Присъда по дело №257/2017 на Окръжен съд - Шумен

                 МОТИВИ  към  НОХД № 257/2017 описа на ШОС

 

 

Подсъдимият Ю.П.В., ЕГН - ********** е предаден на съд с обвинения за три престъпления, както следва:

1. За това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 13.09.2013г. в землищата на с.Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител звено ХТР Шумен” в „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, и причинил значителни вреди на „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море в размер на 470 411 м³ вода на стойност 49 003 лева – престъпление по  чл. 219, ал. 3 във вр. с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК;

2. За това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 13.09.2013г. в землищата на с.Стоян Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ръководител на предприятие - „Ръководител звено ХТР Шумен” в „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море, нарушил и допуснал да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната с цел улесняването на стопански риболов на находящите се в язовир „Нови пазар1“ рибни ресурси, улеснил наемателя на цитирания язовир „Алгеа Индъстри“ ЕООД гр. Девня в организирането на стопанския риболов на риба – толстолоб – 19 700 кг., -  престъпление по чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

3. И в това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 06.09.2013г. в землищата на с.Стоян Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ръководител на предприятие - „Ръководител звено ХТР Шумен” в „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море, е използвал служебното си положение, за да набави за другиго - „Алгае индъстри“ ЕООД гр. Девня, представлявано от Д.В.С., противозаконна облага - парична сума в размер на 29 560 лв. – престъпление по чл. 283 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Делото е внесено за разглеждане след отменена оправдателна присъда и връщането му за доразследване на прокурора. При първоначалното разглеждане на делото не е имало предявен граждански иск и конституирани. граждански ищци, поради което при новото разглеждане на делото такива вече не могат да бъдат конституирани., съгласно константната практика на ВКС по този въпрос. В хода на съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК прокурорът направи изменение на обвинението свързано с фактически данни, но без промяна на правната квалификация. Измененото обвинение беше прието от съда и на странитете беше дадена възможност да се запознаят и подготвят по него.

Разпитан по време на досъдебното производство В. е заявил, че разбира обвиненията, но се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Позицията на подсъдимия Ю.В. в хода на съдебното производство е, че не се признава за виновен по обвиненията. Дава подробни обяснения като счита, че е невинен, че не той е извършил вменените му престъпни деяния и че на дружеството не е причинена щета. Смята, че не е извършил нищо нередно. В последната си дума моли да бъде оправдан по всичките обвинения.

 

           От събраните по делото писмени и гластни доказателства и приетите експертизи, съдът приема следната фактическа обстановка:

 

Язовир „Нови Пазар 1“, с обща площ 421,329 дка. се намира в землищата на село Памукчи /ПИ № 000158-397,958 дка/ и на село Стоян Михайловски /ПИ № 000130-23.371 дка/. С Разпореждане № 82 на Министерски съвет от 23.08.1993 година за преобразуване на „Хидромелиоративни системи“ в еднолично акционерно дружество /ЕАД/ с държавно имущество „Напоителни системи“ София, язовирът е бил включен в дълкотрайните материални активи /ДМА/ в капитала на дружеството – отговор от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление от 19.12.2017 – л.269, с приложено към него копие от Разпореждане № 82/1993 на МС и извлечение от ивентарната книга; отговор от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление от 02.01.2018 – л.290 и нотариален акт № 64 том ХVІ, рег № 10240, дело № 2364 от 2015 и нот. акт за поправка на нот.акт № 37, том ХІІІ, рег.№9098, дело № 1848 от 2016 год. и двата на нотариус П.А.с рег. № 346 на Нотариалната камара и район на действие РС Нови пазар; отговор от Министрество на земеделието и храните изх. № 0202-52 от 19.09.2016 год. – л.265. Язовира е бил включен в активите на дружеството, стопанисвал се от Централното управление на „Напоителни системи“ ЕАД София и бил на оперативно управление на ръководителя на хидро-техническия район Шумен – подсъдимия Ю.В..

 

Подсъдимият Ю.П.В., ЕГН ********** е неосъждан – л. 157, т.5. От 2010 година бил управител на „Напоителни системи“ клон Шумен – договор РД № 14-41 от 03.02.2010 год. за възлагане на управлението на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен – л.106, т.5; пълномощно от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление – л.112, т.5; указания от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление; удостоверение от 09.02.2010 год. на Агенцията по вписвА.ята – л.115, т.5. През 2011 година била извършена реорганизация в ЕАД „Напоителни системи“  със Заповед  № РД 56-37 от 27.05.2011 год. на Министъра на земеделието и хрА.те /л. 139, т.5 и протокол по чл. 232а от ТЗ – л.143, т.5/ като били закрити 12 клона, в т.ч. и клон Шумен, а клон Варна бил променен на клон Черно море и поел активите и пасивите и на досегашните клонове Шумен и Бургас, които станали хидротехнически райони към новосъздания клон Черно море. В. бил назначен за ръководител звено ХТР /хидро-технически район/ Шумен в Напоителни системи ЕАД клон „Черно море“, с трудов договор  № 00016 от 06.07.2011 г. за неопределeно време – л.160, т.1. В това качество му е връчена длъжностна характеристика на ръководител звено ХТР, код по НКПД: 12196011 /национален класификатор на професиите и длъжностите/, която носи дата на връчване 06.07.2011г. – л.153, т.5; /обяснения на подсъдимия В., показанията на св. Т.Е.,  длъжностна характеристика ХТР – копие – л.105, т.2; заповед № РД – 110 193 от 29.12.2008 на „Напоителни системи“ ЕАД за утвърждаване на правилник за вътрешния трудов ред, ведно с Правилника – л.73, т.5, молба за назначаване на длъжност ръководител ХТР от В. – л.122, т.5;  длъжностна характеристика ХТР – оригинал – л.153, т.5/.

През 2011 година подсъдимия В. предложил на ръководството на „Напоителни системи“ ЕАД в язовир „Нови Пазар 1“ да се извършва рибностопанска дейност, като се извърши зарибяване на язовира, за ползване в бъдеще за стопански риболов. За целта закупили зарибителен материал- малки шаранчета и ги пуснали в язовира. Материалът бил закупен от фирма „ГИТА ФИШ“, собственост на свидетеля Г.И.Г.. На 25.03.2011 г. свид. Г. закупил 1 тон малки шаранчета от гр.Карнобат и същия ден ги пуснал в яз.“Нови Пазар 1“ – обясненията на подсъдимия В., показанията на св. Г.Г., фактура № 47 от 25.03.2011, протокол за зарибяване по чл. 52 от ЗРА от 25.03.2011, констативен протокол № 28 от 25.03.2011 на ИАРА за извършено зарибяване, констативен протокол № 29 от 26.03.2011 на ИАРА за извършено зарибяване – л. 90-96, т.2 в оригинал и копия.

 

 По-късно, поради липса на средства за захранване на рибата, било решено да се предложи язовира за любителски риболов. Било взето решение да се започне процедура по отдаване на язовира под наем. При спазване на предвидената законова процедура бил проведен търг, който бил спечелен от фирма „СЕВЪН“ ЕООД.  На 13.03.2012 г. бил сключен договор за наем № Д-53-58 от 13.03.2012 год. между изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД София и А.А., управител на фирма „СЕВЪН“ ЕООД. Наемният договор бил сключен за срок от три години – л.44, т.2. Преди изтичане на този срок, язовирът бил освободен от наемателя и предаден на наемодателя с приемо-предавателен протокол от 13.03.2012 година – л.49, т.2. След това ръководството на „Напоителни системи“ EАД решили да сключат нов договор за наем. Подсъдимият Ю.В. изготвил становище до управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон „Черно море“ - инж. В.К., в което изразил мнението си, че счита отдаването под наем на язовир „Нови Пазар 1“ и кА.за финансово обосновано. Същото становище написал и инж. В.К. до изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД – София. /обясненията на В., показанията на св. К., св. А.А., констативен протокол от 09.07.2013 на БДЧР – л.21, т.2; договор за наем № Д-53-58 от 13.03.2012 год., приемо-предавателен протокол от 13.03.2012 година – л.49, т.2; становище на В. – л.116, т.2; становище на В.К., ведно със справка за ДМА на „Напоителни системи“ ЕАД към 12.12.2013г. – л.117-119, т.2; експертна оценка за определяне на пазарна стойност при отдаване под наем, ведно със скици и констативни протоколи за техническото състояние на язовира преди отдаването му под наем – л. 120 и сл., т.2/.

 

Свидетелят Д.В.С. ***. Имал фирма „Агро Инвест 2009“ ЕООД – гр. Девня за търговия с бира и безалкохолно. Той се познавал с подсъдимия Ю.В.. Свид. Д.С. научил, че язовир „Нови Пазар 1“ се отдава под наем  и през месец юни 2013 г. го посетил за да го огледа. Същия месец С. регистрирал фирмата „Алгае Индъстри“ ЕООД –  гр. Девня. Той подал документи за участие в търга и по-късно му се обадили, че е спечелил търга. Договорът за отдаване под наем на язовир „Нови Пазар 1“ бил сключен на 31.07.2013 г. между „Напоителни системи“ ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г. С.и Д.В.С., като представляващ фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД за срок от 3 години – договор за наем № Д-53-96 от 31.07.2013 год. - л.15, т.2. По силата на този договор наемодателят предоставял на наемателя водостопанското съоръжение язовир „Нови Пазар 1“ за временно и възмездно ползване, като рибно-стопански обект. На 09.08.2013 г. наемателят „Алгае Индъстри“ ЕООД приел язовира с приемо-предавателен протокол – л.12, т.2.

 

В началото на месец август 2013 г., кмета на Нови Пазар – св. Р.П. получил сигнали от граждани за силна, неприятна миризма от коритото на реката. На 06.08.2013 година той подал писмен сигнал до РИОСВ. След това  кмета се свързал по телефона с подсъдимия В. и поискал да се отвори изпускателя на язовира за да се увеличи дебита на отока и да се отмият гниещите продукти по талвега на реката. Подсъдимият В. казал, че ще се съобрази с разпореждането на кмета, но направил уговорка, че изпускането можело да продължи не повече от 24 часа, тъй като във водоема имало риба. Поради това, около 10 август 2013 г. било извършено еднократно изпускане на вода в рамките на 24 часа. Диаметърът на основния изпускател на язовир „Нови пазар 1“  бил 80см., а дължината му – 95м. Количеството вода, изпуснато по искане на кмета на гр.Нови пазар за 24ч. било 60 445 м3 /изчислено по възложена задача на допълнителната комплексна инженерно – техническа експертиза в заключение от 23.01.2017г/. Изпускането на водата било извършено от св. Б. С.И.. Последният работел в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море от 2009 г. с постоянен трудов договор  като от 2012 година бил назначен за пазач на яз.“Нови Пазар 1“. В служебните му задължения влизали: охрана на язовира и рибата, и поддръжка на дигата./показания на св. Р.П., Б. И., В.К., обясненията на подс. В., писмо на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен изх. № 599 от 20.12.2016 год., съдържащо информация за язовир „Нови пазар 1“ с приложена крива за зависимост – л.39, т.5, писмо изх. № 94-С от 14.08.2013 на Министерството на околната среда и водите - регионална инспекция Шумен – л.155, т.1, констативен протокол № 41-ИН от 08.08.2013г. по чл.155 от ЗООС на РИОСВ Шумен – л.156, т.1/.

 

 В резултат на подадения писмен сигнал от Кмета на Нови пазар за неприятна миризма в града около реката до РИОСВ, който от тях бил препратен на Басейнова дирекция на Черноморски район /БДЧР/, на 20.08.2013г. е била извършена проверка на река Крива река, в границите на гр. Нови Пазар от свидетеля К. – гл. инспектор в ДАМН, Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, регионален отдел за Североизточна България, заедно с негов колега. В присъствието на експерт от БДЧР бил отворен крана на язовира, за изпускане вода в реката в рамките на 6-7 л/с. Количеството на изпускана вода било съобразено с притока в язовира, който в този момент е бил в същите стойности, както изпусканото количество, с цел да не се допусне изпразване на язовир „Нови Пазар 1“. Заключението от 23.01.2017г. на допълнителната комплексна инженерно–техническа експертиза изчислява, че водното количество, изпуснато от язовир „Нови пазар 1“ извършено по разпореждане на св.К. за периода 20.08.2013 – 20.09.2013 год. е 18 144 м3. /показанията на свидетеля К., отговор изх.№ 24-00-48/2/от 03.10.2013 год. на Басейнова дирекция за управление на водите в черноморски район, ведно с приложени към него констативен протокол № 191-Ш от 20.08.2013г. на БДЧР и писмо и констативен протокол на РИОСВ Шумен за р. Крива река – л.153-156, т.1; справка за валежите м. август-септември 2013 – л.155, т.5; отговор  изх. № 24-00-48/4/ от 19.09.2014 на БДЧР – л.268, т.1/.

 

В началото на м. август 2013 г. подсъдимия В. наредил на Ш.С.Д. - работник в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море - Шумен, отговарящ за поддръжката на язовир „Тича“ да извърши във водите на язовир „Нови пазар1“ пробен риболов с мрежа и лодка, чиято цел била  проверка на наличните рибни ресурси в язовира с оглед последващ риболов. При този пробен риболов било констатирано наличие на риба. След еднократното изпускане на водата от язовира около 10 август, няколко дни по-късно подсъдимия наредил на Б. С.И. да започне и продължи с изпускането, за да стане възможно пускането на мрежи „гриб“, с които да се улови рибата. В. обяснил на пазача, че язовира е даден под аренда  и те трябвало да вземат рибата, тъй като тя била на „Напоителни системи“. Източването на водата продължило, докато нивото на водата останало 20-30 см. /показанията на св. Ш.Д., Д.С., Б. И., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него – л.12-29, т.1; констативен протокол за извършено проверка на осн. чл. 129 и чл. 130 от ЗВМД/.

 

Междувременно *** Д.С. потърсил връзка с професионални рибари и с фирми, които изкупуват риба. Намерил телефонен номер на свидетеля С.Т.Г., който работел като пазач на язовир в село Роза, обл.Ямбол и го предал на подс. Ю.В.. Свидетеля Г. се обадил на свидетеля А.С.С., който работел във фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД село Ряхово, обл. Русе, с предмет на дейност на фирмата - производство и търговия на риба. Собственик и управител на фирмата била съпругата на А.С., свидетелката Д.И.С.. Г. се обадил на А.С. в деня, преди улова, казал му че ще лови риба, толстолоб, с предполагаемо тегло от по 5-7 кг. всяка отделна риба. На 19.08.2013 год. Г. отишъл на язовира с бус, марка „Мерцедес“ с ямболска регистрация, заедно с трима души, които му помагали. В буса Г. носел оборудване за улов на риба, мрежа за професионален риболов, известна с наименовА.ето „гриб“. Мрежата ограждала рибата в язовира и се теглела от брега. Свидетелят Г. и тримата му помощници ловили цял ден риба, като рибата се ограждала във водата с мрежата, след което работниците я вадели с ръце и я поставяли в лонди. Подсъдимият Ю.В. теглел рибата на кантар. Било извадено голямо количество риба, толстолоб и Г. уведомил по телефона С., че е хванал голямо количество риба. Разбрали се да отдели за фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД около 4 тона риба. Свидетелят А.С. изпратил на язовира трима шофьори на фирмата - А.,  Е. и К., като всеки от тях управлявал служебни автомобили, марка „ИВЕКО“. След няколко часа, единият от шофьорите се обадил на свид.А.С. и го уведомил, че е натоварил 4 200 кг. толстолоб, но на място не можели да му издадат никакъв финансов документ, тъй като фирмата-продавач нямала банкова сметка. Свидетеля С. казал на шофьора, да не плаща без да му бъде издаден финансов документ. Шофьорите закарали и прибрали рибата в складовете на фирмата. Впоследствие управителката на фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД се свързала със свид. Д.С.. Уведомила го, че е готова с плащането и чака да й съобщи банковата сметка на фирма „Алгае индъстри“ ЕООД. На 24.09.2013 г. било извършено плащане по банков път по сметка на фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД с фактура № 1 от 20.08.2013 г. по стокови разписки: № 1 от 19.08.2013 г. – за 1200 кг., № 2 от 19.08.2013 г. – за 1500 кг. и № 3 от 19.08.2013 г. – за 1500 кг. Количеството закупена от фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД с.Ряхово риба било 4 200 кг., по 1,30 лв. за килограм, на обща стойност 5 460 лв. /обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Т.Г., А.С., Д.С., Д.С., Н.П., Б. И., А.П., граждански договор № 1 от 18.08.2013г. със С.Г., приемо-предавателен протокол към договор № 1/18.08.2013, приемо-предавателни протоколи за риба, посочените стокови разписки и химизирано копие на фактура, договор за счетоводно обслужване между „Алгае индъстри“ ЕООД Девня и ДЗЗД „Счетовод-консулт“ Варна, договор за разплащателна сметка от 23.09.2013г. – всичките в оригинал в т.3, протокол за доброволно предаване на кочан със стокови разписки – л.100, т.3, копие на стокови разписки и пътен лист, копие на приемо предавателни протоколи, фактура и кредитен превод – л.97-107, т.1; писмо изх. № 0305-92/1/ от 06.06.2014 на ИАРА – л.180, т.1/.

 

          Свидетелят С.С.Д. бил собственик и управител на фирма ЕТ „ПОП-90-КОМЕРС“ гр.Тутракан. Фирмата търгувала с риба. През месец август 2013 г. с него се свързал по телефона непознат мъж. Този мъж му предложил да го свърже със собственика на язовир, който отглеждал и продавал риба. Известно време, след този разговор, се обадил друг мъж, който казал на Д.,*** и предложил да му продаде риба, толстолоб, по 1,40 лв. за килограм, за която трябвало да организира улова сам. Свидетеля Д. се съгласил, защото цената го устройвала, и се обадил по телефона на свидетеля И.Г.А. ***. А. се занимавал с професионален улов на риба и имал необходимите за такава дейност уреди. Д. разговарял с А. и му дал номера на мъжа, който се обадил за да се уточннят за риболова. А. ловил три пъти риба с „гриб“ на яз. “Нови Пазар 1“, като му помагали трима негови работници. При пристигането си на язовира, свид.А. се запознал с подсъдимия Ю.В.. В. уговорил със А. начина на заплащане на труда му и уловената риба. На 27.08.2013 г. свид.Р.Т., който работел като общ работник и шофьор във фирмата на Д., отишъл на работа на рибната борса. Управителят Д. му разпоредил да тръгне за гр. Нови Пазар, в близост до който имало язовир, от където трябвало да натовари толстолоб.  Т. тръгнал с бус, марка „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СС 88-42. Когато свид.Р.Т. пристигнал на язовира, заварил рибаря И.А. и работниците му. Там бил също така и свид.С.Т., шофьор във фирма ЕТ „Славена 99“, който също купувал риба. На кантара били свид.И.А. и един мъж, за когото впоследствие Р.Т. разбрал, че се казва Ю.. Първия ден свид.Р.Т. купил 3 тона толстолоб и заплатил 4 200 лв. Парите дал лично на подсъдимия Ю.В., който се подписал на гърба на стоковата разписка. На 01.09.2013 г., свидетелят Р.Т. купил още 3 тона толстолоб, за които платил също 4 200 лв. И този път платил на В.. Свидетелят Р.Т. отишъл за трети път на язовира, на 09.09.2013 г. Тогава натоварил 3,5 тона толстолоб. Платил на Ю.В. 4 900 лв., за които подсъдимия се подписал върху стоковата разписка. За трите дни на улов – 27.08.2013г., 01.09.2013г. и 09.09.2013 г., свид.С.Д. купил за фирмата си общо 9,5 тона толстолоб, за които платил на подсъдимия Ю.В. 13 300 лв. Срещу парите, които е дал, получил стокови разписки. За произход на рибата не му дали документ от дневник на ИАРА. /обяснения на подсъдимия В., показания на свидетелите С.Д., И.Г.А., Р.С.Т., Б. И., А.П., химизирано копие на фактура № 4/01.09.2013, химизирано копие на фактура № 5/09.09.2013, три броя приемо предавателни протоколи за риба толстолоб – всички в оргинал – т.3, стокова разписка № 5 от 27.08.2013г., стокова разписа № 7 от 01.09.2013 и стокова разписка № 9 от 09.09.2013г. и три броя приемо предавателни протокола в оригинал – т.2, протокол за доброволно предаване на кочан със стокови разписки – л.100, т.3; протокол за разпознаване на лице – л.131 - 136, т.1;  писмо изх. № 0305-92/1/ от 06.06.2014 на ИАРА – л.180, т.1 /

 

          Свидетелят С.М.Б. бил собственик и управител на фирма ЕТ „Славена – 99“ – гр. Тутракан, която търгувала с риба. През месец август 2013 г., по телефона му се обадил свид.И.А.. Той казал на свид.Б., че се намирал на язовир в близост до гр. Нови Пазар и ловял риба, толстолоб, с тегло 6-7 кг. всяка, като продажната цена, която искал собственика на рибата била по 1,80 лв. за килограм. Свид.Б. проявил интерес и изпратил на място свидетеля С.И.Т., който работел във фирмата му като шофьор. На 27.08.2013 г. Т. тръгнал към гр.Нови Пазар с бус с рег. № СС 14-32 РВ. На бензиностанцията в началото на града го посрещнал един човек с лек автомобил „Рено Сценик“, който го отвел до язовира. Там свидетеля видял една непозната жена и тримата работници на И.А., с когото се познавал. До язовира имало извадена риба в живарник /садка/. Работниците на И.А. натоварили в буса на С.Т. 2,5 тона. Парите платил на ръка на жената, която била на кантара и теглела стоката. С.Т. накарал човека, който му дал стоковата разписка, да се разпише на гърба, че взема парите. За произхода на рибата не му дали документ от дневник на ИАРА. След като се прибрал в гр. Тутракан Т. се отчел на шефа си. Заплатената продажна цена била 4 500 лева. На 01.09.2013г. свидетелят Б. отново изпратил С.Т. да закупи риба, от същото място. Там свидетя заварил същите хора, които били и предния път – И., жената която му продала рибата, и мъжът който дал стоковата разписка. Този път С.Т. купил 3 тона риба, за която платил 5 400 лв. Отново дал парите на същата жена, и пак мъжа му дал стоковата разписка, на която се разписал на гърба. На 09.09.2013г. свидетелят С.Т. ходил за трети път на язовир „Нови пазар 1“. Тогава той купил 500 кг. толстолоб и платил 900 лв. Купил стоката от същите лица, които са били и първите два пъти. /обясненията на подсъдимия В., показанията на свидетелите С.Б., С.Т., А.П., И.А., Б. И., химизирано копие на фактура № 2/01.09.2013, химизирано копие на фактура № 3/09.09.2013, три броя приемо предавателни протоколи за риба толстолоб – всички в оргинал – т.3, протокол за доброволно предаване на кочан със стокови разписки – л.100, т.3/.

           

Свидетеля Ю. Ю. работел в „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море – Шумен, в ремонтната работилница, като шофьор-монтьор. На 30 август 2013г., му се обадил подсъдимия В. *** Волов, за да поправи една машина. Свидетелят тръгнал с камион. Срещнал В. на една отбивка и там си разменили колите като В. взел камиона, а свидетеля Ю. джипа на подсъдимия „Фиат Фремонт“. След като свършил работата, свидетеля Ю. отишъл на язовир „Нови пазар 1“. Там заварил трима рибари, а в камиона били натоварени платнище и рибарски мрежи. След това Ю.В. наредил на Ю. да закара мрежите и платнището до гр. Ямбол, което и направил. На 06.09.2013г. подсъдимия В. пак се обадил на Ю. Ю. и му наредил да отиде с камиона до язовира. Там работниците на свидетеля И.А. натоварили в камиона рибарски мрежи, като Ю. ги откарал до гр. Ямбол, заедно със свидетеля А., а работниците останали на язовира, защото на другата сутрин, щели да товарят риба. /показА.ята на св. Ю. Ю., И.А./.

 

Със Заповед № 219 от 13.09.2013 год. – л.161, т.1, трудовото правоотношение на подсъдимия Ю.В. било прекратено на основА.е чл. 331, ал.1 от КТ, считано от 16.09.2013 год. – предложение за прекратяване на трудов договор от 03.09.2013 – л.123, т.5, заявление за съгласие от 03.09.2013 г. – л. 124, т.5., показанията на св. Т.Е., обясненията на подс. Ю. В..

 

          На 23.09.2013 година била извършена проверка от длъжностни лица от сектор „Рибарство и контрол“ – Шумен при „Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури“ /ИАРА/. Съставен бил констативен протокол за състоянието на язовира, в който било отразено, че на 23.09.2013 г. цялото количество вода е било източено от язовир „Нови Пазар 1“. Нивото на водата в средата на водоема е около 20-30 см., като имало големи количества жива и измряла риба, от вида каракуда. Били дадени предписания умрялата риба да се предаде на екирисажа. Видно от писмо на директора на Басейнова дирекция на Черноморски район, изх. № 24-00-48/2/ от 03.10.2013 г., относно изпускането на води от язовир „Нови Пазар 1“ се установява, че в БДЧР не е постъпвала информация, че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня е наемател на яз.“Нови Пазар 1“; че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, не е подавала заявление в БДЧР за издаване на разрешително за водовземане и /или/ ползване на воден обект; че не е постъпвало искане и за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност и не е  било давано съгласие за такова изпускане. /констативен протокол за извършено проверка по чл. 129 и чл. 130 от ЗВМД –л.148, т.1, предписА.е № 1 от 23.09.2013 на ОДБХ – л. 150, т.1/.

 

Свидетелите К.Г.К. и Б.Н.А. работели във фирма „Брамас – 96“ АД гр. Шумен. В предмета на дейност на фирмата влизало унищожаване на животни, животински продукти и храни, негодни за консумация. На 26.09.2013г. във фирмата бил получен сигнал за умряла риба, която трябвало да бъде транспортирана и унищожена в екарисажа. Свидетелят А. отишъл до язовир „Нови пазар 1“. Направило му впечатление, че язовира е бил източен, а на брега и в останалата вода имало купчини мъртва риба. На място присъствали десетина души, част от които натоварили риба в каросерията на камиона. Шофьора на камиона попълнил потвърдителна бележка от фирмата. В потвърдителната бележка вписал името на подсъдимия Ю.В., като лице, от което получава продуктите. След това свидетелят А. откарал мъртвата риба на екарисажа. Подсъдимият В. го следвал с джип. След претегляне, кантара показал, че умрялата риба била 2 520 кг. Служителя на екарисажа попълнил кантарна бележка, дал я на В., който заплатил в счетоводството разноските по транспорта и унищожаването на рибата. Същата процедура се повторила и с другия шофьор на фирмата, К.К.. Той превозил до екарисажа умряла риба на три пъти - на 01.10.2013г. – 1 050 кг.;  на 04.10.2013г. – 920 кг;  и на 07.10.2013г. – 200 кг. Общото количество на превозената умряла риба било 4 690 кг. /обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.К., Б.А., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него – л.12, т.1; писмо изх. № 231 от 05.11.2013 год. на „БРАМАС -96“ АД, ведно с приложени към него по четири броя потвърдителни бележки, кантарни билижки и фактури – л. 187 -196, т.1/.

 

Или посочената фактическа обстановка по дати схематично може да се опише по следния начин:

 

-              25.03.2011 г. – закупува се зарибителен материал - 1 тон малки шаранчета от гр. Карнобат от фирма „ГИТА ФИШ“, собственост на свидетеля Г.И.Г. и същия ден са пуснати в яз.“Нови Пазар 1“.

-               06.07.2011г. - подсъдимия Ю.П.В. е назначен за ръководител звено ХТР Шумен в Напоителни системи ЕАД клон „Черно море“, с трудов договор № 00016 от 06.07.2011 г. за неопределeно време и е подписал длъжностна характеристика за тази длъжност със същата дата.

-              На 13.03.2012 г. е сключен договор за наем, между изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД София и А.А., управител на фирма „СЕВЪН“ ЕООД. Наемният договор бил сключен за срок от три години.

-              На 13.03.2013 год - преди изтичане на наемния срок, язовирът бил освободен от наемателя „СЕВЪН“ ЕООД, с представител А.А., с приемо-предавателен протокол.

-              през месец юни 2013 Д.С. регистрирал фирма „Алгае Инъдстри“ ЕООД –  гр. Девня за реализиране на  проект за ферма за водорасли.

-              На 31.07.2013 г. между „Напоителни системи“ ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г. С.и Д.В.С., като представляващ фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД се сключва договорът за  отдаване под наем на язовир „Нови Пазар 1“, за срок от 3 години.

-              В началото на м. август 2013 г. Ш.С.Д. по нареждане на подс. В. извършва във водите на язовир „Нови пазар 1“ пробен риболов с мрежа и лодка.

-               На 06.08.2013 година кмета на гр. Нови пазар подал писмен сигнал до РИОСВ. След това, кмета се свързал по телефона с подсъдимия В. и поискал да се отвори изпускателя на язовира, за да се увеличи дебита на отока, и да се отмият гниещите продукти, по талвега на реката.

-              Около 10 август 2013 г., било извършено еднократно изпускане на вода, в рамките на 24 часа -  60 445 м³ /изчислено по възложена задача на допълнителната комплексна инженерно – техническа експертиза в заключение от 23.01.2017г/.

-               На 09.08.2013 г., наемателят „Алгае Индъстри“  ЕООД  приема язовира с приемо-предавателен протокол.

-               На 19.08.20213 година фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД с.Ряхово закупува уловена от язовира риба, както следва: по стокови разписки: № 1 от 19.08.2013 г. – за 1200 кг., № 2 от 19.08.2013 г. – за 1500 кг. и № 3 от 19.08.2013 г. – за 1500 кг. Количеството закупена от фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД с.Ряхово риба е 4 200 кг., по 1,30 лв. за килограм, на обща стойност 5 460 лв.

-              На 20.08.2013 г.  в резултат на подадения писмен сигнал от Кмета на Нови пазар за неприятната миризма в града около реката до РИОСВ, който от тях бил препратен на Басейнова дирекция на Черноморски район /БДЧР/ е била извършена проверка на река Крива река, в грА.ците на гр. Нови Пазар. Отворен е крана на язовира, за изпускане на вода в реката в рамките на 6-7 л/с. За периода от 20.08.2013 до 20.09.2013г. водното количество, изпуснато от язовир „Нови пазар“1 по разпореждане на св.К. по това предписание е 18 144м³.

-               На 27.08.2013 - фирма ЕТ „ПОП-90-КОМЕРС“ гр.Тутракан чрез работника си Р.Т. купува 3 тона толстолоб и заплаща 4 200 лв.    С.Т., работник във фирма ЕТ „Славена – 99“ – гр. Тутракан купува 2,5 тона и заплатил 4 500 лева.

-              На 30.08.2013 г. подсъдимия В. наредил на Ю.З.Ю. – монтьор – шофьор в „Напоителни системи“ ЕАД Черно море, клон Шумен да превози със служебен транспорт от язовир „Нови пазар1“ до базата им в гр. Ямбол работници, наети да извършат стопански риболов с уред „гриб“, като транспортът бил извършен;

-                На 01.09.2013 г., фирма ЕТ „ПОП-90-КОМЕРС“ гр.Тутракан, чрез работника си  Р.Т. купува още 3 тона толстолоб, за които плаща също 4 200 лв. С.Т., работник във фирма ЕТ „Славена – 99“ – гр. Тутракан купува 3 тона и заплатил 5 400 лева.

-     На 03. 09.2013г.  управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море отправя писмено предложение към подс. В. за прекратяване на трудовия му договор считано от 16.09.2013 г. и на същата дата - 03.09.2013 г. В. депозира писмено заявление за съгласие.

-              На 06.09.2013 г.подсъдимия В. наредил на Ю.З.Ю. – монтьор – шофьор в „Напоителни системи“ ЕАД Черно море, клон Шумен да превози със служебен транспорт от язовир „Нови пазар1“ до базата им в гр. Ямбол работници, наети да извършат стопански риболов с уред „гриб“, като транспортът бил извършен;

-                На  09.09.2013 г. фирма ЕТ „ПОП-90-КОМЕРС“ гр.Тутракан чрез работника си Р. Тодорав купува 3,5 тона толстолоб и плаща 4 900 лв.  С.Т., работник във фирма ЕТ „Славена – 99“ – гр. Тутракан купува 500 кг. толстолоб и плаща 900 лв.

 

Общо фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД с.Ряховое е закупила 4,2 тона риба, на обща стойност 5 460 лв.

Общо ЕТ „ПОП-90-КОМЕРС“ гр.Тутракан за трите пъти е закупила 9,5 тона толстолоб, за които е платила 13 300 лв.

Общо ЕТ „Славена – 99“ – гр. Тутракан за трите пъти е закупила 6 тона риба, за които е платила 10 800 лева.

 

-               Със заповед от 13.09.2013 година договора на подсъдимия Ю.П.В. с Напоителни системи ЕАД клон „Черно море“ бил прекратен на основание чл.331, ал1 от КТ и от 16.09.20213 год. същият е освободен от работа.

-               На 23.09.2013 година е извършена проверка от длъжностни лица от сектор „Рибарство и контрол“ – Шумен при ИАРА. Констатирано е, че  нивото на водата в язовир „Нови Пазар 1“ в средата на водоема е около 20-30 см., и има големи количества жива и измряла риба от вида каракуда. Били дадени предписания.

-               На 23.09.2013 г. „Алгае Индъстри“ ЕООД сключва договор за разплащателна сметка и на 24.09.2013г. открива своя банкова сметка. ***ов път, по сметка на фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД от фирма „ФИШЕРИ 2009“ ООД с.Ряхово на обща стойност 5 460 лв.

-               На 26.09.2013г. е предадена за транспортирана и унищожаване чрез свидетеля А. мъртвата риба с тегло 2 520 кг. на екарисажа - фирма „Брамас – 96“ АД гр. Шумен;

-               На 01.10.2013г е предадена за транспортирана и унищожаване чрез свидетеля К.К. мъртвата риба с тегло 1 050 кг. на екарисажа - фирма „Брамас – 96“ АД гр. Шумен.; 

-              На 04.10.2013г. е предадена за транспортирана и унищожаване чрез свидетеля К.К. мъртвата риба с тегло 920 кг. на екарисажа - фирма „Брамас – 96“ АД гр. Шумен.; 

-              На 07.10.2013г. е предадена за транспортирана и унищожаване чрез свидетеля К.К. мъртвата риба с тегло 200 кг. на екарисажа - фирма „Брамас – 96“ АД гр. Шумен.;  

 

Общото количество на превозената умряла риба е 4 690 кг.

 

 

1.            По обвинението по чл. 219, ал. 3 във вр. с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК:  За това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 13.09.2013г. в землищата на с. Михайловски и с. Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопА.сването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, и причинил значителни вреди на „Напоителни системи” ЕАД клон Черно море в размер на 470 411 м³ вода на стойност 49 003 лева.

 

1/ Съдът намира, приетата фактическа обстановка и обвинението за доказА.. На първо място счита, че подсъдимия Ю. В. има качеството на длъжностно лице. Фактът, че същият не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, произтичат от задълженията вменени му с трудовия договор и длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност.

 

Подсъдимият Ю.П.В. е назначен за ръководител звено ХТР /хидро-технически район/ Шумен в Напоителни системи ЕАД клон „Черно море“ с трудов договор № 00016 от 06.07.2011 г. за неопределeно време. В това си качество В. е подписал и длъжностна характеристика на ръководител звено ХТР, код по НКПД: 12196011 /национален класификатор на професиите и длъжностите/. НаименовА.ето „ръководител звено ХТР Шумен“ има един единствен смисъл – че подсъдимият е бил назначен, съгласно установение в КТ ред, да ръководи това звено в хидротехническия район. Граматически и логичeски тълкуването на наименованието „Ръководител“ има значение на лице, което ръководи работата на звеното. Длъжностното качество „ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество“ не следва да се свързва само и единствено с факта дали на това лице му е зачислено някакво имущество под опис и дали е МОЛ или не. По същата логика и началник цех, който ръководи 200 или 300 работника не би бил длъжностно лице само защото не издава фактури или няма зачислено имущество под опис. /противно на константната и безпротиворечива  практика на ВКС по този въпрос/.

Длъжностното качество на подсъдимия произтича от трудовия му договор и длъжностна характеристика. Съгласно Раздел І, т. 1 от тази длъжностна характеристика, едно от основните задължения на ръководителя е да: „Ръководи и отговаря за дейностите по напояване, за язовири, обекти предпазващи от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/ и строителството“. Като ръководител ХТР В. е действал по оперативното управленние на язовира. Функциите му за оперативно управление се потвърждават и от показанията на св. К. – управител на клон Черно море. „През 2013 г. Шумен, както Ви казах преди малко, беше ХТР към клон Черно море с управител инж. В. и както ние сме подчинени на София, Шумен бяха подчинени на София през Варна. ... Неговите задължения са описани предполагам в трудовата му характеристика - отговаря си за района. Няма кой знае какви правомощия ръководителят на ХТР, в смисъл - не може да назначава, не може да уволнява, но може по негово предложение аз да го правя. ... Той има правомощия да контролира дейността, която е вменена на „Напоителни системи” по поддръжка на хидротехнически съоръжения. … Тези всичките хидротехнически съоръжения, включително язовири и т. н., са зачислени в капитала на цялото дружество.“ А безспорно, правото на оперативно управление, включва в себе си и управление на имущество. И това имущество не е необходимо да бъде винаги изрично зачислено или предоставено по опис, а може да става и с факта на заема на съответната длъжност. Поради което съдът не приема твърденията на подсъдимия, че „единственото имущество, за което той се е бил задължил, това е неговото бюро, стол и компютър“, тъй като, ако формално се погледне, и за тях няма изрична заповед или предавателен протокол по опис. Действията на подсъдимия са незаконосъобразни, не защото е нямал правото да управлява имуществото на юридическото лице, а защотото го е управлявал в нарушение на закона. Това му ръководно качество е в пряка връзка и с действията, за които му е повдигнато обвинение, и те не са свързани с оформяне на документация. Без значение в конкретния случай е кой е подписвал трудовите договори и фактурите в предприятието. Че ръководител ХТР ръководи и отговаря по дейностите по язовирите е видно и от отговора изх. № 550/2016 г., който е получен от „Напоителни системи” и приобщен към материалите по делото. Без съгласието на ръководител ХТР никой от горестоящите ръководители не би могъл да разпореди източване на язовира.

 

Съдът приема, че подсъдимият Ю.П.В. е бил наясно, че е назначен за ръководител звено ХТР Шумен в Напоителни системи ЕАД клон Черно море и по отношение на посочения трудов договор № 00016 от 06.07.2011 г. не се направиха възражения относно неговото съдържание, дата на сключване или положени подписи.  Но съдът счита, че В. е бил наясно и със задълженията си, произтичащи от длъжностното му характеристика, поради следното: На първо място – в посочения трудов договор изрично е посочена длъжността на която се назначава – л.160, т.1 – „ръководител звено ХТР  Шумен, с шифър но НКПД 12196011; категория персонал – ръководни служители“. Задълженията му произтичащи от длъжността са обявени още с посочване на кода по класификатора в трудовия договор и за лице, което толково дълго време е заемало ръководни длъжности е неприемливо да се твърди, че не е бил наясно със задълженията си. Нещо повече – по посочения код в НКПД винаги може да провери задълженията си. В противен случай би се поставил и въпроса какво е правил В. на работното си място за времето от назначаването си - 06.07.2011 до освобождаването му – 16.09.2013 год., ако не е бил наясно с трудовите се задължения и отговорности и за какво е получавал заплата. На второ място – че не е запознат с длъжностната си характеристика и задълженията посочени в нея, тъй като не му е връчена. Не се споделя този аргумент на защитата. Дори да се приемат обясненията на подсъдимия и тезата на защитата, че при реорганизацията в дружеството не е било възможно изготвянето и връчването на длъжностна характеристика на всички служители при преназначаванията им /каквито данни се съдържат донякъде и в показанията  на свидетелката Т.  Ц.Е./, то В. е имал изготвена длъжностна характеристика. Същата е утвърдена от управителя на клон Черно море и е подписана от двамата /съдебно графическите експертизи  са категорични, че подписите са на В. и управителя К./. През целия съдебен процес се оспорва датата, на която длъжностната характеристика е връчена на В., независимо, че има посочена дата – 06.07.2011 год., датата на трудовия му договор. При оспорване на датата защиттата мина пред няколко тези – от „не е връчвана такава“ до „връчена при прекратяване на трудовото му правоотношение с антидатиране“. Тези доводи не се споделят. На първо място – св. Т.Е. твърди, че ако е връчвана длъжностна характеристика, тя е връчвана заедно с трудовите договори като някои от тях поради големия обем от работа и лица за преназначаване са били утвърдени по късно от управителя. Т.е. тъй като длъжностните характеристика са типови и са разпечатвани от националния класификатор на професиите и длъжностите /„ако дължностните характеристики нямат промени, те само се разпечатват…“/, след подписването им от работниците и служители са представяни за подпис на управителя на клона. Това обяснава и обстоятелството защо трудовите  договорите носят подписа на един управител, а длъжностната  характеристика - на друг управител на клона. На второ място относно антидатирането на датата на връчване на длъжностната характеристика на В.. Действително на нея е посочена дата 06.07.2011 год., като месеца 07 /юли/ е записан върху зачистен /забелен с коректор/ текст. Криминалистическата експертиза /протокол № 76 – л.53,т.5/ установява, че зачистения текст е на числото 11, т.е. месец ноември. Корекцията е направена само в месеца, но не и в годината, което сочи, че първоначално е била вписана действителната дата на връчване. Т.е. дори длъжностната характеристика да не е подписана на датата на сключване на договора, то най късната дата, на която е подписана като вече утвърдена от управителя К. е тази, на която е връчена на В. - 06.11.2011 година. Тогава обясненията му, че тя е връчена по-късно, като датата е корегирана за да носи дата идентична на сключения трудов договор, са верни. Но това означава, че макар и връчена по късно – на 06.11.2011 год. към м.август – септември 2013 год. /инкриминирания период/ подсъдимия е бил запознат със задълженията си посочени в нея. От тук и извода, че не следва да се кредитират твърденията му, че длъжностната характеристика е изготвена и връчена при напускането му. Установи се, че и управителя подписал и утвърдил дл. храктеристика на В. е освободен от работа само няколко дни след него. И ако досието на работника или служителя не е било пълно, няма логика да се попълва при напускането му, след като това не е сторено през годините, когато е бил в трудово правни отношения. Още повече, че за повечето от служителите – Ю.Ю. /без дл. характеристика за длъжността „монтьор, шофьор на лек автомобил“/, Ш.Д. /без дл. характеристика за длъжност „работник поддръжка на язовири“, за Б.  С.И. – за всичките заемани от него длъжности няма длъжностна характеристика – л. 111, се установи, че липсват длъжностни характирестики в досиетата им, независимо, че и с тях трудовите отношения в последствие са прекратени. А дали длъжностната характеристика е подписана в един екземпляр или повече, и какво се е случило с другите екземпляри – дали не са подписани, не са взети, взети са, но са унищожени и т.н./ е без съществено значение. Достатъчно е, че подписан екземпляр, с автентични подписи, в оригинал се съхранява в трудовото досие.

Обстоятелството, че за известен период от време – от 26.08.2013 г. до 05.09.2013 год.подсъдимия е бил в отпуск по болест – приложен по делото болничен лист, не променя обстоятелството, че същият е длъжностно лице и че е действал в това качество. Правопораждащия факт е трудовия договор, с който е назначен на тази длъжност, а правопрекратяващия  - актът, с който е освободен от длъжност. В темпоралния интервал на тези два акта, той е в трудовоправни отношения с дружеството, като различните видове отпуск не променят това обстоятелство.

Поради всичко изложено съдът приема, че трудовият договор и длъжностната характеристика са надлежно връчени на В.  и му предават качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК – било му възложено да изпълнява срещу заплата, постоянно /фиксирано в трудов договор № 00016 от 06.07.2011 г./, ръководна работа, както и такава, свързана с пазене и управление на чуждо имущество /с конкретно разписани задължения в длъжностна характеристика от същата дата/ в  юридическото лице – Напоителни системи ЕАД – клон „Черно море“.

 

2/ На второ място - Язовир „Нови Пазар 1“, с обща площ 421,329 дка. се намира в землищата на село Памукчи /ПИ № 000158-397,958 дка/ и на село Стоян Михайловски /ПИ № 000130-23.371 дка/. С Разпореждане № 82 на Министерски съвет от 23.08.1993 година за преобразуване на „Хидромериоративни системи“ в еднолично акционерно дружество /ЕАД/ с държавно имущество „Напоителни системи“ София, язовирът е бил включен в дълкотрайните материални активи /ДМА/ в капитала на дружеството – отговор от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление от 19.12.2017 – л.269, с приложено към него копие от Разпореждане № 82/1993 на МС и извлечение от ивентарната книга; отговор от „Напоителни системи“ ЕАД централно управление от 02.01.2018 – л.290 и нотариален акт № 64 том ХVІ, рег № 10240, дело № 2364 от 2015 и нот. акт за поправка на нот.акт № 37, том ХІІІ, рег.№9098, дело № 1848 от 2016 год. и двата на нотариус П.А.с рег. № 346 на Нотариалната камара и район на действие РС Нови пазар; отговор от Министрество на земеделието и храните изх. № 0202-52 от 19.09.2016 год. – л.265.

 Съгласно чл.77 от Закона за собствеността, която урежда придобиване и изгубване правото на собственост: “Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.“ Такъв начин е преобразуването на държавни предприятия, като Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се явява специяален по отношение на ЗС. Преобразуването на държавните предприятия, след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. е способ за придобиване на право на собственост върху държавни имоти от търговски дружества. Приложимата правна уредба е Законът за държавната собственост, приетия през 1992 г. и действал до 2002 г. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. С разпореждане № 82 на МС от 1993 г. държавната фирма „Хидромелиоративни системи“ – София е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество - „Напоителни системи“ ЕАД гр. София. Съгласно същото разпореждане дружеството поема активите и пасивите на държавната фирма, като към списъка на дълготрайните материални активи е включен язовир „Нови пазар 1“, същият е вписан в капитала на дружеството. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост “Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество“. Постановление на МС № 201 от 1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизиране на държавни предприятия, обн. в ДВ, бр. 93/1993 г., урежда начините на прехвърляне на правото на собственост от държавата на юридическите лица – еднолични търговски дружества с държавно участие. В него са регламентирани вещноправните последици от преобразуването.

Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества след 08.05.1992 г. се извършва по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, обн. в ДВ, бр. 38 от 08.05.1992 г. При това преобразуване държавната собственост се превръща в собственост на търговското дружество. Държавата поема правото върху дяловете и акциите на търговското дружество, но субект на правото на собственост на включените в капитала на дружеството вещи вече е самото търговско дружество. Видно от Разпореждане № 82 на МС от 1993 г. язовир „Нови пазар 1“ в землищата на с. Памукчи и с. Стоян Михайловски е включен в акта за преобразуване и в капитала на акционерното дружество и е собственост на дружеството – заверено копие на писмо изх. № от 19.09.2016 г. на МЗХ, заверено копие на Разпореждане № 82/93 г. на МС за преобразуване на държавна фирма „Хидромелиоративни системи” в „Напоителни системи” ЕАД, както и тази част от списъка с Разпореждането с ДМА, в която в капитала на дружеството е включен язовир „Нови пазар 1”, отговор от Областен управител – Шумен отговор, че за процесния язовир няма съставен акт за държавна собственост и същият не фигурира в актовите книги на имотите - държавна собственост,  писмо на управителят на „Напоителни системи” до Областния управител, отговор от управителя на „Напоителни системи” ЕАД – София, нотариален акт от 2015 г.

По тази причина Наредба 37/2008 г. за ползване на язовирите – държавна собственост, в която е упоменат и язовир „Нови пазар 1“ в частта касателно държавната собственост върху язовир „Нови пазар 1”, противоречи на нормативни актове от по-висок ранг, а именно – ЗДС и ЗППДОП и в тази си част не следва да се прилага.

 

Язовира е бил включен в активите на дружеството, стопанисвал се от Централното управление на „Напоителни системи“ ЕАД София и бил на оперативно управление на ръководителя на хидро-техническия район Шумен – подсъдимия Ю.В..

          В  допълнителните разпоредби на  

 

 

 

§ 1, т. 94 от ЗВ е дадено легалното определение за „язовир”, а именно: водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации. Очевидно в понятието за язовир, освен „чашката”, стената и съоръженията, се включва и водното количество. Без последното, функционирането на цялата водностопанска система би било нарушено. Собственикът на язовира е собственик и на водата в него. Изключение от това правило, изключение, което потвърждава правилото е чл. 11, т. 1 от ЗВ: „водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите - държавна собственост“, според който водите на язовирите – държавна собственост, са публична държавна собственост, хипотеза, в която предвид всичко гореизложено, не се намираме. Оттук следва и изводът, че разхищението на водите в него, извършено в нарушение на редица разпоредби, носи щета за дружеството, чийто ръководител на ХТР е подсъдимият.

 

3/ В хода на разследването е приложено писмо - отговор, подписано от директора на Басейнова дирекция на Черноморски район /БДЧР, изх. № 24-00-48/2/ от 03.10.2013 г., до директора на ОД на МВР Шумен/, относно изпускането на  води от язовир „Нови Пазар 1“. От съдържанието на отговора става ясно, че в БДЧР не е постъпвала информация, че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, е наемател на яз. “Нови Пазар 1“. Фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, не е подавала заявление в БДЧР за издаване на разрешително за водовземане и /или/ ползване на воден обект. Не е постъпвало искане и за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност и не е било давано съгласие за такова изпускане. Обстоятелството, че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД, не е подала информация, до съответните институции, намира потвърждение и от констативния протокол, приложен  в ДП, съставен от длъжностно лице на сектор „Рибарство и контрол“ – Шумен при „Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури“ /ИАРА/. В този констативен протокол от 23.09.2013 г., Б. Д. Б., инспектор от ИАРА е отразил, че е извършил проверка на рибно стопанство „Нови Пазар 1“, с проверявано лице „СЕВЪН“ ЕООД – Шумен. Инспектора е записал предишния наемател, тъй като „Алгае Индъстри“ ЕООД, не е подала никаква информация в ИАРА и в БДЧР – Варна, че е новият наемател на язовир „Нови Пазар 1“. Поради което съдът приема за установено, че Фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, не е подавала заявление в БДЧР за издаване на разрешително за водовземане и /или/ ползване на воден обект, не е депозирала искане и за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност и не е било давано съгласие за такова изпускане. Ако ползувателя реши да се разпорежда с рибата в язовира, той трябва да има документ издаден и от ИАРА. Особеното обаче е, че при липса на издадено разрешително от БДЧР /каквото наемателя С. не е имал/ не съществува законова възможност да бъде издадено и разрешително за улов на риба от ИАРА. Следователно извършения в язовира улов на риба е незаконен.

 

Съдът счита, че преди да продължи с анализа на доказателствата и тяхната оценка следва да отдели онези факти и обстоятелства, които счита за безспорно установени и по които няма спор и между страните. Те са следните:

 

1/ Съдът приема за безпорно обстоятелството, че около 10 август 2013 година, че по искане от Кмета на на Община Нови Пазар - Р.П.Х. е имало еднократно изпускане на вода от язовира. Същото е било обословено от отправени сигнали на граждани за силна, неприятна миризма от коритото на реката. В резултат на тези сигнали кмета на Нови Пазар се свързал по телефона с подсъдимия В. и поискал да се отвори изпускателя на язовира, за да се увеличи дебита на отока, и да се отмият гниещите продукти по талвега на реката. Това обстоятелство съдът приема за доказано от обясненията на подсъдимия, от показА.ята на св. Р.П., В.К., от показанията на свидетелят Б. С.И. в разпита му пред  съдия от НПРС от 20.09.2013 г.  където разказал, че В. му се обадил, и му разпоредил да започне да изпуска водата от язовира заради обаждането на кмета на гр. Нови Пазар. Няма пречка да не се даде вяра на тези показания, още повече, че тези действия са обективирани и в изготвения писмен сигнал от Кмета на община Нови пазар до РИОС от 06.08.2013 год, който сигнал на 14.08.2013 година от РИОСВ е насочен към Басейнова Дирекция. Диаметърът на основния изпускател на язовир „Нови пазар“1 бил 80см., а дължината му – 95м. Количеството вода, изпуснато по искане на кмета на гр.Нови пазар за 24ч. било 60 445 м3 /изчислено по възложена задача на допълнителната комплексна инженерно – техническа експертиза в заключение от 23.01.2017г/. Поради което и от водата на язовира е приспаднато това количество за еднократно изпускане и то не е включено в обвинението.

 

2/ Безспорно е и обстоятелството, че на  20.08.2013 г.  в резултат на подадения писмен сигнал от Кмета на Нови пазар за неприятна миризма в града около реката до РИОСВ, който от тях бил препратен на Басейнова дирекция на Черноморски район /БДЧР/ е била извършена проверка на река Крива река, в границите на гр. Нови Пазар. Отворен е крана на язовира, за изпускане на вода в реката в рамките на 6-7 л/с., като за периода от 20.08.2013 до 20.09.2013г. водното количество, изпуснато от язовир „Нови пазар 1“ по разпореждане на св.К. по това предписание е 18 144м³. Това обстоятелство се доказва от показанията на св. К. – гл. инспектор в ДАМН, Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, регионален отдел за Североизточна България, койта заявява, че е посетил на 20.08.2013 год. заедно със свой колега, процесния язовир във връзка с подаден сигнал на РИОСВ, гр.Шумен. Констатирал, че реката, свързана с язовира е пресъхнала и следвало да се изпусне вода от язовира, за да се отмият наносите. На място преценил, че следва да отвори крана до толкова, колкото да се изпусне такова количество вода, колкото е притока в него. Това положение продължило до 20.09.2013г. Заключението от 23.01.2017г. на допълнителната комплексна инженерно – техническа експертиза изчислява, че водното количество, изпуснато от язовир „Нови пазар 1“ по разпореждане на св.К. в горепосочения времеви период е 18 144м3. Това количество изпусната вода от язовира също е изключено от предмета на обвинението.

 

 3/ Безспорно е и обстоятелството, че язовир „Нови Пазар 1“ е отдаден под наем с Договорът за  отдаване под наем за срок от 3 години сключен на 31.07.2013 г.  между „Напоителни системи“ ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г. С.и Д.В.С., като представляващ фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД. По силата на този договор, наемодателят предоставял на наемателя /в това му качество/ водостопанското съоръжение, язовир „Нови Пазар 1“ за временно и възмездно ползване, като рибно-стопански обект. На 09.08.2013 г., наемателят „Алгае Индъстри“ ЕООД е приел язовира с приемо-предавателен протокол. Фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, не е подавала заявление в БДЧР, за издаване на разрешително за водовземане и /или/ ползване на воден обект. Не е постъпвало искане и за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност и не е било давано съгласие за такова изпускане.

 

4/ Безспорно е обстоятелството, че на 13.09.2013 година трудовото правоотношение между Ю.В. и „Напоителни системи“ ЕАД София е прекратено на основА.е чл. 331, ал.1 от КТ, считано от 16.09.2013 година.

 

5/ Приема за безспорно и обстоятелството, че на 20.09.2013 год. е извършен оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него, при което процесуално следствено действие е констатирано източването на язовира и наличие на мъртва дребна риба. На 23.09.2013 година е извършена проверка от  длъжностни лица от сектор „Рибарство и контрол“ – Шумен при ИАРА. Констатирано е, че нивото на водата в язовир „Нови Пазар 1“ в средата на водоема е около 20-30 см. и има големи количества жива и измряла риба, от вида каракуда, за което са дадени предписания.

 

6/ Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че на язовир „Нови пазар 1“ е извършен стопански риболов от „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня,  наемател на яз.“Нови Пазар 1“. Количеството на уловената риба е 19,7 тона на стойност 29 560 лева - обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Т.Г., А. С., Д.С., Д.С., Н.П., Б. И., А.П., С.Д., И.Г.А., Р.С.Т., С.Б., граждански договор № 1 от 18.08.2013г. със С.Г., приемо-предавателен протокол към договор № 1/18.08.2013, приемо-предавателни протоколи за риба, стокови разписки, химизирано копие на фактура, договор за счетоводно обслужване между „Алгае индъстри“ ЕООД Девня и ДЗЗД „Счетовод-консулт“ Варна, договор за разплащателна сметка от 23.09.2013г. – всичките в оригинал в т.3, протокол за доброволно предаване на кочан със стокови разписки – л.100, т.3, копие на стокови разписки и пътен лист, копие на приемо предавателни протоколи, фактура и кредитен превод. Приема за безпорно и обстоятелството, че за периода 01.10.2013 -07.10.2013 год. е превозена и предадена на „Брамас 96“ АД Шумен умряла риба в общо количество на 4 690 кг. /обясненията на подсъдимия, показА.ята на свидетелите К.К., Б.А., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него – л.12, т.1; писмо изх. № 231 от 05.11.2013 год. на „БРАМАС-96“ АД, ведно с приложени към него по четири броя потвърдителни бележки, кантарни билижки и фактури – л. 187 -196, т.1/

 

Основния и спорен въпрос е:  В периода – след 10.08.2013 год. – до 20.09.2013 год. /когато е направен оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ има ли изпускане на вода от язовира, ако има – по чие нареждане е станало и какво количество вода е изпуснато в този времеви период, има ли щета и в ракъв размер. Съдът приема, че има изпускане на вода от язовира, че това изпускане не е сторено по предвидения в закона ред и в нарушение на задълженията му, както и че същото е станало със знанието и по нареждане на подсъдимия В., с което е причинена щета на дружеството. Основания за това му дава следното:

 

Свидетеля Д.С. в съдебно заседание почти на всички въпроси отговори, че не си спомня, което наложи да се прочетат показанията му дадени в досъдебното производство и пред друг състав на съда. Според тези показанията на св.С., в разговор проведен по телефона с В.,  С. казал на подсъдимия за намерението си, да източи язовира, да го почисти и зариби. В отговор на това, В. му обяснил, че кмета на Нови Пазар е поискал да се изпусне вода от язовира, за да се почисти реката в гр. Нови Пазар, тъй като водата в реката била застояла и трябвало да се опресни. В протокол от  разпит, проведен на 24.09.2013 г., свид.Д.С. е заявил, че е казал на подсъдимия В., да започне да изпуска водата на зарибения язовир, до неговото източване – л. 79, т.1. Св. С. заявява, че след този разговор, подсъдимия В. започнал да организира източването на язовира. „Източването на водата и продажбата на рибата са продължили около месец – от средата на август – до средата на септември“ – л.78, т.1 на гърба. И в разпита си в съдебно заседание и в този пред друг състав на съда заявява, че показанията му в досъдебното производство са верни и са така. „Така е било, щом съм го казал тогава“. Съдът дава вяра на тези показания от досъдебното производство, тъй като същите коренспондират и с показания на св. И. от досъдебното производство пред съдия, с показанията на св. И.С. от досъдебното производство, както и обективните констататации по делото съдържащи се в огледни протоколи, справки, констативни протоколи.

Съдът приема, че В. е наредил на пазача – св.И., да изпусне водата от язовира, докато се източи, за да се „пусне мрежа и да се извади рибата“. Свидетелят Б. С.И. работел в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море като пазач на яз.“Нови Пазар 1“ от 2010 г. В съдебно заседание свидетеля заявява, че освен изпускането за отмиване на реката е правил и друго изпускане „допълнително източване след това, правих го като се хваща рибата, защото като е мното водата не може да се хваща рибата. Второто източвене бе за хващане на рибата, след като изкарахме първия ден рибата …….и при всяко хващане на риба намалявам нивото, така ми се нарежда. …. При последното изпускане на водата нивото да е било метър може би.  … При последното вадене на рибата имаше много мъртва риба“. На 20.09.2013 г. Б. И. е бил разпитан, като свидетел, пред съдия от НПРС. Свид. И. е разказал пред съда, че подсъдимия В. му се обадил, и му разпоредил да започне да изпуска водата от язовира. Като предлог за това, В. посочил обаждането на кмета на гр. Нови Пазар. Това се случило, според свид.И., около месец и половина преди разпита му, т.е., през месец август. След като пазача започнал да изпуска водата, подсъдимия В. му наредил да продължи, за да стане възможно пускането на мрежи, с които да се улови рибата. В. обяснил на пазача, че язовира бил даден под аренда, и те трябвало да вземат рибата, тъй като тя била на „Напоителни системи“. Свидетелят И. заявил, че водата е текла близо месец, докато се източил обема на язовира. Според свид.И., откакто работел на язовира, това било първия случай, при който водата се източвала нацяло, макар и друг път, да са се сменяли концесионерите. Източването на водата продължило, докато нивото е станало 20-30 см.

Свидетелят е разпитван три пъти по тези обстоятелства: пред съдия от НПРС в хода на ДП, пред първоинстанционния съд при първото съдебно разглеждане на делото /приобщени по надлежния ред/ и в съдебно заседание в настоящото производство. В различните му разпити няма различия за това, че е изпускал водата в язовира, а разлика е само в обстоятелството кой е давал нарежданията за това. В разпита пред съдия от НПРС на 20.09.2013 г. Б. И. твърди, че тези нареждания са му дадени от В., а в показанията си в съдебно заседание – от управителя К., като твърди, че показанията му в съдебно заседА.е са верни, защото са по скорошни и защото и К. му е шеф. Независимо от тези твърдения съдът дава вяра на показанията му депозирани в разпита на 20.09.2013 год. пред съдия от НПРС. На първо място това са най-първите показания по време и те са най скорошните до събитията, за които разказва, а не тези от съдебните заседания – години след това, противно на твърденията му. На второ място - показанията, дадени при втория и третия разпит /в съдебните заседания/, са противоречиви и в несъответствие с целия друг доказателствен материал по делото. Свидетелят И. категорично заявява и при втория, и при третия разпит, че в хода на първия такъв – пред съдия от НПРС, е казал истината, поддържа го, но когато е говорил за свидетеля К., го е наричал „шефа“, а не по име от притеснение. Името на подсъдимия В. в този първи по време разпит се споменава в началото и в края на изложението на фактите. На останалите места свидетелят използвал подлога – „шефа”. Ако се проследи хронологията на този разпит: „Управителят Ю.В. ми се обажда да изпускам водата, защото кметът му казал да го направи.“, и по-нататък: „Шефът ми каза да продължа да изпускам водата, за да се пусне мрежа и да се извади рибата.“ и логиката, която следва текста, сочи, че иде реч за едно и също лице. Първо действие, продължавано действие. Има обаждане при първото действие – няма второ обаждане, има казване за продължаване на действието. Също така, следвайки логиката на текста, в последния абзац на разпита от 20.09.2013 г.,: “Шефът ми каза, че ще си вземем рибата и затова да източим водата.“ И като поясняващо изречение: „Управител е Ю. през последните 3-4 години.“ Второто изречение няма никаква друга функция, освен поясняваща, според лексикалните и граматични правила на текста. Твърдението, че имал предвид свидетеля К., когато казвал „шефа“, подлага на сериозно съмнение умението да се разбира и анализира текст. По-нататък: „Шефът довел момчетата от Ямбол с грипа.”; „Шефът дошъл с една жена, която следяла кантара.” /очевидно свидетелката А.П./; „Винаги, когато се вади риба и се продава, шефът беше там, плащането става веднага, аз видях, че хората веднага си плащаха на шефа ми.”; „Четирите пъти, когато се вади рибата, шефът ми беше там, той си вземаше парите.”; „Предният арендатор миналата година си сложил негови пазачи и след това се отказал, на 15.03.2013 г. шефът го върнал пак там на работа.” Лицето, което е извършило съвкупно тези действия, според всички събрА. доказателства – и писмени и гласни, е Ю.В., а не В.К.. И независимо, че в съдебно заседания заявява “За К. съм имал предвид, К.. К. ми е шеф.“, това му изявление не коренспондира с останалите доказателства по делото - не К., а В. е стоял на кантара и е приемал плащанията, като се е подписвал отзад на стоковите разписки. Освен това В., а не К. е върнал на работа на язовира свидетеля И. на 15.03.2013 г. В контекста на това е и изявлението му пред друг състав на съда „И двата съм ги наричал шефа. Винаги като се вади риба и се продава риба, шефа беше там – В.. Аз признавам Ю.В. за шеф – прекия ми началник“.  От първоначално дадените от този свидетел показания е ясно, че той е имал предвид по време на целия разпит подсъдимия В., включително и във връзка с разпореждането за отваряне на крана на язовира и изпускане на водата и след първите 24 часа. Този първи по време разпит, извършен непосредствено след деянието, е в съответствие и с показанията на всички други разпитани свидетели. Последващите два разпита на свидетеля И. обаче, са изпълнени с вътрешни противоречия, както и са в противоречие, съпоставени с цялата събрана доказателствена маса, поради което съдът не ги кредитира.

Показанията на свидетеля И.С.М. – съдът констатира противоречия между тези дадени на досъдебното производство и от тези съдебното. Пред разследващия орган свидетеля подробно е разказал за нивото на река и канала на язовира „Преди около един месец видях, че нивото на реката се е вдигнало, без да е валял дъжд… така видях, че изпускат водата от язовира … и.т.н.“ В съдебно заседание изцяло отрече показанията си, включително и обстоятелството да е прочел и подписал протокола за разпит. За проверка на неговите показания и твърдения в досъдебното производство е назначена графическа експертиза – л.48, т.5 – протокол № 207. Съгласно същата почерка, с койтода изписани подписите срещу реквизит „свидетел“ в протокол за разпит на свидетел от 20.09.2013 год.  – л.39-40, т.1 както и подписите положени под и над ръкописния текст в посочения протокол /общо шест броя/ принадлежат на св. И.С.М.. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свидетеля деподзирани пред разследващия орган, тъй като се установи, че в съдебно заседания свидетеля твърди неистини и за очевадно установени обстоятелства. Счита, че свидетеля познава подсъдимия и го е виждал около датата, за която е разказал в досъдебното производство, както и че същият е бил с черен автомобил, какъвто съгласно приобщената справка – л.254, В. е притежавал.

В съдебно заседание е разпитан и свидетеля С.Д.Р.. В показанията си свидетеля твърди, че се е запознал със св. К., за който казва, че не е имало изрично запознаване, а „Ю. не ме е запознавал с него,  само ми го показа, каза че това е варненския шеф“.  Споделя, че К. е идвал два пъти – единия път сам, а другия „с мадама“ за малко – „стоя малко и изчезна“, но „те не са говорили нищо за улов, за риба и за пари“. Третото посещение на К. е с наемателя на язовира – Д.С. – за изчистване на плевелната риба. В целия си разпит и при всичките посещения на св. К., свидетеля никъде не твърди, че К. е коментирал улов на риба или пари. Свидетелят никъде не споменава, че К. е имал контакт със св.Б. И., или че му е давал нареждания свързани с водата в язовира или нейното изпускане. В тази част показанията на посочения свидетел се кредитират, тъй като се подкрепят и от показанията на св. К. и св. А. П.. Единствено не се кредитират показанията на свидетеля свързани с нивото на водата в язовира. Същият твърди, че нивото на водата в язовира не се  е променило, вода е имало достатъчно, включително и когато са събирали плевелната риба. Плевелната риба е събирана и извозвана в периода 26.09.2013 – 07.10.2013 год. Още на 20.09.2013 год. с протокол за оглед на местопроизшествие е констатирано, че язовира е източен и няма вода в него, констатация, която е потвърдена и в протокола на БАБХ и ИАРА от 23.09.2013 година.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия В., че същият е бил на „куха длъжност“ и не той е давал разпорежданията за изпускане на язовира, прехвърляйки отговорността на управителя В. К.. Всички разпитани свидетели описват водещата роля на В. по изпускането на водата, организацията по улова и товаренето на риба, включително и на умрялата риба. Св. Ю. Ю., ходил два пъти до Ямбол да кара грипаджиите в разпита си в съдебно заседание заяви, че първия път като е ходил до язовира водата е била малко повече, а втория – по малко. …. Единия буташе лодка и водата му беше над кръста някъде…“  Дали дълбочината е била метър или малко повече, по същественото е, че в голямата си част водата е била практически източена. Никъде в разпитите се не съобщава за присъствието на св. К. на язовира. Св. К. нито в разпитите си в досъдебното производство, нито в тези пред съда е заявявал свое участие в каквато и да е дейност по изпускането на язовира. В този смисъл са и показА.ята на наемателя на язовира – Д.С.. Обстоятелството, че К. е бил присъствал един или два пъти на улова на риба на язовира, не е аргумент в полза на заключението, че той е разпоредил изпускането на водата и е организирал улова. Това не е казано и от свидетелката А.П.. Същата е заявила присъствието на К., но не е казала нищо относно даване на разпорежданя от негова страна.  Такива твърдения няма и в разпита на св. С.Р.. Всички свидетели – търговци и шофоьори са посочили подсъдимия В. като лице свързано с улова на риба и отговарящо за този процес – той е присъствал на всеки улов, бил е на кантара, вземал е парите, държал е връзка с тях.

Подсъдимият е разпоредил на пазача да изпусне водата, като му обяснил, че това е разпореждане на кмета на Нови пазар. Освен това подсъдимият В. казал на И., че трябвало да уловят рибата, защото тя била на „Напоителни системи“, а язовира щели да го предоставят на друг наемател, което по същество не е вярно. Целта на тези обяснения била да бъде заблуден пазачът относно действителната цел, тъй като в разговор с кмета на Нови пазар подсъдимият В. му е обяснил точно обратното, че не може да се изпуска вода повече от 24 часа, защото рибата ще се задуши. Подсъдимият не само разпоредил изпускането на язовира, но и през целия процесен период до достигане „мъртъв” обем на количеството и улов на рибния ресурс всеки ден е бил на брега, наблюдавайки изпускането - редица свидетелски показания в тази насока, и не е предприел мерки да преустанови тези незаконни действия. На първо място е дал разпореждане за изпускане на водното количество, и втори път, в условията на продължавано престъпление - чрез бездействие, като в рамките на правомощията си не е упражнил контрол за преустановяване разхищението на водите, като двете форми на изпълнителното деяние са независими една от друга. Съдът приема, че водата от язовира е изпускана постепенно и постоянно, като основание за това му дават показА.ята на свидетелите установяващи непрекъснато спадане в нивото на язовира. Данни за това се съдържат и в разпита на св. А.П. – л. 181 „При тези различни посещения нивото на водата на язовира имаше промяна надолу. Не съм експерт, за да кажа с колко надолу е била водата“. В разпита си по досъдебното производство свидетелката е заявила: „Не зная дали това изпускане беше във връзка с жалбите на кмета или във връзка с извършващия се риболов“ – л.94, т.1.  Свидетелката в с.з. заявява, че си поддържа показанията и „Щом съм го казала значи е истина, аз неистини не мога да говоря“. Т.е. дори и за неексперт е било видимо източването на язовира. азпита си по досъдибното производство свидетелката е заявила: " ЗНАЯ ДАЛИ  не снато спадане в нивото на язовира. данни конста

Дори да приемем тезата на защитата, че не подсъдимият е разпоредил на пазача да изпуска водните маси, то другата форма на изпълнителното деяние – чрез бездействие в продължение на близо месец, се доказва безпротиворечиво от показанията на всички свидетели, които потвърждават, че В. често, почти всеки ден е бил на брега, претеглял е рибата, приемал е плащанията, контролирал е улова с гриб, но не е разпоредил изпускането на водата се прекрати. Дори да се приеме недоказаната защитна теза, че свидетелят К. е разпоредил на пазача да отвори крана, то това, съобразно нормативните разпоредби, е явно неправомерна служебна заповед, която В. на правно основание е бил длъжен да не изпълнява. А в рамките на своите компетентности той е бил длъжен да разпореди преустановяване на изпускането.

 

Обвинението се обосновава с умишлено допуснати от подсъдимия нарушения на Наредбата за ползване на повърхностни води, Закона за водите, Закона за рибарството и аквакултурите, вследствие на които нарушения са настъпили щети с общ размер 49 003 лева – значителни вреди, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление.

          От обективна страна престъплението по чл. 219 ал. 1 от НК, към която препраща ал. 3 от същия член, се осъществява чрез неполагане на достатъчно грижи от страна на длъжностното лице. Полагането на тези грижи следва да бъде вменено в конкретни задължения на длъжностното лице, които задължения да не са били изпълнени. Те могат да произтичат както от изрични нормативни разпоредби, така и от ненормативни предписания или стандарти, или наложени от практиката изисквания. Общото за всички тях е, че конкретното правило трябва да съдържа полагане на дължима грижа или да е част от едновременни или последователни действия, които в своята съвкупност да са полагане на грижа. Неполагането на достатъчно грижи може да се изразява и в конкретни нарушения на нормативни актове, които нарушения да са извършени или допуснати при приемане, разходване, съхраняване и отчитане на имущество. Съдържанието на тези нарушения обаче трябва да е неполагането на дължимата от длъжностното лице грижа. И на второ място, допуснатите нарушения следва поотделно или в своята съвкупност да са в причинна връзка с последвалите щети на предприятието.

Тези обстоятелства са доказА. в съдебното производство, а установените действия и бездействия на този подсъдим съставляват нарушения и “неполагане на грижи”.  

Раздел ІІ от длъжностната характеристика „Основни отговорности, присъщи за длъжността“, т.2  задължава подсъдимия да: „Длъжен е да спазва Правилника за вътрешния трудов ред“, като Правилник за вътрешния трудов ред на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София - Раздел четвърти „Права и задължения на работниците и служителите“ в чл.19, т.13 гласи: „Работниците и служителите /какъвто безспорно е и подсъдимия В./ са длъжни при изпълнение на възложената работа: т.13. да изпълняват всички други задължения, които произтичат от нормативен акт… и от характера на работата“; Раздел ІІ, т.3 го задължава да: „Познава Закона за водите; Закона за собствеността; Нормативната уредба регламентираща провеждането на търгове и конкурси; Закона за обществените поръчки; Закона за устройство на териториите и действащите наредби към него; устав на „Напоителни системи“ ЕАД; Търговски закон, ЗЗД“.

Не се споделят доводите на защитата, че Правилника за вътрешния трудов ред на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София не следва да се спазва от В. и е несъотносим към ръководеното от него ХТР. Действително, след като клон Шумен преминава като ХТР към новосъздадения клон Черно море, Правилниците на съществувалите до тогава клонове губят своето значение. В същото време няма и утвърден Правилник на новоообразувА.я клон Черно море, който да регламентира правилата за вътрешния му трудов ред и отношенията с формираните ХТР-та. Но това не значи, че е налице вакум, тъй като тогава действат и се прилагат правилата за цялата структура, а именно на централата. Тъй като правилата на структурите, в йархическо отношение, инкорпорират в себе си основите и принципите валидни за цялата структура. А по делото съществуват достатъчно доказателства, че през годините В. е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София. Именно с този Правилник и с длъжностната му характеристика са му вменени задълженията да „Познава Закона за водите; Закона за собствеността; Нормативната уредба регламентираща провеждането на търгове и конкурси; Закона за обществените поръчки; Закона за устройство на териториите и действащите наредби към него; устав на „Напоителни системи“ ЕАД; Търговски закон, ЗЗД.

Съдът приема, че източването на водата не е извършено по предвидение за това ред и в нарушение на законови разпоредби. В хода на разследването е приложено писмо - отговор, подписано от директора на Басейнова дирекция на Черноморски район-БДЧР, изх. № 24-00-48/2/ от 03.10.2013 г., до директора на ОД на МВР Шумен, относно изпускането на  води от язовир „Нови Пазар 1“. От съдържанието на отговора става ясно, че в БДЧР не е постъпвала информация, че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня е наемател на яз.“Нови Пазар 1“. Фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД гр. Девня, не е подавала заявление в БДЧР, за издаване на разрешително за водовземане и /или/ ползване на воден обект. Не е постъпвало искане и за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност и не е  било давано съгласие за такова изпускане. Обстоятелството, че фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД, не е подала информация до съответните институции, намира потвърждение и от констативния протокол, приложен  в ДП, съставен от длъжностно лице на сектор „Рибарство и контрол“ – Шумен при „Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури“ /ИАРА/. В този констативен протокол от 23.09.2013 г., Б. Д. Б., инспектор от ИАРА, е отразил, че е извършил проверка на рибно стопанство „Нови Пазар 1“, с проверявано лице „СЕВЪН“ ЕООД – Шумен. Инспектора е записал предишния наемател, тъй като „Алгае Индъстри“ ЕООД, не е подала никаква информация в ИАРА и в БДЧР – Варна, че е новият наемател на язовир „Нови Пазар 1“. В този констативен протокол, инспектора от ИАРА е записал и резултатите от проверката - цялото количество вода е било източено от язовир „Нови Пазар 1.

Договорът за  отдаване под наем на язовир „Нови Пазар 1“, за срок от 3 години, бил сключен на 31.07.2013 г., между „Напоителни системи“ ЕАД гр.София, представлявано от изпълнителния директор Г. С.и Д.В.С., като представляващ фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД. По силата на този договор, наемодателят предоставял на наемателя /в това му качество/ водостопанското съоръжение, язовир „Нови Пазар 1“ за временно и възмездно ползване, като рибно-стопански обект. На 09.08.2013г., наемателят „Алгае Индъстри“ ЕООД е приел язовира с приемо-предавателен протокол. В раздел ІV-ти на договора „Права и задължения на наемателя, чл. 14 /1/ е записано, че наемателят е длъжен: т.2-ра „Да пази имота и го поддържа в добро състояние, като полага за него грижата на добър стопанин. Член 15-ти задължавал наемателя да подаде заявление до съответната басейнова дирекция, за издаване на разрешително, за ползване на воден обект и да заплати таксите, предвидени в Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или/разрешено ползване на воден обект. Член 16-ти задължавал наемателя да се съобразява с напоителния режим на язовира. В чл. 21 било записано друго задължение: „Наемателят е длъжен да спазва Закона за рибарството и аквакутурите, Наредба № 37/10.11.2008 г., за ползване на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и указанията на ИАРА, и други законови и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до риборазвъждането и риболова“.

В раздел ІІІ-ти на договора, са записани правата и задълженията на наемодателя. В чл. 9 било отразено следното: „И наемодателя във всички случаи, приоритетно изпълнява договорните си правоотношения, по основното предназначение на язовира – напояване“.

Като ръководител ХТР Шумен, подсъдимия Ю.В., действал по оперативното управление на язовира, като представител на наемодателя. Задължението му, по чл. 9 от договора за наем, напълно съответствало на т. 1, от Раздел І: „Основни длъжностни задължения, от Длъжностната характеристика на ръководител звено ХТР – запазване на водата в язовира, като средство за изпълнение на основното предназначение на язовира – напояването. Същевременно всички негови действия и бездействия по отношение управлението на язовира е следвало да бъдат съобразени с действащите в Р.България нормативни актове и с характера на работата, в съответствие с чл.19,т.13 от Правилника за вътрешния трудов ред, който В. бил длъжен да спазва по силата на раздел ІІ, т.2 от длъжностната му характеристика.

          Свидетеля Д.С. е заявил, че е казал на подсъдимия В., да започне да изпуска водата на зарибения язовир, до неговото източване. Св. С. заявява, че след този разговор, подсъдимия В. започнал да организира източването на язовира. В. наредил на пазача – св.И., да изпусне водата от язовира, докато се източи, за да се „пусне мрежа и да се извади рибата“. С тези свои действия, свид.С. и подсъдимия  В. нарушили задълженията си, по договора за наем. Спазването на тези договорни задължения на наемателя на язовира е трябвало да бъде контролирано от В., в качеството му на представител на наемодателя, така както е уредено в Раздел ІІІ-ти на договора за наем. В. е бил задължен да упражнява контрол и по длъжностна характеристика – Раздел І т. 1 и Раздел ІІ т.2 и т. 3 – „Основни отговорности, присъщи на длъжността“ – да познава нормативната разпоредба по Закона за водите и наредбата за ползване на повърхностни води, както и бил длъжен да спазва Правилника за вътрешния трудов ред на „Напоителни системи“ЕАД, в чийто чл.19,т.13 му било вменено да спазва всички свои задължения, вменени му от нормативните актове въобще и произтичащи от характера на работата.

          Вместо да спазва предписаните в договора за наем задължения на наемателя, задълженията си по длъжностна характеристика, и разпоредбите на изброените в длъжностната характеристика закони и подзаконови нормативни актове, В. умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа. Основното задължение на подсъдимия В., като ръководител ХТР, било да ръководи и отговаря за дейностите по напояването, за язовири и обекти, предпазващи от вредното въздействие на водите. Характеристиката на длъжността му, го задължавала да познава и спазва нормативните актове, изброени изчерпателно, измежду които: Закона за водите и действащите наредби към него, както и всички нормативни актове – закони и подзаконови такива, действащи в РБългария и имащи касателство към характера на работата му. Той е нарушил умишлено чл. 50, ал. 3 от Наредбата за ползване, на повърхностните води /обн. ДВ бр. 56/22.07.2011 г./, в която е посочено, че при разрешителното за ползване на повърхностен воден обект, с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, в условията, при които се предоставя правото на ползване, се вписва и изискване за забрана за изпускане на води, с цел улов на аквакултури. В. е нарушил и следните разпоредби от Закона за водите /обн. в ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г./, които според длъжностната си характеристика е следвало да познава и прилага: чл. 48, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 ЗВ /“Водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да: 1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазването на околната среда; 2. използват водите и водните обекти, в съответствие с целите, за които са предоставени; 4. не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и реда на Закона за рибарството и аквакултурите във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗВ /“По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от: 1. ограничаване на общото водовземане или ползване; 4….при разхищението на води“/; чл. 116, ал. 1 ЗВ /“Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване… и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите…и предотвратяване на стопански щети“/; чл. 117, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1  ЗВ /“За опазване на водните екосистеми…се определя минимално допустим отток в реките; за целта по ал. 1 се прилагат следните мерки: 2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите; т. 3 въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг“/ и е нарушил разпоредбата на чл. 9 от Раздел III-ти на Договор за наем № Д-53-96/31.07.2013 г., в който е вписано задължението на наемодателя, във всички случаи приоритетно да изпълнява договорните си задължения по основното предназначение на язовира – напояването. Той умишлено е нарушил това правило, като е заповядал на пазача Б. С.И. *** 1“, като му обяснил, че кмета на гр. Нови Пазар му е наредил да го направи, излизайки от рамките на източване на определено количество вода за целите пречистване на реката и източвайки почти целия обем на язовира.

          Продължаваното престъпление по чл. 26, ал.1 от НК представлява единство от обективен и субективен състав между две или повече деяния извършени през непродължителен период от време, всяко от които деяния осъществява един или различни състави на едно и също престъпление. В настоящия случай изпълнителното деяние на престпълението по чл. 219, ал.1 от НК е неполагане на достътъчно грижи от страна на дееца за ръководенето, управлението, стопА.сването или запазването на повереното му имущество. В условията на алинея трета на същия член подсъдимия е действал умишлено, т.е. целения от него престъпен резултат не е постигнат вследствие на непредпазливи действия, както е основния състав на чл. 219 от НК. Неполагането на достатъчно грижи е обратното на дължимото поведение, което се очаква от ръководителя на звеното ХТР Шумен, за да бъде запазено от разпиляване имуществото – водата на язовира, коита са собственост на „Напоителни системи“ ЕАД и са на оперативно управление на ръководителя на ХТР Шумен, подсъдимия Вълчав с факта на назначаването му на тази длъжност. Т.е. дължимото поведение изключващо елементите на основния престъпен състав на чл. 219, ал.1 от НК  е „грижата на добрия стопанин“. В противовес на поведението на добрия стопанин са действията на подсъдимия. В нарушение на посочените законови разпоредби подсъдимия е извършил поредица от действия, всяко едно от които съдържа в себе си елементите на изпълнителното деяние по чл. 219, ал.1 от НК. Като отговарящ за оперативното управение на имуществото на „Напоителни системи „ЕАД София, подсъдимия трябва така да ръководи действията на подчинените си, че да не позволи разпиляване на имуществото, в случая водата на язовира, да съблюдава ползването на аквакултурите във водоема да се извършва съобразно законовите разпоредби, да не допуска унищожаването на останалата аквакултура, като следи за нивото на водата на язовира, тя да бъде в достатъчно количество за поддържане на аквакултурите живи; да контролира действията на наематея /който по договор се е съгласил да пази имота и да го поддържа с грижата на добър стопанин, да подаде заявление до съответната басейнова дирекция за издаване на разрешително за ползване на воден обект, да заплати таксите, да се съобразява с напоителния режим на язовира/. Подсъдимия В. е следвало да познава посочените  нормативни актове и поднормативни документи, регламентиращи изброените по горе дейности, за да може да упражнява ефективен контрол върху действията на подчинените си работници и на наемателя на язовира.

          И тук следва да се отбележи, че не се споделят доводите на защитата, че В. не бил представител на  дружеството и не бил запознат с клаузите на наемния договор между „Напоителни системи“ ЕАД София и наемателя Д.В.С., като представляващ фирма „Алгае Индъстри“ ЕООД. Още с факта на назначаването му на тази длъжност - ръководител на звеното ХТР Шумен, подсъдимия В. е приел на оперативно управление язовир „Нови пазар1“, който е собственост на „Напоителни системи“ ЕАД.  Процедурата за отдаване под наем на язовира е изяснена и се провежда не без участието на подсъдимия. Видно от доказателствата по делото същата започва с предложение от ръководителя на съответното ХТР и заявление от бъдещ наемател. На базата на това се изтогвя експертна оценка /икономическа обосновка/. След одобрение и приключване на процедурата договора се подписва от Изпълнителния директор на ЕАД „Напоителни системи“. След това се изпраща заповед до управителя на клона, в която се посочва срок за подписва на договора от наемателя и предаването на язовир на наемателя с протокол. От своя страна управителя на клона определя комисия със заповед, която да предаде ползването на язовира на наемателя. От тук нататък съответното длъжностно лице от фирмата, където язовира е на оперативно управление следи за изпълнението на договора за наем. А че копие от договора за наем е изпратен на В. се вижда и от факта, че такова копие е  приложено и към изготвения прокотол за предаване  на язовира на наемателя – л.12-15, т.2. Нито изпълнителния директор от София, или борда на директорите, нито упавителя на клон Черно море Варна имат физическата възможност ежедневно да осъществяват надзор и упражняват контрол върху законосъобразността на действията на наемателя по екстплоатацията на обекта. Единствено ръководителя ХТР, който участва в процедурата по отдаване под наем, като изготвя първоначалното предложение има физическата възможност, а и задължение произтичащо от оперативните му фунции на място, да извършва текущ надзор върху действията на наемателя по изпълнение условията на договора. 

           Нарушенията на В. са свързани не с неизпълнение на служебни задължения да извърши напояване от язовир „Нови пазар 1“. На В. е повдигнато обвинение, че той умишлено не е положил достатъчно грижи да контролира как наемателя С. изпълнява задълженията си по договора. Подсъдимият в двойното си качество – на длъжностно лице /ръководител ХТР/ по длъжностна характеристика и като представляващ наемодателя /по договор за наем/  е имал задължения да контролира спозването на заббраната за изпускане на водите с цел улов на аквакултури и спазването на всички законови изисвА.я в подведомствения му обект – яз. „Нови пазар 1“. Той е имал задължението да полага достатъчно грижи с грижата на добрия стопанин за ръководенето, стопанисването и управлението на възложената му работа и за запазване на повереното му имущество, както и за запазване на основното предназначение на язовира. И вместо да контролира действията свързани с източването на водата, в качеството си на длъжностно лице, упражняващо оперативен контрол умишлено не е положил необходимите грижи за да запази имуществото на „Напоителни системи„ ЕАД от разпиляване. Вместо да съблюдава изискуемото се от закона поведение, подсъдимия е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от Наредба за ползването на повърхностни води /обн. в ДВ бр. 56/22.07.2011 г./, която забранява изпускане на повърхностни води с цел улов на аквакултури и е нарушил чл. 48, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 ЗВ, чл. 116, ал. 1 ЗВ, чл. 117, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 ЗВ, свързани с контрола действията на наемателя по изпълзването на водата, свързани с основното предназначение на язовира и предотвратяване разхищението на вода, като наредил на пазача Б.И. да изпусне водното количество на язовир „Нови пазар 1“ и след като възприел описаното нарушение ненаредил на И. преустановяване  изпускането на язовира. Пълното изпускане на водата на язовира без разрешение на съответните държавни органи и без да е уведомена за това която и да е контолна институция, допускането на рибари, които ползват в язовир „Нови пазар 1“ уреди за промишлен риболов, без да имат право на това и без наемателя да се е снабдил с разрешение от ИАРА за улов, унищожаването на голямо количество маломерна риба не е грижа на добър стопА.н. Това е грубо погазване на нормативните актове свързани с ползването на водата и аквакултурите.

 

          По делото са изготвени пет съдебно инженерно технически експертизи.

Първата по делотото комплексна съдебно инженерно техническа експертиза /хидроложка, хидротехническа и икономическа/ - л.110, т.1, отговаря на няколко въпроса: началния и краен момент на източването на язовира. Като такива дати са приети: начална – 20.08.2013 – извършена проверка на БДЧР – крайна - 23.09.2013 - констативен протокол ОДБХ. Експертът е приел, че към 20.08.2013 год. завирения обем на язовира е 700 000 куб.м., а мъртвия обем 200 000 куб.м., оттук достига до извода, че разликата от завирения и мъртъв обем е източеното количество 400 000 куб.м. по цена за напояване – 0.10417 лв./м3  -  41628 лв. без ДДС. Останалите отговори на въпроси касаят количеството и цената на уловената и измряла риба, за които в настоящото дело няма обвинение, поради което са и правно ирелевантни. Съдът не кредитира обаче заключението и по първите два въпроса. На първо място поради допуснати технически грешки и грешки в изчисленията /макар че в съдебно заседА.е експерта се опита да ги отстрани/ и на второ – тази експертиза и изчисления не държат  сметка на събраните доказтелства по делото свързА. с еднократното източване на язовира по искане на кмета на Нови пазар и количеството на вода изпуснато по нареждане на БДЧР –св. К., които количества са изключени от обхвата на обвинението, както не е отчетено и запълването на част от мъртвия обем на язовира от наноси.

          Допълнителната комплексна съдебно инженерно техническа експертиза /хидроложка, хидротехническа и икономическа/ л.129, т.1 дава отговор на въпроса какъв е завирения обем на язовир „Нови пазар 1“ към дата 20.08.2013 година, както и какъв е мъртвия обем на язовира. Като завирен обем експерта е посочил 704 000 м3, а като мъртав - 200 000 м3. В тази част  формално експертизата няма причини да не бъде кредитирана. Но тя не се кредитира в частта на количество и цена на изпуснатата вода като разлика между завирения и мъртвия обем, тъй като от това количество  отново не е приспаднато еднократното източване на язовира по искане на кмета на Нови пазар и количеството на вода изпуснато по нареждане на БДЧР – св. К., които количества са изключени от обхвата на обвинението. Освен това е отчетен мървия обем като такъв без да се съобрази обстоятелството, че същият  има запълване от наноси, което е довело до корегирането и в тази част от другите експертизи.

          От съдебно техническтата експертиза – л.258, т.1 се установява, че тъй като няма издадена методика за определяне на минимално допустим отток в реките е приложима нормата на §125 от ЗВ, съгласно която той се определя на 10 на сто от средномногогодишното водно количество, но не по малко от минималното средно месечно водно количество с обезпеченост 95 на сто към точката на всяко съоражение за регулиране на оттока или за водовземане. Минимално допустимия отток в реките е минималното необходимо водно количество за поддържане на водната екосистема и подхранване на подземните води. Този воден отток трябва да бъде оставян след всяко водохващане, така че да се гарантира, че животът в реката няма напълно да изчезне и че тя ще може да изпълнява своите биокоридорни функции. Известен е още като екологичен минимум и е ключов за биоразнообразието на водните екосистеми. Екологичния минимум за река Крива река при град Нови пазар е 40л/сек. За поддържане на биоразнообразието в р. Крива река не е било необходимо да се изпуска целия воден обем на язовира. Разпореждането на БДЧР на 20.08.2013 год.за изпускане на 6-7 л/сек. не е било съобразено с нормите на екологичен миниммум и е следвало да се изпускат 40л/сек, но това не е налагало да се изпуска целия воден обем на язовира. Експертът е отговорил на поставените му въпроси съобразно своята компетност и няма основА.е тази експертиза да не бъде кредитирана.

          От допълнителната комплексна съдебно инженерно техническа експертиза – л.31, т.5 се установява, че мъртвия обем от 200 000 м3 е невъзможно да бъде наличен при 55 години експлоатация на язовира, като най вероятно ¾ от неговия обем е запълнен от наноси и свободния му обем е 50 000м3. При това положение към 20.08.2013 год. наличното количество вода в язовира е 704 000м3 /по отчет/ - 150 000м3 /наноси/ = 554 000м3 вода. Количеството вода изпуснато по искане на кмета на Нови пазар е 60 445 м3. Количеството вода изпуснато по нареждане на св. К. - БДЧР  за периода 20.08.2013 – 20.09.2013 год. е 18 144 м3. На 20.09.2013 год. по официални справки от „Напоителни системи“  е подадена информация за обем на язовир „Нови пазар1“ е 606 000м3. Но въз основа на изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него експерта е категоричен, че наличното количество вода в язовира е по малко от 5000м3. - по малко от мъртвия обем. Поради което приема за остатъчно количество вода към 20.09.2013 год. – 5 000 м3. При това положение загубата на вода от изпускането на язовира  е 554 000 - /60 445 + 18 144/ = 475 411м3. От тях като се извадят 5 000м3 /остатъчни/ се получава 470 411м3. По поливна цена този размер в пари е 49 003 лева. Няма причина експертизата да не се кредитира.

          В съдебно заседание е назначена допълнителната комплексна съдебно инженерно техническа експертиза – л.217. Видно от същата количеството вода, което следва да се източи като екологичен минимум е 72 576 м3 за периода 20.08.2013 -10.09.2013 г.  и  89 856 м3 за периода 20.08.2013 – 15.09.2013 г. След изпускане на екологичния минимум към 15.09.2013 год. би следвало да остане 464 144 м.3 вода в язовира, което при отворен кран на ¾ - 75% може да се източи за 3 дни и 7 часа до мъртъв обем. За една година нормативния минимум, който следва да бъде изпускан от язовира за поддържане на биоразнообразието е 1 261 440 м3, а средното годишно водно количество постъпващо в него е 8 640 864 м3. Водата на язовир „Нови пазар 1“ не е включена в активите и пасивите на дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Последният отговор на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като излиза от неговата компетентност, а въпросът, касателно собствеността върху язовира, е правен.  Инж. Н.А. е хидроинженер с правоспособност на оценител. Той може да дава заключение из областта на хидроинженерството, може да оцени стойността на водните количества, но не може да дава заключение по въпроси от счетоводен характер, нито от правен такъв. По принцип не би следвало да му се поставя изначално такъв въпрос, но след като вече е поставен не следва да се кредитира по посочените причини. Събрани са категорични доказателства, че въпросния язовир е собственост на „Напоителни системи” ЕАД от началото на съществуването на дружеството, като приобщения нотариален акт от 2015 г. само удостоверява този факт. Собственикът на язовира е собственик и на водата в него. Изключение от това правило, се съдържа в чл. 11, т. 1 от ЗВ, според който водите на язовирите – държавна собственост, са публична държавна собственост, хипотеза, в която не се намираме. Въпросите от 1 до 4, зададени в допълнителната експертиза, извършена в хода на съдебното следствие по настоящото дело, не държат сметка на реално изпуснатите количества вода, а отговарят на въпроси свързА. с нормативни изисквания и поставени задачи, които по същината си представляват единствено математически изчисления по зададени предполагаеми условия. При изготвяне на заключението по тази експертиза не са взети предвид обективни данни за нивото на язовира през процесния период и начина по който е спадало това ниво прогресивно през един определен период от време обвързан със датите предхождащи извършвания риболов. Игнориран е факта, че освен оттока за екологичен минимум е имало и естествен проток. Именно с това е било съобразено и разпореждането на експерта К. за разпореденото от него изпускане. Не на последно място експертизата не държи сметка и на събраните гласни доказателства, анализа на които показва, че реално са предприети действия за поетапно цялостно източване на язовира с цел стопански риболов, а не еднократно интензивно източване в рамките на няколко дни. Т. е. ако нямаше друго източване, а само такова което да съответства на нормативните изисквания за екологичен минимум, то след изпускане на този „екологичен” минимум в язовира щеше да остане 464 144 м³ вода, което не отговаря на обективната действителност. Налице са писмени справки - констативни протоколи, оглед на местпропроизшествие, фотоалбум и др. за нивото на язовира през процесния период и гласни доказателства, които установяват, че е източен поетапно целият язовир. Свидетеля Д.С. е заявил, че е казал на подсъдимия В., да започне да изпуска водата на зарибения язовир, до неговото източване и, че след този разговор, подсъдимия В. започнал да организира източването на язовира. В протокола за разпит пред съдия на св. Б. И. от 20.09.2013 г. заявява, че работи в дружеството от 2009 г., като за пръв път в този четиригодишен период се случва да се източва целият язовир, от което следва, че това е прецедент, а не обичайна практика. Отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана за реално причинената щета, а не след приспадане на нормативни изисквания, количества, и др. каквито на практика не са били разходвани. Поради което съдът не кредитира заключението по допълнителната експертиза.

 

С оглед изложеното съдът  приема, че са източени 470 411 куб.м. вода на стойност 49 003 лева.

 

          С тези си действия – разпореждане изпускане водите на язовира и контролиране на целия процес до почти пълното му изпразване чрез посещения на място, даване на указания и наставления на пазача на язовира, в качеството си на длъжностно лице – ръководител звено „ХТР Шумен“ в „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море, подсъдимия В. не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – водното количество в язовир „Нови пазар“1 и за възложената му работа – опазване на обществения интерес от предотвратяване разхищението на води и от това е последвала значителна щета за собственика на язовира – „Напоителни системи“ ЕАД.

          Язовирът, включващ и водата в него, е собственост на „Напоителни системи” ЕАД, включен е като ДМА в инвентарната книга. Оттук следва и изводът, че разхищението на водите в него, извършено в нарушение на редица посочени разпоредби на ЗВ, носи щета за дружеството, чийто ръководител на ХТР е подсъдимият. Щетите от загубата на вода са за наемодателя, а не за наемателя, тъй като по силата на чл. 1, ал.2 от Договор за наем № Д – 53-96/31.07.2013г. последният не предоставя права  на наемателя върху язовира като воден обект и не отстъпва и не учредява вещни права върху водностопанското съоражение. Неполагането на достатъчно грижи е извършено умишлено. За това говори обстоятелството, че водният ресурс е разходван с цел – извършване на последващ стопански риболов.

Защо не се споделя довода на защитата, че няма причинена щета на дружеството, тъй като язовира макар и предвиден за напояване не е използван по това си предназначение. Действително за последните няколко години, преди 2013 год. няма, а за 2013год. има само една регистрирана продажба, което се счита от подсъдимия и защитата му за изключение. В последващите години след 2013-та – има отразени многократни продажби, което означава, че язовира се използва по предназначение. Но в случая това не е същественото и то измества предмета, акцента на вмененото на подсъдимия обвинение. На В. не е повдигнато обвинение за неизпълнение на служебни задължения свързани с напояване от язовира, където би имало значение дали е имало сключени договори за напояване, изпълнявали ли са се, извършвано ли е водоподаване, в какъв обем и т.н. В. е привлечен към отговорност за неполагане на  достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, в резултат на което е причинил значителни вреди изразяващи се в разхищаването на 470 411 м³ вода на стойност 49 003 лева,

 Произволното изпускане на водната маса, ако е извършено без належаща необходимост – поддържане на ретензионен обем, без наличие на екстремни или аварийни условия, възникнали при експлоатацията на язовирната стена или на съораженията към нея като необичайни премествания, деформации, пукнатини, свличания на скатове, преминаване на висока вълна над проектната или сеизмични въздействия като земетресения, сигнал за терористичен акт или други подобни ситуациии, освен че е незаконно, но представлява и неоправдано и ненужно унищожгаване на материална ценност. Водата е вещ, която присъства в търговския оборот, и като такава, притежава стойност. Доказа се, че язовир „Нови пазар 1” се е използвал за напояване. Произволното изпускане на водната маса, извършено без необходимост, без наличието на форсмажорни обстоятелства, представлява неоправдано унищожаване на материална ценност, каквато е водата. Опитът тази вещ да бъде извадена от търговския оборот под предлог, че към момента нямало купувачи за нея, не може да повлияе на обстоятелството, че водата е вещ, притежаваща стойност и имаща определена цена, която отговаря на съответното количество.

Като вещ, включена в гражданския оборот, водата има собственик, който има право да се разпорежда с нея. Собственик е „Напоителни системи” ЕАД. От своя страна, дружеството е предоставило оперативното управление на подсъдимия, като той е бил длъжен да осъществява тази дейност, съобразно характеристиката на заеманата от него длъжност и нормативните актове, които е бил длъжен да прочете и знае. След като не е съхранил количеството налична вода в язовира, той е ощетил собственика – „Напоителни системи” ЕАД, със стойността на водата.

Съставът на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК е осъществен, когато от неполагането на достатъчно грижи са последвали значителни щети за предприятието. Престъплението е резултатно и довършено с настъпване на щетата. Значителността на вредите се определя от техния абсолютен размер. По своята абсолютна стойност щетата в размер на 49 003 лв. и покрива този критерий. В постановление от 1976 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление от 1984 г. и 1987 Пленума на ВС четем: „Ако длъжностното лице се е разпоредило неправомерно, в нарушение на служебните си задължения с имуществото, възможността или вероятността в бъдеще да се събере имуществото и да се възстанови нанесената щета е без значение за състава на чл. 219 от НК, тъй като значителните вреди вече са настъпили.”, т. е. дори и язовирът да възстанови обема си след година, то съставът на престъплението е изпълнен.

Обстоятелството дали има предявен граждански иска или не /каквито доводи наведе защитата/ не изключват настъпилия престъпен резултат и причинена щета. Още повече, че предявяването на гражданския иск в наказателния процес не е задължително и е само една от правните възможности.

 

Анализът на установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността на подсъдимия Ю.П.В. като съставомерна по чл. 219, ал.3 вр. чл. 219, ал.1 вр. чл. 26 от НК поради следното:

 

Субектът на престъплението безстопанственост по чл. 219, ал.1 от НК може да бъде само длъжностно лице на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или му е възложена работа. Трудовият договор и длъжностната характеристика, придават на подсъдимия В. качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК – било му възложено да изпълнява срещу заплата, постоянно /фиксирано в трудов договор, № 00016/от 06.07.2011 г./, ръководна работа, както и такава, свързана с пазене и управление на чуждо имущество /с конкретно разписаните, горецитирани задължения в длъжностна характеристика от същата дата/ в  юридическото лице – Напоителни системи ЕАД – клон „Черно море“. В постановление от 1976 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление от 1984 г. и 1987 г., е дефинирано: „Субект на престъплението може да бъде длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество или възложена работа в предприятие, кооперация или обществена организация.”

Изпълнителното деяние е „не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа“. Деянието може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие, като действията могат да бъдат фактически или юридически. В разглеждания казус  изпълнителното действие е осъществено с действие и бездействие и е осъществено фактически - като на неустановена дата в началото на м. август 2013 г. подсъдимият е наредил на пазача Б.С.И. да изпусне водното количество на язовир „Нови Пазар 1“ /действие/ и не наредил на пазача И. изпускане водното количество на язовира да бъде преустановено в процесния период /началото на месец август 2013 г. - до 13.09.2013 г. - бездействие/. Съставът на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК е осъществен, когато от неполагането на достатъчно грижи са последвали значителни щети за предприятието. Престъплението е резултатно и довършено с настъпване на щетата. В резултат на това е настъпила  имуществена щета за Напоителни системи ЕАД – клон „Черно море“ и щетата е значителна.

 Деянието е резултатно, щетата е настъпила. Щетите по смисъла на чл. 219 НК са имуществени, като техния размер се определя по пазарни цени. Източеното количество е 470 411 м³ на стойност 49 003  лева. Тя е значителна не само по своя абсолютен размер, но и като засегнати интереси – застрашаване на екоразнообразието и екокултурите. В НК няма легални дефиниции на понятията „значителна стойност“, „значителни имуществени вреди“. Съдебната практика е дала отговор на понятието „значителни имуществени вреди“. В решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС ІІІ н.о. се приема, че  „значителни имуществени вреди“ са тези, които се равняват на 14 МРЗ за страната, към момента на извършване на  деянието. Към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото досъдебно производство, МРЗ в страната е била 310 лв. Следователно „значителни имуществени вреди“ са тези, които надхвърлят 4340 лв. Инкриминираната сума в разглеждания случай е в пъти по-голяма.

          В хипотезата на чл. 219, ал. 1 от НК, законодателя е използвал правния термин „значителни щети на предприятието“, за да опише престъпния резултат от безстопанствеността. В правната теория на практика се приема, че щетата, сама по себе си включва само претърпените загуби и никога пропуснатите ползи. Анализираният по-горе правен термин „значителни имуществени вреди“ означава, че подходът при определяне на стойността на предмета на престъплението, дава превес на оценката на пазарната стойност  на вещите. В случая, този подход е  изпълнен със заключението на вещото лице, което обективно и безпристрастно е отчело общото парично изражение на стойността на предмета на престъплението. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, обаче, включва в себе си по-общия правен термин „щета“. За този правен термин, също няма легална дефиниция. Правната теория и практика приема, че той е по-общ и включва в себе си понятието „вреди“.

Повдигнатото обвинение е за умишлена безстопанственост. Този състав предполага от субективна страна деецът да е искал или допускал, че с неполагането на достатъчно грижи ще настъпят значителни вреди, които са в пряка връзка с неговите действия или бездействия. Подсъдимият по настоящото дело е допускал, че в резултат на неговото поведение ще настъпят значителните вреди. Наредил е източването на язовира да се осъществи, като целта му е била стопанският риболов - протокол за разпит на свидетеля И. от 20.09.2013 г.: „Шефът ми каза, че ще си вземем рибата и затова да източим водата.”

Безстопанствеността се дължи на неправомерното поведение на В., което е било в кръга на неговите задължения. Друг признак от обективната страна е наличие на причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Между деянието на подсъдимия В. и настъпилия резултат има причинна връзка, като последиците са настъпили именно поради неположените достатъчно грижи от страна на дееца. Тук следва да се отбележи, че причинната връзка е налице дори и когато неполагането на достатъчно грижи не е било единственото или най-главното основА.е за настъпване на вредите, т. е. дори и да има други причини, примерно - свидетелят К. бил наредил на пазача да продължи да изпуска водата, това не изключва наказателната отговорност щом настъпването на щетата освен на тях се дължи и на неправомерното поведение на дееца - невземане на мерки от страна на подсъдимия В. изпускането да бъде преустановено и да докладва на ръководството в София. В този смисъл Решение № 107/79 г., 2-ро н. о.; № 156/78 г. 1-во н. о. на ВКС; № 164/78 г. 1-во н. о. и редица други. Нещо повече, причинната връзка не се изключва и когато длъжностното лице вече не заема съответната длъжност, напр. поради напускане /както е в настоящия случай/ след като настъпилата щета се дължи на неговото поведение преди напускането му. При това положение, независимо, че В. е привлечен като обиняем с период до напускането му – 16.09.2013 год. следва да носи отговорност за източването на цялото количество вода от язовира, настъпило и след тази дата. И тъй като деянието е извършено умишлено, същото се квалифицира по чл. 219, ал.3 вр. чл. 219, ал.1 от НК.     В този смисъл Решение № 355/80 г., 2-ро отд. на ВКС; Решение № 46/79 г. 1-во отд.

Характерното при стопанските престъпления е, че понякога те се осъществяват чрез сложни комбинации от действия и бездействия, поради което могат да бъдат както едноактни, така и в повечето случаи продължавА., продължени, на системно извършване и пр.  В случая се касае за продължавано престъпление – за две отделни деяния: “на неустановена дата в началото на м. август 2013 г. наредил на пазача Б.И.….  и  възприемайки описаното нарушение, не наредил на пазача И. изпускане водното количество на язовира да бъде преустановено в процесния период /началото на месец август 2013 г. - до 13.09.2013 г./“ Двете деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо деяннието се квалифицира във вр. чл. 26 от НК.

 

В тази връзка е и съдебната практика: Решение № 62 от 22.08.2017 г. на ВКС по н. д. № 8/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. З.: „Безстопанствеността по  чл. 219, ал. 1 от НК се състои в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на поверено имущество или възложена работа, от които са последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството. Изпълнителното деяние се свежда обобщено до ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното лице - неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на властта или на правата му, които могат да са както нормативно установени, така също и да произтичат от естеството на самата работа, от житейски или общопризнати правила. Резултатът от осъществяването му се поражда не от непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския субект, а е следствие от неправомерното поведение на дееца, несъобразено с действащите правни или обичайни правила на стопанството.“   Решение № 341 от 26.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1111/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Л. П.: „Субект на безстопанственост може да бъде само длъжностно лице, като съобразно с възприетото в ППВС № 7/1976 г., "субект на престъплението по  чл. 219, ал. 1 от НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество, или такова длъжностно лице, на което е възложена работа както в предприятие, така и в учреждение, кооперация или обществена организация". ……. Контролираният съд правилно е приел, че е налице изискуемата от състава на престъплението причина връзка между деянието и резултата, понеже последиците са следствие именно от неположените достатъчно грижи от подсъдимия, при очертаното дължимо от него поведение.“   

 

Решение № 374 от 19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1107/2015 г., НК, III н. о., докладчик съдията Ц. П.(делото на В.Д. – бивш изпълнителен директор на „Топлофикация София” ЕАД): „Доктрината и константната съдебна практика са последователни и в разбирането, че установяването на очертаното в разпоредбата на  чл. 219 от НК изпълнително деяние е свързано с преценката за констатирани нарушения или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от нормативни актове, от безспорни научни и житейски положения, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област. При доказано несъобразяване на субекта на престъпно посегателство с очертаните изисквания и съществуваща причинна връзка с предпоставените от него общественоопасни последици - повреда или унищожаване на вещ /частично накърняване на нейната субстанция или засягането й до степен да бъде напълно негодна/, разпиляване на имущество /то не може да се ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация/, и други значителни имуществени щети на предприятието или на стопанството, е консумиран визирания престъпен състав. Длъжностните лица, на които е поверено ръководството, управлението, стопанисването и запазването на държавна, общинска собственост или собственост на друг търговски субект, са длъжни при осъществяване на цялостната своя дейност да полагат грижите на добър стопА.н, да съхраняват имотните блага и да ги увеличават, да пазят и контролират финансовия ресурс. Практически е абсолютно невъзможно тези им задължения да бъдат точно и изчерпателно формулирани в нормативен акт. Те произтичат от естеството на възложената им работа, от позицията им в йерархията на държавния и общински апарат, или стопанската структура, от доверието в тях и отговорността за конкретната им дейност в определен стопански отрасъл или професия. Посоченото разбиране не изключва, а напротив изхожда от наложителността всеки разглеждан случай да бъде проучван задълбочено, да бъдат изследвани в тяхната взаимна връзка и обусловеност съществуващите в дадена област нормативни разпоредби и вътрешни предписания, и едва тогава съдът да се обърне към морала и житейската практика, и да установи общоизвестните за тази сфера правила. Очертаната конкретика удовлетворява и изискванията на чл. 26, ал. 1 НК. 

 

 

 

Включените в продължаваното престъпление неправомерни деяния са реализирани през непродължителни времеви интервали, в рамките на инкриминирА.я по делото период, извършени са при една и съща обстановка, и са осъществени при еднородност на вината, при което последващите престъпни посегателства се явяват от обективна и субективна страна естествено продължение на предшестващите ги такива. Това заключение е съобразено и с основни положения в теорията, че много често в практиката безстопанствеността е свързана с продължителна неправилна дейност, която понякога разкрива значителна сложност и обхваща различни преплетени прояви, обединени в неполагане на достатъчни грижи, при сложни съчетания на действия или бездействия, или на комбинация от тях, разглеждащи се като едно единно престъпление. Безстопанствеността рядко се извършва само с един активен или пасивен акт на поведение, и то в един ден или относително кратък времеви диапазон.„  Решение № 240 от 14.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 658/2013 г., III н. о., НК, докладчик К. Ш.: „ 

 

 

 

 

 

 

 

Престъплението по  чл. 219, ал. 1 НК е типично резултатно престъпление и за да бъде осъществено от обективна страна е необходимо при осъществяване на една или повече от формите на изпълнителното му деяние да е налице пряка причинно - следствена връзка с настъпили значителни вреди. Определянето на тези вреди (независимо дали става дума за повреда, унищожаване или разпиляване на имущество) е възможно единствено и само на базата на реално увреждане на повереното за управление имущество на подсъдимия и има конкретен паричен еквивалент. При определянето на размера на тези вреди се използва възприетия с ППВС № 1/1983 г. модел, а именно те са еквивалент на четиринадесет минимални работни заплати към момента на извършване (или довършване) на инкриминираното деяние. В този смисъл са и Решение № 45/2009 г. на II н. о., Решение № 76/2010 г. на III н. о.“    Решение № 319 от 10.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1606/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията В. И.: „ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно утвърдената съдебна практика в п. 3 на ПП № 7/23.12.1976 г. на ВС, изм. С ПП № 6/84 г. и ПП № 7/87 г., за значителността на вредните последици се решава въз основа на цялостната преценка на фактическите обстоятелства по делото. Значителността на щетата се определя на фона на важността на нарушените интереси и преди всичко - от абсолютния размер на причинените вреди. А това, според цитираното постановление означава, че ако вредите са значими по своя абсолютен размер, е без значение дали е огромна или не стойността на патримониума на ощетеното учреждение или предприятие.“      Решение № 480 от 7.07.2004 г. на ВКС по н. д. № 64/2004 г., II н. о., докладчик председателят на отделение С. С.: „ 

 

 

 

 

 

 

 

За да е налице престъпление по  чл. 219 НК, деецът следва да не е положил онези грижи на добрия стопанин, които обективно е могъл да положи и са били в кръга на неговите задължения.“

          В този смисъл и  

 

 

 

 Решение № 198 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 106/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Л. М.-  

 

 

 

 

 

 

 

Относно съставомерните признаци от обективния и субективен състав на престъплението умишлена безстопанственост по  чл. 219, ал. 3 НК; Решение № 166 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 414/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. К.;  Решение № 153 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 55/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц. П.,  Решение № 186 от 20.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 113/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М.,    Решение № 196 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 110/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц. П.и най вече  Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г.

 

Поради изложените съображение и посочени доказателства съдът приема, че деянието е безспорно установено, както и вината на подсъдимия. Ето защо съдът прие, че извършеното от подсъдимият Ю.В. деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 219, ал.3, вр. чл. 219, ал.1 вр. чл. 26 от НК, поради което го призна за виновен по възведеното му обвинение.

 

Деянието е осъществено с пряк умисъл. В. е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия В. с пряк умисъл, включващ целените от него и впоследствие настъпили общественоопасни последици. Той е съзнавал, че по негово нареждане се изпуска цялото количество вода на яз.“Нови Пазар 1“, че  с това си действие нарушава съответните нормативни актове, и че това е свързано с настъпването на щети за предприятието. Той е съзнавал, че неговите действия ще доведат до общественоопасните последици, но въпреки това е  желаел този резултат.

 

Причината за извършване на престъплението се свеждат до  незачитане на установения правов ред.

 

2. По отношение на обвинението по  чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК: За това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 13.09.2013г. в землищата на с.Стоян Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, нарушил и допуснал да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни оргА.зми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната.

 

От описаната по-горе и приета за установена фактическа обстановка съдът прави няколко извода:

 

Субект на престъплението по чл. 239, ал.1 от НК е само длъжностно лице. Подсъдимият се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б."б" от НК. Ю.П.В. е назначен за ръководител звено ХТР /хидро-технически район/ Шумен в Напоителни системи ЕАД клон „Черно море“ с трудов договор № 00016 от 06.07.2011 г. за неопределeно време. В това си качество В. е подписал и длъжностна характеристика на ръководител звено ХТР, код по НКПД: 12196011 /национален класификатор на професиите и длъжностите/. Подсъдимият е бил назначен, съгласно установения в КТ ред, да ръководи това звено в хидротехническия район, като длъжностното качество ръководна работа е свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Длъжностното качество на подсъдимия произтича от трудовия му договор и длъжностна характеристика. Съгласно Раздел І, т. 1 от тази длъжностна характеристика, едно от основните задължения на ръководителя е да: „Ръководи и отговаря за дейностите по напояване, за язовири, обекти предпазващи от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/ и строителството“. Като ръководител ХТР В. е действал по оперативното управленние на язовира.  

В тази връзка изброените длъжностни отговорности от обвинението по Раздел ІІ, т. 2: „Длъжен е да спазва Правилника за вътрешния трудов ред“; Правилник за вътрешния трудов ред на „Напоителни системи“ ЕАД гр. София;  и

Раздел четвърти „Права и задължения на работниците и служителите“, чл. 19, т. 13: „Работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената работа: т.13. да изпълняват всички други задължения, които произтичат от нормативен акт… и от характера на работата“,

не става ясно в каква връзка са с това му длъжностно качество, както и с повдигнатото обвинение за нарушаване на правилата установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната.

Изпълнителното деяние на престъплението по  чл. 239, ал.1 от НК се изразява в нарушаване на "правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната". Налице е една типична бланкетна диспозиция, която в случая следва да се запълва от правилата установени със специални закони за запазване на рибата и другите водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната.

 

Тази бланкетна норма прокуратурата е запълнила с два текста от  „Закон за рибарството и аквакултурите“ /обн. в ДВ. Бр. 41 от 2001 г./, които счита, че подсъдимия е нарушил и които определят правната квалификация на деянието, а именно: нарушил Закон за рибарството и аквакултурите“ /обн. в ДВ. Бр. 41 от 2001 г./:

чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗРА /„Рибните ресурси в рибностопанските обекти по ал. 1 се ползват от… юридически лица при условията и по реда на този закон и на закона за водите, както следва: 1. За стопански… риболов се ползват българският участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море;  и

чл. 15, ал. 1 ЗРА /“Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите определят с наредба ползването на язовирите – държавна собственост, само за любителски риболов или само за аквакултури“/.

 

Тези нарушения според обвинението са извършени от подсъдимия, с действие и бездействие, с които наредил на пазача Б.С. *** да изпусне водното количество на язовир „Нови пазар“1, находящ се в с. Стоян Михайловски и в с. Памукчи, общ. Нови пазар и възприемайки описаното нарушение, не наредил на пазача И. изпускане водното количество на язовира да бъде преустановено в процесния период /началото на месец август 2013 г. - до 13.09.2013 г.

 

Съдът счита за доказано, че подсъдимия е наредил изпускането на водата от язовира, както и, че не го е преустановил. Но счита, че с тези действия подсъдимия е нарушил други нормативно установени задължения, а не посочените от обвинението. Основното задължение на подсъдимия В., като ръководител ХТР, било да ръководи и отговаря за дейностите по напояването, за язовири и обекти, предпазващи от вредното въздействие на водите. Характеристиката на длъжността му го задължавала да познава и спазва нормативните актове, изброени изчерпателно, измежду които: Закона за водите и действащите наредби към него, както и всички нормативни актове – закони и подзаконови такива, действащи в РБългария и имащи касателство към характера на работата му. С тези си действия същия е нарушил умишлено чл. 50, ал. 3 от Наредбата за ползване, на повърхностните води /обн. ДВ бр. 56 от 22.07.2011 г./, в която е посочено, че при разрешителното за ползване на повърхностен воден обект, с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, в условията, при които се предоставя правото на ползване, се вписва и изискване за забрана за изпускане на води, с цел улов на аквакултури.

 

Подсъдимия В. умишлено е нарушил това правило, като е заповядал на пазача Б. С.И. *** 1“  и в последствие непредприел действия да прреустанови това, източвайки почти целия обем на язовира.

Т.е. посоченото изпълнително деяния от обвинението – наредил и ненаредил на пазача, е нарушение свързано със Наредбата за ползване на повърхностните води и ЗВ, а не с такова на Закон за рибарството и аквакултурите по посочените текстове.

 

 На второ място деянието по чл. 239 от НК не изисква цел, а още по- малко специална. По начина по който е структурирано обвинението е посочено, че подсъдимият е целял да улесни последващия стопански риболов във водите на повереното му съоръжение. Т.е  тук е посочена такава цел - улеснил наемателя на цитирА.я язовир „Алгеа Индъстри“ ЕООД гр. Девня в оргА.зирането на стопанския риболов на риба – толстолоб – 19 700 кг.  Нещо повече, така както е формулирано обвинението – навежда на два извода. На първо място – че се касае за съучастие, и на второ място - че участието на подсъдимия е под формата на  помагачество, тъй като съгласно повдигнатото му обвинение същият „улеснил наемателя на цитирания язовир „Алгеа Индъстри“ ЕООД гр. Девня в организирането на стопанския риболов на риба – толстолоб – 19 700 кг., се включил в логистиката относно – намиране и склоняване на работници, които ловят риба с уред – гриб, контрол върху дейността им; заплащане за труда им впоследствие; организиране товаренето на уловената с гриб риба в микробуси на – изкупвачите; претегляне на улова на кантар на брега на язовира; продажба на уловеното количество риба на изкупвачите, вкл. приемане на сумата за продадената риба и предаването и на управителя на „Алгеа Индъстри“ЕООД – Д.В.С.“.

 

          По смисъла на &1, т.28 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите, стопански риболов е този, при който се поставят във водата уреди и средства за улов на риба, изваждането на улова, неговото пренасяне и превозване, като това се извършва с цел стопанска дейност и реализиране на доход, както и риболов, извършван с уреди, различни от въдици,  или при който уловената риба е в размер, надхвърлящ  3кг. Видно от приетата фактическа обстановка, реализираният улов притежава всички характеристики на стопански риболов по смисъла на закона. Според чл.3, ал.2 от ЗРА за стопански риболов се ползва единствено българският участък на р.Дунав, вътрешните морски води териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море. Според чл.15, ал.1 от ЗРА, язовирите се ползват само за любителски риболов или само за аквакултури. Тоест извършения стопански риболов във водите на язовир „Нови пазар 1“, стопанисван от „Напоителни системи“ ЕАД и отдаден под наем, е в нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, какъвто е Закона за рибарството и аквакултурите / по силата на чл. 1, ал.1 и ал.2, т.1  от същия закон/. Но логистичната дейност на подсъдимия, с която е улеснил стопанския риболов на наемателя, касае помагачеството като форма на съучастие, обстоятелство за което подсъдимия няма повдигнато обвинение.  

 

Ето защо съдът счита, че посочените две нарушения на ЗРА от обвинението касаят логистичната дейност на подсъдимия и форма на съучастие – помагачество, за което няма обвинение. Така посочени, без да се уточнява защо се разглеждат като нарушения на правилата, установени за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното риборазвъждане в страната и каква е причинната връзка на тези нарушения с посочените действия на подсъдимия по изпускането на водата прави обвинението недоказано. Нареждането за изпускане на водата от язовира и непреустановяването й с цел стопански риболов не сочи на нарушения по посочените разпоредби по ЗРА

Извършените фактически действия от подсъдимия В. по „наредил на пазача Б.С. *** да изпусне водното количество на язовир „Нови пазар“1, находящ се в с. Стоян Михайловски и в с. Памукчи, общ. Нови пазар и възприемайки описаното нарушение, не наредил на пазача И. изпускане водното количество на язовира да бъде преустановено“ касаят нарушение на друга разпоредба – тази по чл. 50, ал. 3 от Наредбата за ползване, на повърхностните води /обн. ДВ бр. 56/22.07.2011г./, забраняваща изпускане на води, с цел улов на аквакултури, за което също няма обвинение, а не на вменената му с обвинението по ЗРА.

 

По принцип няма пречка за извършване в идеална съпкупност надеянието чрез нарушение по ЗВ като извършител и на ЗРА като помагач, но за това следва да има необходимото обвинение. Съдът няма правомощия да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора с указания как да структурира обвинението или с указания по прилагането на  материалния закон. Няма и оплаквания свързани с нарушение правото на защита, произтичащи от повдигнатото обвинение. Поради което съдът може да се произнесе само с акт по същество.

 

           Ето защо и поради изложените аргументи съдът счита, че  извършеното от подсъдимия не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 239, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по начина по който е повдигнато и предявено на подсъдимия.

 

Съдебната практика по този текст е много малко, но за сметка на това е категорична и непротиворечива.  В този смисъл са:  Постановление № 2 от 15.XII.1978 г. по н. д. № 2/78 г., Пленум на ВС за „ 

 

 

 

Обобщаване съдебната практика по някои въпроси на природозащитното законодателство.“  и  Решение № 149 от 18.06.2010 г. на РС - Каварна по а. н. д. № 280/2009 г. потвърдено с Решение от 1.12.2010 г. на ОС - Добрич по к. н. а. х. д. № 426/2010 г.: „Съдът намира, че И.Ж.И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по  чл. 239, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по  чл. 239, ал.1 от НК се изразява в нарушаване на "правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната". Налице е една типична бланкетна диспозиция, която в случая се запълва от правилата установени със специални закони за запазване на рибата и другите водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната. …. Субект на престъплението по чл. 239, ал.1 от НК е само длъжностно лице. …. За субекта на престъпление по смисъла на  чл. 239, ал.1 от НК е необходимо той да изпълнява действие от изпълнително-разпоредителен характер, или по-точно дейност чрез която се осъществяват функциите на държавата. Юридически фигурата на капитана на кораб напълно покрива изискването за длъжностно лице да се приема този, службата на който е свързана с изпълнение на действия от административно-разпоредителен или стопанско-организационен характер и чрез който се изразява правилното функциониране на държавния апарат.“

 

По изложените съображения съдът призна подсъдимият Ю.В. за невиновен и го оправда по възведеното му обвинение за това престъпление по чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

 

3.  По отношение на обвинението по  чл. 283 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК: За това, че в периода от началото на месец август 2013г. до 06.09.2013г. в землищата на с. Стоян Михайловски и с. Памукчии,  при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице е използвал служебното си положение, за да набави за другиго - „Алгае индъстри“ ЕООД гр. Девня, представлявано от Д.В.С., противозаконна облага - парична сума в размер на 29 560 лв.

 

Съдът приема за безспорно установено по делото, че на 30.08.2013 г. и на 06.09.2013 г. подсъдимият Ю.В. е наредил на Ю.З.Ю. – монтьор – шофьор в „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море, ХТР Шумен да превози със служебен транспорт от язовир „Нови пазар1“ до базата им в гр. Ямбол работници, наети да извършат стопански риболов с уред „гриб“, като транспортът бил извършен;

Приема за доказано по делото и, че на неустановена дата в началото на м. август 2013 г. В. е наредил на Ш.С.Д. - работник в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море, ХТР Шумен, отговарящ за поддръжката на язовир „Тича“, да напусне работното си място по време на дежурство и да упражни във водите на язовир „Нови пазар1“ пробен риболов с мрежа и лодка, чиято цел била – проверка на наличните рибни ресурси в язовира с оглед последващ стопански риболов.

          Тези действия на лицата се установяват по безспорен начин от показА.ята на свидетелите Ю. Ю., И.А., Ш.Д., Б. И., обясненията на подсъдимия и са извършвани в работно и в извънработно време, като не са били свързани пряко със служебните им задължения. Със своите действия В. е набавил за другиго - „Алгае индъстри“ ЕООД гр. Девня, представлявано от Д.В.С., противозаконна облага - парична сума в размер на 29 560 лв. – приход от незаконен по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите стопански риболов на риба от вида толстолоб.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл. 283 от НК. Не е налице признакът относно субекта на това престъпление. Престъплението по чл. 283 от НК представлява злоупотреба със служебно положение. Обект на защита са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитетът, престижа и нравствените устои на длъжността, която заемат. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице. От обективна страна във връзка със субекта на престъплението е важно да се посочи, че то може да се извърши единствено от длъжностно лице от системата на държавните оргА. или организации, основана на публична собственост. 

Съставът на престъплението по чл. 283 от НК систематично се намира в глава осма от НК “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, раздел ІІ “Престъпления по служба”. Затова, признаците относно субекта на престъплението по чл. 283 от НК са идентични с тези на престъплението по чл. 282 от НК, а разликата е в признаците относно обективната страна (в този смисъл ВС в мотивационната част точка 6 от 2-80-ПП). Както при престъплението по чл. 282 от НК, при престъплението по чл. 283 от НК задължителен признак на субекта е неговото качество като длъжностно лице, изпълняващо служба в държавно учреждение по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК. Това е така, защото само такова длъжностно лице е на “служба”, съответно само такова длъжностно лице притежава “служебно положение”, което да използва. Подсъдимият е бил ръководител ХТР Шумен във „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море, което е търговско правен субект по смисъла на чл. 62 от ТЗ. Той не е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а”, а по чл. 93 т. 1 б. “б” от НК. Затова, като ръководител ХТР към търговско дружество - частноправен субект, той не е на “служба”, а на “ръководна работа”, която в конкретния случай е и работа, свързана с пазене и управление на чужда имущество. Затова подс. Ю.В. като ръководител ХТР не е притежавал служебно положение, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението на ръководеното от него предприятие. Ако и да е използвал материалната зависимост на работници в това предприятие, изпращайки ги да извършват дейности несвързани им със служебните задължение, това при определени обстоятелства би било морално укоримо, но не и престъпно деяние. Поради тези съображения, деянията – предмет на това обвинение, са несъставомерни. Те не притежават изискуемия по чл. 283 от НК признак относно субекта – длъжностно лице в държавно учреждение, и признак относно обективната страна – използване на служебно положение като изпълнително деяние. Поради това, съдът намира, че деянието от субективна страна не е съставомерно като престъпление по чл. 283 от НК.

 

Поради тези съображения, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда и по това повдигнато обвинение.

 

В този смисъл и съдебната практика: Решение № 144 от 16.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 461/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията М. Ц.: „За разлика от общото длъжностно престъпление, при престъплението по  чл. 283 от НК се касае за манифестиране, експлоатиране на длъжностното качество, но с това деецът не нарушава пряко свои служебни задължения, нито осъществява чужди властнически правомощия. Той демонстративно изтъква длъжностното си качество и именно заеманата длъжност мотивира друго лице да предостави на дееца желаната от него (от длъжностното лице) облага.“   Решение № 17 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2247/2013 г., НК, II н. о., докладчик съдията Ж. Н.(делото на Л.): „ 

При престъплението по  чл. 283 от НК се касае за използване от длъжностното лице на длъжностното качество за реализация на една извънслужебна дейност.    Решение № 525 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 569/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ю. К..:  

 

 

 

 „ 

 

 

 

Относно съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 283 НК. … И според настоящият съдебен състав, престъплението е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият по смисъла на закона - чл. 93, ал. 1, т. 1, б. "а" НК, е длъжностно лице, изпълняващ служба в държавно учреждение и е използвал служебното си положение, за да набави за себе си противозаконна облага. Деянието е осъществено през работно време, на работното му място и по отношение на лице намиращо се в негово подчинение, при пряк умисъл и с пълното съзнА.е, че използва това си служебно положение, да мотивира Х. да му предостави паричната сума, с цел извличане на противозаконна материална облага - П. Пл. на ВС 2/1980 г., т. 6.  Следователно са налице както обективните, така и субективните признаци на престъплението.“   Решение № 63 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 16/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. Х.: “ 

 

 

 

  

 

 

 

За да е съставомерно деянието по  чл. 283 НК, от обективна страна е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, за да набави за себе си или другиго противозаконна облага.“   Решение № 30 от 25.IV.1989 г. по н. д. № 19/1989 г., ОСНК: „ 

 

 

 

 

 

 

 

Обект на защитата по  чл. 283 НК са обществените отношения гарантиращи безкористното проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитета, престижа, нравствените устои на длъжността, която заемат. Обществената опасност на деянието и отговорността за извършването му са налице при злоупотреба със служебното положение, с цел лична или за другиго противозаконна облага независимо от това дали тя е реализирана или не.  

 

 

 

 Решение № 483 от 29.ХI.1988 г. по н. д. № 534/88 г., I н. о.;   Решение № 457 от 13.VIII.1985 г. по н. д. № 458/85 г., ВК;   Решение № 172 от 21.IV.1978 г. по н. д. № 141/78 г., II н. о.: „ 

 

 

 

 

 

 

 

Престъплението по  чл. 283 НК е възможно само в онези случаи, при които няма нарушаване на служебни задължения.“   Решение № 626 от 20.ХII.1976 г. по н. д. № 629/76 г., I н. о.: „ 

 

 

 

 

 

 

 

При престъплението по  чл. 283 НК деецът само използува длъжностното си качество, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Той не нарушава служебните си задължения и не превишава властта или правата си. Ако облагата се получава от длъжностно лице, което нарушава служебните си задължения, престъплението е по чл. 282 НК.“

          Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС: „ 

 

 

 

Обобщаване съдебната практика по някои въпроси на престъпленията по служба. – т.6. За осъществяване на състава по чл. 283 НК е необходимо длъжностното лице да използва служебното си положение, и то с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. В съдебната практика не винаги се разгрА.чава правилно престъплението по  чл. 282 НК от това по чл. 283 НК. За състава по чл. 283 НК е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, и то с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Касае се за използване от длъжностното лице на съответно длъжностно качество за реализацията на една извънслужебна дейност. При тази именно дейност длъжностното лице набавя за себе си или за другиго противозаконна облага, т. е. стига се до благоприятно изменение на имотното състояние или всяка друга полза, което противоречи на конкретна разпоредба, на закон или на друг нормативен акт. За разлика от престъплението по  чл. 282 НК, при използване на служебното положение по чл. 283 НК длъжностното лице не нарушава служебните си задължения, нито превишава властта или правата си, а само използва (експлоатира) служебното си положение за набавяне на противозаконна облага. Тук от значение е само обстоятелството, че службата, която заема, му дава възможност да си набави облага, че длъжностното му качество улеснява мотивировката на други лица.“

 

По изложените съображения съдът прие, че  подсъдимият Ю.В.   не притежава изискуемия по чл. 283 от НК признак относно субекта – длъжностно лице в държавно учреждение, поради което липсва признак от субективната страна на престъплението по чл. 283 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което го призна за невиновен и го оправда по възведеното му обвинение за това престъпление.

 

При индивидуализацията на вида и размера на наказанията по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК: За престъплението закона предвижда  наказание лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.1,т. 6 от НК

Настоящия състав счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и наказА.ето следва да се определя при условията на чл. 54 от НК. В случая не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства поради следното:

Съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: Отчете обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан. Взе предвид и факта, че от извършване на деянието до настоящия момент са изминали почти пет години, време, през което подсъдимият не се е укривал, не е препятставал по никакъв начин разкриването на обективната истина или движението на  процеса.

При тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че не са налице такива, които би могло да определи като изключителни. В същото време те не са и многобройни. С оглед на така изброените обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието съдът намира, че наказанието лишаване от свобода  и лишаване от права – право да заема ръководна държавна или обществена длъжност, следва да бъде определено към най - ниския предвиден размер за престъплението. С оглед наложеният размер на наказанието и целите на генералната и лична превенция съдът намира, че не се налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно. Счита, че после би било значително по трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото. Отчете, че подсъдимият работи и полага  обществено полезен труд. Няма и законова пречка, тъй като В. не е осъждан. Ето защо съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че  изпитателния срок в размер на 3 години би съдействувал за постигане целите на наказанието.

 

Ето защо, при посочените условия, съдът наложи наказания по чл.219, ал.3, вр. чл. 219, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, в хипотезата на чл. 54 от НК  в размер на 2 - две години „лишаване от свобода“, както и лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от 2 – две години, като на основА.е чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 - три години.

         

          На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  Ю.П.В. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 723,61 лева /седемстотин двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ като разноски направени в досъдебното производство, както и сумата от 279,05 лева /двеста седемдесет и демет лева и 5 ст./ в бюджета на съдебната власт по с/ка на Окръжен съд Шумен, като разноски направени в съдебното производство.

 

Веществените доказателства по делото постанови да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което както следва: 5 бр. CD следва да се съхраняват по делото до неговото унищожаване.

 

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     Председател: