направил с отнетите вещи след
присвояването им. С оглед на изложеното, налице са основанията, визирани в
ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС стореното от дееца самопризнание да се цени
като смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, която е
показателна за степента на засягане на обществените отношения, и не
позволява употребата спрямо дееца на прекомерна по количество и
интензитет наказателна репресия, за да не се наруши балансът и да се
достигне до диспропорция между преследваните от законодателя цели и
употребените за постигането им средства.
Като отегчаващи обстоятелства съдът цени данните за предходната
съдимост на подсъдимия (извън осъждането, което обуславя правната
квалификация на деянието като такова при опасен рецидив) и лошите
характеристични данни за подсъдимия – неангажиран с обществено полезен
труд и превърнал посегателствата срещу собствеността в траен свой източник
за набавяне на средства.
При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че смекчаващите
8
обстоятелства, макар да не преобладават значително като брой, надделяват
като интензитет, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко.
Поради това и съдът счита, че на подсъдимия следва да се определи
наказание под законовия минимум, като наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца се явява справедлив и кореспондиращ на обществената
опасност на деянието и дееца.
Следва да се посочи, че в случая, доколкото производството е
преминало по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК,
са налице основанията както на чл. 58а от НК, така и на чл. 55 от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато са налице едновременно
условията на чл. 58а, ал. 1-3 от НК и на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл.
55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Такъв се явява и настоящият
случай, доколкото при определяне на наказание в минималния посочен в чл.
196, ал. 1, т. 1 от НК размер, редуциран с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК, би се стигнало до налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер,
надхвърлящ определеното от настоящия състав наказание, при което
приложението на чл. 55 от НК в настоящия случай се явява по-благоприятно
за дееца.
Настоящото деяние е извършено в периода от неустановена дата през
месец май 2021г. до неустановена дата в периода от 07.06.2021г. до
08.06.2021г. От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че
продължаваното престъпление, предмет на настоящото наказателно
производство и деянието, извършено от подсъдимия по НОХД № 4882/2021
г., по описа на Районен съд – Пловдив се явяват извършени в условията на
съвкупност (преди по което и да било от двете дела да има влязла в сила
присъда), поради което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
осъжданията по тях следва да бъдат групирани, като на подсъдимия се
определи едно общо най-тежко наказание, а именно наказанието наложено по
НОХД № 4882/2021 г., по описа на Районен съд – Пловдив, в окончателен
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът не намира, че в процесния случай следва да се прилага чл. 24 НК,
с оглед на малкия брой деяния в групата, а именно две, и с оглед невисокият
размер на наказанията.
Доколкото не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс на подс. Р. – наказанието по НОХД
№ 5319/2019г. по описа на РС-Пловдив, изтърпяно на 21.12.2020г., на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да се определи
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното общо най-
тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 25, ал.2 от НК следва да се
приспадне от така определеното и наложено на подсъдимия П.К.Р. едно общо
9
най-тежко наказание една година и четири месеца лишаване от свобода
времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК по
всяко едно от осъжданията, както и времето през което е търпял наказанието,
наложено му по НОХД № 4882/2021 г. по описа на РС – Пловдив.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият
П.К.Р. да заплати сумата от 78 /седемдесет и осем/ лева по сметка на ОДМВР
– Пловдив за направените в хода на досъдебното производство разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
10
Съобщи за изтекли лични данни