Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15111 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.А.С. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 24.12.2016 г., ведно
със законната лихва от 09.09.2017 г. до окончателното изплащане и 189.29 лева
обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 19.01.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, по ул. „Неофит Рилски“, срещу бл.
„Преслав“ л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № Р ******, управляван от С.М.В.
блъснал с предната си част пресичащата от ляво на дясно пътното платно
пешеходка Б.С.. Водачът С.М. не съобразила поведението си на пътя с нормите на
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
При
произшествието ищцата получила фрактура на пубисна кост вляво. В УМБАЛ – Русе
се извършила по спешност репозиция на фрактурата под местна анестезия и
рентгенов контрол. Кракът й бил имобилизиран и й предписали медикаментозно
лечение. През първия месец болките й били по-интензивни. Травмата в долния крайник
довела до трайно затруднение в движението за период от четири месеца. Ползвала
патерици за придвижване, а в битовото обслужване се нуждаела от чужда помощ.
Отделно от това, изпитала силен стрес и уплаха. Търпените болки и страдания от
получените увреждания оценява на сумата от 30 000 лева.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ била застрахована при
ответното дружество, което следвало да й заплати застрахователно обезщетение. На
09.06.2017 г. ищцата сезирала З. „Л.и.“ АД с претенция за изплащане на
обезщетения за търпените имуществени и неимуществени вреди. Срокът за
произнасяне изтекъл, но ответникът не определил обезщетения. Моли съдът да
осъди З. „Л.и.“ АД да й заплати сумата от 30 000 лева за претърпените
болки и страдания, ведно със законната лихва от 09.09.2017 г. до окончателното
изплащане и 189.29 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.01.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Счита, че
механизмът на произшествието не е изяснен. Вина за настъпване на произшествието
имала единствено С.. Евентуално възразява за съпричиняване на .вредоносния
резултат от страна на ищцата, която предприела пресичане на необозначено за
целта място и без да се съобрази с отстоянието, на което се намирал автомобилът
и скоростта му на движение. Оспорва и причинната връзка между произшествието и
получените от ищцата травми. Счита претенцията за завишена по размер.
Оспорва
и претенцията за имуществени вреди.
Третото
лица помагач на страна на ответника – С.М.В. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенциите си
за репариране на имуществените и неимуществени вреди от ПТП на 24.12.2016 г. пред
ответното дружество на 09.06.2017 г., към която са приложени констативен протокол,
епикриза и касови бонове за извършени разходи за лечение.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № Р ****** и З. „Л.и.“ АД – обстоятелство,
което безспорно се установява от приетото по делото заверено копие на
застрахователна полица № BG/22/116000696262/27.02.2016 г., със срок на действие
от 28.02.2016 г. до 27.02.2017 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена от отговорността на
делинквента.
В
заключението на авто-техническата експертиза е описан механизмът на ПТП, като
вещото лице е установило, че на 24.12.2016 г. водачът С.М.В. е управлявала л.а.
„Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № Р ****** със скорост 43 км/ч, по-ниска от
разрешената за мястото на ПТП. Автомобилът се е движил по ул. „Неофит Рилски“,
която е била предназначена за двупосочно движение. От двете страни на платното
за движение, до тротоарите, са били паркирани автомобили, ограничаващи
видимостта на водачите на МПС и на пешеходците. Л.а. „Фолксваген“ приближил
жилищен блок „Преслав“, когато вдясно от тротоара на пресечката към общинския
пазар пешеходецът Б.С. предприела пресичане на платното за движение отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Въпреки задействане на
спирачната уредба, водачът С.В. не успяла да избегне удара. Със скорост 10.71
км/ч с преден десен фар ударила С. и я отхвърлила напред и надясно, при което
пешеходката паднала на платното за движение. В случай, че В. не е предприела
аварийно спиране на автомобила, тя би преминала безпрепятствено през мястото на
удара, без да засегне пресичащата по пешеходна пътека, продължение на тротоара.
С. не е излязла измежду паркирани автомобили. Конфигурацията на кръстовището и
мястото на пресичане давали възможност на пешеходеца да възприеме приближаващия
автомобил на разстояние от поне 40 м. От същото разстояние В. могла да
възприеме и намиращата се на тротоара С.. Пострадала забелязала спиращия
автомобил и решила, че й се дава предимство, поради което е продължила
движението си, пресичайки платното за движение.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ С.В. е реализирала противоправно поведение, като е нарушила
нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като не проявила достатъчно внимание и
предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и не
избрала скорост на движение, която да й позволи да спре пред всяко предвидимо
препятствие (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП).
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач С.В. за причинените от деянието вреди на ищцата Б.С..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените от ищцата увреждания,
чието обезщетение се претендира в настоящото производство са причинени именно
от процесното ПТП. Счупването на лява пубисна кост е довело до трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. За
период от около три месеца пострадалата изпитвала болки и страдания, като през
първите 45 дни те били с по-интензивен характер. С. е претърпяла консервативно
лечение – затегляне на ляв долен крайник и поставяне в съответната позиция.
За
търпените от ищцата страдания разказва и свидетелят М.. Около два месеца С.
била на легло и помощ в хигиенно-битовото обслужване й оказвала майката на М..
Въпреки че не била склонна да се оплаква от болезненост в мястото на травмата, Б.
споделяла, че изпитва дискомфорт и се тормозела, че не може да върши
ежедневните си дейности в градината, която поддържала. Периодът на търпените от
ищцата страдания съвпада с посочения от вещото лице д-р С., поради което съдът
приема, че пострадалата е изпитала интензивни болки за период от около два
месеца. Пълното възстановяване е настъпило за около три-четири месеца, без
данни за усложнения в здравословното състояние. Първоначално обаче С. се е нуждаела
от чужда помощ поради затруднения в хигиенно-битово отношение, а ограничената
възможност за придвижване й е причинила, освен физически, и емоционален
дискомфорт. Към момента ищцата изпитва спорадични болки при промяна във времето,
но възможността й за движение е напълно възстановена.
Като
съобрази така изложеното и възрастта на пострадалата – 67 г. към датата на ПТП,
лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 24.12.2016 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от
което са произтекли вредите, съдът намира, че 15 000 лева е справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Относно
представените доказателства за разходи във връзка с лечението на получените
увреждания, причинна връзка се доказа за сумата от 63.59 лева. Останалите
фискални бонове са за закупени в периода 06.01.2017 г. – 17.01.2019 г.
медикаменти с неизвестен състав. Предвид обстоятелството, че С. е страдала от
придружаващи заболявания - хипертонична болест и ингвинална херния (според
заключението на съдебно-медицинската експертиза), не се доказа, че разходи на
обща стойност 125.70 лева са били за медикаменти, предназначени за лечение на
счупването на пубисната кост или за предотвратяване на евентуални възпалителни
процеси.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която предприела пресичане на необозначено за целта място и не се
съобразила със скоростта на приближаващия автомобил.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
Съгласно § 6, т. 54, изр. 2 от ДР на ЗДвП, на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Установи се от
заключението на авто-техническата експертиза, че произшествието е настъпило на
кръстовище, образувано от ул. „Неофит Рилски“ и ул. „Янтра“. Поведението на В.
по намаляване скоростта на движение на управлявания от нея автомобил е подвело
пешеходеца Б.С. да продължи пресичането на пътното платно с увереността, че й е
дадено предимство, от което се ползва като участник в движението.
При тези обстоятелства съдът приема, че произшествието е
настъпило изключително и само по вина на водача С.В. и при липса на принос от
страна на ищцата за претърпените от нея вреди.
Поради недоказаност на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от С., определените от съда обезщетения не подлежат на
намаляване.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е сезирал
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователни
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на 09.06.2017 г. С писмо от 13.06.2017
г. З. „Л.и.“ АД не е постановил отказ за изплащане на обезщетението, а е
изискал други доказателства, за да се произнесе по претенцията. Според чл. 106,
ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Случаят е точно такъв. В настоящото производство не се установи да са издадени
посочените в писмото от 13.06.2017 г. актове на държавни органи,
авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, нито химическа експертиза за
наличие на алкохол или други упойващи вещества на Б.А.С.. Исканите документи не
са от съществено значение за определяне на размери на обезщетенията. Пред
застрахователя са били представени констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, епикриза и касови бонове, които са от кръга на документите по чл. 486,
ал. 3 от КЗ и следователно е била налице пречка да се произнесе по претенцията.
В случай, че е счел документите за недостатъчни, ответникът е могъл да изиска
документите от компетентните органи или лица (чл. 496, ал. 4 от КЗ).
Неоснователно
е възражението за непосочена в сметка на ищцата. Непосочването й не представлява
пречка застрахователят да определи обезщетението. В конкретния случай
непосочването на сметка е ирелевантно, доколкото и в рамките на настоящото
производство ответникът не е определил размери на обезщетенията, а изразява
становище за неоснователност на исковете, което е поддържал до приключване на
устните състезания. Поради това З. „Л.и.“ АД е следвало да определи
обезщетенията в срок от 15 работни дни, т.е. до 01.07.2017 г.
Предвид
претенцията на ищцата за заплащане на мораторна лихва от 09.09.2017 г. върху
обезщетението за неимуществени вреди, от посочената дата се дължи лихва върху
сумата от 15 000 лева. Върху сумата от 63.59 лева лихвата следва да се
начисли от 01.07.2017 г.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати по сметка
на СГС сумата от 650 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е
заплатила 400 лева депозити за експертизи, от които й се следват 200 лева.
Б.С. е
била представлявана от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.,
възнаграждението възлиза на сумата от 2 076 лева (1 716 лева по иска
за обезщетяване на неимуществените вреди и 360 лева – за имуществените вреди).
На адв. Я. Д. следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част
от исковете – 978.94 лева.
На ответника
се дължат разноски съразмерна на отхвърлената част от исковете – 379.22 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 24.12.2016 г., ведно със законната лихва от 09.09.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лева; сумата от 63.59 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 01.07.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 189.29 лева и за заплащане на мораторни
лихви за периода 19.01.2017 г. – 30.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 650 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.А.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 200 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 379.22 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Я.Д. *** сумата от 978.94 лева адвокатски
хонорар.
Решението е постановено при участието на С.М.В., ЕГН **********,
трето лице помагач на страната на З. „Л.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: